Лаура Таласа – Рапсодик ЧАСТ 2

ПРОЛОГ

Май, преди осем години

Кръв по ръцете ми, кръв между пръстите ми, кръв по косата ми. Тя се е пръснала по гърдите ми и за мой ужас усещам вкуса на няколко капки по устните си.
Твърде много от нея е изцапала полирания под в кухнята. Никой не може да преживее такава загуба на кръв, дори чудовището в краката ми.
Цялото ми тяло се тресе, адреналинът все още се изпомпва във вените ми. Пускам счупената бутилка, стъклото се разбива при удара в земята и падам на колене.
Кръвта се просмуква в дънките ми.
Взирам се в мъчителя си. Стъклените му очи са загубили фокуса си, а кожата му – цвета си. Ако бях по-смел човек, щях да сложа ухото си до гърдите му, за да се уверя само, че студеното му, почерняло сърце е спряло. Не мога да понеса да го докосна, дори и сега. Дори ако той вече не може да ме нарани.
Той си е отишъл. Окончателно си е отишъл.
Едно треперещо ридание си пробива път от мен. За пръв път от цяла вечност мога да дишам. Отново се просълзявам. Боже, приятно е. Този път следват сълзи.
Не би трябвало да изпитвам облекчение. Знам това. Знам, че хората трябва да скърбят за загубата на живот. Но аз не мога. Не и за него, във всеки случай. Може би това ме прави зъл човек. Знам само, че тази вечер се изправих срещу страха си и го преживях.
Той е мъртъв. Вече не може да ме нарани. Той е мъртъв.
Нужни са само още няколко секунди, за да ме връхлети това осъзнаване.
О, Боже. Той е мъртъв.
Ръцете ми започват да треперят. Има тяло и кръв, толкова много кръв. Обляна съм в нея. Тя изпръсква домашните ми, а една дебела капка закрива лицето на Линкълн върху учебника ми по история.
По тялото ми преминава силна тръпка.
Взирам се в ръцете си и се чувствам като лейди Макбет. Проклето петно! Тръгвам към кухненската мивка, като оставям след себе си кървави следи. О, Боже, трябва да изчистя кръвта му от себе си сега.
Изплаквам ръцете си яростно. Тя оцветява кожичките ми и се забива под ноктите ми. Не мога да я изкарам, но това няма значение, защото забелязвам, че червената течност покрива ръцете ми. Така че почиствам и тях. Но след това се появява по ризата ми и виждам как се събира в косата ми.
Свиквам, докато го правя. Това няма значение. Тя няма да излезе.
Майната му.
Навеждам се над гранитния плот и оценявам розовата смес от кръв и вода, която оцветява него, пода и мивката.
Не мога да се скрия от това.
Неохотно очите ми се плъзват към тялото. Една нелогична част от мен очаква доведеният ми баща да седне и да ме нападне. Когато той не прави точно това, започвам да мисля отново.
Какво… да правя сега? Да се обадя в полицията? Правосъдната система защитава децата. Ще се оправя, просто ще ме извикат на разпит.
Но дали ще ме защитят? Не е като да съм убила просто някого. Убих един от най-богатите, най-недосегаемите живи мъже. Няма значение, че е било при самозащита. Дори и в смъртта, на мъже като него постоянно им се разминава немислимото.
И щеше да ми се наложи да говоря за това – за всичко.
Изпитвам гадене.
Но нямам избор, трябва да се предам, освен ако …
Чудовището, което кървеше в кухнята ни, познаваше човек, който познаваше човек. Човек, който можеше да се справи с неприятната ситуация. Трябваше само да продам частица от душата си, за да говоря с него.
Без полицаи, без въпроси, без приемна грижа или затвор.
Знаете ли какво? Той може да получи каквото е останало от душата ми. Всичко, което искам, е да се измъкна.
Тръгвам към чекмеджето за боклук, а треперещите ми ръце се затрудняват да го отворят. След като го правя, не ми остава много време да взема визитната картичка и да прочета странната информация за контакт. На нея е написано едно-единствено изречение; единственото, което трябва да направя, е да го изрецитирам на глас.
Обхваща ме страх. Ако го направя, няма да има връщане назад.
Погледът ми прекосява кухнята. Вече е твърде късно да се върна.
Стискам картата в ръката си. Вдишвам дълбоко и правя това, което ми нарежда визитната картичка.
– Търговецо, искам да сключа сделка.

Назад към част 1                                                                  Напред към част 3

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!