КЕЛИ ФЕЙВЪР – За неговото завинаги – Книга 6 – част 4

***

Зa първи път Никол почувства, че нещо не е наред между нея и Ред по време на секс.
Може би беше твърде рано сутринта и това имаше нещо общо с нея. Но по някакъв начин Ред беше отишъл до банята и тя се беше събудила, а после, когато той се върна в леглото, бяха започнали да се целуват и докосват – и едното нещо е довело до другото.
На теория всичко това звучеше невероятно… Само че нещо не беше съвсем наред.
Тя не можеше да разбере защо точно се чувства така, защото той беше напълно любящ, щедър и чувствителен, както винаги. Беше достигнала кулминацията си няколко пъти, а Ред също беше свършил.
Но в началото имаше онзи момент. Ред се бе отнасял към нея толкова нежно, галеше я нежно, а тя бе наклонила дупето си нагоре и всъщност бе хванала ръката му и се бе опитала да го накара да я напляска по дупето.
Ред се беше засмял, вместо това я беше разтрил нежно по задните части и на практика беше отхвърлил молбата ѝ за малко по-груба игра.
В онзи момент това едва ли е било забелязано, но изведнъж Никол видя, че е символ на това, което ѝ липсваше.
Сега Ред я държеше отзад и я галеше по начина, по който й харесваше, докато Никол се опитваше да се отпусне и да си каже, че това са просто луди хормони (удобно извинение, което използваше, за да обвини почти всичко, което чувстваше в последно време).
– Добре ли си? – Прошепна той, галейки я по врата. Както винаги, Ред знаеше нещата, без дори да е необходимо Никол да му казва какво се случва.
Тя въздъхна.
– Искам да ти задам същия въпрос.
– Чудесно ми е – промълви той. – Е, малко съм уморен, тъй като дори не е шест сутринта, но освен това…
– Имам чувството, че се държиш различно с мен – каза тя.
– Как различно?
– Не знам.
– Ами как да отговоря на това обвинение, ако дори не можеш да го обясниш?
– Това не е обвинение – каза тя и се отдръпна леко от него.
– Хей, къде отиваш?
Тя седна, грабна една голяма тениска и я навлече върху голия си торс.
– Не искам да лежа в леглото гола и да приличам на плажуващ кит.
– Никол, не казвай това – предупреди я той.
Знаеше, че той мрази, когато коментира негативно тялото си, откакто наистина беше започнала да трупа бебешки килограми.
– Просто така се чувствам. – Тя се обърна към него. Той, както винаги, изглеждаше в невероятна форма, което не помагаше на нещата. – Не можа ли поне да качиш малко тегло за съчувствие? Изглеждаш по-строен от всякога! – Изражението на Ред за момент беше зашеметено.
– Какво?
– Сега ми се сърдиш, че не съм качил килограми? Никол… сериозно…
– Сериозно говоря. – Тя го погледна. – Ти не си същият. Нещо се е променило в теб и знам, че не е само моето въображение.
Сега той седеше, все още безсрамно гол. Нямаше нужда или желание да прикрива каквото и да било, помисли си Никол. Нищо чудно, че той не можеше да се свърже с това, което тя чувстваше в момента.
– Нищо не се е променило в мен, Никол. – Очите му се впиха в нейните. – Нищо. Обичам те повече от всичко на света.
Тя се замисли за това, което усещаше от него, затвори очи и се опита да го формулира.
– Знам, че ме обичаш, но не мога да не се запитам защо вече не ме пляскаш.
Тя го чу да се смее.
– За това ли става въпрос?
Никол отвори очи.
– Не е смешно. И не става дума само за пошляпване. Ти не искаш да правиш нищо от това повече. Правим секс, но не се отнасяш с мен така, както преди.
Ред изглеждаше смаян от откровението ѝ. Устата му увисна и той само поклати глава.
– Не знам. Никога не съм се замислял за тази част от нещата. Предполагам, че с течение на времето съм го надраснал?
– Не вярвам в това.
– Но ти казвам, че това не е проблем за мен. Харесва ми да правя любов с теб. – Той се плъзна по-близо до нея и хвана ръката ѝ. – Можеш да кажеш колко много ми харесва да правя секс. Правим го също толкова често, ако не и повече, отколкото някога сме го правили.
Никол го погледна в очите.
– Ти спря да ме пляскаш. Защо спря? Кажи ми истината.
Той издуха въздуха от ноздрите си в знак на неудовлетвореност.
– Е, аз със сигурност няма да напляскам бременната си жена. Ами ако нараня по някакъв начин бебето?
– Да нараниш бебето? Шегуваш ли се, Ред?
Сега той се ядосваше. Бузите му почервеняха.
– Не, не се шегувам. Няма да удрям и връзвам бременната си в седмия месец жена. Мисля, че това би било странно.
Очите на Никол бяха влажни.
– Искам да ме искаш точно така, както винаги си ме искал.
– И аз те искам. – Той стисна ръката ѝ и тя се отдръпна.
– Не мисля така.
– Дай ми шанс да ти покажа – каза той. – Позволи ми да те обичам, позволи ми да те прегърна. – Придърпа я към себе си и я целуна по устните и бузата. Ръката му докосна гърдите ѝ над тениската.
– Знам, че ме обичаш, просто съм луда.
– Ти си добре. Ти си перфектна.
– Не искам нещата между нас да се променят, Ред. Обещай ми, че няма да се променят.
Той я погледна в очите.
– Обещавам, че няма да се променят.
– Никога?
– Никога – каза той.

Назад към част 3                                                            Напред към част 5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!