БАНЯН
Аз се държах като гадняр. Най-лошото беше, че знаех, че съм гадняр, и се чувствах зле заради това. Но ебаси, цялото това нещо беше като влакче в увеселителен парк. Животът ми се различаваше от този на всички останали и аз се бях примирил с факта, че ще трябва да се справям с глупости, с които другите никога няма да се сблъскат.
Не бях мислил, че това ще се случи.
Разбира се, в класа бяхме учили за съдбовните партньори. Но интензивността на това звучеше като приказка, романтизирана, така че да я очакваме с нетърпение. Мислех, че е същото като жените, които мечтаят за голямата сватба и намирането на истинската любов, само за да разберат, че тя е като всичко останало в живота – рутинна.
Може би щях да продължавам да отблъсквам Вайълет, ако не усещах колко много я засягат действията ми. Да знаеш какво чувства някой друг беше шибано проклятие. Не разбирах защо това, че бяхме сродници по съдба, позволяваше подобно нещо. Ако си мислех, че собствените ми емоции ме спъват, сега трябваше да се справям и с тези на Вайълет.
Тя беше наранена. Силно.
Отхвърлянето, изоставянето, болката от това да бъдеш забравен. Тя изгаряше остро на езика ми, а когато плачеше, дори когато не бях в къщата с нея, беше като миризмата на гората след дъжд. Когато тя беше тъжна, това ме натъжаваше.
Мразех го. Мразех, че аз бях този, който и причиняваше това.
Почуках на вратата ѝ, когато всички останали бяха излезли.
– Какво има? – Попита тя през бариерата.
– Мога ли да вляза?
– Предпочитам да не влизаш.
Тя не искаше да ме вижда, но аз трябваше да говоря с нея. Затова отворих вратата, въпреки че тя не ме беше поканила да вляза.
Тя седеше на леглото си, заобиколена от отворени книги. Червената ѝ коса висеше през рамо на гъста плитка, а тя носеше лавандулова риза, която караше очите ѝ да се открояват.
– Казах, не сега, Банян – изсъска тя с уморен глас. Имаше кръгове под очите си, а кожата ѝ беше бледа.
– Имам нужда да поговоря с теб – казах аз.
– Нямам какво да ти кажа.
Забележката ѝ ме ужили. Заболя ме, когато тя ме отблъсна. Какво, по дяволите? Но това беше, защото ме беше грижа за нея и заради тази връзка. Предполагам, че точно това правех с нея.
Тя поклати глава и насочи вниманието си обратно към книгите си, решена да ме игнорира, дори и да не я оставях на мира.
– Съжалявам – изрекох аз.
Тя се намръщи и ме погледна. Усетих объркването ѝ. Не беше очаквала това от мен, но никой не го е очаквал. Обикновено не се извинявах – за нищо. По дяволите, аз бях принцът!
Но наистина се извинявах.
– Ти наистина мислиш това – каза тя тихо.
Добре, че усещаше намерението ми. Искаше ми се да надникне и в съзнанието ми и да види какво искам да кажа. Щеше да е много по-лесно, ако не се налагаше да го изразявам с думи, но трябваше да го направя.
Бъди мъж, Банян.
– Бях гадняр с теб.
Тя повдигна вежди към мен.
– Нямаш представа колко много означаваш за мен. – Не можеше ли и тя да почувства тази част?
Тя сгъна коленете си нагоре и ги притисна към гърдите си.
– Имаш забавен начин да го показваш.
– Знам. Съжалявам. Просто не мислех, че това ще се случи.
– Какво? Частта, в която очаквах нещо повече от това да бъдем само за една нощ?
– Частта, в която чувствам нещо.
– Благодаря – каза тя саркастично.
Въздъхнах.
– Не се опитвам да бъда злобен. Не съм тук, за да те обиждам или да те засегна. Не се влагам емоционално. Да, някога бях адски женкар, получавах която си поискам, за колкото време си поискам, а после я захвърлях. Не се гордея с това, но то е факт. Така беше по-лесно.
– Било е по-лесно? – Попита тя.
Кимнах.
– Да, докато не се появи ти. Още от първия ден усещах нещо около теб. Сега знам, че това е тази връзка между партньорите, която се опитваше да си пробие път в душите ни. Разбирам го. Но това не означава, че изведнъж съм свикнал да изпитвам емоции към някого и… – Не можех да повярвам, че ще кажа това на глас. – То ме изплаши. Всъщност съм… уплашен до смърт.
Усетих промяната в емоциите ѝ, въпреки че тя носеше покер лице, което надминаваше всички покер лица в историята на блъфирането. Тя не беше толкова затворена пред мен. Не беше толкова ядосана. Беше се промъкнало любопитство… заедно с искрица надежда.
Това беше единствената причина да продължа. Ако тя все още се надяваше, че можем да измислим нещо, може би и аз трябва да се надявам. Освен това тя заслужаваше обяснение. Не беше нейна работа да търси отговори в моите емоции или в моя ум. Това не беше кръстосан разпит. Това беше… връзка.
– Бил съм влюбен и преди, знаеш ли – казах аз.
– Брин спомена нещо за това.
Намръщих се.
– Какво каза?
– Само това, че си бил наранен. Не исках да любопитствам.
Кимнах. Беше мило от нейна страна – мило и от страна на двете. Но аз бях поласкан, че темата за любовния ми живот беше повдигната. Това означаваше, че Вайълет е била също толкова заинтересована от самото начало. Разбира се, при тази връзка как да не е била? Съмнявах се, че е контролирала всичко повече от мен.
– Всички винаги искат да ме контролират – признах, като изложих всичко на масата. – Баща ми продължава да се опитва да ме вкара в този калъп за това как да бъда крал. Продължава да се надява, че един ден ще бъда точно като него и той ще може да предаде кралството на един шибан дубльор. Нищо от това, което правя и което е свързано само с мен като личност, няма значение.
Чертите на Вайълет омекнаха, маската ѝ най-сетне се смъкна.
– Съжалявам, че той е толкова строг към теб. Виждала съм как ти влияе.
Кимнах с глава. Тази връзка беше изкована, защото бях толкова разкъсан от него, имах нужда тя да ме направи цялостен.
И, по дяволите, тя ми го беше дала.
– Работата е там, че всички те искат да го направят. Не само баща ми, но и жените, с които съм. Всеки иска парче от мен и щом го получи, се опитва да го промени така, че вече да не съм аз. Честно казано, не го разбирам. Тогава намерете някой друг, ако не съм достатъчно добър.
Вайълет затвори няколко от книгите си и ги подреди на нощното си шкафче. Когато освободи място на леглото си, тя го потупа, за да мога да седна.
Качих се на матрака и се обърнах с лице към нея.
– Не вярвах на жените. Не и докато не срещнах теб – признах аз. – По дяволите, всъщност не се доверявам на никого, освен на най-близкото си обкръжение. Може би някой тук и там, но повечето хора се опитвам да държа колкото се може по-далеч. И мога. Като кралска особа мога да затварям всички настрани, където те могат да се усетят един друг. Те просто не могат да усетят мен. Е, поне другите не могат. Но ти…
Вайълет погледна надолу и бузите ѝ се зачервиха. Тя започна да си играе със сребърната огърлица на врата си. Беше като нервен тик или нещо подобно. Всеки път, когато се задъхваше, тя я докосваше. Понякога дори не знаеше, че го прави.
– Всичко е наред – каза накрая Вайълет.
– Какво?
– Ти се държиш като мъж. Всичко е наред. Разбирам го.
Тя ме подкани да се приближа и аз пропълзях през леглото и легнах на възглавниците до нея. Тя седна назад и затвори очи. Хванах ръката ѝ и усетих сълзите в очите ѝ, буцата, която се надигна в гърлото ѝ.
– Не исках да те нараня – казах, когато миризмата на дъжд изпълни стаята.
– Всичко е наред – повтори тя.
Но не беше. Не беше.
Придърпах я към себе си и я държах здраво. Мразех, че съм я наранил. Мразех, че ме е грижа достатъчно, за да се чувствам зле, че съм я наранил. Това ме плашеше до смърт. Но точно сега единствената цел беше да я накарам да се почувства по-добре, да поправя това, което бях направил погрешно.
Тя потрепери срещу мен, а аз погалих с пръсти дългата ѝ червена коса. Притиснах устни към челото ѝ и затворих очи. Поставих целувки по челото ѝ, по бузите ѝ, по затворените ѝ очи, по носа ѝ. И накрая, върху устните ѝ.
