Мира Лин Кели – Осмели се да обичаш – Сега и тогава – книга3 – част 17

Глава 15

Бяха минали десет години. Десет години и все още и беше трудно да изрече думите. Срамът и унижението горяха все така горещо и свежо, както и през първия ден.
– Не бях честна с теб за семейството си, когато се запознахме за първи път. Ти ми разказа за твоето и то звучеше толкова перфектно. Като всичко, което ми се искаше да бъде моето. А после, когато ме попита за родителите ми и се пошегува как си ги представяш – любящите баща и майка, които всеки би искал да има, да е техен… – Тя преглътна трудно и срещна очите му. – Знам, че беше глупаво. Знам, че беше незряло и когато погледна назад, няма никакъв смисъл, но има част от мен, която искаше да живее в такава фантазия. Да се преструвам, че имам перфектно семейство като твоето… и така и направих.
Форд поклати глава, а на лицето му се изписа разочарование.
– Срамуваш се, защото семейството ти не е било перфектно? Страхуваше се, че ще разбера и затова не се върна?
– Не. Боже, не. Искам да кажа, да, смущавах се, но в това имаше нещо повече. Баща ми не е собственик на железарски магазин. Най-дългата работа, която е имал, вероятно може да се пресметне по-скоро на седмици, отколкото на години. Той е престъпник. Пристрастен комарджия, измамник и най-манипулативният, ненадежден човек, когото някога съм срещала. Той е и най-харизматичният и очарователен, което го прави опасен.
Тя виждаше, че Форд все още не разбира, но поне слушаше.
– Съжалявам, Брин. Сигурно е било трудно да израснеш с това.
Споменът за паркинга на магазина за хранителни стоки, където беше чакала в колата баща ѝ да се върне със сладоледа, я заслепи за момент. Минутите отминаваха. Една полицейска кола с мигащи светлини, която спря до главния вход, а след това още една.
Баща ѝ излиза с ръце зад гърба и един офицер го бута в задната част на колата.
– Беше. – Тя прочисти гърлото си, решена да продължи. – Парите бяха постоянен проблем за нас. Не само защото баща ми не можеше да се задържи на работа, но и защото постоянно се опитваше да спечели или изманипулира поредните бързи пари, които да изиграе. А ако не можеше, вземаше назаем. Но имаше само един вид хора, които бяха готови да дадат пари назаем на човек като баща ми. И това беше такъв човек, на когото връщаш парите с лихва или рискуваш да му вземеш нещо адски ценно, много по-ценно от парите.
– Господи. – Мускулите на гърлото на Форд работеха на бързи обороти, като агресията се излъчваше от него на вълни. – Защо не ми каза?
– Защото с теб всичко беше ново. Не познаваше миналото ми. Не ме гледаше със съжаление в очите. И колкото и наивно да беше, през първите месеци в училище наистина вярвах, че съм оставила всичко зад гърба си. Мислех, че започвам на чисто. – Надигайки се от дивана, тя се върна до прозореца и отново провери улицата.
Имаше вероятност баща ѝ да не знае къде живее. Тимъти също не знаеше. Но този шанс беше малък. Единственото, на което можеше да се надява, беше, че дори и да знаят, не знаят за Форд. Той можеше да влезе в някой от апартаментите в сградата.
– Училище. Това не е евтино – заяви Форд, а острият му ум започна да обработва парчетата от това, което му беше казала. – Как си плащала за него?
– Не с нищо незаконно, ако питаш за това. – Тя нямаше да го вини, ако беше така. – Дядо ми видя какво прави баща ми с майка ми – с нашето семейство. И някъде по това време той започна да спестява пари за колеж. Смятал е, че образованието е единственото нещо, което може да ни даде и което баща ми не може да ни отнеме. Че щом веднъж сме го получили, то е наше завинаги. Дядо ми се надяваше, че това ще се случи така или иначе. Той пазеше спестяванията в тайна, докато не дойде време да започнат да се разнасят молбите за колеж, и тогава ми каза какво е направил. Мики не се интересуваше от училище и така, с няколко студентски заема, имаше почти достатъчно за обучението ми за четири години. Единственият проблем беше, че той не беше предвидил колко изобретателен може да бъде Дани Ахърн, щом разбере, че парите са там. Докъде ще стигне или какви граници ще прекрачи.
– Какво се случи? – Попита Форд, гласът му беше тих и болезнен.
– Мислех, че съм готова. Дядо ми никога не се беше огъвал пред баща ми. Не и когато той го е питал, молил или заплашвал. И не знам, предполагам, че просто съм вярвала, че е извън обсега на Дани. Трябваше да знам по-добре. – Но не го е направила и е имало моменти, в които се е питала дали това е било благословия или проклятие. В крайна сметка прие, че е и двете. – Така че отидох на училище и когато се срещнахме, вярвах, че животът ми най-накрая е мой собствен. Че ти и аз имаме шанс. Позволих си да се влюбя в теб, Форд. И когато се прибрах вкъщи за ваканцията, единственото, за което мислех, беше колко скоро ще мога да се върна.
– Само че това не се случи.
