***
Цял ден Никол се двоуми дали да каже на Ред, че с нея се е свързал съперникът му. Насам-натам, напред-назад, напред-назад се въртеше в ума си.
Но когато той се върна в хотелската стая в ужасно, мрачно настроение, тя знаеше отговора.
– Свършено е – каза Ред, когато влезе в хотелската стая, лицето му беше бледо и някак си изгърбено – очите му бяха сухи и кръвясали. – Днес загубихме още един голям клиент. А акциите на „Джеймисън Интернешънъл“ паднаха с над двадесет процента по време на търговията. Сега ми се обаждат и от други наши офиси. Хората са в паника. Като че ли банката е изчерпана. Цялото доверие и увереност, които изградихме през последното десетилетие, изчезнаха просто така. – Той щракна с пръсти.
– Много съжалявам – каза тя, стана от дивана и се пресегна да го прегърне.
– Не мога – не сега – промълви той и се отдръпна от контакта. В този момент в ушите ѝ прозвучаха думите на Кейн от по-рано.
Да изпадне толкова бързо в немилост, ще бъде огромен удар по самочувствието му.
Егото му ще бъде разбито.
Тя можеше да види, че вече Ред се променя. Стресът от провала можеше да направи нещо с човека – и макар че на Ред можеше да му се иска да мисли, че може да се издигне от пепелта, Никол започваше да се чуди. Всъщност дори не ставаше дума за пари. Ставаше дума за загубата. Отсега нататък Ред щеше да мисли за себе си като за губещ, а за човек като него, който е свикнал да е на върха и да контролира – който зависи от това чувство за контрол и власт – не се знаеше какво може да му причини това.
– Имам нужда от едно питие – каза ѝ Ред. – Да излезем.
– Наистина? – Попита тя, а в стомаха ѝ се появи странно чувство. – Искаш да пиеш? Не трябва ли просто да се опиташ да се отпуснеш, може би да поспиш малко?
– Мога да отида сам – каза той, а очите му бяха неспокойни.
– Разбира се, че искам да дойда с теб.
– Чудесно – каза той, но не звучеше толкова ентусиазирано. – Хайде.
– Сега?
– Сега.
И така, те взеха такси до един бар в Берлин, някакво място, за което Ред каза, че е чувал, че е забавно и уникално. Когато се озоваха там, Никол не беше сигурна, че това е толкова добра идея. Разбира се, мястото беше уникално – както се рекламираше, но не в добрия смисъл на думата. Вътре беше тъмно, а клиентелата изглеждаше груба. Ред и Никол бяха далеч по-облечени от всички останали в заведението. Голяма част от хората бяха млади, някои от тях имаха пънк вид – много пиърсинги и татуировки и странни прически.
На Ред сякаш не му пукаше. Всъщност тя усети, че тази вечер той е в много опасно настроение. Когато някой от мъжете в бара го поглеждаше, Ред му отвръщаше с поглед, сякаш се осмеляваше да го предизвика по някакъв начин.
Никой не го направи – поне не в началото, но Никол все пак беше неспокойна.
– Не трябва ли да отидем някъде другаде? – Попита тя, когато заеха местата си на бара и Ред си поръча два шота водка, а за нея – червена боровинка и водка.
Той поклати глава.
– Харесва ми тук.
– Не, не ти харесва. Просто си търсиш неприятности – каза тя.
Той я погледна отстрани, докато барманът му подаваше първия шот и той го изпиваше.
– Глупости, добре съм.
– Това не е начинът да се справяш с това, което се случва с бизнеса ти – каза му тя, знаейки, че той не иска да го чуе.
– Просто имам нужда да изпусна малко парата, Никол. Не мога винаги да си играя на богат бизнесмен, това омръзва.
– Не можеш ли просто да вдигнеш малко тежести или да отидеш да потичаш на бягащата пътека?
Ред се засмя и изпи още един шот. Когато свърши и с този, поръча още два. Барманът го погледна.
– Zwei verschiedenen wodkasorten(Два различни вида водка) – каза Ред, като силата на гласа му леко се повиши.
Барманът наля още два шота и ги плъзна по бара. Ред изпи единия, а после седна и погледна втория.
Никол отпи от боровинковата си напитка, която беше твърде силна за вкуса ѝ. Тя огледа бара. Всички хора се взираха в тях. Това изобщо не ѝ харесваше. Нито за миг.
Но след известно време изглеждаше, че останалите посетители губят интерес към странните американци. Барът стана по-претъпкан, по-шумен, от високоговорителите звучеше силна тежка пънк рок музика.
Изглежда, че и Ред се беше отпуснал малко. Той нави ръкавите на ризата си, развърза вратовръзката си и започна да пие водка с червена боровинка заедно с Никол. Целуваше я през смущаващо дълги периоди от време.
Но накрая и тя започна да се напива и тялото ѝ се отпускаше. Започваше да си мисли, че по-рано през нощта се е страхувала повече от този бар, защото е бил толкова чужд и хората са говорели на друг език. Разбира се, бяха облечени някак смешно и изглеждаха заплашително, но повечето от тях изглежда се забавляваха и се държаха така, както младите хора в Ню Йорк всяка вечер.
– Трябва да отида до тоалетната – каза Ред в ухото ѝ. И без това тя едва го чуваше през шума.
Тя кимна.
– А после да се махаме оттук, а? – Каза той. Тя кимна отново, с благодарност.
Той се усмихна и я целуна по бузата.
– Ти си най-добрата, бейби – извика и той, а после си проби път през тълпата, за да стигне до тоалетната.
Няколко минути по-късно един млад мъж с тениска без ръкави и силно татуирани ръце се отпусна на празния стол до нея с бирата си. Той я погледна и се усмихна. Тя видя, че има два или три златни зъба и някаква татуировка около дясното си око.
– Американец? – Попита той.
Тя кимна нервно.
– Приятелят ми е…
– Казвам се Карл – каза той и ѝ протегна голяма, безчувствена ръка. Тя изобщо не искаше да го докосва – той ѝ създаваше наистина лошо усещане.
Но си каза да се успокои и просто да се опита да приключи с това възможно най-бързо и учтиво.
– Здравей, Карл – каза тя.
– Обичаш ли бокса? – Попита я Карл. Тя сви рамене. – Аз наистина не знам…
– Защото съм боксьор. – Той отново се усмихна. – Ами гаджето ти? – Каза той. Акцентът му беше дебел, но говореше напълно разумен английски.
– Ами той какво? – Каза тя.
– Изглежда като шибан пич – отвърна Карл и се усмихна. Той погледна назад и тя видя, че наблизо го наблюдават няколко приятели-глупаци.
Сърцето на Никол започна да се ускорява. Тя не искаше Ред да се върне и да види този идиот, който ѝ даваше акъл.
– Наистина трябва да тръгвам – каза тя.
– Защо? – Попита я Карл. – Ти си от онези надменни американки?
– Не. Но ти се държиш грубо и ме плашиш.
Карл се усмихна.
– Ауууу, аз съм наистина мил, миличка. Кълна се, че съм. И имам и голям шибан шванц.
– Махай се от мен – каза тя, когато той се наведе.
В този момент се появи Ред, който се провираше през тълпата. Когато видя Карл на стола, очите му станаха студени и твърди и тя знаеше, че е бесен.
– Добре ли си, Никол? – Извика той, без да откъсва поглед от пънкаря.
– Да – каза тя.
Карл се обърна, видя Ред и се усмихна. Той се изправи и беше голям, поне колкото Ред. На всичкото отгоре изглеждаше зъл, сякаш се биеше много и доста му харесваше. Никол разбра, че той изобщо не се е интересувал истински от нея – разговорът с нея е бил само средство за постигане на целта. Искал е да започне проблем с приятеля ѝ.
– Ред, недей да правиш нищо – каза тя, стана и го хвана за ръкава на ризата.
– Той докосна ли те? – Попита Ред, а очите му все още бяха непоколебими.
Тя се наведе, за да го заговори.
– Не ме е докосвал, а освен това той е боксьор. Той иска да се бие с теб.
Карл се усмихна на Ред, като му се подиграваше с широко отворените си очи.
– На какъв шибан пич приличаш – каза той. Зад тях приятелите му се засмяха и се затвориха.
– Ти се боксираш? – Попита Ред.
– Достатъчно, за да избия зъбите на богатите американски педерасти. – Ред се усмихна и кимна. – Добре за теб, човече.
– Добре за мен, не толкова добре за теб, свиня. – Карл се приближи още една крачка.
Ред протегна ръка и леко избута Никол от пътя и тя разбра, че нещо ще се случи.
И тогава това се случи, сякаш на забавен и ускорен ход едновременно.
Карл нанесе бърз удар, който попадна в носа на Ред и отметна главата му назад. Никол изкрещя.
И тогава Ред нанесе два мощни удара. Единият от тях се приземи върху брадичката на Карл, а другият сякаш попадна в слепоочието му. Главата му светкавично се отдръпна, сякаш беше простреляна, и големият германец падна като чувал с картофи.
Приятелите на Карл сграбчиха Ред и се опитаха да го повалят на земята. Ред замахна с лакът назад и удари единия от тях в носа, като го повали като кегла за боулинг.
Още един нападател удари Ред в лицето.
Ред го изрита в корема, хвана го за косата и му нанесе мощен удар отстрани на лицето, от който той падна на пода. Ред нанесе още един ритник в ребрата му. След това се завъртя към останалия приятел, който вдигна ръце и промълви на развален английски да не го наранява.
– Хайде, Никол – каза Ред, хвана я за ръка и я поведе навън.
Извикаха такси точно когато трима-четирима едри и заплашителни мъже излязоха от бара зад тях. Докато таксито потегляше, бирени бутилки се разбиваха по капака на колата и по улицата до тях.
А след това се изгубиха от погледите им.
Очите на таксиметровия шофьор бяха широко отворени и изплашени.
Ред го заговори на немски и бързо му подаде пачка пари за проблемите му.
Той притисна Никол до себе си, тя зарови лице в гърдите му.
– Съжалявам, че те заведох в тази дупка – каза той накрая.
– Казах ти, че не искам да оставам там – извика тя.
– Трябваше да те послушам. Бях задник.
– Да, беше. – Тя седна и избърса сълзите от очите си. – Не можеш да ми направиш това отново.
Той кимна. Носът му кървеше, лека струйка се стичаше от едната ноздра, а тя грабна кърпичка от чантата си и избърса кръвта.
– Не те заслужавам – каза той.
Когато се върнаха в хотелската си стая, тя го погледна.
– Трябва да поговорим – каза тя.
– Да? – Той седна тежко на дивана и пусна телевизора.
– Мисля, че трябва да преосмислиш предложението на Кейн Райт.
Той се засмя.
– Говоря сериозно – каза тя.
Той я погледна през рамо.
– Защо изобщо ми казваш такова нещо?
– Защото – каза му тя, приближавайки се към него – не мисля, че би могъл да издържиш да загубиш напълно „Джеймисън Интернешънъл“.
– Ами може би нямам избор.
– Но ти имаш. Ти…
– Никол, не ме притискай по този въпрос – изръмжа той.
– Казах само, че трябва да го обмислиш. Може би Кейн Райт е гадняр, но другата възможност е да загубиш компанията си и да полудееш. Вече се държиш подигравателно, караш се, пиеш. Няма да търпя това, Ред.
Той не отговори.
– Значи сега ще ме игнорираш?
Той все още не отговаряше, просто гледаше право напред към телевизора, гледайки предаване, което тя дори не можеше да разбере.
За миг тя се замисли дали наистина да не му го позволи, дали наистина да не каже нещо ужасно, за да привлече вниманието му. Той се държеше като голямо, егоистично дете и си го изкарваше на нея.
Но после Никол се замисли. Беше ядосана, твърде ядосана, за да се занимава с Ред в сегашното му настроение.
Вместо това си легна, мислейки, че може да я събуди през нощта, както вчера.
Докосването му така и не дойде.
Назад към част 11 Напред към част 13