КЕЛИ ФЕЙВЪР – За неговото удоволствие – книга 1 – част 11

***

Никол мълчеше по време на пътуването до апартамента, но Ред сякаш не забеляза това.
Тя беше развълнувана, че ще отиде там с него. Спомняше си как се беше почувствала, когато беше дошла предния път. Искаше отново това усещане, искаше ръцете му да я докосват на всяко лично място, искаше да е гола, за да може той да я гледа, да я наблюдава, да прави с нея каквото си иска.
Но също така се страхуваше. Какво щеше да стане, ако той продължаваше да засилва наказанието и болката, които и причиняваше? Никол не беше сигурна, че иска да преживее още много такива неща.
А също така не ѝ харесваше да ходи на място, което явно беше предназначено за тази цел, знаейки, че е само една от многото, многото жени, които той беше довел там точно за такива срещи.
Ред паркира колата си в подземния паркинг и след това придружи Никол през входа, който ги изведе на нивото на улицата. Когато излязоха, той посочи от другата страна на пътя тухлена сграда, а отвън – едър мъж с кожени панталони и тясна черна тениска. Имаше мустаци и татуировки само на едната ръка.
– Това е клуб „Доминион“ – каза той. – Много интересно място. Може би ще те заведа някой път.
Изхвъргачът – или какъвто и да беше той – ги погледна, без да знае кой е Ред или просто без да се интересува.
– Какво толкова интересно има в него? – Попита тя, докато продължаваха да вървят в другата посока.
– За да си отговориш на този въпрос, трябва сама да го изпиташ.
– Значи това е садо-мазо клуб – каза тя.
Той се засмя.
– Това е странен термин.
– Извинявай, не съм наясно с терминологията на фетишите.
– Харесва ми да мисля за него като за училище за дисциплина – каза той. – А за тези, които имат затруднения с ученето, клуб „Доминион“ понякога може да бъде много полезен за осигуряване на допълнителна мотивация.
– Мисля, че изглежда страховито. Този мъж отпред? Уф.
– Той е наистина приятен, щом го опознаеш. Освен ако не си един от неговите подчинени, тоест.
– Както и да е. – Тя поклати глава и тръгна по-бързо.
Скоро стигнаха до улицата, на която се намираше апартаментът му. Проститутките отново бяха в пълен състав, но малкият латиноамериканец, когото Ред беше ударил, не се виждаше никъде.
Влязоха в апартамента му.
Ред се обърна към нея.
– Значи, ти си се забавлявала. Сега е мой ред. – Тя скръсти ръце. – Ами ако откажа?
Очите му потъмняха.
– Позволих ти да се откажеш от формалностите, докато бяхме на вечеря, но не можеш да продължаваш по този начин.
Тя се почувства раздразнена. Не искаше да играе глупавата му игра точно сега.
– Всъщност не разбирам. Какъв е голямия проблем?
– Големият проблем е, че имахме споразумение.
– Да, но не съм казала, че ще се съгласявам с всяка твоя малка заповед. Аз съм самостоятелна личност, нали знаеш. Защо трябва да е тази сложна постановка? Не можеш ли просто да ме целунеш?
Той поклати глава и се обърна от нея.
– Проклета да си – промълви той.
За пръв път тя се уплаши, че го е подтикнала твърде далеч.
– Аз просто питам…
Той се завъртя и лицето му се превърна в маска от гняв.
– Стига. Попитай отново, натисни ме отново и никога няма да си се чувствала толкова сама. Мислиш ли, че няколкото дни, в които те игнорирах, бяха болезнени?
Тогава устата ѝ стана много суха. Той беше засегнал болезнено място. Някак си се беше убедила, че сега е специална за него, че той се влюбва в нея. Но ето че той по същество ѝ казваше, че ще я захвърли като лош навик, ако зададе още един въпрос. И най-лошото беше, че тя му вярваше.
– Съжалявам, господине – каза тя. – Съжалявам за нахалството си.
Той все още беше ядосан и гърдите му се движеха бързо нагоре-надолу, докато ноздрите му се разширяваха. Но в очите му все още имаше онзи силен глад.
– Не искаш ли да правиш любов с мен? – Попита го тя накрая. – Сър.
Устните му се стегнаха.
– Казах ти да не задаваш въпроси.
