Глава 33
Колието на Футама
Да се каже, че Нилима беше щастлива да чуе за нашия годеж, би било подценяване. Нещо повече, с обичайния си такт и организационни умения, тя се погрижи за цялата подготовка за нашата сватба. Не можехме да искаме по-добър домакин.
Рен ми повери съставянето на списъка с гости, който предвид тесния кръг от познати на булката и младоженеца се оказа доста кратък.
Нилима предложи да направим сватбената церемония в Япония, където се намираше централата на Раджарам Индъстрис. Преди смъртта си г-н Кадам официално завеща целият си бизнес на внука си Дирен Раджарам и назначи Нилима да действа като негова представителка, докато Рен завърши университета. Нашата сватба трябваше да бъде идеалният повод да представим Рен на акционерите като бъдещ президент на компанията и да се срещнем с хората, които ръководеха бизнеса му.
Рен насрочи сватбата ни за 7 август. До заветния ден оставаха само шест седмици, но Рен упорито повтаряше:
– Тази година звездите се събират на 7 август!
– Как, по времето на Фестивала на звездите? – Попитах.
Той ме погали по косата и кимна.
– Вярвам, че миналата година Небесният Цар чу желанието ми.
– Кое точно? – изсумтях – Ти, спомням си, окачи цялото дърво с желанията си!
Рен се наведе към мен и докосна бузата ми.
– Цялото. – тихо прошепна той.
След дълга и много старателна целувка прошепнах:
– И ако нямаме време да подготвим всичко навреме, може би просто ще избягаме заедно?
Рен избухна в смях и ме настани в скута си, а когато разтревожената Нилима влезе в стаята, натоварена с кашони и вързопи, той се наведе до ухото ми и прошепна заговорнически:
– Не ме изкушавай!
Моето приемно семейство отлетя за Япония седмица преди сватбата, така че имахме време да отпразнуваме щастието си и да скърбим за загубите си. Казахме на Майк и Сара, че г-н Кадам и Кишан са загинали при самолетна катастрофа над Андаманските острови преди няколко месеца. Сара плака горчиво с мен, особено съжалявайки за Кишан, чийто живот беше прекъснат толкова рано. Кимнах и премигнах да прогоня сълзите, сърцето ми се сви горчиво при мисълта за златоокия принц.
Когато приключих с историята си, Рен хвана ръката ми, а Сара избърса очите си и му се усмихна през сълзи. Скоро вниманието й беше привлечено от ослепителния ми пръстен със сапфир и диамант и Сара ахна силно от наслада. Рен измисли обяснение, в движение, за това как дълго време се е пазарил за този пръстен с търговец на антики и аз се засмях, като разпознах в алчния търговец, който той беше измислил, незабравимите черти на златния дракон Джингселонг.
Наведох очи и нервно завъртях пръстена, гледайки празното място под него, където преди малко блестеше рубинения лотос на Кишан. Предната вечер Рен ме помоли да му дам пръстена на Кишан и аз неохотно се подчиних.
Отгатвайки мислите ми, Рен ми намигна, целуна пръстите ми и продължи разговора със Сара и Майк.
Преди да се усетя, сватбеният ден настъпи. Вечерта на седми август застанах пред високо огледало. Една красива жена ме погледна от блестящата дълбочина. Кафявите ми очи блестяха, можех да повярвам, че се нося във въздуха, без токовете на блестящите ми обувки да докосват пода.
Нилима надмина себе си в избора на булчинската ми рокля. Стегнат корсаж, гъсто избродиран с перли, плътно обгърнал талията ми, подчертавайки пищността на развяващите се многослойни поли. Прокарах ръце по гладкия сатен в цвят слонова кост, шумолейки по изящната дантелена фуста. Гирлянди от копринени рози в цвят шампанско украсяваха краищата на елечето и кокетката, а прекрасна флорална бродерия покриваше ръкавите. Това беше най-красивата рокля на света.
Нилима поправи дългия шлейф на роклята ми за последен път и ми помогна да украся косата си с гребени, обсипани с розови перли и диаманти в цвят шампанско. Аз самата сложих дълги обеци от същия комплект на ушите си и сложих специално бижу, което Нилима нарече традиционната индийска гривна – пръстен, свързан на тънка верижка от перли в тежка гривна, обсипана със скъпоценни камъни.
Беше ми трудно да убедя Нилима да ме освободи от маангтика, традиционната сватбена прическа на индийска младоженка. Рен и аз решихме, че мога да се справя без традиционната индийска сватбена татуировка с къна, която твърде много ми напомняше за Фет и някогашната ми светеща длан.
Накрая нервно се обърнах към Сара.
– Е?
Сара притисна ръка към устните си и се усмихна от ухо до ухо. После размаха ръце пред очите си, за да не развали грима си със сълзи, и прошепна:
– Ще кажа, че си принцеса, това ще кажа!
– Да, това е много близко до истината. – самодоволно се засмя Нилима.
Стиснах и ръката, след което огледах внимателно сатенените рокли и на двете жени.
– Вие също сте красиви!
Леко почукване на вратата извести пристигането на Майк, който се приближи до мен и галантно ми подаде ръка. Нилима припряно ми подаде букета. Това беше най-красивата флорална композиция от кремави и жълти рози, гардения, стръкове бял жасмин и златни тигрови лилии с черни жилки, за които тайничко си мислех, че много приличат на моя Рен във формата му на тигър. Миризмата беше главозамайваща. Сара ми изпрати една целувка и двете с Нилима изтичаха да заемат местата си.
Майк изглеждаше разкошно в традиционен индийски костюм шервани, но от вълнение продължаваше да си играе с високата яка. Потупах го по рамото, усмихнах се и казах:
– Бъди благодарен, че не се налага да носиш петстотин фута плат като мен!
Той се усмихна плахо, спря да се суети и ме прегърна.
– Благодаря ти, че ме покани да играя ролята на твой баща.
Усетих как очите ми се пълнят със сълзи и започнах да мигам често. Честно казано, малко прекалих със спиралата, така че беше абсолютно невъзможно да заплача.
– Ти си прекрасен баща. – прошепнах.
Без да губим повече време в суетене, ние се спогледахме и мълчаливо излязохме на гладката каменна пътека на светилището Окитама-джинджа, разположено в крайбрежния град Футами, и започнахме дългото си пътуване до духовната порта с изглед към океана. Запътих се към моето щастие и се надявах с цялото си сърце, че моите родители, където и да са сега, ме гледат как се омъжвам за мъжа на мечтите си.
Мислех си и за втория си баща, г-н Кадам. Как ми се иска сега да върви ръка за ръка с мен! Той би бил толкова горд да ме заведе до олтара и да ме предаде на Рен… Майк тържествено вървеше до мен, аз се усмихвах през сълзи и в някакъв момент все още усещах присъствието на г-н Кадам и неговото щастие за Рен и мен.
Залезът беше прекрасен. Облаците, които покриваха небето през по-голямата част от деня, внезапно се разпръснаха и светлината се разля върху водата, превръщайки тъмносиния океан в искрящ скъпоценен сапфир.
Докато завивах зад ъгъла, видях малка група пред мен: моето семейство, Нилима, шаферката, и Сунил, който днес играеше ролята на кум на Рен, но гледаше само Нилима. Тук беше и Дженифър, моята съученичка по Ушу, която вече плачеше от щастие и шепа внимателно подбрани служители на Раджарам. За съжаление, преданият Мърфи почина по време на последното ни пътуване.
Изпратих покани до Ли и Уес, но и двамата се ограничиха до сърдечни поздравления. Ли написа, че очаква с нетърпение отново да се изправи срещу Рен в Орегон и каза, че излиза с различни момичета, но все още не е намерил такова, което да се наслаждава на лудите нощи на настолни игри.
Уес отговори, че най-накрая е срещнал бившата си приятелка и тя му е простила. Сега тя беше щастливо омъжена и майката на Уес, поемайки уреждането на любовния му живот в енергичните си ръце, го изпращаше на срещи на сляпо с всички свободни момичета в Тексас. Ли и Уес бяха мили хора, но никой от тях никога не накара сърцето ми да бие лудо, както направи мъжът, който ме чакаше на плажа. Под ритмичния тътен на японски барабани се запътих към този, за когото щях да се омъжа.
В този момент Рен обърна глава и дъхът ми спря. Беше приказно красив в кремаво копринено палто шервани и островърхи обувки мояри, бродирани с камъни. Черната му коса се къдреше на тила и падаше съблазнително в очите му отпред. Когато се приближих, той отметна кичур коса от лицето си и протегна ръце към мен. Тъмносините му очи срещнаха моите и той се усмихна със своята мила усмивка. И в същия момент всички, които стояха до нас, сякаш бяха изчезнали и се почувствах като в истинска приказка.
Стискайки здраво букета, се възхищавах на красивия индийски принц, роден преди няколко века, за да стане мой съпруг. Вселената ме награди с невиждан дар, с който не можеха да се сравнят нито огнената сила, нито магическият Шал. Дадоха ми един изключителен мъж, когото обичах с цялото си сърце.
Дадох на Нилима букета, хванах ръцете на Рен и го погледнах в очите. Застанахме под свода, а до нас, на обикновен дървен подиум, чакаше кльощав шинтоистки свещеник. Беше плешив и се усмихваше от ухо до ухо, напомняйки донякъде на Фет.
Чакахме да започне церемонията. Рен се усмихваше, а аз едва дишах от вълнение. Океанският вятър си играеше с гънките на роклята ми, тихо шумолеше коприната, но в този момент никаква сила, естествена или свръхестествена, не можеше нито да раздели ръцете ни, нито да ни отклони един от друг. Дланите на Рен бяха топли и усещах тихото бръмчене на енергията, протичаща между нас.
Сега знаех, че нашата връзка винаги е била извън този свят. Рен и аз бяхме предопределени да бъдем заедно. Той беше предназначен за мен, така както аз бях създадена за него от самото начало. Въпреки че вече не спасявахме света и не бяхме в ролята на богинята и тигъра, нашата връзка все още остана силна. Може би вече не можех да чета мислите му, но чувствата му бяха отворена книга за мен: с цялото си същество усещах неговото вълнение, тъгата от раздялата с брат си и най-важното – безграничната любов към мен и желанието да ме направи щастлива.
Свещеникът попита:
– Кой отговаря за тази млада жена и я предава?
– Аз! – Майк пристъпи напред.
– Одобрявате ли този млад мъж и вярвате ли, че той ще бъде добър съпруг за нея?
– Той ми се закле да се грижи за нея, както ние се грижихме за нея.
Свещеникът и Майк се поклониха церемониално един на друг, след което Майк се върна на мястото си.
Тогава свещеникът ни разказа за своето светилище и за два камъка, стоящи във водата близо до брега. Единият от камъните бил забележимо по-голям от другия и двата били свързани с въже.
– Тези скали се наричат Меото-ива, което означава „Съпружески скали“, каза малкият свещеник – На вашия език имената на скалите звучат като „Каменен съпруг” и „Каменна съпруга”. Големият камък е съпруг на малкия. Той я взе за съпруга. Виждате ли, скалите са свързани една с друга със сламено въже, наречено шименава. Няколко пъти в годината го подменяме с ново. Когато се ожените, вие също трябва да се подготвите, че вас ви съединяват силни връзки. Когато приливът е слаб, нашите скали са неделими. Но когато вълната се надигне, само сламено въже ги държи близо. Без значение колко силни са бурите, застанете като тези скали и оставете връзките, които създавате днес, да ви държат заедно.
След това беше време да положим обетите. Чух силно ридание (това трябва да беше Дженифър), но не се разсейвах, отчаяно се страхувах да не загубя ума си и да забравя нещо, което исках да кажа на Рен.
– Шекспир е казал, че пътуването завършва със срещата на влюбените. – започнах притеснено – Веднъж ме попита каква е нашата история – трагедия или комедия. Какво да ти отговоря? Преживяхме нашата трагедия, която остави празни пространства около нас, но моето сърце не беше празно! Сърцето ми прелива. То е стоплено от твоята доброта, твоето търпение и най-важното, от твоята любов. Ти беше мой верен спътник, верен приятел и постоянен почитател…- Тук Рен повдигна многозначително вежда и аз не можах да сдържа усмивката си – Ти също беше моят ангел пазител и воин. Твоята любов ме е спасявала толкова много пъти, че съм загубила бройката. Надявам се, че след време ще мога да ти се отплатя със същото. Знам, че всеки ден, прекаран с теб, е ценен дар и се заклевам да го ценя. Обричам се винаги да съм твоя. Аз съм с теб и отсега нататък ти принадлежа. Ако Вселената ми позволи да си представя мъжа на мечтите си, щеше да си ти, любов моя.
Когато приключих, Рен стисна ръцете ми и се усмихна нежно.
– Сега мой ред ли е? – попита той свещеника.
– Да, млади човече, сега можете вие да се изкажете.
И Рен проговори с кадифения си глас:
– Когато за първи път влезе в живота ми, светът ми беше мрачен и празен, но ти ми даде най-важното за мен тогава – надежда. Много скоро разбрах, че този подарък не ми стига и искам още. Исках любовта ти. През всичките тези дълги две години в живота ми не е имало секунда, която да не е изпълнена с любов към теб.
Той протегна ръка, докосна бузата ми, погали я.
– Келси Хейс, ти си всичко за мен. Всеки миг прекаран с теб е по-красив от предишния.
Океанът въздишаше, слънцето бавно се спускаше към хоризонта. Топлите лъчи на залеза осветяваха красивото лице на Рен, докато той рецитираше обетите си с тих глас.
ОБЕЩАВАМ
Обещавам винаги да ти бъда верен
Обещавам да бъда винаги до теб.
Кълна се да победя несгодите
и да коригирам недостатъците си
Заклевам се да бъда достоен за теб.
Аз говоря пред света и светлината,
Говоря пред всички, които слушат:
Ти си границата на моите мечти, не ми трябва
друго щастие.
Обричам се да оправдая твоята вяра.
Давам ти душата си
Поверявам тялото си на теб
Кълна се да живеем в хармония до последния си дъх
Кълна се да бъда твой до края.
– Сърцето ми вече не е в клетка, йедала. Ти отвори тъмницата. Изминах много дълъг и много самотен път, за да те срещна, но знай, че с радост бих преодолял всяко разстояние, само ти да ме чакаш в края на пътя.
Всичко изведнъж се замъгли пред очите ми, но Рен бързо улови една сълза, която се търкулна от миглите ми. Любезната му усмивка ме изпълни с щастие. Никога, дори и в най-сладките си сънища, не съм си представяла толкова прекрасна сватба. Но още не беше свършило. Рен отвори малка кутия и ми я подаде.
Върху кадифена възглавница лежеше огърлица, изтъкана от две нишки със сини и златни мъниста. Малки диамантени и сапфирени цветя го украсяваха по цялата му дължина, а в центъра блестеше тежка висулка под формата на диамантен лотос с рубинено ядро. Притиснах треперещи пръсти към устните си, веднага разпознавайки трансформирания пръстен на Кишан в това цвете.
Рен ме обърна с гръб към него, внимателно отмести косата от врата ми и закопча огърлицата.
– Тази огърлица се нарича „мангалсутра“. В продължение на векове индийските младоженци в деня на сватбата си подаряват такива бижута на своята годеница. В древни времена мангалсутра е била обикновена гривна, която е трябвало да покаже на целия свят, че собственичката ѝ принадлежи на съпруга си и е под негова закрила. По-късно мангалсутрата се превърнала в огърлица и станала символ на съюза между мъжа и жената, подобно на сватбения пръстен. Това е знак за неразривната връзка между съпруг и съпруга, любов моя.
Когато се обърнах отново към него, Рен прокара пръст по блестящите мъниста на веригата.
– Нека златните и сини тигрови очи ти напомнят какво е намерено. – пръстът му се премести надолу към рубинената сърцевина на лотоса – Диамантеният лотос и аленият рубин ще ти напомнят за изгубеното. – той плъзна пръста си нагоре и погали малките сапфирени цветя – А сините сапфири символизират това, което предстои.
Той взе ръцете ми в своите.
– Днес давам този скъпоценен символ на тази, която ми е най-скъпа на света, в знак на моето преклонение и любов. Келси Хейс, ти си моята малка жена, ти си моят живот!
Сълзите се стичаха по бузите ми, но Рен нежно, с леко докосване, ги избърса. След това той се обърна към свещеника, който високо обяви:
– И сега, след като младите хора в присъствието на свидетели си дадоха обети за любов и вярност, е време да формализират съюза си.
Отново започнаха барабаните, затръбиха тръбите и нашият духовник запя с висок глас. Когато музиката спря, той се усмихна ослепително, погледна ни и каза:
– Ритуалната порта на тории символизира пресечната точка на земния свят с царството на духа. След като младоженецът хване булката си за ръка и я преведе през тории, вие ще започнете нов живот. Досега сте били двама души, след това ще станете едно цяло, завинаги обединени от неразривна връзка.
Рен ме хвана уверено за ръцете.
– Готова ли си?
Усмихнах му се през сълзи и прошепнах:
– Какво ще направиш, ако кажа не?
Той доближи устните си до ухото ми.
– О, имам средство за укротяване на непокорните булки!
И преди да успея да изпискам, той ме грабна в ръцете си заедно с всички гънки и шлейфове на моята петстотин-фунтова рокля.
Като се смеех тихо, отметнах назад косата, която беше паднала над очите му и под радостните възгласи на гостите метнах ръце около врата му.
– Може ли да те целуна? – попита Рен.
– Време е, тигре! – отговорих.
Притиснал устните си към моите, Рен ме пренесе през портата и ме завъртя на фона на веселата музика на японски музиканти. След това ме постави на земята и се наведе, готвейки се да каже нещо, но тогава Сунил дотича и щастливо го тупна по рамото и веднага бяхме заобиколени от гостите.
След като семейството и приятелите сърдечно ни поздравиха и всички заедно и поотделно се снимахме на фона на залеза, Нилима отново пое юздите в свои ръце и подкара всички към ресторанта.
Рен ме целуна така, че казах :
– Разваляш грима ми!
Той лукаво ми намигна:
– Провокираш ли ме?
Събрах тежките си поли и изтичах до чакащата лимузина, викайки през рамо:
– Първо ме хвани, тигре! Или ставаш само да гониш маймуни?
Секунда по-късно изкрещях пронизително, чувайки заплашително ръмжене над ухото си, а след това силни ръце ме откъснаха от земята. След като ме настани в лимузината, Рен притисна бузата си към моята.
– Поех по следите ти, г-жо Раджарам и никаква сила няма да ме накара да ги загубя!
– Искрено се надявам това да е така!- казах, а Рен ме сграбчи в ръцете си и без да слуша виковете за прическа и грим, не пусна устните ми до самия ресторант.
– Е, отидох на пътешествие с тигър и се върнах със съпруг. – прошепнах, облягайки се на рамото му.
Той целуна носа ми.
– И тръгнах на пътешествие без нищо, но намерих всичко. Обичам те Келси Хейс Раджарам.
Усмихнах се, наслаждавайки се на всеки звук от новото ми име.
Назад към част 34 Напред към част 36
