Кели Фейвър – За неговото удоволствие – Заради миналото му – Книга 24 – Част 11

***

Тя усети как цялото ѝ тяло започва да трепери.
– Това не е вярно. Майка ти е злобна, гадна и отмъстителна. Не мога да си позволя да загубя всичко, само за да можеш да имаш авантюра, която да вбеси семейството ти.
– Не това означаваш за мен. – Той се придвижи напред и изведнъж ръката му я хвана за китката и я дръпна към себе си. – Наистина ли вярваш, че това е всичко, което беше за мен? – Попита той, докато ръката му я хващаше за дупето и я притискаше към твърдото си тяло.
– Пусни ме – прошепна тя, без да го мисли истински. Топлата му ръка изгаряше китката ѝ като огън, но зърната ѝ бяха твърди и чувствителни и тя не можеше да отрече чувството на копнеж в гърдите и стомаха си.
Той стисна дупето ѝ и я придърпа по-близо до таза си, достатъчно близо, за да усети как пенисът му е твърд и притиска централното ѝ място.
– Не искам да те пускам – прошепна той в отговор, наведе се и устните му докоснаха ухото ѝ. – И не мисля, че и ти наистина искаш да го направя. А ти?
– Спри. – Тя се отдръпна от него, като се изтръгна от хватката му. – Това е моята работа – каза тя, опитвайки се да оправи дрехите си и да заглади косата си. – И не мисля, че ще изглежда добре, ако някой мине през офиса и ни види така. Имам нужда от тази работа.
– Права си – каза той, кимна и погледна към пода, сякаш се смущаваше от действията си. – Права си. Това беше глупаво от моя страна. Трябваше да помисля предварително. – Той я погледна със злокобен блясък в небесносините си очи. После щракна с пръсти, сякаш току-що му беше хрумнала страхотна идея.
Минавайки покрай нея, той прекоси офиса, стигна до затворената врата на кабинета на Истън и почука.
– Здравей, приятелю. Ти там ли си? Ало? – Лиъм се обърна и ѝ намигна. – Изглежда, че никой не си е вкъщи. Нека да видим дали е заключено.
Той завъртя дръжката, тя се завъртя и той отвори вратата, задействайки сензорите за движение, и горните светлини светнаха.
– Лиам! Не можеш да го направиш. Моля те, моля те, недей.
Той и махна с ръка.
– Хайде – усмихна се той. – Да се измъкнем от гледката.
– Не. Не мога да го направя.
– Грейс, ела тук – каза той, а гласът му стана нисък и грапав. – Ако не го направиш, може да вляза в компютъра му и да започна да пращам имейли на всички в списъка му с контакти, преструвайки се, че съм ти.
– Недей да го правиш, Лиъм – проплака тя, а сърцето ѝ се разтуптя. Той едновременно я възбуждаше и плашеше. Тя не знаеше какво може да направи той.
В края на краищата Лиъм Хюстън изглежда не се интересуваше много от нищо, освен да прави това, което му се искаше във всеки един момент.
Той сви рамене, отиде до голямото махагоново бюро на Истън и седна на големия черен кожен стол, въртейки се в кръг.
– По дяволите, това нещо е удобно. – Той изправи краката си на бюрото.
– Недей да правиш това! – Извика отново тя, като размахваше безполезно ръце.
– Влез тук и ще спра – каза и той.
Тя влезе бързо във вътрешния кабинет, като погледна веднъж през рамо, за да се увери, че брегът е чист, и след това затвори вратата на кабинета на Истън зад себе си.
Лиъм свали краката си от бюрото, наведе се напред и изтри с дланта си една драскотина от полирания махагон.
– Виждаш ли? Няма суета, няма бъркотия – засмя се той.
Грейс избърса челото си, отмятайки няколко кичура коса от потното си чело.
– Трябва да си вървиш – каза тя, като се опитваше да звучи твърдо, овладяно – а не напълно неконтролируемо и безпомощно, както се чувстваше.
Лиъм сгъна мускулестите си ръце на гърдите.
– Ами ако откажа?
– Това би било много подло – каза му тя. – И ще ме принудиш да действам.
– Ще извикаш охраната срещу мен? – Каза той и усмивката му се разшири. – Да гледаш как главорезите ме извеждат с белезници и ме отвеждат в голямата къща?
– Слушай, не може ли да отидем някъде другаде да поговорим? – Каза тя. – Да се срещнем на по питие утре вечер или нещо подобно. Където и да е, но не и в офиса на Истън Ратър. Ще си навлека много неприятности.
Лиъм погледна към екрана на компютъра, а после лениво протегна ръка и премести мишката, карайки екрана да се включи. Имаше защитна ключалка на компютърния екран, която сега искаше потребителско име и парола.
– Хах – каза Лиъм. – Познавам го доста добре. Обзалагам се, че мога да отгатна паролата му.
Сега вече ѝ беше достатъчно. Грейс отиде бързо до Лиъм и го хвана за коженото му яке, като го дръпна.
