***
На следващия ден Никол съобщи на Ред, че в действителност иска да има „традиционна“ сватба.
– Точно така си помислих – каза той, докато вървяха през празния етаж на офис сграда в центъра на Хартфорд.
Търговецът на недвижими имоти ги беше пуснал вътре и им беше казал просто да погледнат, докато той чакаше до вратата. Ред не харесваше натрапчивите брокери на недвижими имоти и беше дал да се разбере, че не иска да го следват и да му бъбрят, докато оценява помещението.
– Нямаш ли нищо против? – Попита го Никол. – С нормална сватба?
– Какво определяш като нормална? – Каза той и се обърна към прозореца, който гледаше към следобедния трафик. – Колко души искаш да поканиш?
– Не знам. Може би петдесет души?
Ред се засмя.
– Не ми се иска да ти го казвам, но това не е нормална сватба. Това е малка сватба.
– Е, извини ме – каза тя. Никол се обърна и погледна към тавана. – Това петна от вода ли са там горе?
Ред погледна нагоре.
– Да.
– Това място не е много хубаво – някак си е схлупено.
– Вече няма да се стремим към хубост. Искам офис среда, която да говори за хъс, решителност и упорита работа. Гледала ли си някога „Роки III“?
– Не. Мразя филми с насилие.
– Жалко. Можех да използвам този филм, за да илюстрирам по-ясно как Роки става световен шампион и омеква, така че трябва да се върне към своите корени, за да възвърне тигровото си око.
– Звучи наистина добре – каза тя.
– Искам да кажа, че мисля, че това, което се случи с „Джеймисън Интернешънъл“, е, че аз се задоволих с всичкия си успех – омекнах. Така че не искам да основавам друга лъскава компания с меко дъно. Искам да бъда малкият човек, който удря големия в носа.
Никол поклати глава.
– Да се върнем на сватбата. Добре ли си с това, което казах?
Той хвана ръката ѝ и я погледна в очите.
– Петдесет души звучи като идеална бройка.
– И вероятно ще искам да организирам тържеството на хубаво място, така че може да се окаже скъпо.
– Не мисля, че можеш да планираш сватба за петдесет души, която да се смята за скъпа.
– Значи не разполагам с бюджет?
Той леко сви рамене.
– Наистина не виждам смисъл. Просто направи това, което смяташ за правилно, имам ти пълно доверие.
– Добре тогава – каза тя и се засмя малко на това колко лесно беше.
Продължиха да се разхождат из офиса и когато заобиколиха обратно до посредника, Ред каза:
– Перфектно е.
***
Следващата седмица премина в бурна дейност. Ред започна да наема служители за новата дейност. Не бяха много – само скелетна група от хора, които да сформират силен екип.
От Никол се изискваше да присъства на всяка крачка, най-вече защото Ред обичаше да обсъжда с нея всяка дребна подробност. Тя все още не беше сигурна каква точно е ролята ѝ, затова една сутрин го притисна за това по време на пътуването с колата до офиса.
– И какво точно правя в тази нова компания?
– Мислех да я нарека „Червената агенция“.
– Това ми харесва. Но какво ще правя в „Червената агенция“?
– Все пак не съм сигурен дали името не звучи прекалено женствено. Сякаш сме в производство на червило или нещо подобно.
– Ще ми отговориш ли?
Той я погледна.
– Защо е толкова важно да ти дам титла? Ние сме партньори. Това не е ли достатъчно?
– Разбира се, че е. Но аз нямам равноправно право на глас в ежедневните операции на бизнеса. Ти имаш много повече опит от мен, а аз не искам такъв тип отговорност. Освен това ти не ме слушаш чак толкова много.
– Това изобщо не е вярно.
– Казах ти, че мисля, че офисът е една дупка, а ти просто отиде и го нае – две секунди след като ти казах мнението си.
Той направи физиономия.
– Преувеличаваш.
– Не, не преувеличавам.
– Ами как искаш да се казваш?
Никол се замисли.
– Не знам. Струва ми се, че съм твоя изпълнителна асистентка.
– Добре тогава.
– Това ли искаш да бъда?
– Никол, не ме интересува каква е титлата ти. Просто искам да си до мен.
Тя се наведе и целуна грубата му буза, усещайки миризмата на одеколона му.
– Обичам те, когато си упорит.
– Не съм упорит – промълви той с усмивка.
***
Тази нощ тя се обади на майка си, за да ѝ каже за сватбата.
Майка ѝ беше във възторг.
– Най-накрая – възкликна тя – можем да се заемем с нещата.
