***
Виги му се изсмя.
– Дължиш ни пет хиляди, приятелю.
– Как решиш това? – Попита го Лиъм.
– Защото – каза Виги. – Ти се отказа от мача. Това означава, че си загубил, а ние имахме залог.
– Залогът не беше за толкова много – каза Лиъм и раменете му се напрегнаха. – И никога не съм сключвал никакво споразумение с теб. Сключих споразумение със стария му мениджър. Ако имаше неустойка, трябваше да му платя петстотин. Това е всичко.
Тълпата ставаше все по-шумна и наблизо избухна схватка. Грейс се обърна и видя няколко кльощави мъже без ризи, които се блъскаха един друг, а тълпата ги окуражаваше.
Единият от тях падна на земята, а другият го изрита право в лицето.
Раненият боец падна по гръб, в безсъзнание, и тълпата прекрати боя.
Грейс беше потресена от внезапната жестокост на всичко това. Тя отново насочи вниманието си към Лиъм и Виги. Екипът на Виги беше обградил Лиъм и Боб. Боб все още стискаше счупената си ръка и стенеше.
– Пет хиляди, богаташче – каза Виги на Лиъм. – Или това, или изкарай твоя човек на ринга.
– Той не може да се бие – каза Лиъм. – Какво, по дяволите, не ти е наред?
Виги пристъпи напред с издути гърди.
– Какво ще кажеш аз и моите момчета да ти надупчим задника тук и сега? – Каза той.
Лиъм погледна мениджъра, а след това и дружината му. Те му се подиграваха и го наричаха с имена. Един от тях се изплю в близост до краката му.
– Кой ти каза, че съм богат? – Каза Лиъм.
– Няма значение, богато момче. Знаем, че имаш пари.
Грейс се приближи до Лиъм и прошепна в ухото му.
– Просто им плати и да се махаме оттук. Твърде опасно е. Тази тълпа е извън контрол.
Лиъм се огледа и сякаш за пръв път видя тълпата.
– Те ще се успокоят, когато започне битката – каза ѝ той.
– Каква битка? – Попита, объркана тя. Наистина ли щеше да остави приятеля си да бъде пребит, само за да спести пет хиляди долара – сума, която за него вероятно беше незначителна?
Но тогава Лиъм се обърна към Виги и екипа му.
– Добре, тогава битката започва – каза той.
Виги посочи към Боб.
– Твоето момче едва се държи изправено. Погледни го. Мак ще го убие след по-малко от минута.
– Не, не Боб. Аз ще се бия. – Внезапно съблече ризата си Лиъм.
Обявяващият го чу и размаха диво ръце, за да привлече вниманието на тълпата.
– Хора! Тук имаме огромна промяна в плановете! Мениджърът на Боб ще се намеси в последния момент, за да се бие с Мак Трак. Точно така, мениджърът ще се бие като заместник. Не мисля, че някога сме виждали това!
Тълпата започна да ликува, въпреки че имаше и разпръснати освирквания и няколко парчета боклук, хвърлени в общата им посока.
Виги сгъна ръце и погледна Лиъм с недоверие.
– Ти ще се биеш с моя човек?
– Няма да ти платя пет хиляди. Сам ще го пребия и после можеш да ми платиш, задник.
Последваха още подигравки от екипа на Мак, докато самият боец сякаш не осъзнаваше всичко около себе си.
Лиъм съблече панталоните си и взе чифт къси панталони от чантата за екипировка на Франк. Облече ги, докато тълпата ставаше все по-шумна. Залата се тресеше, а множество хора държаха телефони, за да заснемат сцената.
Още пари се разменяха от ръка на ръка, когато коефициентът стана петдесет към едно в полза на това Лиъм да бъде нокаутиран в рамките на първите две минути и сто към едно срещу победата му.
Грейс се приближи до Лиъм, докато той си връзваше шортите, а след това започна да се разгрява.
– Лиъм, какво правиш? – Каза тя, а коремът ѝ се беше свил на възел. – Това е лудост.
Той я погледна.
– Аз тренирам през цялото време. Така че поне ще направя едно шоу, а после, ако загубя, нямам нищо против да им платя. – Той започна да танцува на място, подскачайки на пръсти.
– Бил ли си някога в истинска битка?
– Освен няколко караници в бара в колежа? – Усмихна се той. – Не.
Тя погледна към противника му, гореспоменатия „Мак Трак“.
– Този човек изглежда сериозен, Лиъм. Той е трениран убиец. Имам ужасно усещане за това.
– Аз също – каза и той. – Но аз ще го направя. – Той нанася няколко удара във въздуха.
Отрядът на Мак Трак се отдръпна и даде пространство, като започна да разчиства тълпата в голям кръг, за да даде на бойците малко място да се бият.
Плешивият собственик изглеждаше, че ще играе и ролята на съдия.
– Добре, всички – извика той. – Тази битка няма ограничение във времето – тя се състои от един непрекъснат рунд. Единствените правила са да не се хапе, да не се взима нищо, което да се използва като оръжие, и да не се вадят очи. Ако бойците се приближат твърде много, трябва да се отдръпнете и да ги оставите да продължат. Не ги разделяйте и не се намесвайте по никакъв начин, докато един от бойците не бъде нокаутиран или подчинен. Боецът може да каже, че се отказва, или може видимо да се откаже, като потупа с ръка по някоя повърхност, за да покаже, че се отказва.
Лиъм носеше зелени къси панталони, които стигаха до коленете му, и това беше всичко. Изглеждаше малко блед и не толкова готов, колкото Мак Трак, който сега беше извадил слушалките си и гледаше Лиъм с напрегнатия поглед на луд.
Грейс имаше чувството, че трябва да направи нещо, за да спре това, но какво? Ако Лиъм се наранеше тежко, тя нямаше да направи нищо, за да го спаси.
Все пак нямаше какво да направи. Вместо това тя пристъпи по-близо заедно с тълпата, докато Лиъм и Мак се срещнаха в центъра на отворения кръг.
Тълпата най-накрая утихна и големият съдия застана между тях с протегнати ръце.
– Таймерът готов ли е? – Извика той.
– Готов! – Изкрещя някой.
Грейс не можеше да си представи защо засичаха времето, след като битката нямаше ограничение във времето. Нищо нямаше смисъл в този странен нов свят.
– След три, две, едно, да го решим сега! – Изкрещя съдията и после се отдръпна.
Противникът на Лиъм изведнъж изтича напред, сведе глава и го блъсна на твърдия под на нощния клуб, а тълпата се втурна и засвири.
Главата на Лиъм се удари в пода и отскочи, а Грейс изкрещя, но никой не я чуваше над шумотевицата.
Мак беше върху него и нанасяше силни удари, докато Лиъм се прикриваше.
Лиъм блокира няколко удара, но след това един го удари в ребрата, а друг удар попадна право в окото му и той се намръщи. Накрая Лиъм стисна торса на Мак, обвивайки краката си около него, за да му попречи да нанесе повече щети.
Мак се мъчеше да се освободи, а накрая, от неудовлетвореност, се отскубна от хватката на Лиъм и се изправи на крака, като махна на Лиъм да се изправи.
Лиъм колебливо се изправи на крака и Мак нанесе силен ритник, който се заби в гръдния му кош, докато той тъкмо ставаше.
Тълпата побесня.
Мак разгърна комбинация от три удара, като всички те се приземиха. Единият удари Лиъм в челюстта, другият в гръдната кост, а третият – в бъбреците му. Лиъм се отдръпна, а Мак го преследваше.
Тълпата беше като един жив организъм – омразна амеба, която следваше навсякъде, където се водеше битката.
Грейс ненавиждаше всеки един от тези злобни, кръвожадни идиоти, които се радваха всеки път, когато Лиъм беше ранен.
Защо искаха да видят как Лиъм е наранен, след като дори не знаеха нищо за него? Не беше като да е направил нещо лошо на тези хора.
Но на тях не им пукаше. Просто искаха кръв на всяка цена и сега я получаваха.
Лиъм, от своя страна, изглеждаше изненадващо спокоен за човек, който се бие за първи път. Беше вдигнал гарда си и се опитваше да устои на бурята от агресия, която го връхлиташе.
Грейс не можеше да гледа. Тя просто искаше всичко да свърши, без Лиъм да пострада.
Но докато противникът му настъпваше с крилати удари, тя знаеше, че е невъзможно Лиъм да излезе невредим от това.
Главата му се отдръпваше отново и отново, когато Мак нанасяше силни удари.
Тълпата полудя, скачаше и крещеше, хвърляше се напред, а после се отдалечаваше от пътя, докато Мак успяваше да притисне Лиъм до стената и да го размаже.
Един ъперкът се удари в челюстта на Лиъм, докато той се опитваше да се прикрие и да избегне ударите, и краката му се подкосиха.
– О, по дяволите, угаснаха светлините, бейби! – Изкрещя някой наблизо в ухото ѝ.
Тя се обърна към този, който го каза.
– Майната ти! – Изкрещя тя. Дали я чуха, нямаше представа.
Назад към част 9 Напред към част 11