– Но аз ви нарекох сър, сър.
– Не искам повече въпроси от теб тази вечер. Спазих моята част от сделката, сега ти ще направиш същото.
– Да, сър. – Докато го казваше, сълзите се появиха. Не искаше да плаче, но не можеше да си помогне. Срамът от всичко това. Желанието и, нуждата от неговото докосване и студенината му. Тя беше просто играчка за него.
– Защо плачеш? – Попита я той.
Тя поклати глава и се обърна. Раменете ѝ трепереха. Скоро започна да ридае направо и се намрази за това. Мразеше се за слабостта си пред него. Сега той вероятно щеше да я изхвърли на улицата и тя щеше да трябва да намери пътя към дома си.
И тогава щеше да започне истинското измръзване.
Но вместо да я избута през вратата, Ред докосна рамото ѝ.
– Ела. – Гласът му беше нежен.
– Сър, много съжалявам, сър. – Тя поклати глава. – Добре съм, сър.
– Ела с мен, Никол. – Той хвана ръката ѝ в своята и я поведе към спалнята.
– Ще падна на колене за теб – каза му тя, щастлива, че ѝ дава втори шанс.
– Не. На леглото.
Той я взе в обятията си и я положи по гръб, а след това грациозно легна до нея, все още държейки я в обятията си. Тъмните му очи се взираха в нейните.
– Моля те, не ме гледай, когато съм такава – каза тя, а по лицето ѝ все още се стичаха сълзи.
– Защо? Ти си красива.
– Чувствам се отвратителна.
– Не. Не си. – Очите му я изучаваха, сякаш беше картина. – Не искам никога да те карам да плачеш – каза той.
– Добре съм, наистина, сър.
– Не е нужно да ме наричате сър точно сега.
– Но аз искам, сър – изсумтя тя.
Изведнъж Ред се наведе и устните му срещнаха нейните. Той беше толкова мек, толкова нежен, че през тялото ѝ преминаха вълни на чисто щастие. Устните му бяха меки и топли, а дъхът му ухаеше на мента и вино.
Той погали бузата ѝ с една ръка, докато все така леко целуваше устните ѝ.
– Никол, моята красива, сладка, невинна Никол. – Той я целуна отново. Погледна дълбоко в очите ѝ.
Тялото му беше срещу нея и тя усещаше силата му и топлината му. Искаше да я съблече, искаше да свали дрехите му и да усети как всяка част от него я докосва.
Но Ред правеше всичко бавно. Нежните му целувки по устата ѝ, докато тя едва се сдържаше да не извика за още.
И тогава езикът му най-накрая влезе в устата ѝ. Тя се притисна към него настоятелно, като притискаше бедрата си в неговите, докато приемаше жадно езика му в устата си. Искаше да знае, че може да я има точно сега.
Разбира се, той вече го знаеше. Тя беше прозрачна за него като парче стъкло, а той не бързаше. Всъщност колкото по-агресивно се опитваше да го подтикне, толкова по-бавно ставаше.
Това беше нов вид мъчение, по своему изискано и също толкова болезнено. Меката и плът между краката вибрираше от удоволствие и възбуда, мокра, колкото може да бъде мокра. Тя разтвори крака с надеждата, че той ще види поканата и ще я приеме.
Но Ред беше съсредоточен върху лицето ѝ, върху устата ѝ. Целуваше устните ѝ, после клепачите ѝ, бузите ѝ. Когато целуна врата ѝ, тя изстена.
Щом тя изстена, той спря. Започна да проследява някаква шарка близо до деколтето ѝ. Зърната ѝ се втвърдиха, прозирайки през ризата без ръкави.
– Искаш ли ме? – Попита той.
– Толкова много, господине – прошепна тя. Очите им се срещнаха и тя изпита шок от разпознаване.
Той е моята сродна душа. Предназначена съм да бъда с него.
– Какво си готова да направиш, за да ме имаш? – Попита я той.
– Всичко, сър. Всичко, което поискате, сър.
– Аз съм сложен човек – каза и той. – Ти разбираш това.
– Да, господине.
Той поклати глава.
– Не, не господине точно сега. Това не е игра. – Той погали леко косата ѝ. – Трябва да знаеш, че ако започнем сериозно да се занимаваме един с друг… мога да ти причиня много болка.
Тя се усмихна.