– Мисля, че сме се спрели на дата. От днес малко повече от два месеца – каза Никол. – Искаме да го направим по-скоро, но също така трябва да дам време на хората да планират.
– Това е разумно – отвърна майка ѝ, – особено като се има предвид, че повечето хора обикновено изпращат бележка за запазване на датата шест месеца по-рано.
– Очевидно е, че не можем да направим това.
– Очевидно. Така че вие го правите по най-добрия начин, който знаете.
Никол извърт очи и постави телефона на другото си ухо. Ред беше в медийната зала и гледаше „Роки III“. Вчера дори я беше накарал да гледа част от него – сцената, в която Силвестър Сталоун се връща в старата си миризлива зала и всички го гледат със злобни погледи – наричат го „окото на тигъра“. Ред посочи екрана и я попита дали сега всичко има повече смисъл, а тя кимна с глава и се престори, че разбира.
– Просто мислех да ти кажа какво планираме – каза Никол, като искаше да приключи с телефона, без да позволи на майка си да я въвлече в някакъв ненужен дебат за това колко време е подходящо за предварително уведомяване за датата на сватбата.
– Говорейки за планиране – бавно каза майка ѝ. – Помниш ли Марси Тили?
Никол се замисли.
– Хммм….
– Тя организира онези партита, на които с баща ти ходим в новогодишната нощ. Сигурна съм, че съм ти споменавала за нея и преди.
– Мисля, че си спомням, че си говорила за нея – каза Никол, като имаше само най-бегли спомени, че миналата година майка ѝ каза нещо за плановете за новогодишната нощ – и Никол можеше да се закълне, че се оплакваше, че не иска да отиде, защото ще бъде такава постановка.
– Ами както и да е – каза майка ѝ, явно недоволна от неубедителния отговор на Никол, – Марси Тили сега се занимава с планиране на сватби.
Устата на Никол пресъхна. О, не. Това не беше разговорът, който искаше да води днес.
– Това е хубаво – каза тя и вече мислеше как да се откъсне от телефона.
– И когато си говорихме онзи ден – продължи тя – Марси спомена, че с удоволствие би ти помогнала да планираш сватбата си.
– О, това е много мило от нейна страна.
– И какво да и кажа?
Никол захапа ноктите си.
– Не знам, мамо.
– Какво трябва да знаеш? Тя е чудесен източник на информация, Никол.
– Нека помисля. Не съм сигурна дали изобщо имам нужда от такъв човек. Това ще бъде наистина малка сватба.
– Ами не може да е толкова малка. Баща ти има шест братя и сестри, а ти имаш много братовчеди. А какво да кажем за семейството на Ред?
Стомахът на Никол изведнъж се почувства така, сякаш в него беше пусната оловна топка.
– Все още не сме навлизали в такива подробности. Ние сме само в предварителните етапи.
– Точно затова Марси може да помогне – каза тя. – Не може да навреди поне една консултация с нея.
Никол въздъхна.
– Мога ли да ти отговоря на този въпрос, след като поговоря с Ред?
– Трябва да говориш с него за консултация с някого?
– Да, мамо. Обсъждаме всичко, вече сме партньори.
– Партньори, а не сиамски близнаци.
– Това е, което работи за нас.
– Никол…
– Ще се свържа с теб утре, добре?
Майка ѝ въздъхна тежко.
– Напоследък всичко е толкова важно за теб. Добре, добре. Обади ми се, когато можеш. С удоволствие бих казала на Марси, че може поне да си поговори с теб, тя е толкова страхотен човек.
– Ще ти се обадя утре.
Никол свали телефона и се зачуди как нещата с майка ѝ винаги успяват да се объркат толкова много. Чувстваше се раздразнена и раздразнителна.
Вероятно не беше най-подходящият момент да отиде в медийната зала и да притеснява Ред, но сякаш не можеше да спре краката си да я носят натам.
Той седеше на една от големите седалки в стил киносалон, с вдигнати крака, и ядеше пуканки като някой тийнейджър. На екрана двама мъже с голи гърди се блъскаха един друг и от лицата им се стичаше кръв и пот. Никол едва издържаше да гледа филма, затова просто отклони поглед и отиде до мястото, където седеше Ред.
– Можем ли да поговорим за секунда?
Той я погледна.
– Може ли да почакаме, докато свърши филмът?
– Гледал си го отново и отново – каза тя. – Не е като да не знаеш какво ще се случи след това.
– Но аз се забавлявам – това ме зарежда.
– Мисля, че трябва да обсъдим сватбата – каза тя.
На екрана от саундтрака се чуваха силни клаксони – разпознаваема тема, която беше невероятно досадна точно така.
– Роки! Роки! – Скандираше тълпата.
– Няма какво да обсъждаме – каза ѝ Ред. – Казах, че имаш картбланш, когато става въпрос за нашата сватба.
– Но все пак сигурно трябва да поговорим за някои неща за всеки случай. – Той се обърна към нея, а изражението му бе изпълнено с нетърпение.
– Добре, добре.
– Можеш ли поне да спреш филма за две секунди?
Той вдигна дистанционното си и спря филма на пауза. Филмът беше спрял на изключително близък план на мъжа, за когото Ред ѝ беше казал, че е „господин Т“. Тя не знаеше нищо за него, което изглежда изненада Ред до крайност.
– Добре. Филмът е спрян. Но аз не искам да седя тук и да издребнявам за всеки нюанс от тези сватбени неща, Никол. Това е твоя работа.
– Спокойно, никога не съм казвала, че трябва да го правиш.
– Имам нова компания, която трябва да изградя и управлявам.
– Явно – каза тя с жест към екрана, – ти усилено работиш по възстановяването.
Очите му се свиха.
– Имам свой собствен процес.
– Слушай, не искам да спорим. Просто се опитвам да разбера какво искаме по отношение на списъка ни с гости.
– Както каза, петдесет души звучи добре.
– Но аз току-що говорих по телефона с майка ми…- Ред размаха ръце. – О, Боже. О, не. Не. Не.
– Какво?
– Няма да влизам в задочен спор с майка ти за това кого да поканим на сватбата ни. Тя няма да дойде тук и да ръководи шоуто, Никол. Трябва да се изправиш срещу нея.
Никол се почувства нападната. Тя се отдръпна.
– Кой е казал, че тя ръководи шоуто? Дори не ми даде възможност да обясня.
Той я погледна, но тя видя, че не е в настроение да я слуша.
– Добре, Ред – каза Никол. – Искаш аз да се справя с това? Мога да вземам всяко решение сама, без да се консултирам с теб преди това?
Той втренчи очи в нея.
– Вече ти казах, че ти имам стопроцентово доверие.
– С изключение на случаите, когато се налага да се противопоставя на майка ми, очевидно. – Той не се усмихна.
– Доста.
– Възмутена съм, че се държиш толкова дистанцирано относно сватбата ни. Нима изобщо не ти пука за всичко това?
– Интересува ме да те направя щастлива и ме интересува да съм официално женен за теб. Не ме интересува особено кой ще бъде поканен и колко пари ще похарчим – и вярвам, че няма да превърнеш това в поредната кралска сватба. Не изглеждаш да си от жените, които се опитват да подражават на Кейт Мидълтън.
– Не, но е свързано с много неща.
– Просто се опитай да държиш майка си настрана от това.
– Тя е моята майка, Ред. И тя най-накрая ни подкрепя. – Той сви рамене.
– Виждаш ли? Какво знам аз?
– Не бъди саркастичен.
– Слушай, ако искаш да ти помогна, познавам една фантастична организаторка на сватби, която е работила с всички холивудски знаменитости от А-листата. Тя е силно препоръчана. Навремето правехме много реклама за нея в „Джеймисън Интернешънъл“.
– Точно затова ние с теб трябва да поговорим. Мислиш ли, че имам нужда от сватбен организатор?
Той поклати глава.
– Не знам. Просто казвам, че можеш да я използваш, ако искаш. Тя е много скъпа, но е изключително надеждна и може да ѝ се има доверие.
Никол сложи глава в ръцете си.
– Бих искала да седнеш с мен и да обсъдим някои от подробностите за това, което искаш. Дори не знам колко души от семейството ти трябва да бъдат поканени.
– Ще ти дам контактите си и ще можеш да направиш списък.
– Просто искаш да имаш колкото се може по-малко общо с това – казва тя.
– Точно така. Имам компания, която трябва да управлявам, трябва да имам окото на тигъра.
Ред натисна дистанционното управление и филмът започна отново. Срещата е прекратена, помисли си Никол, излезе от стаята и в пристъп на ярост извади мобилния си телефон.
Миг по-късно майка ѝ отговори.
– Здравей отново.
– Кажи на Марси, че ще се срещна с нея за консултация.
– О, това е чудесно да се чуе – каза майка ѝ и Никол трябваше да се усмихне.
В крайна сметка беше толкова трудно да ѝ се угоди.
– Дай ѝ моя номер и ѝ кажи да ми се обади, за да уговорим нещо.
– Няма да съжаляваш.
Никол се засмя, но вътрешно се чудеше дали това е вярно.
Назад към част 5 Напред към част 7