***
Когато дойде на работа, се случи нещо странно.
Сервитьорката, която я беше запознала с Кензи, работеше зад бара и подреждаше прясно изсушени чаши. Когато видя Кейлин да влиза в ресторанта, тя се усмихна широко.
– Здравей.
– Здравей – каза Кейлин.
– Готова ли си за първия си ден?
– Толкова готова, колкото мога да бъда. Малко съм притеснена. – И тъжна, помисли си тя, но не виждаше причина да го споменава.
– Казваш се Кейлин, нали?
– Да. Ти как се казваш?
– Розмари, но всички ме наричат просто Ро. – Ро отново се усмихна, докато поставяше още една чаша на бара. – Е, Кейлин, сигурно си популярна, защото някой вече те търси.
– Наистина? – Кейлин се намръщи. – Кой?
Ро поклати глава.
– Не знам. Той не каза. Просто попита дали днес си сервитьорка тук и аз казах, че мисля така. Казах му, че още не си дошла, и го попитах дали иска да остави съобщение. Той каза „не, благодаря“ и затвори телефона.
– Странно. – Кейлин почувства странна тръпка по тялото си.
Трябваше Илайджа да я е търсил. Може би искаше да се извини за начина, по който беше оставил нещата. Може би това означаваше, че тя все пак щеше да говори отново с него.
Мисълта повдигна настроението ѝ и тя успя да започне деня си на обучение с нов ентусиазъм.
Преди да пристигне Кензи, Ро ѝ показа някои от нещата – запозна я с графика и я разведе набързо из ресторанта. До около обяд, когато започнаха да пристигат още служители, те разполагаха само с почасов екип.
Но всички бяха изключително дружелюбни и я накараха да се почувства добре дошла. След като се появиха Кензи и останалата част от персонала, всичко започна да се развива с пълна сила. Клиентите започнаха да се появяват и да се настаняват, храната се приготвяше, няколко души седнаха на бара.
Задълженията на Кейлин бяха главно да следва Ро и да ѝ помага, докато я наблюдаваше как си върши работата, разучаваше менюто и процедурите в ресторанта. Макар че не беше сервитьорка, все пак беше забързано, тъй като през цялото време разнасяше храна по масите, получаваше поръчки за напитки и се занимаваше с клиенти.
Тя се потеше, но в общи линии се забавляваше.
Беше много по-различно от това да седиш в клас по цял ден, но не беше сигурна, че е нещо лошо.
Трудната част беше, когато от време на време си позволяваше да си представи какво ще е през нощта, когато се прибере в стаята и никой не я чака.
И дори не ѝ липсваха съквартирантите в общежитието.
Липсваше ѝ той.
Илайджа.
Той си беше тръгнал толкова внезапно, а тя все още се питаше защо.
Но вечерта, само няколко часа преди края на смяната ѝ, всичко се обърна с главата надолу.
Дотогава тя си вършеше работата, бързаше, учеше всичко възможно най-бързо. Ро изглеждаше доволна от нея, а Кензи беше щастлива, ако Ро беше щастлива.
Около осем часа Кейлин си взе почивка. Взе диетична кола и застана отзад заедно с някои от другите сервитьори и кухненски персонал, повечето от които пушеха. Всички си говореха, докато пушеха, а тя пиеше содата си.
След това влезе вътре, остави питието си на бара и отиде до тоалетната.
Женската тоалетна се намираше в задната част на ресторанта и до нея водеше дълъг коридор, който се извиваше зад един ъгъл.
Кейлин тъкмо излизаше от банята, когато някой познат заобиколи ъгъла. Отне ѝ миг да разбере кой е, защото нямаше как да си представи, че този човек може да се появи там.
Когато го видя, цялото ѝ съзнание сякаш се изключи.
Сякаш почти оглуша, а погледът ѝ се стесни. Запъна се малко.
Той ѝ се усмихна.
– Търсех те – каза той.
Тя се опита да преглътне, но сякаш в гърлото ѝ беше заседнал камък.
– Какво правиш тук? – Попита тя, но това едва излезе от устата ѝ.
Джейсън се усмихна по-широко.
– Дойдох да те намеря, бебе. – Той протегна ръка, за да я докосне, и тя отстъпи назад.
– Откъде знаеш къде съм?
– За твой късмет, приятелите ти наистина се грижат за теб. Алисия ми каза, че си си намерила работа като сервитьорка тук, и не е нужно да си точно гений, за да те проследя.
– Защо да ме следиш? Очевидно съм напуснала по някаква причина.
Той поклати глава, сякаш никога не му беше хрумвало, че тя се опитва да се махне именно от него.
– Защото не можех да разбера защо просто спря да ми отговаряш. Мислех, че сме заедно. Мислех, че наистина има нещо между нас.
Тя се огледа, но коридорът беше празен. Мислеше да изкрещи, но не знаеше какво ще каже, ако хората се притекат на помощ.
Да каже, че я е изнасилил.
Не, не можеше да го направи. Не можеше да отвори тази кутия с червеи. Беше избягала във Флорида, за да избегне точно този момент, а ето че той все пак се случи.
– Трябва да се върна на работа – каза тя и се опита да мине покрай него.
Джейсън и препречи пътя. Той беше много едър. Не беше толкова строен и мускулест като Илайджа, но беше по-едър и висок. И беше много, много по-силен от нея – тя вече знаеше това.
– Хайде, пропътувах целия път дотук, за да те видя. Това не ми ли носи точки за слава? – Засмя се той.
– Не мога да направя това точно сега.
Усмивката му изчезна, той се протегна и я хвана за китката.
– Слушай – каза ѝ той, като намали гласа си до по-нисък регистър. – Искам да се прибереш у дома с мен. – Ръката му се стегна. – Харесвам те. И искам да си с мен в Бостън.
– Не искам да ходя никъде с теб – каза тя, като най-накрая срещна погледа му.
Но очите му бяха същите като онази вечер – в тях нямаше нищо друго освен студенина и чернота.
– Получавам това, което искам – каза той. – Мисля, че ти видя това от първа ръка, нали?
– Майната му.
Ръката му се стегна и сега китката я болеше. Имаше пареща болка.
– Слушай, мога да направя нещата по-лоши, отколкото изобщо можеш да си представиш, ако се опиташ да се заиграеш с мен – каза ѝ той. – Не тръгвай по този път, бебе. Предупреждавам те.
– Кейлин?
Гласът, който извика, беше откъм гърба им. Джейсън се обърна и погледна човека.
– Кой си ти? – Попита Джейсън.
И в този момент Кейлин видя кой е проговорил. Облекчението я заля мигновено.
Илайджа стоеше там, сякаш по някакъв начин знаеше, че тя има нужда от него точно в този момент, сякаш я беше чул и беше дотичал. Изражението му беше странно спокойно.
– Аз съм приятел на Кейлин – каза той просто. – Ти кой си?
– О, това е смешно – ти си неин приятел. Е, тя ми е приятелка.
– Ти трябва да си Джейсън – усмихна се Илайджа. – Чувал съм много за теб. – Той се приближи небрежно към тях.
– Надявам се, че добри неща? – Джейсън се обърна и я погледна с мъртвешките си очи.
Изведнъж Илайджа скочи напред. За части от секундата той беше хванал Джейсън за ризата и го беше запратил в стената. Главата на Джейсън се сблъска със злокобен удар и докато отскачаше, Илайджа го удари в корема със силен юмрук, като го удвои.
Кейлин нададе изненадан вик.
Илайджа беше като обладан. Той удари Джейсън в лицето със серия от ъперкъти, а после, когато Джейсън падна на пода, скочи върху него и започна да го удря отново и отново.
Навсякъде имаше кръв. Толкова много кръв, че Кейлин никога не беше виждала подобно нещо. Тя се опита да издърпа Илайджа.
В коридора се беше образувала група хора, но те бяха твърде уплашени от насилието, за да се намесят.
– Спри – извика Кейлин. – Стига толкова. Моля те, Илайджа.
Най-накрая Илайджа се изправи. После я погледна.
– Никога повече няма да позволя на никого да те нарани. Казвал съм ти го – каза той.
Тя кимна, неспособна дори да говори след това, което току-що се беше случило.
Миг по-късно двама полицаи се промъкнаха през тълпата. Единият от тях веднага грабна Илайджа, а другият коленичи, за да провери Джейсън, който стенеше и бавно риташе с крака, опитвайки се да се изправи.
– Остани на земята, трябва да те проверим – каза полицаят.
Илайджа беше арестуван.
– Сложи ръцете си зад гърба, сине – каза му полицаят. Илайджа се подчини покорно. Той погледна към Кейлин и сви рамене, сякаш искаше да каже: какво можеш да направиш?
Полицаят на земята грабна радиото от ревера му.
– Нуждаем се от линейка в „Средни Маргарити“. Повтарям, имаме нужда от линейка възможно най-скоро, край.
Кейлин се препъна от пътя, докато извеждаха Илайджа от ресторанта с белезници.