– Не е ли това, което обичаш да правиш?
Той не отвърна на усмивката ѝ и тя видя, че е искрено разстроен.
– Не този вид болка – отвърна той.
– Как можеш да знаеш какво ще ми направиш, преди да си го направил?
Той се усмихна унищожително.
– Заради миналото ми. А най-добрият начин да се прецени бъдещето е въз основа на миналото поведение. Опитвам се да те предупредя, Никол.
– Не ме интересува миналото ти – каза му тя и сега посегна да погали косата му. Той се отдръпна.
– Недей.
– Какво направих?
– Не ме докосвай така. – Той поклати глава. – Трябва да имам контрол над теб през цялото време – каза той. – Трябва да вземам всички решения в спалнята.
– Но защо?
– Не ме интересува да обяснявам повече.
Тя въздъхна, раздразнена от него.
– Ти ме объркваш. В един момент се държиш така, сякаш искаш да се отвориш и да говориш с мен, а в следващия се затваряш напълно.
Той се усмихна.
– Започваш да разбираш. – Ръката му се вдигна и я погали по бузата. – Ти си доста проницателна.
– Нищо не разбирам. Но знам, че искам да опитам.
– Въпреки че ще бъде катастрофа?
– Ще се справим заедно – каза му тя. Той изглеждаше зашеметен.
– Заедно.
– Да, заедно.
– Боже, ти наистина си най-красивото нещо, което съм виждал някога – прошепна той и после отново я целуна. Този път по-силно.
Той се качи върху нея, цялата му значителна тежест я притискаше, но на нея не ѝ пукаше. Искаше и се да разкъса дрехите му, но знаеше, че той няма да го допусне.
Усещаше ерекцията му през панталоните. Беше огромна. Той се притискаше към нея и тя правеше всичко възможно да плъзга путката си нагоре-надолу по него, без това да е прекалено очевидно. Не искаше да рискува да го откаже. Но от друга страна, тя беше полудяла от желание.
Изглежда, че и самият Ред беше обзет от желание. Той хвана горната част на топа ѝ и изведнъж я дръпна, разкъсвайки копчетата, после отново я дръпна, разкъсвайки я от нея. Той погледна гърдите ѝ.
– Зърната ти – каза той. – Имат нужда от смучене. – И тогава устата му се озова върху зърната ѝ, като нежно ги смучеше. Облизваше. Лижеше по-бързо. Беше толкова възбудена, толкова готова за него.
Тя изстена, когато смученето му стана яростно. Скоро той захапа зърната ѝ, но достатъчно силно, за да направи удоволствието още по-силно.
– Ред – изстена тя. – О, Ред.
Ръцете му галиха корема и гърдите ѝ. Играеше си със зърната ѝ, като я измъчваше с удоволствието от това. Той беше майстор музикант и тя беше неговият инструмент. Тялото ѝ беше негово.
– Аз съм твоя – каза му тя.
Отново засмука зърната ѝ и сега те бяха твърди, тръпнещи и влажни.
Също като клитора ѝ, който бръмчеше с ярост.
Ред се отдръпна от нея и погледна надолу към надигащите се гърди. Тя беше в лудост. Извиваше се под него, умирайки от желание ръцете и устата му отново да са върху нея.
Бавно той разкопча колана си. Тя го гледаше със зашеметен поглед. Не беше очаквала това.
– Сега разкопчай ципа ми – изрева той.
Тя бавно протегна ръка и започна да разкопчава ципа му. Когато свърши, панталоните му висяха разкопчани. Отдолу се виждаха черни копринени боксерки.
– Какво сега? – Попита тя.
– Издърпай ме и ме погали.
Боже, да. Най-накрая.
Тя внимателно посегна към боксерките му. Пръстите ѝ се допряха до твърдия му пенис и той нададе лек тих собствен стон. Окуражена, тя обгърна корена му с всичките си пръсти и издърпа члена му от дупката в боксерките му.
– Огромен е – каза тя. И той беше огромен. Беше виждала само два еректирали пениса отблизо и те не можеха да се сравняват с този. Не знаеше дали онези пениси са били толкова малки, или този е толкова голям.
Какъвто и да беше случаят, този на Ред трябваше да е два пъти по-голям от другите. Ръката ѝ едва се побираше около него, а когато поглаждаше ствола, това беше дълго движение нагоре-надолу. Пенисът му беше гладък, а главичката – луковична, арогантен като него, реши тя.
Поглаждаше го почти с любопитство, докато дишането му ставаше учестено.
– Да, така – каза и той. – Точно така.
Тя наблюдаваше пениса му, докато ръката ѝ се движеше бавно нагоре-надолу. Когато стигна до главичката, започна да прави по-бързи и по-малки движения, като се съсредоточи само върху тази част, която сякаш го възбуждаше.
– Приятно ли е? – Попита го тя.
– Да. Сега го смучи.
– Искаш да…
– Постави устата си върху него. И започни бавно. – Той се облегна назад и ѝ позволи да се качи върху него.
Не знаеше дали изобщо ще успее да побере голяма част от него в устата си, но щеше да се постарае. Пенисът му вече беше малко хлъзгав от възбудата му. Когато постави устни върху него за пръв път, Ред извика.
Тя бавно вкара главичката в устата си. Путката ѝ беше обляна. Ръцете на Ред я галеха по косата, докато тя го вкарваше все по-дълбоко в устата си. Неговият пенис беше толкова гладък и някак си пасваше на устата ѝ. Харесваше и да го има в устата си, реши тя. Беше правилно. Вече по-уверена, тя започна да се спуска към него с нарастваща скорост. Езикът ѝ се плъзгаше нагоре-надолу по ствола и главичката му.
Веднъж Даниела ѝ беше дала един съвет за минет по време на някакъв глупав пиянски разговор, който бяха провели една вечер в апартамента. „Просто си представи, че пенисът му е попче и ти се опитваш да стигнеш до дъвчащия център.“
Така че Никол взе съвета присърце и направи това, което Даниела беше предложила.
И изглежда, че това също работеше.
Тъкмо когато устата и езикът ѝ работеха разпалено и тя усещаше как възбудата на Ред се увеличава заедно с поклащането на главата ѝ нагоре-надолу, той я спря.
– Не. Още не – каза той хрипливо.
– Искам да свършиш в устата ми – каза тя.
– Казах ти, че аз вземам решенията в леглото.
– Извинявай.
– Легни по корем.
Тя направи това, което той ѝ каза. Той започна да я целува по гърба, от шията ѝ чак до извивката на задните ѝ части. Всичко, което беше облякла, беше полата. Сега той повдигаше полата нагоре. Ръцете му започнаха нежно да масажират дупето ѝ, а след това го плесна игриво.
Тя изстена. Вибрациите я караха да иска да свърши. Ударите му ставаха все по-силни.
– Тази вечер беше толкова лоша – каза той. – Мисля, че все още имаш нужда от пошляпване.
– Искам – изстена тя. Искаше да я напляска.
Ударите му станаха ритмични, първо от едната страна на дупето ѝ, после от другата. Всеки шамар предизвикваше тръпки на удоволствие в путката ѝ. Зърната ѝ се допряха до меките, копринени чаршафи на леглото.
И тогава лицето му беше заровено в долната ѝ част, а езикът му умело облизваше влажността ѝ.
– Имаш сладък и съвършен вкус – каза той, когато тя извика.
Масажираше клитора ѝ с ръка, докато я изяждаше отзад, изпращайки шокови вълни през гърчещото ѝ се тяло. От нея се изливаха сокове, които сякаш го караха да смуче още по-жадно.
Накрая той се изправи.
– Сега ще те взема – каза той.
– Да. Вземи ме, Ред.
Путката ѝ беше мокра. Чудеше се как ли ще бъде, когато огромният му член влезе в нея. Но не беше нужно да се страхува. Въпреки размера, той беше много бавен и предпазлив. Доста дълго време търкаше главичката му по устните ѝ, като я водеше до главозамайващи висоти на екстаза.
Тя го умоляваше да влезе вътре, но той не искаше.
Накрая тя не можа да издържи повече. Тя потисна оргазма си. И тогава той се вмъкна в нея отзад. Ред я изпълни с пулсиращата си мъжественост, като отначало само вкарваше и изкарваше главичката.
– Имаш най-тясната путка, която някога съм усещал, Никол – каза той. – Толкова сладка, толкова добра.
– Искам пенисът ти да бъде натиснат докрай в мен – каза тя. – Искам да го взема целия.
Той отговори, като извади пениса си от нея изцяло. Тя се обърна и погледна назад през рамо.
– Защо?
– Ти знаеш защо.
Тя отметна глава назад на леглото. Искаше и се да изкрещи от гняв. Защо трябваше да е толкова проклет и придирчив? Трябваше да контролира всеки детайл.
А сега толкова много и се искаше да свърши.
Той изчака известно време. Сърцебиенето ѝ започна да се забавя. Тя не помръдна и не го погледна, просто лежеше там, а той стоеше и я гледаше.
Накрая я обърна отново по гръб. Хвана полата ѝ, свали я надолу, покрай краката ѝ, и я хвърли на пода.
– Разтвори краката си.
Тя ги разтвори. Той се спусна върху нея. Тя хвана долната част на ризата му и я използва, за да го придърпа в себе си. Отначало си помисли, че той може да се възпротиви на това, но по някаква причина не го направи.
Гледаше директно в очите ѝ, докато проникваше в нея.
Имаше чувството, че гледа в два дълбоки отразяващи се басейна и че пада в тях. Но тя беше в безопасност, дори когато падаше.
Тя потъваше в дълбините на удоволствието, на пълното сексуално блаженство.
Огромността му я изпълваше изцяло. Той се движеше бавно навътре и навън от нея. Тялото му беше толкова силно и той имаше пълен контрол над него и над нея.
Тя щеше да получи голям оргазъм.
Той знаеше това и се отдръпна. После започна да я довежда до кулминация, но отново спря, преди да успее да свърши.
Тя беше изтощена от него, но в добрия смисъл на думата. Напълно изтощена.
Той се вгледа в очите ѝ.
– Обичам те – каза той. – Знаех го от секундата, в която влезе в кабинета ми през първия ден.
Тя едва сдържаше изненадата си. Но след това от устните ѝ се изтръгна:
– Обичам те. И аз те обичам.
Той се втренчи в нея, а ударите му се ускориха. Тя сключи крака около него и го притисна дълбоко в себе си, като го заключи в себе си, докато изпитваше най-дълбокия оргазъм в живота си или в живота, който можеше дори да си представи.
Той я държеше, докато тя викаше, целуваше устата ѝ, докато тя стенеше в неговата – езикът му проникваше в нея, докато той идваше заедно с нея. Тя усещаше как той се свива, как се изпразва в нея.
Тя получи още един оргазъм, който я отнесе като към море. Тя се носеше в чистото щастие.
Когато свършиха, той легна до нея за известно време, галеше я по косата и я целуваше по лицето.
– Ти си толкова красива.
Това не продължи достатъчно дълго. Скоро той стана, закопча панталоните си, опъна и прибра ризата си, отново приличайки на Ред Джеймисън, изпълнителен директор.
– Топа ми е съсипан – каза тя, като вдигна изпокъсания плат в краката си.
– Мога да поправя това – каза ѝ той и отиде до гардероба. Отвори го. Вътре имаше закачалки с дамски дрехи. Някои от тях бяха от латекс. Той взе една бяла блуза, вдигна я на светлината и я погледна. – Засега това трябва да свърши работа. – Подхвърли ѝ я.
Никол направи физиономия.
– Това е блуза на друга жена.
– Никой друг не я е носил.
– Не я искам.
– Тогава можеш да се прибереш вкъщи гола.
– Не, не мисля така.
Той закопча маншетите си.
– Не ме изпитвай, Никол. Не съм в настроение.
– Аз също не съм. – Тя срещна погледа му.
Той се усмихна грубо.
– Добре. – Отиде до гардероба, дръпна и го отвори. След известно ровене извади мъжка риза.
– Какво ще кажете за тази?
– Една от твоите ризи – каза тя.
Той не отговори.
– Искаш ли я или не?
– Добре. – Тя я взе, тайно доволна. Искаше да има частица от него винаги със себе си и тази риза беше достатъчна. Облече я, усещайки мекотата ѝ, и я закопча. Беше огромна върху нея.
– Искаш ли чифт панталони към нея? – Каза той саркастично.
– Полата ми все още е цяла. Между другото, дължиш ми нов топ – каза тя. – Няма да забравя това.
– Хайде – каза той. – Трябва да те приберем вкъщи.

Назад към част 10                                                              Напред към част 12

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *