***
Не след дълго Лиъм Хюстън се беше настанил в леглото ми и гледаше „Вълкът от Уолстрийт“ на малкия телевизор, който се беше сгушил в ъгъла на спалнята ѝ.
Изглеждаше достатъчно щастлив там, а и носът му в по-голямата си част беше спрял да кърви. Но Грейс беше загрижена за здравето му.
Носът му беше подут, кожата под очите му беше обезцветена, а челюстта му сякаш му причиняваше болка, когато говореше.
Тя излезе от стаята, за да отиде да му направи компрес с лед и да вземе малко вода и храна, за да може да хапне и пийне, преди съседката ѝ да се прибере.
Вече беше обяснила на Лиъм, че положението, в което живее, е малко нетрадиционно, особено за човек като него.
Грейс дори почти не познаваше съквартирантите си. През последните няколко месеца живееше там и вече една стая беше сменила собственика си около три пъти. В момента в нея живееше млада азиатка, която се държеше настрана и слушаше сателитно радио, което бълваше предимно приказки на какъвто и да е език.
Жената, която притежаваше апартамента, живееше и в една от трите спални. Казваше се Елиане и беше от Бразилия. Работеше като инженер и често не си беше вкъщи, но когато си беше вкъщи, Елиане доминираше в общите помещения и караше Грейс да се чувства неудобно дори да използва кухнята или всекидневната.
В резултат на това Грейс се прибираше предимно в спалнята си, както и азиатското момиче, което беше заело третата спалня.
Това беше нещо като пансион, а хубавото в случая беше, че беше евтино и местоположението беше удобно за Мас Пайк.
Но на Елиане нямаше да ѝ хареса, че Грейс има непознат ранен мъж в стаята си, затова планът на Грейс беше да държи Лиъм скрит и после да го изведе оттам, преди Елиане да разбере, че е наоколо.
Засега това не беше проблем. Къщата беше празна освен нея и Лиъм, така че Грейс се зае да приготви пакета с лед и да му направи сандвич с фъстъчено масло и желе.
Докато разстилаше фъстъченото масло и след това слагаше големи количества желе, разрязвайки сандвича на половина под ъгъл, Грейс се усмихна леко. Харесваше ѝ чувството да прави нещо за някого, дори и нещо просто, като желе с масълце, за своя мъж.
Той не е твоят мъж, Грейс. Той е просто едно момче, с което си се свързала, а сега се е настанил в стаята ти, за да не се сблъсква с гнева на мама.
Но какъвто и да е случаят, той ѝ хареса. И тогава реалността на ситуацията се разби в нея и тя се почувства зашеметена отново.
ЛИЪМ ХЮСТЪН Е В СПАЛНЯТА МИ.
Беше странно и вълнуващо, а досега всичко беше доста невероятно.
Той сякаш не искаше да я напуска и тя му беше благодарна за това, защото всъщност и тя не искаше да го напуска.
Грейс занесе сандвича на горния етаж заедно с бутилка вода. Сложи в джоба си торбичката с цип, пълна с лед, и след това занесе всичко това в спалнята.
Лиъм беше без риза и по боксерки, лежеше на единичното ѝ легло и гледаше телевизия, а клепачите му бяха на половин дъга.
Когато го зърна за първи път от няколко минути, Грейс беше шокирана да осъзнае колко зле изглежда. Цялото му лице изглеждаше подпухнало, лъскаво, потно и сурово. Носът му беше издут до пет пъти по-голям от нормалния си размер, а очите му бързо ставаха все по-черни и сини.
За миг гърдите ѝ се почувстваха така, сякаш бяха обляни с ледено студена вода и тя се разтрепери.
Но след това Лиъм я забеляза, очите му се отвориха широко и той я дари с усмивка.
– Еха. Това за мен ли е?
– Да – каза тя, абсурдно горда с уменията си да прави сандвичи. Тя донесе чинията и я постави на гърдите му, а бутилката с вода постави в извивката на ръката му.
Като се приближи, тя забеляза синините, лилави и жълти, около гръдния му кош. Това я накара да се размърда малко заради него.
Той вдигна половината си сандвич, отхапа една хапка и се усмихна, дъвчейки.
– Най-добрият сандвич, който някога съм ял, Грейс. Много ти благодаря.
– Много ли те боли? – Попита тя. – Мога да отида и да ти донеса малко тиленол или адвил.
Той поклати глава и ѝ махна с ръка.
– Това изобщо не ме боли. Изглежда по-зле, отколкото се чувствам.
По-добре, помисли си тя. Защото, ако се чувстваш толкова зле, колкото изглеждаш, значи имаме проблеми тук.
Лиъм се пресегна и ѝ направи знак да влезе в леглото, така че Грейс седна до него на леглото, докато той ядеше сандвича си и гледаше филма по телевизията.
След като довърши първата половина, той се изкиска и ѝ подаде чинията.
– Мисля, че вече съм сит – каза той тихо.
– Сигурен ли си?
– Да – кимна той. Очите му отново се затваряха. – Просто съм уморен.
– Но ти донесох пакет с лед. Трябва да се справим с подуването…
– Не, не – аз съм… сериозно съм добре… – Той отново и махна с ръка, ръката му трепна за миг, а после главата му се отпусна напред.
Грейс се изправи и дълго се взира в Лиъм. На нея изобщо не ѝ харесваше начинът, по който изглеждаше.
Но той беше решил да прави нещата по свой начин. Какъв беше нейният избор? Да го игнорира и да извика линейка?
Не можеше да го направи, не можеше да се противопостави на заявеното от него желание, само защото беше нервна.
Но тя искаше да го направи. Наистина, наистина искаше да го направи.