***
По-малко от час по-късно тримата се напиваха в близкия ресторант.
– Ще се обадя на всички, които познавам – каза Брайсън, като малко поизтърка думите си след петия или шестия шот, който беше направил, откакто влезе.
– Ще им се обадя и ще им кажа, че сега съм шибан режисьор.
Хънтър се засмя.
– Ти го направи. Заслужаваш го.
Кали беше изпила една бира, но и тя беше замаяна. Сигурно беше толкова дрогирана от срещата, колкото и от всичко останало.
– Не мога да повярвам, че това се случва. Просто не мога да повярвам, че е истинско.
– Познавам това чувство – каза Брайсън.
– В колко часа ще дойде Шон? – Попита Хънтър, като смени темата.
– Шон е мой брат – каза Кали на Брайсън, докато проверяваше телефона си. Шон и беше изпратил SMS, докато тя беше на срещата в офиса на Макс Вайсман, и ѝ съобщи, че вече е в града. Затова тя му беше отговорила наскоро и му беше казала да се срещнат в този бар. – Мисля, че ще дойде всеки момент – каза тя. – И мисля, че ще бъде по-луд от Макс Вайсман.
– Сега това е страшна мисъл – каза Брайсън. Той провери часовника си. – Знаеш ли, трябва да тръгвам. Казах им, че все пак ще опитам да отида за смяната си, ако мога да го направя.
– Сериозно ли? – Каза Хънтър. – Ще ходиш на работа? Време е да празнуваме, човече.
Брайсън го потупа по рамото. Беше се усмихнал широко.
– Дължа ти много – каза той. – Ден или нощ – ако имаш нужда от нещо, просто ми се обади.
Хънтър вдигна тост за него с още един шот.
– Салуд – каза той.
Брайсън се обърна към Кали.
– Същото важи и за теб, Кали. Ден или нощ, просто ми се обади и…
Хънтър го прекъсна.
– Не се притеснявай за Кали – каза той. – Аз съм се погрижил за това, приятелю. Тя няма да ти се обади скоро, нито през деня, нито през нощта.
Брайсън повдигна вежди и се засмя.
– Добре, добре. Разбирам.
И си тръгна, като махна с ръка, докато излизаше от ресторанта.
Кали въздъхна.
– Ти си луд, знаеш ли това? – Каза тя.
Хънтър ѝ се усмихна. Започна да ѝ пее Crazy Little Thing Called Love, като гласът му ставаше все по-силен, докато продължаваше.
В ресторанта почти нямаше други хора. Накрая той я дръпна
и започна да танцува с нея, докато пееше, въртейки я, потапяйки я. Тя не можеше да прави много с болния си глезен, но Хънтър почти я носеше по пода, така че и без това почти не ѝ се налагаше да натоварва крака си.
И тъкмо когато я потапяше за последен път, Шон влезе в ресторанта.
– Той е тук – прошепна Кали и Хънтър я издърпа нагоре, като ръката му все още беше около кръста ѝ.
Шон тръгна към тях. Беше облечен в панталон цвят каки и бяла тениска, а бъчвовидните му гърди бяха широки и експанзивни, докато идваше по пътя им, разперил се като паун.
– Малка сестричке – каза той и протегна ръце към нея.
Тя го прегърна и той я огледа.
– Ти ни накара да се притесняваме до смърт – каза той.
– Съжалявам – каза му тя. – Не исках да създавам проблеми.
Шон погледна Хънтър.
– Ей, човече, как върви?
– Доста добре – каза Хънтър.
Двамата си стиснаха ръцете и по езика на тялото им Кали разбра, че ръкостискането е всичко друго, но не и учтиво. Изглеждаше така, сякаш се опитваха да видят дали могат да си счупят пръстите един на друг.
Чу се силно бръмчене и Хънтър погледна надолу.
– Това съм аз – каза той, взе мобилния си телефон и го погледна. Очите му се разшириха.
– Всичко наред ли е? – Попита Кали. – Това е нашият приятел, господин Филипс.
Очите ѝ също се разшириха. Той имаше предвид детектива, но очевидно Хънтър не искаше да се забърква в него пред брат ѝ.
– Трябва да го вземеш – каза тя.
– Ще се върна след минута – каза им той и се обади по телефона, като се отправи към задната част на ресторанта.
Шон седна до Кали и поръча бира на минаваща сервитьорка.
– Значи си ме видял – каза Кали. – Чувстваш ли се по-добре?
– Не – отговори той. Очите му бяха сериозни.
– Ами защо не? Справям се прекрасно, Шон. Всъщност, по-добре от добре. Току-що преживях най-невероятния ден.
– Да? – Каза той, сякаш се интересуваше. – Разкажи ми за него.
И тя започна да му разказва за сценария и как е открила този блестящ нов сценарист (като пропусна частите, в които е шпионирала, държала се е непрофесионално и се е скарала с Хънтър).
Сервитьорката донесе бирата на Шон, той отпи от нея и изглеждаше заинтрегуван.
Накрая тя разказа как току-що са сключили голям договор с Макс Вайсман и колко е на седмото небе от щастие.
– И най-якото нещо беше как Хънтър се бореше Брайсън да режисира – завърши тя. – Ако беше видял това, Шон – никога нямаше да се притесняваш, че съм в безопасност с Хънтър.
Шон кимна и отпи от бирата си. А после отново стана сериозен, може би по-сериозен, отколкото тя някога го беше виждала.
– Искам да се прибереш у дома с мен днес. Всъщност сега.
– Какво?
– Мама ме изпрати тук, за да те върна при нас. Всички се притесняват за теб, Кали. Всички.
– Това е нелепо – каза тя, започвайки да се чувства наранена и ядосана – сякаш беше попаднала в засада. – Добре съм. Защо да се прибирам у дома?
– Защото не си добре. И всеки, който те познава, знае, че не си. Има нещо нередно с този човек и не искам да те виждам наранена, защото си се влюбила в лошо семе.
– Лошо семе? – Засмя се тя. – Хайде. Винаги се държиш така, Шон…
Той поклати глава.
– Този път е различно. Всички искаха да дойда тук и да направя това. Мама, татко, всички ние, децата. Имахме голяма среща юговорихме и решиха, че аз трябва да съм този, който да ти каже.
Кали сгъна ръце и се огледа за Хънтър, но той не се виждаше никъде. Сега стомахът ѝ се свиваше и тя изведнъж се почувства зле, но и уплашена.
По някакъв начин този ден се беше превърнал в пълен кошмар.
– Няма да се прибера у дома с теб, Шон – каза тя. – И наистина вече не искам дори да говоря с теб. Всъщност може би трябва да си тръгнеш.
– Кали, помисли за това. Ние те обичаме. Аз те обичам. Ние сме твоето семейство и понякога можем да видим, когато нещо смърди, дори ти да не можеш. Трябва да ни се довериш, никога не бихме направили нещо само за да те нараним.
– Не – каза тя.
– Не.
Вратата на ресторанта отново се отвори и с ъгълчето на окото си Кали имаше чувството, че разпознава човека, който влизаше вътре. Нещо в начина, по който вървеше, в страховития му размер.
Носеше бейзболна шапка и ветровка, която беше твърде тежка за топлото време, което беше странно.
– Кали, послушай ме – каза брат ѝ, докато тя поглеждаше през рамо към влизащия мъж.
Нещо беше много, много нередно.
Познавам този човек.
И тогава тя осъзна, твърде късно, кой точно беше той.
– Шон – каза тя и гласът ѝ се повиши, докато се изправяше.
Шон я погледна, объркан от поведението ѝ.
– Кали? Какво става?
Но дотогава мъжът с бейзболната шапка и ветровката беше посегнал към палтото си и извади пистолета.
Всичко се развиваше на забавен каданс.
– Шон, долу! – Изкрещя Кали. Тя започна да тича, но глезенът ѝ поддаде и тя падна.
Чу се звук от изстрели, толкова силен, че Кали си помисли, че тъпанчетата ѝ са издути.
Милисекунди по-късно се чуха трясъци на стъкла.
Прозвуча още един изстрел и още един. Кали пропълзя зад една маса, която някак си беше преобърната.
Трепереше, вдигна ръцете си и видя, че кървят, не знаеше защо.
Хората вече крещяха. Тя не можеше да види брат си, но видя Терънс, който се приближи към нея с насочен към нея пистолет. Очите му бяха диви, напълно безумни. Никога през живота си не беше поглеждала някого и не беше виждала такава липса на човечност.
Сега ще умра – осъзна тя.
Терънс каза нещо, но със звъна в ушите си тя изобщо не го разбра.
И тогава, като сянка от ъгъла на окото ѝ, се появи светкавично движение.
Пистолетът отново гръмна – но тя не беше мъртва. Дори не беше уцелена.
Теренс беше съборен от краката си от летящата сянка – само че това не беше просто сянка. Това беше Хънтър.
Никога не беше виждала някой да се движи толкова бързо.
Терънс се съпротивляваше, но Хънтър беше като обладан. Той вдигна Терънс и го хвърли през половината стая, а пистолетът му полетя.
Като се има предвид изключителният размер на Терънс, Кали нямаше представа как Хънтър е успял да го хвърли така.
Хънтър се затича, вдигна пистолета и скочи върху Терънс, чиято бейзболна шапка се беше откъснала от главата му при падането.
Хънтър започна да удря по главата на Терънс с приклада на
пистолета.
Навсякъде имаше кръв.
В ръцете на Хънтър Терънс беше само парцал.
Когато Хънтър приключи с него, по-едрият мъж рухна на купчина, а Кали не можеше дори да погледне какво му е сторено. Единственото, което знаеше, беше, че навсякъде има кръв и че ушите ѝ звънят, докато прикляка зад масата.
Хънтър се обърна и се приближи към нея.
– Добре ли си? – Изсъска той към нея, но тя едва го чуваше.
Тя кимна, без да е сигурна, че е добре. Мислите ѝ бяха толкова бавни и объркани.
И тогава видя гърдите на Хънтър.
Отначало си помисли, че сигурно халюцинира.
Кръвта от дясната страна на ризата на Хънтър беше почти лилава. Имаше и разкъсване на плата на ризата му, а под нея още кръв и оголена плът и…
– Хънтър – каза тя. – Хънтър, ти си ранен.
Той погледна надолу, сякаш сам виждаше раната за първи път. Положи ръка върху гърдите си. Кръвта вече се плискаше на пода. Навсякъде имаше толкова много кръв и за пръв път Кали осъзна, че по-голямата част от нея е от Хънтър.
Той беше прострелян.
– Мисля, че трябва да седна – каза той, но лицето му беше почти бяло, докато говореше, а когато пое следващия си дъх, се чу странен смучещ, бълбукащ звук, който накара Кали да изкрещи.
И тогава Хънтър падна с лице напред, удряйки се в пода с отвратителен трясък. Докато Кали се втурваше към него, брат ѝ се приближи до нея.
– Позволи ми да помогна. – Каза Шон. – Позволи ми да помогна.
Не знаеше къде е бил Шон по време на стрелбата, но сега беше тук и не беше ранен.
Кали чу сирените да се усилват отвън.
Тя погледна към Терънс. Той лежеше на около пет метра от тях. Лицето му беше маска от кръв и тя беше почти сигурна, че мъжът е мъртъв.
Въпреки това се страхуваше, че той ще се изправи отново и ще започне да стреля по някакъв начин.
Сирените станаха още по-силни.
Помощта е на път, помисли си тя, докато Шон опипваше пулса във врата на Хънтър.
Шон изглеждаше ужасен.
Той ще се оправи – каза си тя. Помощта е на път.
– Жив ли е? – Извика тя. – Шон? Жив ли е?
Шон не я погледна. Той все още опипваше пулса му.
И тогава вратата се отвори и на мястото на инцидента пристигнаха полицаи, пожарникари и спешни медици – повече хора, отколкото Кали можеше да проумее.
Те се бяха събрали в малки кръгове около Терънс и Хънтър. Хората крещяха. Задаваха въпроси.
Шон се опитваше да разкаже на един полицай какво се е случило.
Кали наблюдаваше как се грижат за Хънтър и чакаше някой да каже, че той наистина не е бил прострелян. Тя чакаше Хънтър да седне и да и каже, че е добре.
Но това така и не се случи.
И скоро откарваха Хънтър, а тя крещеше за него, крещеше за него, а звънът в ушите ѝ отново се усилваше. Шон се опитваше да ѝ говори, но тя не чуваше нищо от думите му.
Тогава тя се опита да избяга от ресторанта, но не можа да се освободи. Ръцете я хващаха, лицата я гледаха, устите се движеха. Тя не можеше да ги разбере, просто искаше да се освободи. Трябваше да се измъкне оттам.
Но те не я пуснаха да си тръгне.