***
Часове по-късно тя седеше в полицейския участък. Вече беше дала устен доклад на трима или четирима различни служители. Трябваше да им каже истината – че е била изнасилена от Джейсън и че Илайджа е знаел за това.
Тя обясни, че Илайджа я е защитавал, мислейки, че е в опасност, когато е видял Джейсън да я притиска в ресторанта. И всъщност тя се е чувствала застрашена от Джейсън по това време.
Не знаеше какво ще последва от изявленията ѝ.
Седеше в малка стая и се чувстваше сякаш е виновна за нещо. Беше чакала повече от час, когато един от детективите, с които беше говорила, почука и се върна в стаята.
– Добре ли си? Имаш ли нужда от малко вода? – Попита той.
– Добре съм – каза тя. – Просто искам да се прибера вкъщи.
– А къде е домът ти?
Тя не отговори.
– В момента не съм сигурна.
Детективът седна.
– Колко добре познавате Илайджа? – Попита той.
Тя се замисли.
– Предполагам, че не много добре.
– Той пътува под фалшива самоличност – каза той. – Нарича се Джейк Даниелс, което всъщност е името на брат му. Знаехте ли за това?
Тя почти незабележимо поклати глава. Знаеше част от тази история, но не цялата.
– А знаеше ли, че преди това е бил в затвора?
– Не – каза тя и вътрешностите ѝ сякаш се напълниха с ледена вода.
– Е, бил е. Няколко пъти, като се започне от много ранна възраст. Последният път влезе в затвора за повече от година за кражба в големи размери. Напускайки Масачузетс, сега е в нарушение и на предсрочното си освобождаване.
– Не знаех нищо от това. Знам само, че той ме взе, когато колата ми се беше развалила, и ме докара до Флорида. Никога не ме е наранявал и не е правил нищо нередно.
– Докато не преби онзи човек преди няколко часа – каза детективът.
Тя погледна надолу към масата.
– Точно така.
– Е, свободна сте да си тръгнете, госпожице. Не сте направили нищо нередно, доколкото виждам. Предупредихме бостънската полиция за вашите претенции към Джейсън Рейнолдс и можете да повдигнете въпроса пред тях, ако и когато се върнете.
– Добре – каза тя. – А какво ще стане с Илайджа?
Детективът я погледна, а очите му се свиха.
– Виждам, че сте много загрижена за него. – Той издиша тежко през ноздрите си и разгърна синята си папка. – От утре той ще бъде изпратен обратно в Масачузетс, за да се справят с нарушението на предсрочното му освобождаване, а вероятно ще се заемат и с обвиненията за мистър Рейнолдс.
– Благодаря, че ми казахте – каза тя.
– Господин Рейнолдс, само за да знаете, вече е изписан от болницата, като е получил само повърхностни наранявания. Доколкото ми е известно, той вече се е върнал в Бостън.
Устата на Кейлин пресъхна и тя се разтрепери.
– Разбирам – прошепна тя.
– Успех, госпожице – каза той, стана от стола си и отвори вратата, за да може тя да си тръгне.
Когато напусна полицейския участък, никой не я чакаше. Нямаше къде да отиде. Въпреки че си спомни, че все още има стая в мотел „Приморско“. Щеше да се наложи да остане там тази нощ, тъй като със сигурност нямаше да бъде добре дошла в дома на Кензи след случилото се в ресторанта.
И какво тогава? помисли си Кейлин.
Бяха върнали Илайджа в Масачузетс заради това, което беше направил, за да я защити.
И тя осъзна, че иска да бъде там за Илайджа. Каквото и да означаваше това.
Имаше само един начин да се прибере у дома. Тя нямаше пари за полет. Не ѝ оставаха никакви възможности.
Без да си прави труда да го обсъжда вътрешно, Кейлин извади мобилния си телефон и набра единствения номер, който не искаше да набира.
– Ало, мамо? – Каза тя в слушалката. – Това съм аз. Имам нещо, което трябва да ти кажа.