***
Разговорът със Скот не я беше въвел точно в добро настроение, но по някакъв начин я беше освободил.
Трябва да продължа напред – помисли си Грейс по-късно същата вечер, докато лежеше в леглото и се опитваше да заспи.
Все още мислеше за Лиъм, все още се чудеше за него. Мислите я измъчваха непрестанно – спомените за краткото им време заедно я преследваха като призраци.
Сякаш той беше мъртъв, дух, който вече не можеше да бъде видян на този свят. И това много я болеше. Но ако той беше мъртъв и изчезнал, тогава по друг начин тя можеше да продължи напред.
Очите ѝ се затвориха и тя си пожела поне в сънищата си да бъде отново заедно с него – макар и за кратко.
Но когато очите ѝ се отвориха отново, беше сутрин, въпреки че имаше чувството, че са минали само секунди, откакто ги беше затворила.
Грейс се прозя, обърна се настрани и погледна будилника.
Беше 8:45 сутринта, малко по-късно, отколкото обикновено се събуждаше. Но от друга страна, напоследък и се налагаше да спи повече като цяло.
Това е, защото си депресирана.
Тя седна и потърси телефона си, който някак си се беше заклещил между стената и часовника. Когато го вдигна, видя, че вече е пропуснала обаждане от непознат номер.
ЛИАМ.
Сърцето ѝ се разтуптя.
Моля, нека това да е Лиъм. Просто искам да чуя гласа му отново.
Това не беше нормалният му мобилен номер, но Грейс предположи, че има милион различни номера, които богаташ като Лиъм може да използва, за да ѝ се обади.
Поне се надяваше да е той, макар да знаеше, че от разговора им не може да произлезе нищо добро, освен още повече болка и тъга.
Изведнъж непознатият обаждащ се опита отново да се обади и телефонът ѝ вибрираше непрестанно в ръката ѝ. В момента, в който отговори и чу другия глас, тя разбра, че това не е Лиъм Хюстън. Но гласът ѝ беше познат.
– Грейс там ли е? – Попита той, гласът му беше дълбок и мелодичен.
– Това е тя – каза тя, чувствайки се озадачена, но и смътно развълнувана.
– Здравей, Грейс, това е Ред Джеймсън. Как си?
Грейс седна назад, зашеметена.
– О, добре съм. – Тя отвори уста и отново я затвори, изгубила ума и дума.
– Исках да проверя по няколко причини – каза той и тя почти чу топлата му усмивка само през звука на гласа му.
– На първо място, искам да кажа, че според мен си била много смела и отговорна, като си потърсила помощ за Лиъм по начина, по който го направи онзи ден.
– Благодаря, че го казахте – отвърна Грейс. – И, разбира се, за това, че доведохте лекаря и му помогнахте. Не беше нужно да правите нищо от това.
– Чух, че Лиъм се възстановява добре – каза Ред.
Грейс усети болка в корема, докато мислеше за факта, че това е новина за нея – тя вече нямаше представа какво се случва с Лиъм.
– Радвам се да го чуя – каза тя тихо.
Ред направи пауза, сякаш бе на път да коментира изказването ѝ, но после сякаш се замисли.
– Другата причина, поради която се обаждам, е във връзка с позиция, която трябва да запълня в моята компания.
Грейс прехвърли телефона на другата си ръка, тъй като дланта ѝ беше толкова потна от силното му стискане, че ѝ се наложи да я избърше в одеялото си.
– Каква позиция? – Попита тя, чудейки се защо и се обажда за отворена позиция в компанията му.
В края на краищата Ред Джеймсън ръководеше една от най-големите рекламни агенции в света.
– Това е позиция за изпълнителен асистент – каза той. – Първоначално длъжността се заемаше от Кенеди – жената, която наскоро се омъжи за Истън Радър на сватбената церемония, на която присъствахте.
Всъщност не съм присъствала на нея. Помисли си Грейс. Бях прислуга, доставчик на услуги за богатите хора, които наистина присъстваха.
– Обаждате ми се за позицията на изпълнителен асистент? – Каза тя. Усети как бузите ѝ се нагорещяват. – Объркана съм.
– Знам, сигурно изглежда малко нестандартно – засмя се Ред.
– Работата е там, че Кенеди беше повишена от тази позиция и оттогава имахме известни проблеми със запълването ѝ. Намирането на добри служители не е толкова лесно, колкото може би звучи.
– Брат ми ръководи фирма за планиране на сватби и почти всичко, което казва, е колко е трудно да се намери добра помощ – каза Грейс. И това беше вярно. Разбира се, обикновено, когато Скот казваше това, то беше, защото Грейс се опитваше да му помогне с нещо и той трябваше да и напомни колко зле се справя със задачата, която и беше възложил. Това не беше точно одобрителна оценка.
– По някаква причина – продължи Ред – ти се запечата в съзнанието ми, след като се срещнахме онзи ден. И все се връщах към идеята, че от теб би излязъл чудесен асистент на Истън Ратър.
Грейс преглътна трудно.
– Наистина ли?
– Наистина – засмя се той. – Въпреки че нямам представа какъв е опитът ти. Пишеш ли на машина? Можеш ли да използваш компютър?
– Добре съм – каза тя. – Набирам около петдесет и пет думи в минута – поне така ми казаха от агенцията за временна заетост преди година. Имам основни компютърни познания, например как да използвам Word и да търся в интернет – такива неща. Но нямам чак толкова много опит в офиса, господин Джеймисън.
– Наричай ме Ред.
– Нямам толкова много опит, Ред. Не съм сигурна, че Истън Ратър ще бъде много доволен от мен. Искам да кажа, не разполагат ли хора като него обикновено с асистенти, които пишат по сто думи в минута и познават PowerPoint като петте си пръста и всичко останало?
– Обикновено – съгласи се Ред и се засмя. – Но Истън Ратър не е нормален човек и не се справи добре с няколкото заместници, които намерихме, откакто Кенеди се премести в новата си роля. Затова се опитвам да мисля нестандартно.
– Е, тогава какво те кара да мислиш, че аз бих могла да бъда подходяща?
Настъпи лека пауза и тя си помисли, че е провалила отговора.
Трябваше да му се продам, а не да го карам да ми казва защо трябва да получа работата. Каква глупачка.
Но после той отговори.
– Когато те видях да се изправяш срещу Ан Хюстън, която е истинска акула – разбрах, че имаш необходимия гръбнак, за да пробиеш в моя бранш.
Грейс не можеше да не се усмихне.
– Много добре ми се отрази този гръбнак. – Въздъхна тя.
– Съжалявам, че вече не поддържаш връзка с Лиъм. Но аз не говоря с теб заради връзката ти с него. Мисля, че трябва да обмислиш предложението ми. Заплатата подлежи на договаряне, но отгоре на всичко виждам, че тя започва от 65 000 долара. С бонусите и повишенията може да печелиш близо 100 000 долара в рамките на следващата година или две, ако нещата вървят добре.
Грейс отново изгуби способността си да говори. Никога не си беше помисляла да се опитва да кандидатства за толкова добре платена работа, камо ли пък да и бъде хвърлена в краката.
– Приемам предложението ви – каза тя, опитвайки се да сдържи писъка в гласа си.
– Това е чудесна новина – каза той. – Не мисля, че ще съжаляваш.
– Не мога да ти кажа колко съм развълнувана – каза тя. – А кога започвам?
– Истън и Кенеди се връщат по-рано от медения си месец, но той няма да дойде в офиса веднага. Мисля, че ще е хубаво да започнеш от утре, докато в офиса е спокойно. Влезте и научете някои от основните неща, прочетете обичайните материали за човешките ресурси, свикнете с компютъра и целия този джаз. По някое време ще дойда и ще те запозная с някои неща и ще отговоря на всички твои въпроси. Звучи ли ти добре?
– Звучи повече от добре – каза тя и се изправи, а тялото ѝ вече беше изпълнено с неспокойна енергия.
– Добре. Ела в офиса в осем сутринта и кажи на рецепцията, че си новата изпълнителна асистентка на Истън Ратър. Те ще те изпратят в правилната посока.
– Още веднъж благодаря! – Извика тя.
– Не, аз благодаря – отвърна Ред. – Мисля, че ще бъдеш от голяма полза за всички нас.
И тогава линията заглъхна, а Грейс нададе вик на чиста радост и затанцува в кръг, после скочи нагоре-надолу, крещейки.
– Да! Да! Да! Имам работа! – Изкрещя тя, а сърцето ѝ се разтуптя.
Грейс едва се сдържаше.
Но и тя беше разкъсана. От една страна, беше толкова щастлива, че си мислеше, че ще се пръсне, но от друга, човекът, на когото най-много искаше да се обади, беше Лиъм.
Защо на Лиъм? Едва го познаваше.
Нямаше очевидна причина, освен факта, че тя все още беше доста обсебена от него. Но това не беше просто повод да му се обади или да го види.
Всъщност си мислеше, че ако сподели подобна новина с Лиъм, ще я почувства по-реална, по-хубава, по-силна. Представи си сините му очи, разрошената му коса, онази непринудена усмивка.
Какво ли щеше да каже той за тази работа, за това, че тя работи в бизнеса с влиятелни мъже като Истън и Ред? Дали Лиъм може би дори щеше да ревнува, че тя ще бъде около тези други момчета? Дали това щеше да го накара да иска да я види, да говори с нея?
Трябваше да каже, че идеята ѝ допадаше.
Но само защото искаше Лиъм да мисли за нея, да се чуди къде е и какво прави, както тя се чуди за него.
Всичко свърши. Просто престани. Спри да мислиш за Лиъм Хюстън. Особено днес, когато току-що получи най-хубавата новина в живота си.
Грейс отиде в кухнята и си направи чаша разтворимо кафе, добави много захар и мляко, отпивайки го, докато мислеше за току-що случилото се. На лицето ѝ отново се появи усмивка.
Имам работа. Имам голяма, важна, отлично платена работа!
А после усмивката изчезна, когато осъзна, че няма какво да облече.