Глава 10
– Дворецът на Ерис може и да е бил добре охраняван – каза Джейсън – но не е бил непревземаем.
Устните на Нейха се изкривиха в безпощадна усмивка.
– Само онези, които не се грижат за живота си, биха нарушили правилата. Искаш да кажеш, че е имало повече от един?
– Все още не мога да ти кажа нищо. – Джейсън задържа погледа на Нейха по начин, по който Махия не беше виждала никой в двора да се осмелява, дори най-доверените съветници на архангела.
Стомахът ѝ се напрегна от риска, който поемаше. Макар че беше непознат и не искаше да ѝ бъде лоялен, Махия установи, че не иска Джейсън да бъде окървавен. Това би било оскверняване на едно красиво, диво създание, което никога не биваше да бъде затваряно в клетка или пречупвано.
Въпреки това Нейха се засмя, с признателен блясък в очите.
– И седемте сте толкова арогантни.
Чувствайки, че пропуска нещо важно, но без да може да разбере какво, Махия се приближи до Нейха и Джейсън, докато вървяха. Почти изцяло ледено-белите крила на Нейха контрастираха с черните на Джейсън, както и преливащият корал на семплата, но изящно скроена рокля на архангела.
– Как е Дмитрий? – Сега Нейха попита, а гласът ѝ бе остър като скалпел.
Отговорът на Джейсън беше неочакван.
– Все още ли не си му простила, че се върна при Рафаел?
Нейха отново се засмя, а блестящото острие се трансмутира в първото истинско забавление, което Махия чу от нея след екзекуцията на Анушка.
– Мислех, че двете диви кученца се заслужават едно друго, и бях права, нали? – Без да чака отговор, тя добави: – Той обаче трябваше да ме покани на сватбата си – думите съдържаха опасна учтивост.
– Да, трябваше, но един вампир от вашия двор се опита да го убие само преди дни.
Нейха вдигна глава, а усмивката ѝ беше студена като кръвта на кобрата, свита в кошницата в единия ъгъл на терасата.
– Нима той вярва, че ще се скрия зад такъв като Калистос?
– Факт е – каза Джейсън – че Дмитрий винаги те е харесвал повече от повечето от останалите кадри, но независимо от краткото примирие, породено от присъствието ми тук, в момента ти и Рафаел не сте най-добрите приятели.
– Играеш си на политика, Джейсън?
– Много съм добър в това.
Малко мълчание.
– Разбира се, че си. – Гневът беше заменен от хладно одобрение. – Един шпионин, който не може да разбере нюансите, би бил безполезен.
Джейсън не каза нищо в отговор на тази очевидна истина. Това, което каза, беше:
– Когато Дмитрий разбра защо идвам на ваша територия, ме помоли да предам съчувствието му. Казва, че винаги ще помни Ерис като фехтовач, който е бил желан противник на спаринг.
Махия бе виждала Ерис да танцува с острието в пределите на двореца си, грацията му бе ослепителна. Веднъж дори бе видяла Нейха и Ерис заедно в двора, мечовете и телата им се движеха в хармония, която – за един пронизващ миг – болезнено ясно показваше как двамата биха могли да се влюбят.
– Бях забравила – промърмори Нейха – че Дмитрий и Ерис имат това общо. Двама толкова различни мъже, свързани от острието.
– Той също така ме натовари да попитам дали бихте приели него и жена му, щом отново приемате гости.
– Ако говореше толкова хубаво, щях да бъда най-учудена – каза Нейха, но Махия разбра, че е доволна от молбата, защото водачът на Седемте трябваше да бъде циничен, коравосърдечен гадняр, който не се доверява на никого. И все пак той уважаваше честта на Нейха достатъчно, за да доведе на нейна територия жената, която беше направил своя съпруга.
– Предай му – каза архангелът – че няма да бъда недоволна, ако той и съпругата му отдадат почитта си. Спорът ми е с Рафаел, а не с Дмитрий.
Джейсън кимна.
– Ще предам съобщението. Дали ще те задържа от твоите хора?
– Не. – Нейха поклати глава и се отдалечи на една дължина на крилото. – Отложих публичната аудиенция. Ще ме придружиш до Пазителя, където планирам да остана да пренощувам с Ерис.
Разперила криле, тя извърши безупречно вертикално излитане, а Джейсън се издигна до нея. Махия беше по-бавна, установи, че изостава, но не положи усилия да я настигне, стомахът ѝ се свиваше при мисълта, че ще бъде в „Пазителя“. Вместо това остави очите си да се задържат върху нежната суета на града долу. Някога той имаше друго име, но след толкова много векове в сянката на Архангелската крепост се бе превърнал в Архангелски град.
Не е изненадващо, че градът отразяваше вкусовете на Нейха. Макар че – като изключим резиденциите на могъщи вампири или ангели, които живееха извън крепостта – сградите бяха предимно малки и едноетажни; те представляваха изящни каменни постройки, устояли на времето. Като всеки град и Архангел имаше тесни улички и по-широки пътни артерии, но нищо не беше счупено или грозно, мръсно или изоставено, а водата в езерото беше чиста и толкова прясна, че можеше да се пие.
От другата страна на Махия, прегърнал естествения хребет, се простираше крепостта, която също носеше печата на своята господарка. В сравнение с него крепостта „Страж“ беше скромна. Освен това беше свързан с главния форт чрез подземни проходи, за които хората очевидно бяха умрели, за да ги запазят в тайна – Махия знаеше за тях само защото Ерис беше изпуснал нещо в един от редките случаи, когато удавяше гнева си в бутилка.
– Вместо да се опитвам да избягам, трябваше да изчакам възможността си и да използвам тунелите!
– Тунели?
– Към Пазителя, глупаво момиче!
Ерис бе отказала да каже каквото и да било повече по темата, но бе успяла да накара Ванхи да потвърди съществуването на тунелите. Вампирката обаче, с нейните майчински нрави, знаеше само за един вход – вътре в Двореца на скъпоценностите, място, което можеше да се намира и на Луната.
Пред очите на Махия Нейха и Джейсън обикаляха по-високата крепост и тя беше поразена от размаха на крилете на Джейсън, от чистата ефективност на техниката му на летене, без нито едно пропуснато движение. Той не беше мъж, когото тя някога би искала да я преследва в небето – бягството щеше да е невъзможно.
Набрала скорост, тя се спусна под тях, за да се приземи в личния двор на Нейха във форта, от който дори сега по гръбнака ѝ се стичаха студени капчици пот. Това обаче не беше причината за спускането ѝ: Не биваше да се издига по-високо от архангела – този урок бе научила в съдбовния ден сто години след раждането си, когато официално бе преминала границата на зрелостта и бе изгубила закрилата, осигурена от нежеланието на Нейха да наранява младите.
Урокът беше брутален, майсторът на стражата беше инструктиран да съблече кожата на гърба ѝ. Махия отдавна беше разбрала, че живее на страданието на Нейха, научила истината от бавачката, която смяташе, че трябва да знае мястото си в схемата на нещата, а дарът на знанието – груба доброта.
– Никога не забравяй, че нищо от това, което правиш, няма да я зарадва. За нея ти не си дете, което трябва да бъде защитено, а постоянно напомняне за предателство, което е унижило един архангел. Съсредоточи се върху оцеляването.
Докато висеше на стълба за бичуване и кръвта се стичаше по гърба ѝ, Махия разбра още нещо. Че Нейха е искала да я пречупи, докато се превърне в живо предупреждение за цената на нелоялността. Достатъчно хора знаеха неизказаната тайна на наследството на Махия, за да бъде разбрано предупреждението.
Аз ще оцелея и ще оцелея цяла.
Обещанието беше дадено дори когато камшикът падаше отново и отново. И го спази, отказвайки да позволи на Нейха да я превърне в грозно огледало на собствената ѝ омраза. Да позволи на архангела да повярва, че е успяла да покоси Махия, беше стратегически ход на шахматната дъска, който ѝ струваше само гордост… а гордостта беше безполезен инструмент в борбата за самото ѝ съществуване.
Джейсън се приземи след Нейха, но това можеше да се очаква – в този момент той явно действаше като неин пазач. Той пренебрегна присъствието на Махия, като не ѝ хвърли и един поглед.
Нещо нечистоплътно бълбукаше в стомаха ѝ и тя се позна като най-жалкия вид глупак. Какво беше очаквала? Че той ще продължи да се отнася към нея с това необяснимо, примамливо уважение, след като стана ясно колко малко значение има тя за Нейха?
– Джейсън. – Нейха наклони глава в царствено потвърждение, преди да влезе в двореца, който използваше, докато беше при Пазителя, готова да започне бдението си край безжизненото тяло на Ерис.
Преглъщайки гнева в себе си, който можеше да разруши всичко, Махия каза:
– Искаш ли да се върнем в Архангелския форт?
Кимна и той се издигна отново, в изблик на ослепителна скорост.
Сърцето ѝ подскочи в гърлото. Той беше по-бърз от Нейха. В сравнение с нея собственото ѝ издигане ѝ се струваше детинско и болезнено, но тя се издигна във въздуха и си проправи път към форта през кристално синьото небе, докато Джейсън се издигна толкова високо, че не беше дори точка в далечината, появявайки се в последния момент, за да се спусне със стрела и да кацне чисто пред нейния – техния – дворец. Районът изглеждаше безлюден, стражите се бяха разотишли, след като прибраха тялото на Ерис.
Джейсън сгъна крилата си и зачака тя да направи същото. После се обърна към нея.
– Нима – каза той със спокоен и премерен тон – не уважаваш достатъчно себе си, за да не позволиш на Нейха да се отнася с теб като с нещо, остъргано от подметката на обувката ѝ?
Шокът от неочаквания удар беше толкова абсолютен, че се почувства така, сякаш беше ударил юмрук в гръдния ѝ кош, смачквайки костите ѝ навътре, където те се разкъсваха и разкъсваха и я караха да кърви.
* * *
Джейсън осъзна, че е направил грешка в мига, в който изрече думите си, тъй като лицето на Махия пребледня до отвратителен нюанс, а дъхът ѝ секна. Отдавна не беше говорил без да се замисля и знаеше, че е позволил на гнева си от това, че Махия е приела отношението, което Нейха ѝ е оказала, да промени мисленето му.
Приближи се малко и разпери криле, сякаш ги разтягаше.
– Наблюдават ни. – Направи тона си като камшик. – Не се пречупвай.
Тя примигна при суровата заповед, а след това сякаш стоманен прът се заби в гръбнака ѝ. Очите ѝ бяха диви от ярост.
– Изпитание, шпионино? Ако е така, не успя.
И така, най-сетне те виждам отново, Махия.
– Можех да говоря по-внимателно, но това нямаше да промени същността на въпроса ми.
Сега яростта ѝ бе строго контролирана и тя влезе не в уединението на двореца, а през очертаните пътеки на градината в двора – площта бе озарена от пищни цветя, които се подиграваха с пустинния климат, а водата, стичаща се по стените на павилиона, предлагаше разхлаждаща струя въздух.
– Трябва ли да ви благодаря, че ме нарекохте безгръбначна страхливка?
– Не – каза той, а собственият му гняв беше далеч по-умерен, но не по-малко опасен. – Но трябва да знаеш, че слабостта, истинска или симулирана, само подстрекава хищниците. – А архангелите бяха алфа хищниците на планетата. – Нейха оценява тези, които се изправят срещу нея – ти имаш силата да го направиш. – Тя не беше по-безгръбначна, отколкото той беше глупав. – Нямаш причина да се правиш на мъртва.
Измиване на тъмночервено по скулите ѝ, ръцете ѝ се свиха в юмруци.
– Не си мислете, че познавате мен или живота ми въз основа на един ден принудителна интимност, милорд. – Извърнала се от градината с тези студени думи, тя го поведе през вратата към хладните помещения във форта, като се насочи надолу, докато той не си помисли, че трябва да са на нивото, на което се намираше Дворецът на скъпоценностите.
Не размениха повече думи, докато тя не спря до врата, украсена с познатия мотив на стройни вази, чиито резби бяха обсипани с ахат и нещо, което изглеждаше като зелен турмалин. Вратите стояха открехнати, но ъгълът означаваше, че двамата с Махия все още са скрити от погледа на хората вътре. Той се възползва от това, за да проучи стаята и нейните обитатели.
Просторна и сравнително свободна от мебели, стаята излизаше на широк балкон, през който проникваше слънчева светлина, както и през малките квадратчета на решетъчния прозорец вдясно. Осветлението беше ярко, но не силно, позлатяваше ангелите и вампирите, които стояха, говореха и се смееха по двойки или на малки групички, всички облечени в богати тъкани, които блестяха и се проблясваха, а диамантите бяха като ледени капки в косите и ушите им.
– Придворни – каза Махия, а тонът ѝ беше леден. – Частен брънч, на който могат да покажат изяществото си, без да обидят Нейха. Аз мога да направя представянето.
Отхвърлил предложението с поклащане на глава, той отиде няколко метра вдясно – до врата, която, както се надяваше, водеше директно към балкона, който се намираше успоредно на стаята на придворните. Още по-добре за целта му беше, че той беше малък, несвързан с по-широкия балкон, който беше забелязал в края на стаята. Излезе, облегна се на огрения от слънцето камък до решетъчния прозорец и се настани да слуша, мрачно осъзнавайки тихото присъствие на Махия до себе си.
Както беше мълчала в присъствието на Нейха.
Подновеният му гняв от нейното поведение беше висцерален, суров, кипящ. След близо седемстотин години живот със спомени, които никога не бяха избледнели, той знаеше причината за бурната си реакция, знаеше, че яростта му се подхранва от спомена за друга жена, която не се бе преборила с насилието, упражнено върху нея.
– Той не може да помогне, Джейсън. Ужасен мрак е завладял сърцето му… но ние можем да го върнем обратно. Просто трябва да го обичаме.
Отношението на Нейха към Махия не беше нищо толкова очевидно като физически удар, но беше също толкова ефективно оръжие за заличаване на личността ѝ.
– …слухове, че си има любовник.
Свивайки гнева си, Джейсън се съсредоточи върху гласовете.
– Смехотворно. Кой би рискувал да бъде екзекутиран за нещо толкова безвкусно като секс?
– Комал може би. Знаеш колко е ядосана, откакто Нейха изгони онзи вампир, с когото възнамеряваше да си легне.
– Комал е глупаво момиче, но не е склонна към самоубийство.
Джейсън слушаше почти час, но не чу нищо друго толкова взривоопасно, колкото този кратък разговор.
– Коя е Комал? – Попита той Махия, след като се отдалечиха доста от стаята.
– Вампир, който е част от вътрешния двор от половин век. Красотата ѝ е значителна и тя умее да я използва, за да манипулира мъжете. Мисля, че не разбира съвсем, че Нейха не е толкова податлива. – Поглед, който не беше толкова предпазлив, колкото беше очаквал от нея, студът все още присъстваше в тъмнокафявите дълбочини. – Ще те заведа при нея, ако желаеш.
– Да. – Джейсън усети как собственият му кипящ гняв припламна в отговор, знаеше, че тя го е усетила, когато отметна глава и тръгна по коридора, забравила кроткото си поведение. Макар че не можеше да иска да го направи, проявата на темперамент успокои неговия.
– Ето я. – Махия посочи една жена, която вървеше по един от отворените коридори, от които се откриваше гледка към градския пейзаж.
Комал се оказа точно такава, каквато я описваха – чувствена покана с гарвановата си коса и червените си устни, меденозлатиста кожа и опасни извивки. Жена, на която вампиризмът бе подарил екзотичната си целувка, и която бе разглезена до такава степен, че се надуваше, когато Джейсън не падаше веднага в краката ѝ.
– И двамата знаем, че мишката няма да те задоволи – мърмореше тя с отровна сладост. – Обещавам да ти покажа удоволствия, които никога не си опитвал.
Джейсън се взираше в ръката, която тя бе вдигнала, сякаш за да го докосне, докато тя не пребледня, пусна я, преди да премести поглед към сочните кафяви очи, които несъмнено бяха довели много мъже до ада.
– С удоволствие ли услужихте и на Ерис?
Назад към част 10 Напред към част 12
