Джанин Фрост – Демона ще си плати ЧАСТ 15

Глава 15

Елис нямаше време да се обърне, преди вратите да се откъснат от микробуса и Менчерес да бъде засмукан навън под слънчевите лъчи. Тя пусна Блейк, като внимаваше да се увери, че главата му виси извън камерата, и избяга от микробуса.
– Менчерес! – Изкрещя тя.
Наоколо нямаше нищо друго освен километри празна, зловеща бяла сол. Къде беше Менчерес? Нейният баща беше най-могъщият вампир, когото някога беше срещала, как можеше просто да изчезне?
Нещо я блъсна отзад. Елис падна и се налапа със сол. След това се издигна и бе захвърлена отстрани на микробуса, достатъчно силно, за да го накара да се наклони на гумите си.
– Върни го – изръмжа Ксафан близо до ухото ѝ.
Елис се извърна, но там нямаше никой. Друг удар я блъсна отново във фургона. След това още един и още един, всички нанесени от някой, когото тя дори не можеше да види.
Елис усети вкуса на кръвта на мястото, където устната ѝ се беше разцепила. Ярките следобедни слънчеви лъчи, без никаква облачна покривка, бяха като иглички по кожата ѝ. Нещо сграбчи косата на Елис, забивайки лицето ѝ в парче метал от вдлъбнатината, която тялото ѝ беше направило.
– Върни го – повтори Ксафан и тя бе натикана във фургона.
Блейк все още се беше свлякъл над камерата, неподвижен. Елис го измъкна от водата, като го положи на пода на микробуса. Беше бял като солта навън, целият цвят беше изчезнал от кожата му, а кожата му беше достатъчно хладна, за да се чувства, че е издълбан от лед.
Фургонът даде силен тласък, който накара оборудването да се плъзне в ъгъла.
– Спри! – Извика Елис. – Ако счупиш всичко тук, няма да мога да го спася.
– Направи го сега – нареди онзи ужасен, безплътен глас.
Ръцете ѝ трепереха, докато поставяше респиратора върху устата на Блейк, включвайки машината, която щеше да вкара затоплен, влажен въздух в дробовете на Блейк. Трябва бавно да затоплим сърцевината му – беше казал Менчерес. Прекалено много изкуствена топлина в крайниците му ще накара смъртоносните газове да напълнят кръвта на Блейк.
Затова Елис все още не използваше горещите компреси при Блейк. Покри го с одеяла и постави венозната система, за да напълни артерията със затоплена кръв. Беше поставена още една венозна система за затоплен физиологичен разтвор. След това Елис започнала да прави изкуствено дишане, заставяйки неподвижното сърце на Блейк да започне да работи.
Невидима ръка я плесна по главата.
– По-бързо – каза Ксафан.
Гласът на демона сякаш се извиси и угасна едновременно. Елис извади спринцовка с издължена игла, проби тази игла през гръдната кост на Блейк, за да инжектира адреналин директно в сърцето му.
След това тя отново започна да прави компресии на гърдите му.
– Върни го веднага – изръмжа Ксафан. Фургонът се повдигна на метър от земята и се сгромоляса обратно, като разби прозорците.
Елис спря, за да погледне дълго и прочувствено лицето на Блейк. Този демон ще съжалява за това, което направи с мен – беше ѝ казал той. Не се опитвай да ми отнемеш това, Елис.
Точно това правеше тя в момента – отнемаше му избора, защото я болеше прекалено много, за да го уважи. Изпепеляваща болка разкъса сърцето на Елис. Не мога да го направя. Обичам те прекалено много, за да те предам по този начин.
Тя целуна студените устни на Блейк, после седна.
– Всичко свърши – каза тя на демона.
Силен захват се настани около гърлото ѝ и я повдигна, докато главата ѝ не се удари в тавана.
– Ще ми се подчиняваш – каза Ксафан. Около нея се извиха вълни от сяра, миризмата беше толкова гъста, че имаше чувството, че се плъзга в нея.
Елис едва можеше да говори с натиска върху гърлото си, но успя да изтръгне отговора си.
– Иди… в… ада.
Фургонът се разтресе, металът се изкриви назад от рамката, преди да бъде вдигнат и ударен многократно в земята. Елис използва цялата си сила, за да се откъсне от силата, която я държеше. Тя запълзя към Блейк, като го покри с тялото си, когато го достигна. Предпазваше го от металните парчета, които прорязваха въздуха, разкъсваха плътта ѝ и изпотрошаваха оборудването около тях. В продължение на няколко кошмарни минути имаше чувството, че целият свят е разтърсен и разкъсан.
Пронизителен писък опари ушите ѝ, като накара Елис да вдигне глава и да погледне в неговата посока. В отворената врата на разрушения фургон се появи облак от черен пламък. Той се разтегли във формата на мъж, от чийто гръб се подаваха дълги, опушени криле.
– Умри – изсъска демонът. Този облак от горяща сяра се стрелна право към Елис и Блейк.
Елис се подготви, но не се опита да избяга. Тя нямаше да остави Блейк, дори това да означаваше смъртта ѝ.
Менчерес изведнъж се появи пред нея, а силата му пропукваше въздуха около него. Пламъците стигнаха до него – и спряха, разтваряйки се в дим само на сантиметри от тялото му.
– Вече не си достатъчно силен, Ксафан – заяви Менчерес. -Времето ти изтече. – Ксафан изкрещя, но дори когато този ужасен звук се отрази, димът от върховете на крилата му се разнесе. Той погълна краката му, разтваряйки ги изпод него. След това ръцете му, торса му и накрая – ехидното му лице, докато от Ксафан не остана нищо друго освен слабия мирис на сяра във вятъра.
Елис затвори очи за секунда. Демонът беше изчезнал. Той вече не можеше да нарани Блейк – или друг невинен човек – повече.
После очите ѝ се отвориха.
– Помогни ми – каза тя на Менчерес, като се мъчеше да подготви отново оборудването.
Менчерес се движеше бързо, събирайки разпръснатите из фургона части от оборудването, но резултатът скоро беше очевиден. Всичко беше повредено. Генераторите не работеха, което означаваше, че няма да има загрят кислород, кръв или физиологичен разтвор, а повечето от интравенозните линии бяха разкъсани.
Елис погледна отломките от медицинските им принадлежности с изтръпваща паника. Нямаше да успеят да закарат Блейк навреме в болница, дори и Менчерес да го отведе със самолет, а те се нуждаеха от тези неща, за да го върнат към живота.
В следващия миг Елис взе решението си, изпълвайки се със стоманена решителност. Няма да те оставя да умреш. Няма да го направя.
Тя грабна най-близката непокътната спринцовка, която успя да намери, и я заби в гърлото си, извличайки кръвта сѝ. След това заби същата игла в Блейк, като инжектира кръвта си в артерията му.
– Започни компресиите – нареди тя на Менчерес, като духаше в устата на Блейк.
Менчерес я погледна с поглед, който тя не можа да разчете, но не я интересуваше, каквото и да означаваше той. Продължи да вкарва въздух в дробовете на Блейк, като правеше паузи само за да изкара още кръв от себе си, за да я инжектира в Блейк. След пет минути тя накара Менчерес да спре, но сърцето на Блейк все още мълчеше.
– Да го затоплим още – каза тя, събра всичко, което все още държеше топлина, и го натрупа около Блейк. Всички останали затоплени торбички с кръв и физиологичен разтвор бяха притиснати към подмишниците и слабините му, а освен това върху него бяха натрупани още одеяла. Елис дори пренесе счупените генератори, за да постави тялото на Блейк върху тях, тъй като те все още бяха затоплени от скорошната си дейност.
– Отново повече компресии – каза тя и инжектира още една спринцовка с кръвта си в Блейк.
Менчерес се подчини, манипулирайки сърцето на Блейк, докато тя продължаваше да вкарва въздух в устата му. След още няколко минути Блейк се почувства по-топъл. Надеждите на Елис скочиха, когато сърцето му направи няколко слаби, хаотични удара, но после отново замлъкна.
– Хайде – извика Елис от страх и разочарование. – Още не си готов да умреш!
– Елис… – Каза Менчерес.
– Не – прекъсна го тя. – Няма да се откажа от него.
Тя погледна Блейк – мълчалив, блед, красив – и направи единственото нещо, за което се сети. Захапа го за врата, точно в областта на югуларната вена.
– Започни компресиите – каза тя на Менчерес. Тонът ѝ го спря да спори.
Менчерес натисна гръдния кош на Блейк с онези премерени, контролирани помпи. Елис засмука, привличайки кръвта на Блейк в себе си с помощта на действията на Менчерес. Тя пиеше дълбоко, охладена от температурата кръв на Блейк, но не спираше, докато това, което беше взела от него, щеше да е смъртоносно, ако не беше в клинична смърт.
– Сега – каза Елис. – Ще прелеем моята кръв на Блейк. Цялата. – Менчерес намери катетър, който не беше счупен, и постави линията в гърлото на Елис, като позиционира другия край на венозната система в югуларната тръба на Блейк. След като той беше поставен, Елис затвори очи, желаейки кръвта ѝ да излезе от тялото ѝ и да попадне в тясната пластмасова тръбичка.
Елис се нуждаеше от десет минути, за да се влее в Блейк. Когато приключи, тя се почувства замаяна, сякаш не се беше хранила от седмици. Намери преносимия дефибрилатор под останките от седалката на колата и зареди електродите, като спря само за да отправи тиха молба. Моля. Не ми го отнемайте.
После изпрати волтажа в гърдите на Блейк. Сърцето му отново затрептя за няколко допълнителни удара след шока, но после отново застина. Елис зареди дефибрилатора и го удари с още една серия волтажи.
Сърцето на Блейк реагира, биеше самостоятелно в продължение на цяла минута, след което отново затихна.
Менчерес докосна ръката ѝ съвсем леко.
– Направи всичко, което можеше. Дори това да проработи, сърцето на Блейк няма да се рестартира достатъчно, за да може той отново да живее като човек. Той или ще възкръсне като вампир, или ще остане мъртъв.
Елис обгърна Блейк с ръце.
– И така, сега ще чакаме?
Нейният баща кимна.
– Да. Чакаме.

Назад към част 14                                                                 Напред към част 16

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *