***
Когато се качих в колата му, Ред се наведе и ме целуна дълго, дълбоко по устните, което почти – почти ме накара да не се интересува от двата годежа, от спора им, от таблоидите, от всичко това. Устата му беше топла, устните му нежни и от начина, по който я докосваше, тя разбра, че той се грижи за нея. И тогава той започна да шофира, както обикновено с висока скорост, с присвита челюст и очи, залепени за пътя.
– Все още ли искаш да се омъжиш за мен? – Попита я той.
– Да. – Тя го каза без колебание и знаеше, че е истина.
– Добре. – Колата направи един завой и гумите изсвистяха леко.
– Може би трябва да намалиш скоростта.
– Искаш ли да отложим датата на сватбата? – Попита той. – Защото не мислех, че вече дори сме определили дата.
– Исках да кажа, че може би трябва да намалиш скоростта на колата. Не искам да се окажа параплегик преди големия ден.
Той я погледна, видя, че е нервна, и веднага свали крака си от газта.
– Обичам да карам бързо.
– Забелязах.
– Никол, трябва да изясним някои неща.
– Съгласна съм.
Той отново я погледна.
– Живях много голям, лъскав живот в продължение на много години. Виждала си статиите, интервютата, нещата в интернет.
– Знам и не ме интересуват тези неща. Това което ме интересува са нещата за мен, моето семейство – и твоите тайни…
– Остави ме да довърша. – Той си пое дълбоко дъх. – Не е възможно да се раздели моя живота и историята ми от твоята. Всички хора, които преди пишеха само за мен – сега ще се фокусират и върху двама ни.
Никол стисна здраво чантата си, когато думите му се стовариха върху нея.
– Трябва да ми дадеш малко време, за да свикна с това – каза му тя. – Един странен мъж се обади на телефона ми – нямам представа как изобщо се е сдобил с моя номер – и ми каза неща за теб, които никой друг не знае.
– Да. Ще се справя с това. Искам да ми препратиш номера на този клоун.
– Наистина?
– Наистина. Всъщност, направи го сега.
Тя извади телефона си и изпрати номера на мобилния телефон на Ред.
Те караха още няколко минути в мълчание. Навън небето ставаше все по-светло и силуетът на Манхатън беше величествен, извисяващ се над тях. Започваше да се страхува, че ще трябва да отиде в офиса и да се справи с всяко осъждане и омраза, които хората отправяха към нея, откакто новината за нея и Ред излезе наяве.
– Съжалявам, че съм била толкова драматична – каза тя накрая.
– Не си направила нищо лошо.
– Също така съм малко притеснена, че вече два пъти си бил сгоден.
Той кимна.
– Мога да го разбера. Но за да знаеш, единият от тези годежи беше, когато бях в колежа.
– Колеж. Защо ще се сгодяваш като студент?
– Защо? Защото бях идиот. И бях млад.
Никол поклати глава. После се усмихна.
– Току-що съм завършила колеж, така че коя съм аз, че да говоря.
Той я погледна и се усмихна с печелившата си усмивка от корицата на списание.
– Това е вярно. Ти си малко по-млада. Но ти си различна – специална.
– Точно така. Късметлийския номер три.
Той отново въздъхна.
– Предполагам, че го заслужавам.
– И кой беше ангажимент номер две?
– Номер две беше просто лоша идея. Жената, с която живях осем месеца. Никога не сме били добри един за друг.
– Така че, нека да изясним. Твоята преценка е доста ужасна, когато става въпрос за жени.
– Обикновено, но не и в този случай – отвърна той.
– Откъде си сигурен? – Попита го тя.
– Защото го усещаш, нали? – Той я погледна още веднъж.
Когато очите му се свързаха с нейните, дори и само за тази кратка секунда или две, имаше изстрел на електричество, който се разнесе по гръбнака ѝ и затопли тялото ѝ.
– Чувствам го – призна тя.
– Не го забравяй – каза и той. – Не позволявай на всички останали да те накарат да забравиш какво имаме.
Скоро бяха в офиса и Ред се раздели с нея след дълга продължителна целувка, която още повече напомни на Никол за това, което двамата споделяха.
Тя влезе и се качи на своя етаж, като си направи чаша горещо кафе и си взе една от безплатните багети, които обикновено бяха на разположение, ако влезеш в офиса достатъчно рано. Върнала се на бюрото си, тя похапна от малката си закуска и отпи от кафето си, отпускайки се за първи път, откакто разбра, че целият свят знае за делата ѝ.
Точно когато започваше да се чувства малко по-добре от живота, Едуард спря до бюрото ѝ.
Никол го погледна с изненада, тъй като Едуард рядко имаше причина да я заговори. Почти всичките ѝ задачи идваха чрез Реми, а другите разни дискусии обикновено бяха с Глен.
– Можем ли да поговорим в кабинета ми за момент? – Попита Едуард, като изражението му не издаваше с нищо какво я очаква.
– Да, разбира се – каза тя, избърса ръцете си с малка салфетка и веднага стана от стола си.
– Не се притеснявай да довършиш закуската си, ако имаш нужда – каза той. – Не, всичко е наред – усмихна се тя нервно.
Вървяха заедно през лабиринта от кабинети, като Едуард леко водеше, и след това стигнаха до кабинета му.
– След теб – каза той, пусна я и затвори вратата зад тях. – Седнете.
Тя седна срещу бюрото му. Той също се премести да седне и я погледна с дълъг, загадъчен поглед, преди най-накрая да започне да говори.
– Никол, ще бъда откровен с теб. Говорих дълго с всички от екипа ни по този въпрос, особено с Реми Данвърс. И не смятаме, че сте подходяща за асистент на художествения директор в момента.
Никол кимна, опитвайки се да задържи емоцията от лицето си.
– Знам, че хората са недоволни от начина, по който се случиха нещата между Ред и…
Той вдигна ръка.
– Няма да се занимаваме с това.
– Но очевидно това е така, защото се виждам с Ред. Хората си мислят, че получавам преференциално отношение.
– Трябва да разбереш позицията ми, Никол. Ред Джеймисън е главният изпълнителен директор на тази компания, а аз съм служител. Аз съм негов служител и изпълнявам указанията му. Въпреки това все още трябва да се уверя, че екипът ми функционира ефективно, а тази… ситуация… води до разстройване на работата на екипа.
– Съжалявам.
– Отсега нататък ще работиш лично с мен – каза той. Тя беше зашеметена.
– Какви ще бъдат задълженията ми?
– Ще присъстваш на срещи, ще водиш записки, ще водиш определен вид кореспонденция, ще се обаждаш на хората вместо мен и ще предаваш съобщения. И много други неща.
– Като административен асистент – каза Никол, като се опита да задържи разочарованието в гласа си.
Той сви рамене.
– Длъжността ти няма да се промени, нито заплатата ти. Просто ще работиш за мен вместо за Реми.
– Заедно с Реми се занимавах с творческа работа и това наистина ми харесваше.
Той се усмихна.
– Разбирам, че на теб ти е харесало, Никол, но за съжаление на нея не ѝ е харесало толкова, колкото на теб.
Назад към част 7 Напред към част 9