***
Няколко часа по-късно Грейс беше сама в офиса, четеше материалите, които ѝ бяха оставили, и се чувстваше малко отегчена.
Истън вече си беше тръгнал за деня, като едва ли и беше казал две думи откакто влезе. Дори когато си тръгваше, той само ѝ махна с ръка, сякаш за малко, и това беше всичко.
Не беше направил никакво усилие да я опознае, да поговори с нея или да я попита за себе си, да и обясни каквото и да било за това, от което се нуждае от нея.
Грейс си каза, че той просто е много зает човек, който има много неща на главата си. А кой не би бил малко раздразнителен, след като е прекъснал медения си месец и се е тревожил за здравето на бременната си съпруга?
Но тя знаеше, че нито един от тези факти не може да обясни отношението му към нея, не напълно.
Може би Лиъм е казал на Истън нещо за нея и Истън е разбрал коя е тя, когато я е видял. Тя не виждаше защо Лиъм би имал причина да направи такова нещо, но двамата бяха приятели и може би в някакъв момент са говорили за нея.
Ще бъда уволнена.
Може да ме уволнят още преди да съм тръгнала за деня, преди да съм изпълнила дори една задача, за да докажа стойността си.
Нямаше какво да се направи по въпроса, реши тя, освен да се постарае максимално. Затова въпреки отегчението си прочете всяка страница от наръчника на служителя, всички формуляри, правила и политики. Подписа това, което трябваше да се подпише, а след това влезе в интернет и провери имейл акаунта си.
Досега в пощенската ѝ кутия имаше само два имейла. Единият беше от отдел „Човешки ресурси“ и то само я приветстваше с добре дошла в компанията, споменаваше къде може да намери някои необходими неща в мрежата и фирмения интранет.
Вторият имейл беше от Ред Джеймсън.
В темата на писмото пишеше:
Надявам се, че първият ви ден е минал добре…
И тогава тя кликна върху истинския му имейл.
Грейс,
Вярвам, че първият ти ден при нас е бил приятен. Извинявам се, че не успях да дойда, както бях планирал първоначално, но животът ми попречи.
Чух, че Истън е решил да се отбие в офиса по-рано така че предполагам, че всичко се е получило по най-добрия начин и той е успял да ти даде няколко полезни съвета и да ти покаже някои от въжетата. Истън е страхотен шеф, почтен човек и съм сигурен, че ти и той ще работите добре заедно.
Моля, уведомете ме, ако някога има нещо, което мога да направя, и никога не се колебайте да се свържете с мен в бъдеще, ако възникне необходимост.
С най-добри пожелания,
Ред Джеймсън
Грейс се намръщи. Хубаво беше, че Ред беше изпратил имейла и беше проверил напредъка ѝ, но тя беше леко обезпокоена от това, което беше казал за Истън, който ѝ показваше въжетата и ѝ даваше съвети.
Мъжът почти не я беше погледнал и не беше разговарял с нея през няколкото часа, в които присъстваше. В повечето случаи беше в офиса си със затворена врата, а веднъж или два пъти минаваше да свърши нещо друго, без да се спира, за да я поздрави.
Защо Ред смяташе, че те ще бъдат толкова добър екип?
Тя седна на стола си и стисна зъби. Това приличаше на капан. Беше получила тази прекрасна задача, тази фантастична възможност за мечта, а сега сякаш някакъв зъл садистичен кукловод планираше да ѝ отнеме всичко.
Работата беше ужасна, шефът ѝ вече я ненавиждаше и изглеждаше, че всеки момент ще я уволнят.
Стомахът ѝ вече гореше от нещо, което приличаше на начален стадий на язва, а главата я болеше.
Единственото хубаво нещо беше, че щеше да може да си тръгне през следващите няколко часа. Не че някой щеше да забележи, ако си тръгнеше по-рано, но Грейс нямаше намерение да започне да си тръгва рано още в първия си работен ден.
Трябваше да кажа на Истън поздравления за сватбата и бебето и да кажа, че се надявам Кенеди скоро да се почувства по-добре.
Тази мисъл я накара да се замисли. Може би тя е била глупачката, която е била прекалено вглъбена в себе си, за да постъпи нормално и внимателно и да поговори с шефа си за прекрасния му нов брак и бременността на жена му.
Но от друга страна, той всъщност не беше насърчил разговора и дори не ѝ беше дал възможност да каже тези неща. Грейс беше в недоумение. Помисли си дали да не вдигне телефона, за да се обади на Скот и да го попита за мнението му относно случващото се.
Само че тъкмо когато ръката ѝ се насочи към телефона, за да вдигне слушалката сянка падна в коридора точно пред стъклената врата на офиса.
Някой идваше.
Когато фигурата се появи иззад ъгъла на коридора, Грейс буквално изтръпна.
Лиъм Хюстън стоеше там и гледаше право към нея през стъклото. Тя веднага видя, че и той не е очаквал да я види, тъй като на лицето му се забелязваше шок, после объркване и накрая огорчение. Мимолетните изражения се случиха бързо, а след това той успя да се овладее и лицето му придоби плосък, безчувствен афект, докато влизаше в офиса.
– Тук съм, за да видя Истън – обяви той, сякаш дори не я познаваше.
Тя едва успя да проговори. Само това, че той беше там, пред нея, почти и отне дъха.
Лиъм носеше джинси и кожено яке, с черна риза, която беше разкопчана достатъчно, за да се види началото на мускулестите му гърди, които се напъваха през материала. Леденосините му очи я гледаха хладнокръвно, а косата му беше красиво разрошена, както обикновено.
По лицето му имаше съвсем малко синини и отоци от последния път, когато го беше видяла в болницата. Вместо това изглеждаше по-добре от всякога, помисли си тя. Той беше ангел, дошъл да я срази, да я накара да моли и да се кланя.
Чувстваше се болна, отпаднала и отчаяна едновременно.
Когато тя не отговори, Лиъм сложи ръце на хълбоците си и се загледа покрай нея към вратата на кабинета зад нея.
– Мога ли да вляза? – Попита той, вече нетърпелив.
– Той – той вече си тръгна за деня. Среща с лекар – промълви тя, след което осъзна, че вероятно не е добре да издава маршрута на Истън Ратър по този начин, дори и да е на приятел.
Очите на Лиъм се върнаха към нея.
– Е. Това е много лошо. Мислех да се отбия и да го поздравя, тъй като бях наблизо и чух, че се е прибрал по-рано от медения си месец. – Той си пое дълбоко дъх и издиша.
– Добре, тогава. Кажи му, че съм се отбил при него, когато го видиш следващия път.
– Ще го направя – каза тя, а тялото ѝ се чувстваше като заклещено в бетон. Едва успяваше да се движи или да мисли, камо ли да говори.
Лиъм я гледа дълго, после се обърна, сякаш искаше да си тръгне.
Но той спря, преди да излезе от вратата, и известно време просто стоеше с гръб към нея. Когато се обърна отново, бузите му бяха зачервени.
– Как, по дяволите, се оказа, че работиш тук? – Каза той с обвинителен тон.
– Ред Джеймисън ми предложи работата – отвърна тя, като се опита да звучи спокойно.
– Ред Джеймсън ти предложи работа. – Погледна я той.
– Защо да не си намеря работа тук?
Той се ухили.
– Работя за един от моите добри приятели, Грейс. Това е някакво съвпадение. Чудя се защо ти и Ред сте толкова близки, че той тича намира работа за теб в рекламната си агенция.
– Това е съвпадение – каза му тя, като се опита да не звучи толкова защитно, колкото се чувстваше. – Искам да кажа, че не е пълно съвпадение. Но със сигурност не е нищо подобно на това, което ти изглежда намекваш…
– Знаеш ли какво? Просто го забрави – каза Лиъм и замахна към отговора ѝ, сякаш отблъскваше муха. – Нямам време за тези глупости. – Той се обърна отново и тръгна.
Само че сега Грейс беше ядосана и се надигна от мястото си.
– Не се отнасяй така с мен, Лиъм. Не съм направила нищо лошо.
– На кого му пука? – Обади се той, продължавайки да върви, като отвори вратата толкова силно, че тя полетя към стената и се разтресе.
Грейс се затича след него.
– Ти си задник, малко разглезено дете! – Изкрещя тя.
Той се обърна и се втурна обратно към нея.
– Аз ли съм разглезено дете? – Каза той, като се приближи на сантиметри от лицето ѝ.
– Да, виж как се държиш. Това е място за бизнес.
Той се засмя подигравателно.
– Какво изобщо знаеш за рекламата, Грейс?
– Аз съм изпълнителен асистент…
– И ми кажи една работа, която някога преди това си имала и която те квалифицира да я вършиш.
Тя се взираше в него, гърлото ѝ беше блокирало и сякаш не можеше да отговори.
– Това не е интервю, Лиъм.
– За твой късмет – отвърна той.
– Да ти го начукам – каза тя. Това беше най-доброто, което можеше да направи в кратки срокове.
– Това предложение ли е? – Попита той, приближи се и почти се притисна към нея.
Тя се вгледа в него.
– Не ме обвинявай – каза тя. – Ако си ядосан на някого, то това вероятно си ти самият.
– Глупости.
– Знаеш, че е вярно – каза тя, наслаждавайки се на усещането, че за разнообразие го държи на въжето. – Използвал си ме, за да покажеш на семейството си, че не искаш да бъдеш като тях. Но това се обърна срещу теб и сега се ядосваш на всички грешни неща.
Лиъм направи крачка назад.
– Така ли го виждаш? – Каза той, като я гледаше.
Тя кимна с глава.
– Точно така го виждам.
– Може би трябва да обърнеш микроскопа обратно към себе си, Грейс. Но от друга страна, може би нямаш смелостта наистина да се подложиш на подобен анализ.
– Не съм направила нищо лошо, Лиъм.
– Ти се уплаши, Грейс. И не обвинявай за това майка ми, че е заплашила бизнеса на брат ти, също. Сгъна се като евтин костюм при първия признак на съпротива. – Той посочи пръста си към нея. – Ти си тази която се страхуваше да отстоява себе си.
Назад към част 9 Напред към част 11