– Стани от този стол – каза тя, като се напъваше да го помръдне. – И се махай от живота ми!
Той я погледна, очите му бяха наранени.
– Кажи го още веднъж – каза и той.
– Излез… от…
– Кажи го цялото – отвърна той и вече се изправи. Тя усещаше как енергията му се излъчва от него и я привлича към него като магнит. – Продължавай. – Каза Лиъм. – Кажи всичко и аз ще си отида, а ти никога повече няма да видиш проклетото ми лице. Имам предвид това, Грейс. Кажи ми да се махна от живота ти и ме погледни в очите, когато го направиш.
Сърцето ѝ се разтуптя. Искаше да го каже, дори само за да докаже, че може. Но всъщност не искаше той да напусне живота ѝ завинаги. Да го види тук, да усети присъствието му, неговата жизненост, сексуалната енергия и емоционалното привличане бяха зашеметяващи. Лиъм Хюстън беше човек, когото тя дори не можеше да разбере, а причините той да я иска бяха неясни.
Но той я искаше – беше доказал това.
И Грейс знаеше, че дълбоко в себе си съпротивата ѝ срещу него се руши бързо.
– Няма да го кажа – призна тя накрая.
По лицето му плъзна победоносна усмивка, докато я хващаше за бедрата с две ръце.
– Сега ми кажи истината – каза той, а очите му я приковаха, завладявайки я с интензивността на погледа си. – Кажи ми какво наистина искаш, Грейс. Тук няма никой друг освен мен и теб.
– Страх ме е – каза тя и докато му казваше това, сърцето ѝ започна да бие по-бързо, а тялото ѝ потрепери още повече.
Гледайки в очите му, тя се почувства обгрижвана и нужна на Лиъм по начин, по който никой досега не я беше карал да се чувства. Тя не разбираше как се е създала тази връзка.
Единственото, което знаеше, беше, че точно тогава и там само той имаше значение.
– Не се страхувай – каза ѝ той.
– Как да спра да се страхувам?
Той протегна ръка и я погали по бузата леко, нежно.
– Като ми се довериш – каза той, а после устните му бяха върху нейните и тя забрави всичко.
Всичко беше изтрито и единственото, което познаваше, беше усещането за тялото му, ръцете му, които се движеха по бедрата ѝ, плъзгаха се под блузата ѝ, а езикът му изследващ устата ѝ, сякаш за първи път.
Докато Лиъм се впиваше по-силно в нея, дупето на Грейс се удари в твърдото бюро.
– Какво правим? – Прошепна тя, опитвайки се да си поеме дъх. – Трябва да спрем сега – каза тя, без да има предвид това. Ръцете ѝ трепереха, докато се хващаше за гърдите му, разкопчавайки ризата му още повече, виждайки повече от алабастровата му кожа, която искаше да оближе нагоре и надолу, и надолу, и надолу.
– Шшшш… – каза той, ниско, като ръмжене. – Не искаш никой да знае, че сме тук, нали?
– Не. – Поклати глава тя. Сега беше полуседнала на бюрото и полата ѝ се вдигаше нагоре по бедрата.
Лиъм се взираше нагоре-надолу по тялото ѝ, сините му очи бяха гладни, а червените му устни – влажни, блестящи. Той се обърна към телефона и после, без предупреждение, хвана жицата, която влизаше в жака, и я изтръгна от телефона.
– Събери ръцете си – каза ѝ той, а устните му почти не помръдваха.
– Защо го направи? – Каза тя паникьосана.
– Казах да събереш ръцете си.
Тя направи каквото ѝ беше казано и преди да се усети, Лиъм беше увил въжето около китките ѝ, здраво, но не толкова здраво, че да прекъсне кръвообращението ѝ.
Грейс преглътна, гърлото ѝ беше пресъхнало, а останалата част от тялото ѝ беше толкова мокра, че капеше.
Лиъм хвана ръцете ѝ и ги издърпа над главата ѝ, а след това я избута назад, така че блузата ѝ се издърпа над корема ѝ, докато гърбът ѝ се удари в бюрото с трясък.
Краката ѝ се разтвориха навън, удряйки по невнимание високите ѝ токчета.
– Лиъм! – Извика тя, отчасти от изненада, отчасти от възбуден шок. Знаеше, че това не е правилно, знаеше, че е невероятно глупаво и безотговорно и вероятно ще завърши с уволнение.
Но тя не можеше да си помогне. Грейс всъщност обичаше това, което той и правеше, обичаше факта, че той поема контрола по този начин, въпреки че това беше неправилно. Може би дори заради това, че беше неправилно, което беше най-притеснително от всичко, а и я възбуждаше най-много.
– Тихо – каза отново той, докато едната му ръка я хващаше за бедрото, а другата притискаше голия ѝ корем, а после отново се плъзна под блузата ѝ, плъзна се нагоре и хвана гърдите ѝ, пощипвайки зърната ѝ, докато лицето му се заравяше между краката ѝ.

Назад към част 10                                                    Напред към част 12

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!