ТИДЖАН – Картър Рид ЧАСТ 11

Глава 11

Събудих се внезапно от кошмар. Ръцете му вече не ме прегръщаха. И бедрата му вече не бяха прилепени с моите, завъртях се инстинктивно за да го потърся, но с разочарование разбрах, че го няма. Часовникът показваше седем сутринта. Светлините бяха изключени и почти не виждах нищо, но успях да стана и да си намеря халата. Облякох го и тръгнах да търся Картър.
Минах надолу по етажите, като проверих във всяка стая. Накрая чух шум на първия етаж. Под вратата на една от стаите проникваше лъч светлина и оттам се чуваха силни удари. Плахо отворих вратата и видях Картър в средата на фитнес зала. Все още носеше черните панталони, но вече беше без тениска. Гърдите му блестяха от потта. А той самият обикаляше около боксов чувал с ръце, увити в бинтове. По превръзките на ръцете му имаше кръв. Стъписана погледнах да видя дали има и други рани, но не видях никъде другаде кръв. Само пот и мускули. Те се стягаха и отпускаха при всеки удар, като ясно с открояваха на контрастната светлина. Зачудих се дали изобщо има грам излишно тегло. Малко вероятно. Като ме забеляза, той спря.
Той хвана крушата и спря люлеенето й, докато тежко вдишваше и издишваше тежко. Аз влязох в залата с наведена глава, но опитвайки се с очи да не пропусна нито едно негово движение.
Накрая той ме погледна и попита:
― Не можа да заспиш ли?
Поклатих глава отрицателно.
Не знаех какво да направя. Исках да съм близо до него, но не можех да го призная. А и какво ще се промени това? Аз мълчах, но ръцете ми не искаха да се подчинят. Те жадуваха да го докоснат. Краката ми желаеха да прекосят стаята, за да бъда отново в обятията му. Спрях и направих крачка назад, сякаш за да устоя на желанието да се приближа до него.
Привличането ми към него беше толкова силно. Прекалено силно дори. И това ме плашеше до смърт, просто беше по силно от мен самата и не знаех как да го контролирам.
― Ема.
Погледнах нагоре сякаш очаквайки присъда и преглътнах. Той ме гледаше с потъмнял поглед. Очите му бяха пълни със страст, но и с мрак едновременно. Опасност. Точно това и беше причината явно, която ме държеше на разстояние. Той беше твърде опасен.
― Не си провери телефона изобщо, нали?
Намръщих се в недоумение. Телефонът? Но после си спомних. И поклатих глава отрицателно. Не, не съм го проверявала. Той беше прав. Не проверих телефона защото исках да се махна от него. За да се скрия от новия си живот. Да забравя всичко, само за една нощ.
― Говори с мен – каза той тихо.
Направо ахнах от изненада, чувайки меката молба в гласа му. Той ме умоляваше. О, Боже. Не можах да се сдържа. Краката ми прекосиха стаята и спрях точно пред него. Но не посмях да го докоснах. Погледът ми беше прикован от гърдите му, които се издигаха и спускаха в равномерен ритъм. И о ужас, очите ми се разшириха от изненада, когато видях собствената си ръка върху гърдите му. Защо по дяволите не мога да се контролирам, когато съм около този мъж?
― За какво мислиш? – Гласът му стана дрезгав. Усетих как сърцето му се ускори под моята ръка.
Просто чух дълбоката въздишка която се отдели от собствените ми гърди и в този миг се предадох. Затворих очи и се приближих към него. Той ме хвана нежно през кръста, а главата ми се облегна на гърдите му. Странно но почувствах всичко това за нормално, да бъда в обятията му.
― Ема, трябва да поговорим.
Едва кимнах. А в гърлото ми се появи буца. Прегърнах го и свих ръце в юмруци. Прехапах устна опитвайки се да не скоча в ръцете му, само вдигнах глава и се усмихнах.
― Исках да забравя всичко за една нощ.
Той наклони глава. А погледът му стана още по-тъмен. Взирах се право в очите му и не можех да се откъсна от тяхната хватка. Думите потекоха свободно:
― Не съм се крила от теб. А исках да се скрия от всички. Съжалявам, че аз бях причината да ти се обадят и да трябва да се върнеш от Гърция заради мен.
Сърцето ми замръзна за миг. Господи. Той се е върнал заради мен. И колебливо продължих:
― Сега нещата са различни, Картър. Нищо не е както преди. Вчера дори работата ми… дори тя… сега всичко е – по-добре – напълно различно. Всичко е различно. Аз самата съм различна. Промених се и не знам какво да правя сега.
След цялата тази безсмислица изречена от мен аз просто затворих очи, опитвайки се да събера мислите си.
― Хей – ръката му се плъзна по ръката ми нагоре и той погали бузата ми. – Когато ми се обадиха и ми казаха, че си изчезнала, нещо се промени и в мен също. Бих направил всичко за теб, Ема. Аз мислех, че Дънван е разбрал за теб и те е хванал. В онзи момент бях готов да се върна и да започна война. Когато разбрах, че си пила с колежки и вече си в къщи. Върнах се вкъщи веднага. Имах нужда да те видя. За да се уверя, че си добре. Когато се прибрах, ти беше в леглото. Спеше. Изглеждаше толкова… невинна. Исках да убия Джереми Дънван за това, което ти направи за това, което ти е причинил.
Аз поклатих глава:
― Той нарани Малъри…
― И теб също – каза Картър развълнувано. – Той промени живота ти. И само заради това няма да се спра, докато всички негови хора не бъдат в гроба.
Махнах ръцете си от него. За какво говореше той? Отново поклатих глава:
― Но ти не можеш да…
― Мога – изръмжа той. Ръцете му се увиха плътно около гърба ми. – Когато дойде при мен, исках да унищожа Джереми Дънван, но не успях. Ти вече го беше убила. А баща му няма да спре, Ема. Той все още се опитват да разберат какво се е случило със сина му и те знаят за Мелъри.
Очите ми се разшириха и се наведох напред. Дъхът ми секна. Обзе ме паника. А ръцете му продължаваха да ме стискат здраво и да не ме пускат.
― Те знаят, че е бил с момиче, въпрос на време да я открият.
Не можех да дишам. Паниката не изчезваше. Не ми достигаше въздух.
― Не мога да я защитя…
Главата ми се замота и накрая окончателно се подадох на паниката. Изкрещях:
― Ти ми обеща. Ти каза, че ще… – Той ме разтърси и ме погледна:
― Казах това, което трябваше да кажа, за да те доведа тук. Защото никога нямаше да я изоставиш, ако бях казал истината.
― Не! – Изтръгнах се от хватката му. Обърнах се и тръгнах към вратата.
― Не – изръмжа той, хвана ръката ми и ме дръпна назад.
Опитах се да се боря, но той ме вдигна във въздуха. И ме отнесе в далечният, тъмен ъгъл на залата, и ме притисна до стената. Бях хваната като в капана. Нямаше къде да мърдам. Държеше ме така, както ме беше държал на леглото през първата нощ, с крака и ръце. Бях напълно без помощна. Гърдите му отново се притиснаха към моите. Той наведе глава към врата ми и допря устните си до кожата ми.
Потръпнах от чувствата в мен, за миг пак да се подам. Но Мелъри… опитах се да се освободя отново. Беше безполезно.
Той прошепна, като се беше втренчил във врата ми:
― Не можеш да отидеш при нея. Не можеш, Ема. – Проплаках. Краката ми започнаха да се отпускат. ― Този мъж не беше гаджето ти. – Поклатих глава в недоумение. И отново проплаках. ― Разбрах кой е той и къде работи. Работи със съквартирантката ти. Той я обича, нали?
Отново кимнах утвърдително. Въздъхнах и наведох главата ми да е опряна в стената. Той беше всичко, от което се нуждаех отново.
Картър отново прошепна, като продължаваше втренчено да гледа врата ми:
― Този човек би направил всичко за нея. Как мислиш, какво ще направи той ако хората на Франко я хванат? – Изпаднах в потрес. Защото знаех отговора на този въпрос. Но той продължи: ― Той ще те предаде на секундата. И ти знаеш това. И дори няма да те предупреди, Ема. Веднага след като я хванат, той няма дори да се поколебае и ще отиде при Франко. Това е всичко. Хора на Франко знаят, че Джереми е бил с някого и сега я търсят. Когато я разпитат, а те ще го направят непременно, името ти ще излезе наяве. Дори тя да не те издаде, той ще го направи, Ема.
Той продължаваше да ме държи в смъртоносна хватка:
― Ще го направи заради безопасността на жената, която обича. И аз бих направил същото за теб. – Сърцето ми спря. Той току що… Отворих очи, погледнах го. И видях страст. ― Ема, аз те защитавам още от детството ни. И аз няма да спра да го правя, и сега. Всичко е заради Ей-Джей.
Нещо сякаш се скъса в мен. Това всичко е само заради брат ми! Сякаш стисна с ръката сърцето ми. И не можех да спра болката.
Той продължи да ме държи и отново заговори:
― Моите хора трябва да знаят къде си всяка една минута. Те ще дойдат за теб, Ема. Това е само въпрос на време. Но когато го направят… когато това се случи, те ще разберат кой те защитава и това трябва да ги спре. Щом разберат, че съм на твоя страна, ще се появи друг въпрос. Франко Дънван ще се обърне към семейството си и те ще решат дали ще успее да отмъсти за сина си или не. Ако се съгласят, тогава ще започнат война срещу мен.
Примигнах няколко пъти за да разсея сълзите си. Не знаех какво да мисля. Той беше прав, нещата бяха извън моя контрол и сили. Поклатих глава безпомощно. Имах нужда да обмисля нещата. Трябва да се отърся от емоциите. И да се съсредоточа.
Изхлипах:
― А какво ще каже твоето семейството?
― Какво имаш предвид?
С неистови усилия успях да го отблъсна с няколко сантиметра назад. Но той ме привличаше толкова, че тялото ми веднага поиска да се вкопчи отново в него.
― Когато Франко разбере, че ме защитаваш, въпросът няма да е само… между вас двамата. Така ли?
Той кимна.
― И той ще трябва да отиде при семейството си, за да поиска разрешение да тръгне след мен?
Прониза ме пареща болка, когато разбрах какво ще направят ако това се случи. Но веднага отблъснах тези мисли.
― Така че той се нуждае от съгласието на семейството си, а ти? Искам да кажа, че семейството ти също трябва да одобри и моята защита, нали?
Погледът му омекна и той докосна врата ми отново, и нежно го погали с пръст, и тихо прошепна:
― Вече е одобрено.
― Какво имаш предвид?
Той ме погали по челото.
― Защитавам те, откакто се присъединих към семейството на Маурицио. Ти си основната причина да се присъединя към тях.
―Какво? Какво общо има това с мен? – Погледът ми молеше да се до изкаже до край, но аз не можех да го кажа.
Той се усмихна и ме целуна леко в ъгълчето на устата. Но не се отдалечи, както преди, а остана. Усещах влажният му език, и чувствата ми отново избухнаха.
― След като хората им убиха Ей-Джей, те потърсиха и теб. Искаха да унищожат цялото му семейство. Аз ги избих, а после се присъединих към Маурицио. Безопасността ти беше условие за моето присъединяване към семейството им. Винаги ще бъдеш в безопасност. Това е моят първи приоритет, дори над този на семейството. И те го знаят. Всичко, което правя за теб, ще бъде одобрено от семейството.
Но… не можех да разбера. Това, което каза, беше немислимо. Нямаше никакъв смисъл. Той ме е защитавал през всички тези години?
Но…
Той ме целуна по бузата и въздъхна. А пръстите му ласкаво погалиха ръката ми.
