***
– Имахме първото си изтичане – каза ѝ Ред на закуска няколко дни по-късно.
– Какъв вид изтичане?
Ред отпи от кафето си, докато се взираше в телефона си.
– Изтичане на информация за сватбата ни към таблоидите. По-конкретно в „The Rag“.
– По дяволите. – Стисна устни Никол. – Много съжалявам.
– Защо се извиняваш?
– Не знам. Струва ми се, че по някакъв начин трябва да съм виновна аз. – Ред се засмя. – Не си се обадил, нали?
– Очевидно не.
– Но вероятно трябва да помислим кой би могъл да го направи – отвърна Ред. Сега той я погледна. – Може би онзи сватбен организатор.
Никол поклати глава.
– Наистина не мисля така. Дори не съм говорила с нея след консултацията.
– Тогава ще я използваш ли?
– Бих искала. Просто исках първо да отделя малко време, за да го обмисля.
Ред въздъхна.
– Забелязъл съм, че е грешка да използвам някой, който не е свикнал с високопоставени сватби. Тя ще бъде напълно неподготвена да се справи с проблемите, с които се сблъскваме, Никол.
– Харесвам я. И освен това тя прави майка ми щастлива, което се случва толкова рядко. Не мога ли да направя майка си щастлива само веднъж?
Ред сви рамене.
– Ако това е, което искаш. Винаги съм си мислел, че сватбата ни е заради нашето щастие. Това е нашият ден – особено твоят ден.
– Знам, но част от това, което ме прави щастлива, е да правя хората около мен щастливи – включително и мама.
Ред се усмихна, но тя разбра, че това е принудително. Тя познаваше изражението му толкова отблизо, колкото и своето.
– Звучи ми добре – каза той.
– Трябва да обсъдим списъка с гостите – каза му Никол. Беше му го казвала многократно през последната седмица, но той винаги си намираше причина да не го направи.
– Просто планирай петдесет души – каза той. – Ти запиши когото искаш, а каквото остане, ще го попълня аз.
– Значи, ако аз заема четиридесет места, ти ще поканиш само десет души?
– Да. – Той сдъвка парче бекон и след това започна да пише съобщения или имейли на телефона си.
– Ред, не бъди глупав. Не можем да продължаваме да избягваме тези неща. Трябва да поговорим за семейството ти. Ще поканиш ли брат си, майка си и баща си? – Той поклати глава.
– Съжалявам, но ще трябва да направим това друг път. Трябва да потуша някои пожари в офиса. Имаме огромен терен, а ние не сме готови.
Никол въздъхна разочаровано и седна на стола си.
Ред вече ставаше от мястото си и се насочваше към вратата.
– Ще ти се обадя по-късно – каза той.
– Какво ще кажеш за една целувка поне? – Обади се тя в отговор.
– Да, разбира се. – Той се пресегна и я целуна по върха на главата. – Обичам те, бебе.
– Аз също те обичам – въздъхна тя. И тогава той изчезна.
След като Ред си тръгна, Никол влезе в лаптопа си и намери „The Rag“, откъдето, разбира се, беше дошло изтичането на информация.
На началната страница на The Rag имаше стара снимка на Ред, който изглеждаше изненадан и объркан едновременно. Под снимката се намираше историята:
Започнато е! Ред Джеймисън обещава да спази датата на сватбата!
Медийният магнат Ред Джеймисън и неговата стажантка (известна още като наложница) Никол Мастърс толкова много се срещат, че започнахме да се чудим дали не се опитват да победят Кристин Стюарт и Робърт Патинсън за най-досадна двойка, която не се оставя на мира.
Неотдавна The Rag научи, че сексапилният рекламист и неговата ванилна лисица официално са започнали отново да правят планове за сватба, така че можем само да се надяваме, че може би ще спрат да се разделят всеки втори ден, ако и когато най-накрая сключат сделката.
От друга страна, може би те също ще бъдат една от онези досадни двойки знаменитости, които се развеждат и женят повторно по няколко пъти.
Така или иначе, The Rag винаги ще ви държи в течение на пикантния, но объркан любовен живот на любимия ни бизнесмен милиардер, най-безумния луд, когото познаваме, Ред Джеймисън. Останете на линия за повече подробности!
Никол прехапа устни и се опита да си помисли откъде може да е тръгнала тази история. В края на краищата много малко хора знаеха за сватбените им планове. Така че списъкът на заподозрените беше сравнително малък: майка ѝ, Марси Тили, Даниела и вероятно някой от новите служители, които Ред беше наел в компанията си.
Но най-подозрителното беше, че тези нови истории наистина бяха започнали отново в „The Rag“, откакто Кейн Райт пое управлението. А сега, когато Кейн беше свързан с Даниела, тя вероятно му разказваше неща за Ред и Никол и той лесно можеше да предаде тази информация на хората си в таблоидите. Това беше добре за таблоидния му бизнес, а и изглежда му харесваше да намира начини да набеждава Ред, когато е възможно.
Никол знаеше, че или ще трябва да повдигне темата с Даниела, или просто ще трябва да спре да казва на най-добрата си приятелка каквото и да било за връзката си с Ред Джеймисън. А Никол не искаше да спре да говори с Даниела за Ред и съвместния им живот – в крайна сметка приятелите си казват разни неща. Без това приятелството им със сигурност щеше просто да се разпадне и да се разнесе от вятъра.
Не беше сигурна какво да прави, затова засега Никол реши да отложи това и да се съсредоточи върху продължаването на подготовката на сватбата.
Никол реши, че е време да се обади на Марси Тили и да ѝ съобщи, че е получила работата.
***
Марси беше радостна да бъде наета за организатор на сватбата на Никол – това беше ясно. Никол трябваше да държи телефона далеч от ухото си, когато голямата жена изрева развълнуваните си благодарности и признателност в слушалката.
А сега, само ден по-късно, Марси беше в къщата и помагаше на Никол да избере покани. За съжаление Никол беше направила грешката да говори с майка си предварително за срещата и майка ѝ някак си се беше изхитрила да дойде заедно с Марси.
Така че сега те трите бяха в хола, пиеха чай и хапваха бишкоти, докато Марси разясняваше какви са правилата за сватба, а майката на Никол добавяше своите две мнения.
Никол едва успяваше да промълви нещо.
– Обожавам цветовата гама на тази – почти изкрещя Марси, като вдигна книгата с образци и посочи розовия кошмар на поканата.
– О – изпъшка майката на Никол и сложи ръка на сърцето си. – Това е нещо като мотив от розова далия, да?
Марси кимна.
– Да, и е толкова елегантен, но и съвременен.
Никол кимна с половин уста.
– Хубаво е, но си мисля, че може би нещо малко по-сдържано…
Двете по-възрастни жени размениха погледи.
Майка ѝ отпи глътка чай, а Марси намести тялото си на дивана и обърна широката си усмивка към Никол.
– Сега, скъпа, избирането на покани е толкова забавно и ние се забавляваме. Но започваме да се сблъскваме със сериозна пречка с този списък с гости.
Никол прехапа долната си устна. Чувстваше се като наказана петокласничка.
– Знам. Опитвам се да накарам Ред да седне с мен, за да разберем кого иска да поканим.
– Не се опитвай, скъпа. Направи го. – Никол кимна.
– Ще го направя.
– Както е тръгнало, вече сме много назад – дори не можем да изпратим покана за среща в този момент – прошепна майка ѝ. Никол не можеше да не забележи как майка ѝ беше започнала да използва местоимението „ние“ ужасно често по време на сватбения разговор, сякаш сега беше също толкова замесена, колкото и Никол и Марси.
– Знам, мамо. Повярвай ми, добре осъзнавам колко много изостават приготовленията.
– Ще ти помогнем да се справиш с това – каза Марси, – така че не се притеснявай. Много съм добра в това да дърпам съпрузите настрана и да им давам добро старо почукване по главата.
Майката на Никол се загледа и се ухили.
– Това е така, защото тя има много практика да го прави със собствения си съпруг.
Марси се провикна.
– Кълна се, че моят Харолд трябва да има постоянна вдлъбнатина в главата си с размерите на Големия каньон.
Никол се усмихна слабо.
Точно тогава Ред и новата му асистентка Джия излязоха от конферентната зала и минаха покрай всекидневната. Ред все още водеше служителите на компанията в къщата, особено когато бяха новоназначени. Казваше, че обича да ги кара да се чувстват добре дошли и спокойни, сякаш са повече приятели, отколкото служители. Обикновено прекарваше по-голямата част от времето в къщата в конферентната зала, за да ги изпита.
Ред се усмихна и махна с ръка.
– Здравейте, дами. Как върви планирането на сватбата?
Никол наблюдаваше как очите на майка ѝ се стесняват, докато се съсредоточаваше върху Джия, която признаваше, че е облечена като офисната уличница. Носеше черна, прилепнала пола (която според пристрастното мнение на Никол беше прекалено къса), бяла блуза, която показваше много деколте, и малка висулка, която висеше идеално между младите ѝ пълни гърди. Тъмната ѝ коса беше прибрана назад, а червилото ѝ беше червено и лъскаво. Дори високите ѝ токчета бяха това, което Никол обикновено смяташе за „обувки за стриптийзьорки“.
– Планирането на сватбата върви супер, Ред – каза Марси. – Имаме обаче един малък проблем със списъка на гостите…
Ред вдигна пръст.
– Съжалявам, но трябва да приема това обаждане – каза той, а после мобилният телефон беше до ухото му и той се отдалечаваше от тях.
Марси и майката на Никол отново си размениха погледи и Никол почувства нарастващо чувство на неудовлетвореност от двете. Тя не възнамеряваше да се сблъсква с бандата през цялото време.
Джия се приближи до масата, на която беше изложена книгата с образци. Краката ѝ бяха загорели, гладки и привличащи – това беше думата, която дойде на ум на Никол. Кожата на Джия изглеждаше мека и прясно овлажнена. Гърдите ѝ бяха пълни, млади и наедрели. Имаше стегнато, атлетично тяло.
До нея Никол се чувстваше направо омаломощена.
– Толкова е вълнуващо – каза Джия, а перфектно оскубаните ѝ вежди се извиха.
– Да, и много стрес, когато правиш всичко в последния момент – засмя се Никол.
Джия скръсти ръце и кимна, сякаш знаеше всичко за това.
– Да, ама е трудно, когато си имал нетрадиционно ухажване.
– Нетрадиционно? – Попита Никол, а гърлото ѝ се сви. Тя запази усмивката, застинала на лицето ѝ.
– Сестра ми се свърза с един човек по интернет и го направиха по същия начин.
Никол не можеше да разбере дали Джия е просто млада, или наистина възнамерява да обиди Никол в лицето.
– Е, това не е сватба по интернет, това мога да ти кажа – засмя се Марси, разчупвайки напрежението. – Твърде много пари харчим за нея, за да има някакво объркване. Това ще бъде едно красиво, зашеметяващо събитие.
– О, напълно – сигурна съм, че ще е невероятно – каза Джия.
Не се нуждая от уверенията ти – искаше да ѝ каже Никол, – така че спести си фалшивото съчувствие. Там и тогава тя реши, че е била права за Джия и че не е трябвало да се съмнява в първите си инстинкти, които я бяха накарали да наеме Рик вместо нея.
Ред се върна в стаята.
– Извинявам се на всички, но това беше работа. Имаме разговор с един от големите ни потенциални клиенти и трябва да се върна в офиса незабавно. Джия? – Каза той и я подкани да го последва.
Никол стана и се затича към него, като мразеше, че има чувството, че го преследва. Джия беше почти в крачка с нея и на нея ѝ се прииска да я удари с лакът.
– Ред – каза Никол, – трябва да поговорим за списъка с гостите. Трябваше още вчера да сме изпратили поканите по пощата.
Ред въздъхна и провери телефона си.
– Слушай, днес нямам никакво време. Но нека го направим утре сутринта.
– Наистина трябва да го направя по-рано.
– Утре сутринта не е ли достатъчно скоро? Накарай ги да направят бърза поръчка, без да жалиш средства.
– Обещай, че ще го направиш утре сутринта, без извинения? – Помоли тя.
Той я хвана за раменете.
– Кълна се в Бога. А сега трябва да тръгвам. Обичам те. Той я целуна бързо и след това двамата с Джия тръгнаха. Никол ги гледаше как си тръгват, а кръглото, стегнато дупе на Джия се поклащаше напред-назад, докато бързаше след него като домашен териер.
Когато Никол се върна във всекидневната, настроението беше мрачно.
Майка ѝ не каза нищо, само повдигна вежди.
– Какво? – Каза Никол, раздразнена.
– Нищо не съм казала.
– Ами тя изглежда като хубаво момиче – изръмжа Марси.
– Това е един от начините да се каже – промълви майка ѝ.
Никол дори не можеше да се съсредоточи. Ненавиждаше, че ревността ѝ отново е надигнала грозната си глава толкова бързо. Беше си казала, че няма да позволи подобни неща да я притесняват. В края на краищата Ред не беше проявил интерес да наеме Джия, той даде ясно да се разбере, че няма нищо против да наеме Рик, а Никол беше тази, която подтикна момичето да се назначи към работата.
И сега тя се възмущаваше от Ред за това, в което нямаше никакъв смисъл.
– Аз я наех – каза Никол. – Тя е хубаво младо момиче с безупречна автобиография.
– Това не е единственото безупречно нещо в нея – изцепи се майката на Никол.
Марси потисна смях.
– Съжалявам – каза тя. – Не мога да си помогна. Момичето има някои сериозни предимства. Това трябва да и се признае.
И сега двете по-възрастни жени се спукаха от смях, толкова силно се смееха, че на практика се разплакаха.
Никол седеше на дивана в състояние на шок от това, в което се беше превърнал животът ѝ.
Назад към част 8 Напред към част 10