***
Бебе Райли най-накрая си беше удома.
Колкото и да бяха разстроени Ред и Никол заради инцидента с DVD-то, което беше изпратила Ерика Джеймсън, сега те бяха също толкова развълнувани, че дъщеря им е в състояние да напусне болницата.
Кали откри, че собствените ѝ очи се пълнят със сълзи, докато гледаше как Никол държи Райли и минава през къщата, казвайки ѝ, че си е у дома.
– Ще ти хареса тук, Райли. Това е домът. Искаш ли да се качиш горе и да видиш стаята си, скъпа?
Ред вървеше редом с Никол, докато тя носеше бебето до детската стая.
Кали ги последва, като гледаше как Никол посочва всички малки щрихи, които Ред беше направил в стаята за своето момиче.
– Мога ли да я подържа? – Попита след малко Ред.
– Разбира се, че можеш – каза Никол. – Татко иска да те прегърне сега, сладурче – гукаше Никол, докато Райли пищеше и гукаше щастливо.
Ред взе бебето в ръцете си и Кали се възхити колко естествено я държи. Райли сякаш мигновено изпадна в блажено състояние, а Никол и Ред си размениха усмивки над нея.
– Мисля, че е уморена – прошепна Ред.
– Трябва да я сложим да подремне в кошарата – каза Никол.
Ред кимна, а лицето му все още грееше. Той се наведе напред, като внимаваше да не бутне бебето, и целуна Никол по устните.
Никол му отвърна с целувка.
– Обичам те толкова много – каза тя и се вгледа в очите му.
Кали усети малък трепет на ревност, но после той изчезна толкова бързо, колкото се появи.
Те излязоха от детската стая и се отправиха към основната спалня. Кали каза на Никол, че ще се видят долу, но да ѝ съобщи, ако имат нужда от някаква помощ.
След като слезе долу, тя отиде и започна да реорганизира хладилника. Това нямаше да отнеме много време, тъй като държаха всичко да е много подредено, откакто знаеха, че бебето ще се прибере у дома.
Ровейки се из рафтовете, тя се опита да направи така, че всичко да е изправно, премести някои от по-малките продукти долу на рафтовете, където пасваха по-добре.
Просто се занимавам с бумащина – помисли си тя, докато преместваше малко гръцко кисело мляко на долния рафт вдясно. Това дори не е необходимо – хладилникът вече е организиран!
Кали се почувства неспокойна. Напоследък просто нямаше достатъчно неща за вършене вкъщи. Може би сега, когато Райли най-сетне беше тук, щеше да има повече работа за вършене. Беше трудно, защото те я бяха накарали да се чувства толкова добре дошла в къщата, но Никол все още се опитваше да прави почти всичко сама.
Понякога Кали се чудеше дали наистина имат нужда от бавачка – особено от бавачка на живо, когато и Ред, и Никол искаха да участват във всеки момент от живота на Райли. Това беше чудесно, но караше Кали да се чувства някак безполезна в схемата на нещата.
Ако не се занимаваше, понякога я обземаше самота и имаше моменти, в които просто искаше да се прибере в Охайо.
– Хей, какво става?
Гласът на Никол изтръгна Кали от мислите ѝ. Тя стоеше с отворена врата на хладилника и се взираше в пространството.
– О, съжалявам. – Кали затвори вратата на хладилника и се отдалечи небрежно от него, сякаш не беше размишлявала току-що върху положението си в къщата. – Значи Райли спи?
– Да – кимна Никол. – Ред седи там горе при нея и върши някаква работа с документи.
– Тя ще бъде такова момиченце на татко – засмя се Кали.
Никол се съгласи.
– Кълна се, вече прави толкова много изрази, които ми напомнят за него.
Кали се усмихна, но сърцето ѝ не беше напълно в нея. Никол сякаш усети, че нещо не е наред.
– Всичко е наред ли е, Кали?
– Защо, правя ли нещо странно?
Никол поклати глава, но изражението ѝ беше озадачено.
– Не правиш нищо странно, но напоследък имам едно такова усещане… не знам. Искам да се уверя, че си щастлива тук.
Кали си наложи да се усмихне.
– Разбира се, Никол. Вие сте били толкова невероятни с мен. – Защо просто да не и каже истината? Зачуди се Кали. Но не искаше да води такъв разговор с Никол, когато тя празнуваше завръщането на Райли у дома.
– Може би трябва да си вземеш следобед и вечер почивка, Кали.
– Не, моля те, искам да ти помогна.
Никол се засмя.
– Работиш прекалено много. Освен това и двамата с Ред сме си вкъщи и точно сега ще правим всичко за Райли. Ще се отегчиш до смърт. Защо не отидеш да направиш нещо забавно?
Кали не искаше да признае, че няма абсолютно нищо за правене, затова просто се съгласи, сякаш това беше чудесна услуга, която Никол правеше за нея, макар че всъщност се страхуваше от празнотата, която сега трябваше да запълни.
– Благодаря, Никол – каза тя и се усмихна, сякаш това беше най-добрата новина, която беше чувала през целия ден. – Наистина го оценявам.
Какво трябва да правя с цялото това свободно време? Помисли си тя и през тялото ѝ премина вълна от страх.
– Ако искаш, можеш да вземеш колата – каза ѝ Никол.
И тогава, като светкавица, на Кали ѝ хрумна идея. Искаше да върне огърлицата, която Хънтър ѝ беше подарил като символ на връзката им. В края на краищата можеше да е скъпа, а и със сигурност вече нямаше нужда от тази вещ. Освен това мразеше да я има постоянно наблизо.
В момента тя седеше в горното чекмедже на скрина и понякога през нощта тя си мислеше да я сложи отново, усещайки тежестта и върху гърдите си.
Беше време да върне огърлицата. И с всичкото това време, което имаше да убива, тя реши, че може да ѝ подейства добре да закара огърлицата до замъка и да я остави в пощенската му кутия.
Ами ако той те види да идваш? Той има изглед към целия склон на хълма.
Тя си каза, че по всяка вероятност Хънтър дори не си е вкъщи в момента. Беше зает човек с филмови проекти и всякакви други неща. Можеше да работи в офиса си и да пише книгата си.
Или пък да е в мазето си с онази жена.
Какъвто и да беше случаят, едва ли щеше да се случи да наблюдава пътя към дома си, така че тя щеше да има достатъчно време просто да спре и да пусне огърлицата в пощенската му кутия.
Това щеше да е катарзисно. Може би това щеше да я извади от това състояние, в което сякаш се намираше през последните няколко дни.
Решила как да действа, Кали изпита прилив на енергия и оптимизъм. Отиде в спалнята си и взе огърлицата от скрина. Самото и държане в ръката ѝ – гладкостта и хладината върху кожата ѝ – беше някак успокояващо.
Мисълта да я остави в дома на Хънтър за момент я смути. Осъзна, че все още има някаква привързаност към огърлицата.
Ето защо трябва да го направя сега. Трябва да направя изявление, да приключа и да продължа напред.
Кали излезе от къщата няколко минути по-късно, без да си прави труда да си направи прическа или грим. Тя нямаше да се вижда с никого – това не беше социален разговор.
По време на пътуването с колата Кали си пусна силна, агресивна музика и запя с пълно гърло. Беше изпълнена с адреналин и увереност в решението си. Чувстваше се почти щастлива за първи път от цяла вечност.
Но когато за първи път съзря замъка, който отново се извисяваше на върха на хълма, всичко се промени. Заля я вълна от притеснение, което я заля със страх и тревога.
Сякаш се намираше под вода.
Когато започна да се изкачва по хълма, къщата имаше сенчесто присъствие над нея и имаше чувството, че някой вътре я гледа отгоре, смее се и се смее.
Цялото ѝ добро настроение беше изчезнало. Сега Кали беше просто с мрачно лице и решителност, движейки се нагоре под остър ъгъл, чувствайки, че може просто да падне назад от лицето на земята.
Когато най-сетне стигна върха, тя беше толкова нервна, че и стигнаха няколко секунди, за да се обърне и да се прибере у дома, без изобщо да върне огърлицата.
– Успокой се – каза тя на глас, но от това нещата изглеждаха още по-зле. Да говориш на себе си е това, което правят лудите, отчаяни хора, помисли си тя. Събери се, Кали.
В крайна сметка решителността победи и Кали бавно измина последните няколко метра до замъка на Хънтър.
Когато пристигна, тя с изненада видя на алеята две коли, които дори не позна. Отначало тя си помисли, че Хънтър може да си е купил нещо ново, но после реши, че това е малко вероятно. В края на краищата, нито един от двата автомобила не беше достатъчно лъскав за вкуса му.
Тези коли принадлежат на някой друг. Една от тях вероятно е принадлежи на жената, която е отседнала при него.
Тази мисъл накара Кали да изпита силна ревност, но тя я отблъсна.
Тя свали прозореца си, когато спря до пощенската му кутия. Така или иначе, помисли си тя, това няма значение. Бързо ще се отърва от този боклук, за който той се опита да ме накара да повярвам, че означава нещо, а след това ще отпътувам от тази обитавана от духове къща колкото се може по-бързо.
Тя взе огърлицата в ръка и отвори пощенската кутия. Сега я пусни вътре, каза си тя.
В този момент чу мъж да крещи.
– Отвори шибаната врата, Скарлет, или, да ми помогне Бог, ще я разбия.
Гласът на мъжа беше мощен и дълбок и веднага кожата ѝ настръхна.
Кали държеше огърлицата, докато извиваше врат, за да види кой крещи. Точно зад ъгъла тя видя сянката на един мъж. Сянката беше голяма, но това може да е просто ефект от ъгъла на слънцето, помисли си Кали.
Но после той се отдръпна леко от къщата и тя видя, че наистина е голям и толкова страшен, колкото звучи.
Не, той беше дори по-лош.
Мъжът беше едър, набит, с рошава кафява коса и козя брадичка. Носеше джинси, строителни ботуши и фланелена риза, навита до лактите. Сигурно беше над метър и осемдесет и двеста килограма. Прикриваше очите си от слънцето и се взираше в терасата.
– Слез тук, Скарлет. Говоря напълно сериозно. Не ме карай да те изритам.
Кали сложи телефона до ухото си и започна да набира 911, но нямаше възможност да завърши обаждането.
Точно тогава едрият мъж я забеляза. Вероятно беше на десет или петнайсет метра от нея, но и се стори, че е много по-малко.
– Ей, какво правиш? – Каза той с нотка на тревога, примесена с гнева му.
Кали се възползва от възможността да бъде агресор. Не показвай страх, каза си тя, иначе това ще свърши зле.
– Току-що се обадих в полицията – излъга тя, а треперенето в гласа ѝ издаваше изхабените ѝ нерви. – Те са на път.
Мъжът се взираше в нея отсреща, сякаш се опитваше да определи вероятността тя да лъже и дали е достатъчно бърз, за да стигне до колата си междувременно.
– Ти, шибана кучка.
Тя му се усмихна, въпреки че сърцето ѝ заби в гърдите.
– Кажи го на полицаите, когато дойдат тук. Сигурна съм, че ще се отнесат с разбиране към омразата ти към жените.
Той ѝ отвърна с усмивка, но усмивката му имаше цялата дружелюбност на акула чук.
– Всичко е наред, бебе. Виждам регистрационния ти номер толкова добре, колкото ти виждаш моя. – Той отново погледна към терасата и примижа, като изглежда не откри това, на което се надяваше. След това промълви нещо нечленоразделно, качи се в колата си и тръгна.
Сърцето на Кали и без това беше забило, но се ускори, когато мъжът забави ход, докато излизаше от алеята. Вероятно сега беше само на метър или два от нея и имаше достатъчно време да излезе и да направи каквото искаше да и направи.
Той свали прозореца и се изплю. Кали се отмести от пътя точно навреме, тъй като плюнката му се разпръсна отстрани на колата ѝ и част от нея дори кацна на седалката близо до главата ѝ.
– Ти си поредната му курва? – Попита той.
Тя дори не отговори.
– Ще се видим наоколо – каза той. – Не се притеснявай. И след това потегли, оставяйки след себе си облак прах и мирис на изгоряла гума.
Кали си отдъхна с облекчение и върна мобилния си телефон в чантата когато чу как двигателят му изчезва в далечината.
Тя се разтрепери, наистина се разтрепери по начин, по който не го беше правила досега. Това беше най-близкото усещане, което някога беше изпитвала, сякаш животът ѝ е в опасност.
Кой, по дяволите, беше този човек? Зачуди се тя.
Кали грабна няколко кърпички от чантата си и избърса плюнката от седалката си. Само като я гледаше и знаеше, че е от този човек, тя набръчка нос.
– Хей, добре ли си? – Обади се женски глас отблизо и така стресна Кали, че тя подскочи на мястото си.
Кали вдигна очи и видя, че входната врата се отваря и тъмнокосата жена от бара слиза по пътеката към колата. Беше облечена в модерен син анцуг и малка тениска, която показваше много деколте и дори малко корем, докато тичаше към колата на Кали.
– Добре съм, всичко е наред – каза Кали, като се опита да се засмее. – Какво каза, за да се отървеш от Терънс?
Този човек не приличаше на Терънс, помисли си Кали. Приличаше може би на Буба или на Франк, но определено не на Терънс.
– Казах му, че съм се обадила в полицията и че са на път – каза и Кали.
Очите на жената се разшириха.
– Дали са?
Кали поклати глава.
– Не, но вероятно трябва да им се обадя. Той заплашваше теб и мен.
– Моля те, недей. Обаждала съм им се и преди и те не са направили нищо. – Кали беше скептично настроена, но си замълча.
– Добре, това е твоят живот.
– Благодаря ти, че го направи. Беше много смело – каза тя. – Името ми е Скарлет.
– Аз съм Кали – каза тя и се опита да се усмихне, но не и се получи съвсем. Скарлет кимна.
– Помня те. От онзи ресторант.
– Да. Това съм аз. – Тя отново се опита да се усмихне. Не се получи. – Както и да е, вероятно трябва да тръгвам, ако си добре и не мислиш, че той ще се върне.
– Добре съм. И наистина го оценявам. – Скарлет ѝ се усмихна и Кали трябваше да признае, че момичето имаше красива усмивка. Тя озаряваше цялото ѝ лице.
– Не се притеснявай – каза ѝ Кали и започна да включва колата си в движение.
– Хей, трябва да ти обясня какво се случва с мен и Терънс – каза Скарлет. – Дължа ти обяснение.
– Не, благодаря – каза и Кали.
– Но ако си ядосана на Хънтър…
– Не съм ядосана на Хънтър. И не искам да бъда груба, но не ми е интересно да чуя всички кървави подробности за теб и Терънс и защо той се ядосва, че си останала тук с друг мъж.
Скарлет поклати глава.
– Слушай, ако ми дадеш възможност да ти разкажа цялата история…
– Не искам да знам цялата история. Колкото по-малко знам, толкова по-добре за всички – каза тя. Беше приключила с опитите да изкопае подробности от живота на Хънтър, камо ли пък подробности за жените, с които е спал. Това беше само черешката на върха, що се отнася до Кали.
Тя нямаше нужда от повече знаци от Вселената. Последният беше направо глупав.
Скарлет сякаш най-накрая прие решението на Кали. Тя стисна устни и сви рамене.
– Добре. Е… приятно ми беше да се запозная с теб, предполагам.
– Има едно нещо – каза внезапно Кали. Тя издърпа огърлицата през прозореца, а ръката ѝ беше протегната. – Можеш ли да дадеш това на Хънтър вместо мен? Кажи му, че искам да се уверя, че ще я получи обратно.
Скарлет взе огърлицата несигурно. Тя я погледна и изражението ѝ беше нечетливо.
– Добре. – Тя отново погледна към Кали. – Ще я предам.
– Благодаря.
Нямаше какво повече да каже и тя си тръгна.