КЕЛИ ФЕЙВЪР – За неговото удоволствие – книга 1 – част 8

***

Телефонът ѝ иззвъня.
Никол изплува от дълбок, безметежен сън, като се мъчеше да се събуди. Знаеше, че е наложително да отговори на мобилния си телефон, но беше толкова уморена. Толкова ужасно, ужасно изтощена.
И тогава се събуди, сякаш пробивайки повърхността на тъмно езеро. Беше много късно през нощта – тя знаеше това. Сърцето и се разтуптя.
Телефонът избръмча.
Беше заспала с него точно до себе си. Номерът беше личен, което можеше да означава само едно. Тя отговори с мъка.
– Ало, ало?
Прокле се, че звучи отчаяно.
Няколко ужасни секунди беше тишина, а след това се чу гласът на Ред.
– Ще те чакам пред апартамента ви точно след петнайсет минути.
– Ще дойдеш тук?
Той издиша нетърпеливо в слушалката.
– Престани да разпитваш.
– Съжалявам, за въпросите си, сър.
– Не ме карай да се съмнявам във вярата ми във теб, Никол.
– Никога, сър. Ще се справя по-добре, господине.
– Кола ще ви чака пред апартамента ви след четиринайсет минути. Облечете коктейлна рокля. И нищо под нея.
– Да, господине. – Тя беше развълнувана, беше на седмото небе от щастие – и опустошително влажна.
Линията замря.
Тя провери колко е часът.
– О, Боже мой – прошепна тя. Беше 3:18 сутринта. Но тя нямаше време да се тревожи за закъснението (или навременността) на обаждането му. Трябваше да се приготви в кратки срокове.
Затова скочи от леглото и изтича до гардероба си. За щастие имаше една сладка малка рокля, която щеше да е подходяща – тъмна и прозрачна, тя прилепваше плътно към тялото ѝ и показваше извивките и по много ласкателен начин, какъвто малко от дрехите и имаха. Досега я беше носила само веднъж и много от приятелите и я бяха забелязали.
Никол се съблече и нахлузи роклята, удивлявайки се колко опиянена се чувства само от няколкото мига, които бяха прекарали в разговор преди малко. Сякаш беше под въздействието на алкохол, кокаин или екстази (нито едно от тези вещества не беше опитвала, а само си представяше как изглеждат).
Той не беше споменал за обувки, но за по-сигурно тя сложи тъмните си обувки „Прада“.
След това изтича до банята, като първо погледна в двете посоки, за да се увери, че Даниела не се шмугва наоколо. Изми зъбите си, сложи дезодорант, наплиска лицето си с вода – за съжаление нямаше време за грим.
Да закъснее за тази среща просто не беше възможност. Представяше си как той минава покрай нея, спира за кратко и после просто си тръгва, ако тя не е на тротоара, когато той пристигне.
Не минаха и десет минути и Никол вече беше долу и пред входа, застанала сама в тъмнината на своята улица. Наоколо нямаше никой. Единствената светлина идваше от луната и няколкото улични лампи наблизо.
Беше страховито и въздухът беше хладен. Без палто, тя трепереше и се прегръщаше, за да се стопли.
И тогава на нейната улица се появи елегантен черен автомобил и бавно, плавно спря пред нея. Никой не излезе. Прозорците бяха затъмнени, така че тя не можеше да види вътре. Нямаше и следа от Ред – това можеше да е всеки. Можеше да се качи в грешната кола и да се окаже изнасилена, убита и изоставена на сметището.
Такива неща се случваха в големия град.
Но въпреки опасността Никол отвори вратата и влезе вътре.
Ред не беше в колата. Шофьорът беше нисък, елегантен мъж на средна възраст, облечен в сако и шофьорска шапка. Той и се усмихна в огледалото за обратно виждане.
– Мис Мастърс?
Успокоена, тя му се усмихна.
– Да.
– Спокойно – каза той – скоро ще сме там.
– Къде? – Попита тя.
– Нашата дестинация. – Той започна да се отдалечава от бордюра, а тя все още държеше вратата открехната, така че я затвори и седна, наблюдавайки как пейзажът се разминава – отначало бавно, после по-бързо, когато черната кола набра скорост.
Не след дълго тя вече не знаеше къде отиват. Шофьорът изкачи една улица, после следващата и скоро се озоваха в квартали, които изглеждаха все по-мрачни и запуснати. Не беше това, което очакваше от Ред.
Къде отиваме?
Около двайсет минути по-късно колата отново спря до бордюра. На отсрещната страна на улицата имаше денонощен магазин, който изглеждаше популярен. Изглежда, че го посещаваха предимно чернокожи и латиноамерикански клиенти.
На около една пряка разстояние пет-шест жени, облечени почти без дрехи, викаха една на друга, викаха на колите, докато минаваха покрай тях. Една кола спря и жена с пола, която показваше почти цялото и дупе, се наведе и се посъветва с един спрял автомобил, преди да се качи от страната на пътника.
Проститутки. Те не бяха първите, които беше видяла, откакто пристигна в града.
Но все пак – тя беше изненадана от избора на мястото. Какво ли можеше да и е подготвил?
Никол си пое дълбоко дъх и излезе от колата, като си каза, че е в безопасност. Беше под закрилата на Ред. Той нямаше да допусне да и се случи нищо лошо.
Щом стъпи на тротоара, черният автомобил се отдалечи и изчезна. Тя се прегърна и се завъртя в кръг, търсейки Ред. Нищо.
Сега вече се страхуваше, а и малко се ядосваше.
– Ей, бейби, хубав задник. – Гласът дойде от учудващо близко разстояние. Тя се обърна и видя нисък, но набит латиноамериканец, който я гледаше от стълбището на близката жилищна сграда. Той се изправи, сините му дънки висяха ниско, а фланелката на „Нетс“ разкриваше добре мускулести ръце и твърде много татуировки, за да бъдат преброени. – Ти оттук ли си, скъпа?
Тя отново погледна за Ред. Паниката се надигаше в гърлото и. – Хей, скъпа, имаш ли проблем със слуха?
Тя започна да се отдалечава от него.
– Чакай. Бебе.
Той се приближаваше. Тя не искаше да бяга, но щеше да го направи, ако се наложи.
Щеше да крещи.
Изведнъж ръката му я хвана за бицепса и я стисна.
– Казах да изчакаш. Какъв е проблемът ти? Ти си една от онези надути кучки от горния град?
– Остави. Ме. На мира. – Тя изсъска думите.
Той се усмихна.
– Харесва ми това говорене – каза той през зъби. Очите му бяха смъртоносно студени и жестоки. – Харесвам кучките, които отвръщат на удара – каза той, – защото е много по-забавно, когато им начукам един кур в шибаните им лица.
– Това няма да се случи.
– Ами да? Ще се случи, ако го кажа, кучко.
Той хвана ръката и по-силно и тя изохка.
– Ти ме нараняваш.
– И така?
– Така че я пусни – каза един дълбок глас от сенките. Мъжът погледна към гласа, който идваше от тъмнината под близкия навес.
– Кой, по дяволите, си ти? – Попита дребното човече.
Джеймисън излезе от сенките. Беше облечен в тъмни панталони и тъмна риза, навита до лактите. Изглеждаше по-небрежен, макар че все още беше богат, стилен и съвършен. Но лицето му беше маска на гняв. И беше едър мъж.
– Аз съм човекът, който ти казва да пуснеш дамата.
Мъжът отпусна хватката си върху нея.
– Просто си играех.
– Разбира се, че си играеш.
– Дошла в този квартал, облечена така, тя иска да има сводник, който да започне някоя игра. Знаеш това.
– Замълчи. – Ред се приближи и я хвана нежно за ръката. – Ела. – Тя се обърна и заедно изминаха една-две крачки.
– Съжалявам за това, човече – каза малкият латиноамериканец.
Ред спря, после се завъртя и тръгна обратно към него. Изведнъж мъжът се озова на тротоара, повален. Лицето му беше маска от кръв. Ред го беше ударил, бързо и с огромна сила, беше го ударил право в носа. Ударът беше толкова бърз, че Никол едва успя да го възприеме.
Мъжът беше зашеметен. Очите му бяха оцъклени и разфокусирани и той се опитваше да говори, но говорът му излизаше нечленоразделно. Една от проститутките от долния ъгъл се затича и извика нещо на испански.
Ред вече се беше върнал при Никол и я поведе към вратата под навеса. Той отключи вратата и я въведе вътре.
Вратата се затвори зад тях и сега се намираха в мрачен коридор. Той продължи да я води, този път нагоре по стълбите до една врата с надпис 25. Отключи я и я придружи вътре.
Апартаментът беше изненадващо голям и удобен. Дневната не беше толкова показна като офиса му, но беше обзаведена с тъмни, модерни мебели, а по стените висеше модерно изкуство. Странно, но нямаше телевизор. Кухнята изглеждаше гола и неизползвана. Имаше врата, която вероятно водеше към спалнята, но тя беше затворена.
Ред погледна тялото и преценяващо.
– Облякла си се точно както те помолих – каза той.
Никол все още беше в шок от това, което беше преживяла навън.
– Не ми харесва да ме излагат на опасност. Господине.
Той кимна и тръгна към кухнята.
– Вода? Страхувам се, че това е всичко, което имаме тук.
– Добре, сър.
Той се усмихна, но тя видя, че започва да се дразни от наглото и отношение. Все пак тя беше твърде разстроена и уплашена, за да иска да му угоди. Нямаше нищо против да играе извратените му игри, но не и ако заради това щеше да бъде изнасилена и убита.
– Нека се отпуснем за момент – каза той, напълни чашата и я поднесе към нея. Очите му срещнаха нейните и тя усети как волята и се изчерпва под погледа му.
Тя беше изключително щастлива, нали? Въпреки опасността, тя си припомни, че не е искала нищо друго освен този момент – силно е страдала за него. Не го разваляй сега, каза си тя.
– Съжалявам, че се разстроих, сър – каза тя, след като изпи малко студена вода.
– Седни – каза и той и тя седна. Роклята беше къса и разкриваща кремавобелите и бедра.
Ред се вгледа в гледката, докато тя кръстосваше краката си, а после се премести зад нея, докато тя седеше на дивана. Протегна ръка надолу и започна бавно да масажира стегнатите и рамене. Усещането, което изпитваше, не приличаше на нищо, което си спомняше. Сякаш я разтапяше, разтапяше я само с финото си докосване.
Ръцете му я познаваха отвътре и отвън.
– О… господине… това е невероятно усещане – прошепна тя, когато ръцете му се плъзнаха по раменете ѝ и бавно свалиха презрамките на роклята и, за да има достъп до цялата и гола кожа. Разхлабването създаде достатъчно голяма празнина в горната част на роклята и, така че сега се разкриваше и по-голямата част от гърдите и.
Тя чуваше дишането му, дълбоко и възбудено, докато той продължаваше да обработва мускулите на раменете и.
Гладката и могилка беше набъбнала, готова за неговото докосване. Материята на роклята и се триеше в голата и путка, толкова близо до повърхността – достатъчно беше само едно бързо дръпване и роклята и можеше да се вдигне по бедрата.
Ако искаше, можеше да свърши още сега, но не искаше да изглежда толкова евтина и лесна. Ред нямаше да я уважава, ако изгубеше контрол с толкова малко усилия от негова страна.
И така, тя стисна зъби и се въздържа да не освободи енергията, която се натрупваше в долната част на анатомията и.
Но беше толкова, толкова мокра. Мокра като река.
– Кожата ти е като алабастър – каза той. – Никога не съм усещал нещо подобно. – И тогава той спря. Ръцете му се отдръпнаха от тялото и, оставяйки я студена и самотна.
– Благодаря ви, господине – прошепна тя, като отчаяно искаше да го помоли за още.
Можем ли да легнем заедно в леглото ти – само за малко?
Никол знаеше, че е по-добре да не пита.
– Вече по-добре ли се чувстваш? – Каза той и ѝ се усмихна, сякаш знаеше какъв ефект е имал върху нея.
– Да, много по-добре, господине.
– А есето? – Той протегна ръка за него.
– Не е много добро, сър.
Той отблъсна отрицателния и отговор, раздразнен, и зачака с протегната ръка за есето.
Нервно тя бръкна в чантата си, намери сгънатите листове хартия, извади ги и му ги подаде. Сега те изглеждаха глупаво, като домашно от класната стая на тийнейджър. Със сигурност беше искал да ги разпечата от компютъра, нали? Защо беше решила да напише есето на ръка?
Искаше и се да зарови лице в ръцете си и да изкрещи.
Ред взе страниците ѝ и отиде до стола срещу дивана, седна и започна да чете. Лицето му беше безизразно, но замислено. Отне му много време, сякаш цяла вечност, докато свърши, и Никол трябваше да седи и да бъде неподвижна, докато чакаше решението му.
Стомахът и се свиваше на възел.
Накрая той приключи. Хвърли последен поглед на есето и, след което го сгъна наполовина и го постави на стъклената масичка за кафе. Изражението на лицето му беше нечетливо.
– Знам, че е объркано – каза тя. – Но не бях сигурна какво искате, сър.
– Изправи се – заповяда той. Цялото му поведение се беше променило.
Тя веднага се изправи, а кръвното и налягане се повиши мигновено. Той я изгледа нагоре-надолу, като смело се вглеждаше в детайлите с очите си. Зърната и се втвърдиха и тя усети как се подават през прозрачната и рокля.
– Имаш красиво тяло – каза той.
– Благодаря ви, господине.
– Мога да видя толкова много от него без сутиена и бикините ти. Харесва ли ти това?
– Да, господине, харесва ми. – През краката и премина трепет.
– Обърни се, за да мога да погледна дупето ти.
Тя го направи. Усещаше очите му върху себе си.
– Имаш хубаво стегнато дупе – каза той. – Харесва ми начинът, по който се извива, наклонът му. Би ли ти харесало да те напляскам?
– Мисля, че да, господине.
– Никога ли не си била?
– Напляскана ли? – Попита тя.
Той изчака отговора и, без да говори.
– Никога не съм била наплясквана, сър – отговори тя.
Чу го да става от стола, а след това и скърцането на обувките му по пода. Той бавно се приближаваше. Скоро тя усети топлината на тялото му зад себе си, той вече беше съвсем близо.
– Есето ти беше добро, Никол.
– Благодаря, сър – каза тя, доволна и изненадана, че го е харесал. – Но това беше просто нещо, което ти написа.
– Имах предвид всяка дума, сър.
– Тази вечер дойде тук с лошо отношение.
– Бях уплашена, сър, извинявам се.
– Това не е извинение за неуважителното отношение, Никол. Сега се наведи и хвани дивана с ръце.
Тя знаеше какво предстои и цялото и тяло трепереше от очакване – едновременно страх и копнеж. Тя се наведе напред и ръцете и се хванаха за горната част на дивана. Подгъвът на роклята и се издърпа до самия връх на бедрата и.
– Сега разтвори краката си още повече.
Тя застана с още по-разтворени крака и роклята и отново се придвижи нагоре.
Вече усещаше въздуха върху дупето си. Ред Джеймисън виждаше дупето и.
Той маневрира така, че да е леко под ъгъл спрямо нея, и едната му силна ръка хвана рамото и.
– Дързостта ти изисква наказание – каза той твърдо.
Тя усети ужилване, когато другата му ръка се спусна и я плесна по задните части.
Бузите на дупето и подскочиха от силата на удара.
– Съжалявам, господине, ще се поправя.
– Да, ще се поправиш.
Още един силен шамар. Звукът отекна в апартамента. Путката и завибрира от натиска. Беше се възбудила.
– Мисля, че дупето ти трябва да е напълно голо.
Той бавно, все така бавно, издърпа роклята и над извивката на дупето и. Сега дупето и беше изцяло пред погледа му. Тя чуваше възбуденото му дишане, но освен това той мълчеше.
След това ръката му отново се стовари върху голия и задник.
Тя извика, най-вече от удоволствие. Това сякаш го подтикна да я зашлеви още по-силно. Скоро той пляскаше бързо задника и с ръка.
Ударите бяха твърди и силни, но болката не беше много силна. Никол се наслаждаваше на това много повече, отколкото можеше да си представи. Беше интимно, тя се чувстваше напълно свързана с Ред и вярваше, че той няма да направи нищо, което наистина да я нарани. Тя стенеше, докато той удряше задните и части.
Накрая той сякаш се смили.
– Свали роклята си, покрий се – прошепна той хрипливо и се отдалечи.
Тя направи каквото и каза. От пичката и капеше по краката и тя не искаше нищо повече от ръката му върху голата и могила. Ако той само я докоснеше, тя щеше да избухне като пожарна аларма.
Но той вече не я докосваше.
Тя погледна назад към него и видя, че той я изучава. Очите му бяха толкова гладни, че тя знаеше, че той я желае силно, може би толкова, колкото и тя него.
Тогава защо просто не ме вземе?
Тя не знаеше отговора – знаеше само, че това е част от съблазняването му. Той беше мъж, търпелив и разсъдлив мъж, а не някое прекалено нетърпеливо момче, което искаше да се повърти на задната седалка на колата и след малко да свърши по ръката и след малко галене и опипване.
– Ела с мен – каза той твърдо. Той тръгна към вратата на спалнята.
Тя го последва. Вратата всъщност беше заключена отвън, от което я побиха тръпки. Напомни си, че му има пълно доверие.
Защо му се доверявам? Дори не го познавам истински.
– Какво ще ми правиш? – Каза тя, преди той да успее да отключи вратата. Той се обърна към нея, изненадан.
– Ако не знаеш, тогава може би трябва да си тръгнеш. – Той беше недоволен.
– Би трябвало да ми бъде позволено да попитам.
– Не бива да забравяш маниерите си.
Погледът и падна на пода.
– Съжалявам, сър, просто…
– Ти просто нищо – каза той и въпреки че гласът му беше контролиран, тя усети колко е ядосан.
– Страхувам се, сър.
– Не ме интересува.
Сега беше неин ред да се ядоса. Тя погледна в очите му.
– Кой си мислиш, че си? Мислиш, че само защото имаш пари и малко слава, можеш да се отнасяш с хората като с парцали? Като играчки, с които можеш да правиш каквото си поискаш?
– Да. – Усмихна и се той.
– Аз не съм твоя играчка. Аз съм човек.
– Ти си каквото ти кажа да бъдеш.
– Да ти го начукам.
Той избухна в широка усмивка и се засмя.
– Да ми го начукаш?
– Точно така. – Тя повдигна брадичката си нагоре, предизвиквайки го.
– Разбира се, че искаш да ме чукаш – каза той тихо.
Лицето и почервеня от смущение. Той бе приел обидата ѝ и бе открил истината за нея. Тя искаше да я чука. Искаше го толкова силно, повече от всичко, което някога е искала в живота си. И някак си си мислеше, че като обърне масата, може би той ще го направи. Може би щеше да го разпали до неистова страст и той щеше да прави любов с нея тук и сега.
– Не разбирам нищо от това – промълви тя.
– Искаш ли да спрем? Свободна си да си тръгнеш по всяко време. – Тя въздъхна.
– Искам да бъда с теб.
– Тогава направи каквото ти казвам.
С наведена глава, тя кимна покорно.
– Да, господине. Съжалявам за грубостта си, господине.
– Отново – изръмжа той. – Не се учиш лесно, нали? – И той отвори вратата към спалнята. Само че това не беше истинска спалня.
Всичко вътре беше черно. Кожа. Той я въведе в черната стая. Имаше легло с четири колони. На всеки стълб висяха различни вериги, шалове и белезници.
От тавана също висяха четири дълги, дебели вериги.
В ъгъла на стаята имаше нещо, което приличаше на коня от часовете по физкултура. А в другия ъгъл на стаята имаше застрашителна черна маса.
– Какво мислиш за нея? – Попита я той, сякаш и показваше нова кола.
– Впечатляваща е… сър.
– Това е стая на удоволствията – каза той. – Сама ще се убедиш.
– Да, господине.
Той затвори вратата зад тях и се изправи пред нея.
– Вие бяхте груба с мен, отново. Това изисква по-силно наказание.
– Да, господине.
– Разбираш ли защо?
– Защото продължавам да се държа лошо, сър.
– Добро момиче. Сега се обърни. – Тя направи каквото и заповяда той.
Той изчака момент.
– Ако някога искаш да спреш или да си тръгнеш, просто ми кажи, или ако не можеш да говориш – протегни двата си пръста като знак за мир.
Не може да говори? Защо да не мога да говоря?
Следващото нещо, което разбра, беше, че върху очите и бързо е поставено парче тъмен плат. Превръзка на очите. Той я завърза отзад с бързо и ефикасно завъртане на ръцете си.
– И тъй като изглежда толкова възнамеряваш да изкажеш многобройните си мнения, опасявам се, че ще трябва и да замълчиш. – В устата и бе поставено парче гума.
Това я изненада силно. Имаше две ленти, които се издърпваха през бузите и, за да държат езика на мястото му. Те също бяха завързани зад главата и.
– Сега ще имаш само моя глас, който да те води – каза той.
Тя кимна, като дишаше през носа си. Всичко беше тъмно. Без да може да говори, тя се чувстваше напълно безпомощна и уплашена. Главата и бръмчеше. Не беше сигурна, че може да направи това, да направи това, което той поиска.
– Падни на шибаните си колене, непокорно момиче.
Тя се поколеба. Искаше и се да изкрещи. Страхът ставаше все по-силен. Ръцете му се вкопчиха в раменете ѝ и я притиснаха към пода. Дървеният под се впи в костите на коленете и.
Тя се замисли дали да не вдигне два пръста, но не искаше да се отказва толкова скоро. Трябваше поне да опита. Успокой се – каза си тя. Това е безопасно. Той никога няма да те нарани.
– Ръцете зад гърба ти сега – заповяда той.
Тя направи каквото и каза. Болката в коленете и беше неприятна, но поносима. Той я остави в това положение в продължение на минути, може би петнадесет минути. Болката бавно се усилваше, тъй като тя беше принудена да поддържа положението.
– Искаш ли да станеш от пода, момиче? – Попита той, когато дискомфортът достигна наистина неприятно ниво.
Тя кимна.
– Отсега нататък ще се отнасяш ли с уважение към господаря си? – Тя отново кимна.
– Добро момиче. Изправи се тогава.
Тя се изправи бавно на крака. Ръката му веднага се стовари върху лакътя ѝ и той я дръпна напред.
– Сега на леглото. Легни по гръб, курво.
В един миг той я хвърли по гръб на мекото легло. След твърдия под и болката в коленете леглото и се стори направо луксозно и тя му беше благодарна, че я сложи на него.
– Изпъни ръцете и краката си докрай – каза и той.
Когато тя го направи, той започна да връзва китките и с това, което тя предположи, че са шаловете, които беше видяла да висят от четирите стълба на леглото. След това завърза краката и. Сега тя беше напълно завързана и неподвижна.
Не можеше да вижда и да говори.
– Виждам как сърцето ти бие през роклята – каза той, сядайки до нея. Тя усети как тежестта му потъва в матрака.
Беше толкова тъмно. Толкова тъмно, а тя не можеше да говори или да се движи.
– Повярвай ми – прошепна той в ухото и. – Ще дойдеш да видиш това, което аз виждам в този свят. И никога няма да искаш да се върнеш.
Тя кимна неохотно. След като мина известно време, той смени позицията си. Тя усещаше движенията му, но не знаеше какво прави. Сега ръцете му бяха върху прасците ѝ и леко ги докосваха.
По кожата и се надигнаха леки тръпки, когато той нежно погали краката и.
– Ти си принцеса. Красива си. Но трябва да се научиш на маниери – изрече той.
Ръцете му се преместиха нагоре към бедрата и. Сега вече тя изпитваше удоволствие. Тя изстена през устата си. Тъмнината някак си се беше превърнала в приятел. Доста и харесваше да не знае къде ще се движат ръцете му след това. Не знаеше какво ще и направи, къде ще я докосне.
В продължение на много дълго време топлите му ръце се движеха по бедрата и, проследявайки ги нагоре-надолу, и всеки път, когато се насочваха към влажността и, тя стенеше все по-силно и по-силно. Скоро щеше да свърши. Не можеше да си помогне. Искаше да я докосва по този начин и ето че това се случи.
Мъжът, който можеше да има всяка жена, която пожелае, беше избрал нея.
Тялото и трепереше, докато се опитваше да устои на желанието да свърши.
Колкото повече се опитваше да се съпротивлява, толкова по-трудно ставаше. Зърната и бяха толкова твърди, че можеше да реже с тях стъкло. Те се подаваха грубо нагоре през роклята и. Сигурно е забелязал това, защото изведнъж ръцете му се озоваха върху тях, грубо издърпаха зърната и и ги притиснаха през прозрачния плат на роклята.
Тя стенеше все по-силно и по-силно, а тялото и се поклащаше и извиваше в примките.
– Ти лоша, мръсна малка курва – прошепна той. – Мисля, че може би сме намерили чистокръвна – каза той сякаш на себе си, удивлявайки се на нетърпението и.
Играеше си още със зърната и, като понякога беше нежен, а друг път стискаше до болка. Но винаги изпитваше удоволствие. Винаги.
Беше майстор и свиреше на тялото и така, както велик цигулар гали с лъка си струните на инструмента. Понякога яростно, с нещо подобно на насилие, друг път нежността на ласките му беше нещо красиво.
Никол беше извън себе си, извън тялото си, извън кожата си. Беше се превърнала в нещо съвсем различно, сякаш се беше пренесла. В тъмнината тя откри, че не я интересува как изглежда, нито какво може да си мисли той за нейните стонове и извивки. Напълно се отпусна, позволи на фантазията да се превърне в реалност.
Оргазмът, който бе отблъсквала и отблъсквала, се надигаше до невъобразимо кресчендо, като цунами, което се надигаше и надигаше. Скоро щеше да погълне всичко по пътя си.
Вълната се пречупи, когато ръката му се плъзна от зърната и надолу по гръдния кош, корема и спря на самия връх на гладката и кухина. Знаеше, че отдавна е просмукала роклята си, тя беше залепнала за кожата ѝ и той вероятно можеше да види всичко в ясни очертания.
Пръстите му се спряха и върхът на единия му пръст бавно се впи в набъбналата и плът, побутвайки клитора и.
Тогава тя свърши, с такава жестокост, че можеше да прилича на конвулсии. Тя размърда бедрата си и пръстът му вече я шибаше, шибаше я през роклята.
Тя изкрещя, но запушения език блокираше виковете и. Всичко, което излизаше, бяха приглушени стонове. Ноздрите и се разширяваха, докато тя вдишваше въздух и го изхвърляше, все още извивайки се. Оргазмът продължаваше и продължаваше.
Когато той свърши, тя беше просто обляна.
Обляна и изтощена.
Тя лежеше неподвижна, изтощена. Ръцете му скоро бяха заети с развързването на кълбовидния синджир. Той беше свален и тя сви устни, устата и беше толкова суха. След това той развърза и четирите крайника. Когато ръцете и бяха освободени, тя потърка китките си, усещайки вдлъбнатините по кожата си.
Накрая той свали превръзката на очите и.
Тя примигна в яркостта на стаята, макар че тя беше доста притъмняла в сравнение с останалата част от апартамента.
Ред седеше до нея. Сега тя лежеше настрани. Той се наведе, погали я по косата и я погледна в очите.
Тя се стресна от това, което видя там, от това, което видя в него. Нуждата беше толкова силна, толкова голяма, че не се поддаваше на въображението и. Нуждата му, гладът му за нея надминаваше всичко, което тя можеше да си обясни рационално. И ѝ хрумна, че той все още я желаеше също толкова, ако не и повече сега, отколкото преди двадесет минути. Не беше успяла да задоволи себе си, похотта си. Той беше незадоволен.
Тя искаше да го задоволи по начина, по който той беше задоволил нея.
– Ще направя всичко, сър – прошепна му тя.
– Отдай ми се – каза той.
– Вече го направих, господине.
– Още не.
– Да, господине.
– Не, но ще го направиш. – Той се усмихна. Усмивката му беше някак болезнена.
– Никога преди не съм изпитвала това, сър.
– Това е само началото.
Той се изправи и тя разбра от поведението му, че срещата им е към своя край. Те излязоха от стаята и той заключи вратата след тях. Никол установи, че иска да се върне там, да легне и да погледне отново в очите му и да сподели отново тази интимност.
Сега той беше по-студен, по-скоро шеф, отколкото любовник, извади телефона си и си поигра с него за миг. Когато вдигна поглед към нея, изражението му беше неутрално.
– Отвън те чака шофьорът.
– Вие тук ли, оставате сър?
– Не се притеснявайте за това, което правя.
– Разбира се, сър – каза тя, но не можа да скрие сарказма в гласа си. Нито пък искаше да го направи.
Събра чантата си и си пое дълбоко дъх. Беше обляна в пот и шофьорът със сигурност щеше да разбере какво се е случило. Но тогава тя подозираше, че е виждал подобни неща и преди.
Мисълта, че и други жени се подлагат на този ритуал, я ядосваше.
Когато тя си тръгна, Ред говореше по телефона си и стоеше в средата на апартамента.
– Е, благодаря, че ми показахте как да си прекарам добре, сър – каза тя, отново с толкова сарказъм, колкото можеше да събере. И после си тръгна.
Той не и каза нито дума.

Назад към част 7                                                     Напред към част 9

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!