Родителите ѝ бяха седнали на кухненската маса и я чакаха. Главата на баща ѝ беше увиснала ниско, а очите му бяха пълни с извинение, каквото тя беше виждала хиляди пъти преди. Но тя не му беше повярвала. Повтаряше си, че няма как да стане. Че Дани не може да го направи отново. Че дядо ѝ е по-силен. По-интелигентен.
Но всеки мъж си имаше слабост. Дори дядо ѝ.
– Дани отново се бе забъркал в неприятности. По-дълбоки от преди. И когато момчетата, търсещи отмъщение, заплашиха майка ми – е, радвам се, че дядо ми плати. Не бих могла да живея с това, че нещо и се е случило, когато имаше ресурси да го спре.
– Можеше да ми кажеш. – Форд отново беше зад гърба ѝ, стоеше толкова близо и все пак не я докосваше. – Можеше да ми се довериш.
Тя кимна. Още тогава знаеше, че Форд ще ѝ прости, че го е излъгала. Че няма да я съди за греховете на баща ѝ. Но в това имаше нещо повече.
– Бях унизена, Форд. Толкова се срамувах, и то не само заради действията на Дани. Трябваше да знам по-добре. Трябваше да се подготвя за неизбежното. Трябваше да спра да мисля за две секунди и щях да разбера, че единствената причина баща ми да не е получил тези пари е, че не е знаел за тях. Че в момента, в който разбере, че има някой, който е способен да го спаси, залозите, заемите и последствията ще станат само по-големи. Ето как работи баща ми. И аз трябваше да знам за това.
– Разбирам, че си била смутена. Това, с което си живяла – никой не трябва да се занимава с него. Но Боже, Брин, нима това струваше повече от всичко, което имахме?
Тя се разсмя кратко, без чувство за хумор. Никога. Но той беше.
Тя се обърна към него. Докосна лицето му, където мускулите на челюстта му бяха стегнати.
– Това, което имахме, Форд, свърши в момента, в който баща ми се сдоби с тези пари. Нямаше връщане в училище за мен. Тази фантазия за това какъв ще бъде животът ми и какъв потенциал имам, приключи.
– Отново, а какво става с нас? – Изсъска той през стиснати зъби. – Съжалявам за образованието ти. Господи, ти знаеш, че е така. Но то не трябваше да променя теб и мен. Можехме да бъдем заедно. През цялото това време, Брин. Ти и аз можехме да бъдем заедно.
Тя поклати глава, а в очите ѝ се появиха сълзи.
– Как щеше да стане това, Форд? – Попита тя възможно най-нежно, опитвайки се да го накара да прогледне. Да разбере. – Трябваше да се върна в Милуоки. Трябваше да си намеря работа, а ти…
– Исках да се оженя за теб!
За секунда тя можеше само да гледа. Опита се да преглътне разбитото сърце, което напираше в гърдите ѝ и се надигаше в гърлото ѝ, твърде голямо, за да го побере.
– Форд – прошепна тя. Но след това той отново хвана ръцете ѝ и я притисна до стената.
– Чуваш ли ме? Знам, че бяхме млади, но исках да се оженя за теб. Нямаше да има значение дали щеше да се наложи да останеш в Милуоки за шест месеца, година или две години. Това е час и половина път с кола и щях да го правя всеки уикенд, ако това означаваше да бъда с теб. По дяволите, Брин, щях да го правя всеки ден. Обичах те.
– И аз те обичах, Форд. Ето защо не можех да позволя това да се случи. Когато ми се обади вкъщи, Дани чу разговора ни. И знаеш ли какво беше първото нещо, което той попита, след като сложихме слушалката?
Веждите на Форд бяха изтеглени толкова напред, че очите му изглеждаха като черни въглени зад тях.
– Какво?
– Какво е състоянието на семейството ти. Искаше да знае фамилията ти. Каква диплома си искал да вземеш. От кой град си. – От бащата на всеки друг тези въпроси нямаше да бъдат ярките червени знамена, каквито бяха при нейния. Но тя знаеше. – Той се опитваше да разбере колко струваш. Какви ресурси може да има зад теб. Какво е било в обсега на семейството ти, за да го получи.
Шокът беше в очите му. Състраданието и болката.
– И все пак, ако знаехме…
– Не е. Няма значение дали знаеш играта му. Няма значение дали си се подсигурил срещу глупостите му. Винаги има слабо място. И той винаги го намира. – Тя изпусна треперещ дъх. – Ето защо ти казах да не се качваш. Защо бях готова да ти кажа каквото и да е, за да съм сигурна, че ще продължиш напред и ще забравиш за мен. Не можех да го оставя да се срещне с теб и да разбере, че не си затънал до уши в студентски заеми или че фамилията, която му бях дала, не е твоята. Не можех да му позволя да направи с теб или със семейството ти това, което беше правил с моето още преди да се родя. Ти заслужаваше нещо по-добро и аз те обичах достатъчно, за да се погрижа да го получиш.
Форд се отдръпна от нея, като прекоси стаята и се върна обратно.
– По дяволите, Брин. Не трябваше… Можехме да…
Дебелите му пръсти се прокараха през косата му, докато я гледаше. Таванът. Пода. И тъкмо когато тя беше сигурна, че той отново ще си тръгне, той изруга – и като я хвана за китката, я издърпа в съкрушителна целувка.

Назад към част 16                                                    Напред към част 18

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!