ЛЕИА СТОУН – Трета година и половина ЧАСТ 12

Глава 11

Джеймс ни остави да се сгушим на дивана. Е, Катя се свлече на дивана, а аз на пода. Дълго време не можех да заспя тази нощ, а по начина, по който Катя се мяташе и въртеше, разбрах, че и тя не може да заспи. Когато дойде сутринта, бях отпаднал без сън и се чувствах доста потиснат от положението си, след като чух какво ще трябва да правя, докато съм тук. Да пожертвам едно дете, за да спася много? Това не ми се отрази добре. Но след като чух от първа ръка разказа на Катя за малката и сестра, дадох обет да спася колкото се може повече деца за краткото си време тук.
Това беше уловка 22.
Джеймс се появи на вратата.
– Трей, ще те запозная с демона Абрус, който отговаря за днешния ден. Ако го впечатлиш, може да те направи брокер до края на деня.
Кимнах. Брокер. Брокер на хора. Беше отвратително.
– Как мога да го впечатля?
Джеймс въздъхна, потривайки тила си.
– Доведи човек.
Очите ми се присвиха.
– Човек, като… който да бъде продаден?
Джеймс кимна.
– Имам приятелка от Падналата армия, която ще се представи за роб. Тя иска да се измъкне от града. Оказа се, че това не е нейната чаша чай.
Да, не мисля, че това е било чашата чай за някого.
– И това, че ще я продадеш на демон, ще и помогне?
– Тя е лош човек. Ще я продадем на някой извън града. Тя ще ги убие и ще се освободи. Ще се върне обратно в Ангелския град.
Катя се размърда до мен.
– Това е единственият начин да се измъкнем оттук?
Джеймс кимна.
– Освен ако не си Небесен и не отлетиш. Изходите на града са по-силно охранявани, отколкото входовете. Има подземен тунел, но той е сенчест и не е гаранция. Много хора умират там долу. Да се продадеш и да се измъкнеш на свобода е най-добрият и вариант.
– Значи ще и направя услуга… – Застраховах се.
Това го направи малко по-лесно за преглъщане.
Джеймс кимна рязко.
– Точно така. Помисли за това по този начин.
Мисли така. Не беше твърде вдъхващо доверие.
– А аз? Как да вляза вътре? – Катя изглеждаше нетърпелива да тръгне, нетърпелива и за позиция.
Джеймс поклати глава.
– Трябва да си намериш работа като коктейлна сервитьорка и да уредиш апартамент за теб и Трей. След като му се доверят и той влезе вътре, ще може да те въведе и няма да изглежда подозрително.
Тя изглеждаше готова да се разгневи на Джеймс за това, че дори се осмелява да настоява да стане сервитьорка и да си уреди апартамент. Това беше прекалено домашно за Катя. Знаех го, а познавах момичето само от седмица.
Положих ръка на рамото и.
– Ще уредим апартамента заедно, а веднага щом вляза, ще вкарам и теб.
С въздишка тя се съгласи с този план.
– Закуската е готова! – Обади се момчето от кухнята.
Катя хвърли мрачен поглед към Джеймс.
– За момче, което е фалшив роб, със сигурност го караш да готви много.
Джеймс се засмя, приемайки отношението на Катя.
– Продължавам да му казвам, че не трябва да прави нищо, освен ако наоколо няма демони. Но се оказва, че той иска да стане готвач, когато порасне. Мисля, че готвенето поддържа ума му спокоен.
Катя сведе поглед от срам.
– О.
Джеймс ме погледна как стоя по боксерки и тениска.
– Хайде, облечи се. Първо ще те заведа при мен.
Кимнах.
Това беше моят момент. Моето време да блесна. Моментът да изкупя вината си за това, че оставих Бриел да бъде отвлечена.
След като закусих, взех душ и се приготвих, Джеймс ме заведе да се запозная с момичето, което щеше да ми бъде „робиня“. Казваше се Брит и по ризата и без ръкави ясно се виждаше, че е натрупала мускули. Чувствах се по-малко притеснен, че я поставям в опасна ситуация, след като видях, че вероятно би могла да се справи в спаринг с мен.
– Благодаря, че ще го направиш, човече – каза ми тя, докато навличаше пуловер върху мускулестите си ръце.
– Ти също ми помагаш, така че и аз ти благодаря – казах и аз. Все още ми беше трудно да повярвам, че единственият изход от този град за една жена е да бъде продадена.
Джеймс я инструктира да подстриже косата си накъсано и да изтрие всичкия грим. Историята гласеше, че тя е проститутка, която бях „придобил“ снощи в мотела. В момента приличаше на ценен боец в клетка.
– Тези демони няма ли да се чудят защо през първата ми нощ в нов град, с предполагаемата ми приятелка, спя с проститутка и я отвличам, за да я продам?
Джеймс се разсмя, като се хвана за корема и всичко останало.
– Шегуваш се? Тези момчета са с толкова болни глави, че биха сметнали за странно, ако си верен на момичето си, а не търсиш какъвто и да е начин да изкараш пари. Повярвай ми, колкото по-мрачен изглеждаш, толкова повече ти се доверяват. Това е странно.
Чудесно. Това беше адът на Земята.
Джеймс предложи на Брит да облече малка пола, която едва покриваше бузите на дупето и.
– Добре, прикритието на Брит тук е, че е човек, така че не са нужни магически белезници, а само обикновени. Ти си ми приятел отпреди доста време, стигнахме до града и ти разказах малко за моята професия. Амбициозен си. Искаш нова кола или някаква гадост, затова си грабнал Брит и си готов да направиш първото си предложение.
Кимнах с глава.
– Значи това ще е първата ми продажба?
Облекчението ме заля. Брит явно можеше да се грижи за себе си. Те щяха да проследят собственика и, а след това тя можеше да се освободи. И двамата щяхме да сме на чисто.
Джеймс поклати глава.
– Това е безплатен подарък за Маркс, за да ти се довери. Ще дадеш това предложение като подарък на Маркс, за да се опиташ да го накараш да те направи брокер.
Преглътнах.
– Маркс?
Брит изръмжа.
– Най-чудовищният демон на Абрис, който някога ще срещнеш. Кълна се, че този човек може да чете мисли.
Джеймс извърна очи.
– Той не може да чете мисли, иначе щях да съм мъртъв, но е… различен. Определено има някакви разхлабени гайки. Просто се примири с всичко, което прави.
О, Боже, това звучеше ужасно.
– Добре. – Не исках Джеймс или Брит да знаят, че съм леко уплашен. Най-добре беше да изтласкам тези глупости и да се държа така, сякаш съм готов за това.
Джеймс провери часовника си.
– Започваме. Не мога да закъснея. – Беше почти 9 часа сутринта.
Нахлузихме белезниците на Брит, а после Джеймс ме инструктира да я обработя малко и най-вече да бъде кротка и плаха. Той също така я инструктира да се държи като дрогирана и вяла, тъй като така примамвали повечето си жертви.
– Ще се опитам – изръмжа тя.
Закачайки ръката си под мишницата и, аз я издърпах нагоре. Днес беше първият ден от двойния ми живот. Трей Фокс… задникът, който искаше да продава хора, за да печели повече пари.
Бог да ми помогне.

Назад към част 11                                                                  Напред към част 13

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *