ЕДИН МЕСЕЦ ПО-КЪСНО…
ДАНТЕ
– При звездите, Елис – изстена Гейбриъл, докато опираше ръка на стената над нея, а тя поемаше пениса му към задната част на гърлото си. Бяхме в празна класна стая след часовете и Леон имаше конкретни инструкции за мен и Елис да държим Гейбриъл разсеян от Зрението. Тя беше повече от щастлива да действа по този начин и аз се опитвах всячески да не се втвърдявам с наближаването на крайния срок.
Проверих Атласа си зад гърба на Гейбриъл, докато той стенеше и свиваше ръце в косата на Елис.
Леон:
Доведи го в кафенето след две минути xxxxx
Не ми се струваше, че целувките са наистина необходими, но Леон днес беше в особено приповдигнато настроение.
– Чакай… – Каза задъхано Гейбриъл и аз го заобиколих, откривайки, че очите му започват да се насълзяват от видение. Зашлевих му силен шамар по лицето и той ми изръмжа.
– Съсредоточи се върху приятелката си, Фалко – заповядах и погледът му падна върху нея, докато всмукваше въздух между зъбите си.
Тя изглеждаше толкова добре на колене в училищната си униформа, полата ѝ се издигаше над бедрата, за да разкрие малките ѝ розови гащички отдолу. Dalle stelle, не бива да ми се вдига.
– Чакай – изсъска Гейбриъл, очите му отново се заслепиха и аз го плеснах по дупето през панталоните, карайки го да хвръкне от гняв. – Какъв ти е проблемът? – Поиска той.
– Искам я – изръмжах аз. – Така че побързай.
Той тръгна да ме ругае, но тогава Елис увеличи темпото и той изруга, като отново притисна ръце към стената и заби члена си дълбоко в устата ѝ, докато свършваше.
Тя погълна всичко, което и даде, след което се изправи на крака, дръпна панталоните му и хвана ръката му, като погледна към мен и аз кимнах.
– Време е да тръгваме. – Тя го преметна през рамо и се изстреля с вампирската си скорост, а аз се изсмях и изтичах през вратата след тях.
Втурнах се през коридорите и се проврях през изхода на слънцето, преди да се насоча към кафенето, където Елис беше пренесла Гейбриъл.
– Какво, по дяволите? – Олюляваше се, все още замаян след оргазма Гейбриъл, докато аз тичах след тях.
Елис не губи повече време, за да го разбере, бутна вратата на Кафенето и го натика вътре.
– Изненада! – Крещеше маса от хора с Леон начело, изстрелвайки в лицето му блестящ попържняк.
Устните на Гейбриъл се разтвориха и погледът му падна върху люляковата тениска, която Леон носеше, а на нея с черни букви беше изписан надписът Elise-ian Mate. В ръката си държеше друга, която преметна през главата на Гейбриъл, като сключи ръцете му отстрани, преди да го целуне право в устата.
– Това е нашето извънредно парти на Елисейския приятел! – Извика Леон, като грабна още една тениска от Минди и я хвърли към мен. Засмях се, когато Гейбриъл започна да се смее и Елис го теглеше за ръка навътре. – И е посветено на теб, Гейб, защото ти си мислеше, че това никога няма да се случи. Но аз ти казах, че ще се случи, нали така, Гейб? – Каза развълнувано Леон.
– Не ме наричай Гейб – каза Гейбриъл, но устата му се изкриви от усмивка. Цялото заведение беше украсено в същия люляков цвят като косата на Елис, а залата се препълни с нашите приятели, както с Минди, така и с Оскура и Лунар. Итън Шадоубрук носеше малка парти шапка с надпис Fated, Mated, Elated, докато ядеше шоколад и говореше с Райдър. Двамата бавно бяха започнали да прекарват повече време заедно, докато симулираха създаването на ново приятелство чрез Питбол. Райдър трябваше отново да се пробва в отбора и Марс се зарадва, че е открил земен елементал, който е толкова добър в играта, колкото Райдър. Наложи се да промени някои от характерните си движения, за да не привлича внимание, но след като Марс му даде някои съвети, базирани на „стар член на отбора“, той отново започна да играе играта точно както преди и никой не разбра за това. Беше шибано фантастично. А и новата му самоличност беше глупаво доказателство поради факта, че никой дори не знаеше, че Райдър има хамелеонски способности, а ако знаеше, никой нямаше да повярва, че се е маскирал като лъвски преобръщач, покрит с татуировки на Дисни.
Леон подаде на Елис една лилава рокля с надпис „Елис-ейска кралица“ и тя започна да се съблича от дрехите си, за да се преоблече в нея с усмивка на уста. Аз небрежно хвърлих буреносен облак около тялото ѝ, за да я запазя скрита и тя ми се усмихна, когато запратих малко мълния по изпънатото ѝ дупе. Когато излезе от облака, изглеждаше секси като дявол в прилепналата рокля, която прилепваше идеално към извивките ѝ.
– Виж какво носи Уинкъл! – Изкрещя Леон, като я извика при себе си.
Периуинкъл дотича да ни посрещне в кучешката си форма, облечена в малка лилава ризка с надпис Elise-ian Mutt на гърба. Избухнах в смях, спуснах се да я погаля по ушите и тя облиза дланта ми, преди да се гмурне към Елис с лай от щастие.
Гейбриъл се преоблече както трябва в тениската, която Леон му беше дал, прегърна партито и се усмихна, когато Минди дойде да го поздрави.
– Ти наистина ли не знаеше за това? – Попита го Леон, като присви мигли.
– Нямах представа – каза Гейбриъл, потупа го по рамото и Леон се усмихна от ухо до ухо.
– Ще донеса тортата, трябва да я видиш. Върху нея има миниатюрни формички на нас петимата, плюс Периуинкъл също! И е покрита с нашите съзвездия. – Той потегли, почти прескачайки през тълпата, докато Минди тичаше след него, питайки го дали има нужда от нещо. Закачих няколко бири от ледения блок на една от масите и се насочих към Гейбриъл, подадох му една и притиснах моята бутилка до неговата, преди да извадя чашата си и да налея бирата в нея.
– Знаеше за партито, нали? – Промълвих му.
– Да – каза той. – Знаех, откакто започна да го планира.
Усмихнах се и отпих от бирата си.
– Ще му кажеш ли?
– Не – каза той. – Виж го колко е щастлив.
Погледът ми падна върху Леон, когато музиката започна да звучи и той започна да се суети около Райдър и Итън, да крещи за тортата и да се побърква.
Елис се вмъкна между нас и ние я обгърнахме с ръце.
Светлините бяха приглушени и партито се развихри с пълна сила. Глутницата ми започна да вика и знаех, че няма да мине много време, преди да започнат да разкъсват дрехите си. Беше неизбежно, когато ставаше дума за Оскура. Обичах обаче дивотата на моята фамилия и след като толкова дълго се чувствах като аутсайдер като единствения дракон сред тях, осъзнах, че вече не се чувствам така. Бях намерил четирима алфи, които ми подхождаха във всяко отношение и ми показаха, че няма значение какъв е орденът ти, чия кръв тече във вените ти и дори принадлежността ти към банда. В края на краищата семейството е всеки, когото обичаш. А ние петимата бяхме аниме гемъл. Истински приятели. Даже нещо повече – ние бяхме сродни души.
Назад към част 59 Напред към част 61