Докоснах я, а тя притисна тялото си към мен. Въпреки болката и мъката, които изпитваше, тя ме прие. Докато я държах, целувах и обичах, болката бавно утихна.
Тя отстъпи място на нуждата. Усетих нейната похот, докато усещах своята.
Но това не беше само нуждата от освобождаване. Беше много повече от това. Беше отчаяната нужда да бъда отново толкова близо до нея, да се свържа отново, когато се бях отдръпнал от нея.
Болеше ме да бъда отново едно цяло с нея. И тя чувстваше същото. Нейните и моите емоции бяха едни и същи.
Колкото повече я целувах, толкова по-горещо ставаше между нас. Езиците ни танцуваха един около друг, а тя тихо стенеше в устата ми. Пенисът ми, който вече беше твърд в панталоните ми, потрепна. Исках да се заровя дълбоко в нея.
Бавно и внимателно вдигнах блузата ѝ. Тя можеше да ме спре, ако искаше. Бях се отнесъл зле с нея и тя можеше да ме отблъсне.
Но тя не го направи. Вместо това ми помогна, като вдигна ръце и се измъкна от блузата си. Тя вдигна и моята блузата.
Целунахме се отново, когато тя беше по сутиен, и аз прокарах ръка по тялото ѝ. Запаметих извивките ѝ, наслаждавайки се на усещането за меката ѝ кожа под пръстите ми, на въздишките и хлипането, когато галех гърдите ѝ, леко щипех зърната ѝ и се плъзгах надолу, за да докосна сърцевината ѝ.
Тя се протегна към мен, нежната ѝ ръка се уви около члена ми и аз изтласках бедрата си напред, натискайки се в ръката ѝ. Разкопчах и копчето и ципа, а тя посегна към панталоните ми и издърпа члена ми на свобода. Тя помпаше ръката си нагоре-надолу по вала ми и аз изстенах. Опитах се да я измъкна от дрехите ѝ, а тя спря, оставяйки ме да се концентрирам.
Когато беше само по сутиен и бикини, целунах тялото ѝ, като се придвижих надолу по шията и върху гърдите ѝ. Бърках със сутиена ѝ и накрая го свалих, за да засмуча зърната ѝ в устата си. Тя се задъхваше и стенеше, а начинът, по който звучеше, когато я задоволявах, беше шибано вкусен.
Придвижих се още по-надолу по тялото ѝ, като облизах пътечка около пъпа ѝ и върху срамната ѝ кост. Свалих бикините ѝ, свалих ги от краката ѝ и облизах гънките между краката ѝ. Тя се задъха и се свлече на леглото, когато прокарах език по клитора ѝ, и захлипа и се изви, докато редувах близане и смучене.
Въздишките и стенанията ѝ ставаха все по-силни с приближаването ѝ, а аз не спирах с настъплението си към освобождаването ѝ. Исках тя да свърши, да се разпадне срещу устата ми.
Не след дълго тя направи точно това. Обичах да и доставям удоволствие, да се покланям на всеки сантиметър от тялото и, да я пренасям на друго ниво.
Тя раздвижи бедрата си срещу устата ми и впи ръце в косата ми, придърпвайки лицето ми към центъра си, когато достигна върха на оргазма си.
Пенисът ми беше толкова твърд в панталоните, че топките почти ме боляха от нуждата да се освободя. Но аз не бързах с нея. Трябваше да разбере колко важна е за мен. Исках да знае, че не е просто парче задник, някой, в чиито гащи искам да вляза. Тя беше много, много повече от това.
Когато тя се задъха и дишането ѝ отново се забави, тъй като беше излязла от сексуалния си възторг, аз отново я целунах по тялото ѝ, преди да я целуна по устните. Тя ми позволи да вкарам езика си в устата ѝ, а ръцете ѝ отново намериха члена ми, докато аз се надвесвах над нея.
Легнах отново до нея, а тя се търкулна срещу мен. Известно време се целувахме един с друг, като просто се наслаждавахме на усещането на голите ни тела, притиснати едно към друго.
Целувките ни ставаха все по-настойчиви с нарастването на желанието. Когато вече не можеше да издържа, Вайълет притисна ръцете си към гърдите ми и аз се претърколих по гръб. Тя се покатери върху краката ми и издърпа панталоните по тях. Повдигнах бедрата си и ѝ помогнах да ги смъкне.
Когато вече бях гол – с изключение на чорапите ми – тя разпъна бедрата ми и с ръка между краката си хвана члена ми и помпаше с пръсти нагоре-надолу няколко пъти. Тя ме насочи към входа си и се задъха, когато притисна члена ми към него.
Изстенах, когато тя потъна с тялото си и ме пое в нея. Изглеждаше невероятно върху мен, червената ѝ плитка висеше на едното ѝ рамо, а очите ѝ бяха тъмнолилави. В тях се открояваха златисти петънца. Тя люлееше бедрата си напред-назад, подпирайки се на гърдите ми, а аз я гледах. Тя беше най-красивото нещо, което някога бях виждал.
Гърдите ѝ се поклащаха, докато ме яздеше, а млечните ѝ, гладки крака се увиваха около мен. Сложих ръце на бедрата ѝ и ѝ помогнах да се люлее напред-назад все по-силно и по-бързо, все по-дълбоко и по-дълбоко. По изражението на екстаза на лицето ѝ, по разтворените ѝ устни и свъсените ѝ вежди личеше, че е все по-близо до нов оргазъм.
Обичах да гледам лицето ѝ, когато я обземаше удоволствие. Това беше единственият път, когато изглеждаше така, сякаш е спряла да се тревожи за нещо, спряла е да се интересува от всичко друго, освен от момента.
Тя ме яздеше все по-бързо и по-бързо, докато не извика и не рухна напред върху гърдите ми. Раздвижих бедрата си, навлизах и излизах от нея, след като тя спря да може да раздвижва собствените си бедра. Тя трепереше и се поклащаше на гърдите ми. Усещах как вълните на удоволствието се разбиват в нея като вълни върху пясъка, а емоциите ни са свързани, сякаш сме включени един към друг.
Усмихнах се. Технически погледнато, бяхме.
Бавно оргазмът отшумя.
Хванах се за нея и я преобърнах, така че да съм отгоре ѝ. Вайълет изкрещя, а когато се озова под мен, ми се усмихна с блестящи очи. Целунах я и с мисли само за нея започнах да раздвижвам бедрата си. Забих члена си в нея, все по-силно и по-бързо. Сърцевината ѝ се стегна около мен, ехо от нейния оргазъм, и тя извика в ритъм с чукането ми. Заключих очи с нея и можех да се вгледам в тези лилави очи завинаги.
Приближавах се и помпах все по-бързо, като скъсявах ударите. Топките ми се стегнаха и аз изстенах, като се зарових в нея толкова дълбоко, колкото можех. Тя получи оргазъм по същото време.
Силата ни до този момент беше спяща, тъй като я подтисках толкова силно, колкото я отблъсквах, но изведнъж се разпали. Лисицата и драконът се сляха един с друг, а силата ни се смеси, комбинира и изпълни стаята, издигайки се като вода.
Ние викахме и се задъхвахме, и потъвахме в силата си и във връзката, която ни привличаше – по-близка, отколкото обикновеният секс би могъл да бъде.
Оргазмите ни сякаш продължаваха вечно. А може би това беше просто начинът, по който бяхме свързани отвъд това, което думите могат да обяснят.
Вайълет ме придърпа по-близо и ме целуна, а аз се изгубих в нея.
Тя беше моята съдбовна половинка. Части от душите ни се разменяха, замествайки се една друга, докато не станахме едно. Бяхме свързани. Бяхме едно цяло.
Когато удоволствието най-накрая отшумя, останаха топлите последици от нашия секс. Свлякох се от нея и я придърпах плътно към себе си. Тя преметна ръка през гърдите ми и впи лице във врата ми.
– Благодаря ти – прошепна тя.
– За какво?
– За това, че се върна, когато мислех, че си приключил с мен.
– Не можех да стоя далеч – признах.
Тя кимна във врата ми. Прокарах ръка по ръката ѝ. Беше вярно – не можех да стоя далеч. Исках да го направя, така беше по-безопасно. Но ме болеше, а не можех да го направя. Нито към себе си, нито към нея.
Едва разпознах този Банян, принца, който изведнъж се сдоби със сърце. Но и преди бях чувал, че правилната жена разкрива правилните неща в мъжа.
А аз бях дяволски сигурен, че Вайълет е правилната жена.