―Опитах се да те предпазя. Исках да живееш свободно. Да живееш живота си. Но сега, когато дойде при мен, вече не мога да позволя да имаш тази свобода. Трябва да бъдеш с мен. Трябва моите хора да знаят къде се намираш по всяко време. Не мога… да рискувам. Не е изключено Франко да се противопостави на желанието на семейството в случай, че те откажат. А той е луд и може би ще го направи. А когато го направи и… след като победи моите хора… – Той потръпна и ме придърпа силно към себе си. – Трябва да си в безопасност. Трябва да мога да се свържа с теб по всяко време.
Кимнах и едновременно с това се разтреперих.
― Какво не е наред?
Не можех да обясня. Сама не знаех. В мен се разразяваше буря. И колкото повече обясняваше той, толкова по-зле ми ставаше на мен. Започнах да се обърквам. Не можех да осмисля всичко това, затова започнах да се хващам към думите, които ми се сториха логични. Трябваше да остана с него. Франко Дънван може все още да ме преследва. Имам нужда от Картър. Трябва да бъда с него и това е най-важното.
― Ема.
Усетих как паниката отшумява… Можех да дишам отново. И да мисля. Но сърцето ми все още биеше бясно. Тогава той постави ръка между гърдите ми, а сърцето ми още повече ускори ритъма си.
― Няма да се крия повече. Разбрах.
― Сигурна ли си?
― Да.
Той въздъхна с облекчение и прилепи челото си към моето.
Не можех да го напусна, дори и да исках. Разумът ми ме беше напуснал. Вече не можех дори да си помисля да го оставя.
И аз попитах:
― Какво ще стане с Мелъри?
Той се намръщи:
― Какво за Мелъри?
― Какво знаят за нея?
Той отново се напрегна.
― Имам свой човек там. Той каза, че все още не знаят много, но знаят, че Джереми е имал приятелка, и сега я търсят.
― Ами ако е имал и други приятелки?
― Те знаят, че е имало момиче, с което той се е виждал редовно.
Трепнах обнадеждена.
― А знаят ли името ѝ?
― Все още не, мисля.
Всичко в мен се сви отново, и тогава разбрах. А сърцето ме преряза
― Но те ще узнаят, нали?
Той кимна:
― Много съжалявам, Ема.
― Колко време ще им отнеме?
Той се усмихна тъжно:
― Не знам. Но се съмнявам, че ще търсят Малъри дълго време.
В гърлото ми заседна буца.
― Дали ще я наранят?
Той не отговори. Но аз знаех отговора на този въпрос. Той отново ме вдигна на ръце, но този път прегръдката му беше приятна и нежна. Картър отдръпна кичурът коса от челото ми:
― Ще я запазят жива може би, ако тя те издаде.
Онемях. Болката беше твърде силна. Невероятно, но сега вече се надявах, че моята съквартирантка и най-добра приятелка ще ме предаде. За да бъде в безопасност. Джереми нямаше да може я нарани повече. Кимнах. Нямах нищо против, стига това да я запазеше в безопасност.
― Картър.
Той ме прегърна по-силно.
― Да?
― Можеш ли да спиш до мен?
― Разбира се.
Той ме понесе но не в моята, а в неговата стая. Беше започнало да се разсъмва и беше достатъчно светло. Моите очи бяха затворени, когато той ме покри с одеялото и легна до мен. Усетих как ме прегърна.
― В колко часа трябва да ставаш?
― В осем часа.
Но това нямаше значение. Не можех да заспя, а и той не можеше.
Един час по-късно, когато алармата се включи, станах от леглото и се приготвих за работа. Картър ми подаде кафе и след това се отправихме към колата. Той дойде с мен до работа и стискаше през цялото време ръката ми. Когато пристигнахме, Майк или неговият двойник, ми отвори вратата, но аз не излязох. И поседях в колата още една минутка. Никой не каза нито дума. Чакаше ме отворената врата и аз влязох с неохота.
Преди да изляза, Картър пак целуна ъгълчето на устата ми. И избърса падащата ми сълза. А когато излязох, осъзнах, че целият ми живот се е променил и за първи път приех този факт.

Назад към част 10                                                                 Напред към част 12

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *