Глава 21
– Не нарушавай думата си и вярата ми, Джейсън.
– Никога не съм те лъгал – каза той, като забеляза леда, който бе започнал да пълзи по стените, точно както бе описала Махия. Владеенето на стихиите никога досега не беше влизало в репертоара на Нейха.
Изглежда, че много архангели бяха еволюирали.
– Не – каза тя най-сетне, а студът в стаята се отдръпна с малко. – Неочаквано за един шпионин, но ти имаш чест. Ето защо приех кръвния ти обет. – В този миг тя беше старата Нейха, преди Ерис, преди Анушка. Смъртоносна безсмъртна, но с ум, незамъглен от горчивина или ярост. – Ако все пак трябва да отсъстваш, направи го бързо.
– Ще се опитам да отхвърля нуждата. – Вече обмисляше как да стане това, той си тръгна и излезе, за да открие, че Рис е пристигнал заедно с екип от криминалисти, който беше толкова модерен, колкото фортът не беше.
Щеше да предпочете свой собствен екип, но инстинктите му говореха против участието на Рис в убийствата. Джейсън беше изучил мъжа, разбрал, че е ангел от друго време. Макар да беше неминуемо способен да убие Шабнам, той не би я оставил с открити гърди.
– Има ли признаци на живот? – Арав беше много могъщ безсмъртен – той можеше да регенерира главата си, липсващата си ръка и откъснатото си крило.
Рис поклати глава.
– Ще му дадем нощта, но кръвта му е започнала да кристализира. Той няма да се изправи от това.
Джейсън усети същото. Обидата от падането с висока скорост беше заличила другите повреди, но имаше чувството, че вътрешните органи на Арав са били изтръгнати заедно с гръбначния мозък. Джейсън можеше да преживее такава обида за тялото си, беше сигурен, че и Рис би могъл, но Арав не беше в тази лига.
– Същият екип от съдебни лекари ли е разследвал смъртта на Шабнам?
– Да – докладът щеше да е готов тази вечер, ако не беше това – отговори Рис. – Нейха обаче не позволи на никого да докосне Ерис. Той беше кремиран без каквато и да е съдебномедицинска експертиза.
Преди, когато всички признаци сочеха към Нейха, този пропуск не беше от значение. Сега…
– Трябва да издирят още едно тяло – каза той, вземайки решение да рискува да се довери на другия мъж – и трябва всички да запазят мълчание по въпроса.
Очите на Рис потъмняха.
– Милейди…
– Не мога да знам. – Каза Джейсън на Рис какво подозираше за жената, чието смачкано тяло бе лежало изложено на стихиите твърде дълго.
Рис прокара трепереща ръка през косата си.
– Глупаци! – Това беше присъда, изплюта с тих тон, който не достигаше отвъд Джейсън. – Одри беше жена с малко остроумие, но да се опитваш да направиш за посмешище един архангел? Ако беше разбрала, Нейха щеше да… – Той прекъсна думите си, изведнъж се превърна в мрачния генерал, чиято лоялност беше към Нейха.
– Това – Джейсън кимна към тялото на Арав – променя нещата. Не вярвам тя да е замесена в някое от убийствата.
Тръпчиво издишване, което прозвуча като облекчение. Джейсън не разбра реакцията, не и когато Нейха беше архангел, насилието беше част от природата ѝ, докато Рис не каза:
– Независимо от гнева ѝ, ако беше убила Ерис, това в крайна сметка щеше да я подлуди. Моята господарка обичаше истински.
Джейсън беше видял отблизо лудостта на любовта, беше изчистил ръждивочервения ѝ отпечатък от стените, беше усетил димните остатъци от ада, знаеше какви поражения може да нанесе. Това беше най-опасната, най-разрушителната емоция от всички.
– Светът – добави Рис – не може да си позволи втори луд архангел.
Леуан – довърши Джейсън мълчаливо – беше повече от достатъчна.
* * *
След като остави наблюдението над тялото, щом Джейсън пристигна, Махия се върна в стаите си, а кожата ѝ беше лепкава от миризмата на смърт. Минаха двайсет минути под пулсиращата струя почти изпепеляваща вода, преди най-сетне да се почувства чиста. Облечена в обикновена черна туника и заострени панталони в наситено синьо, които повтаряха част от крилата ѝ, тя се подсуши и свободно прибра косата си, преди да излезе на балкона.
Беше невъзможно да мисли за нещо друго освен за касапницата, която бе превърнала крепостта в кланица, а образите на изнасилената плът на Шабнам и смачканото и дивашко тяло на Арав се бяха впили в ирисите ѝ. Без следите от това, което беше останало от крилата на Арав, както и от тежкия пръстен, оцелял на един по чудо неразбит пръст, тя никога нямаше да разбере, че това е той.
Тихо стъпване.
Наведе се и видя, че един слуга минава по меко осветената пътека долу, извика му да спре. Когато слезе долу, за да се присъедини към него, питайки дали слугите са чули нещо относно Арав, лицето му се затвори, изражението му беше формално.
– С голяма скръб научихме за смъртта на генерал Арав.
– Никой няма да ви накаже за това, че сте говорили лошо за него – каза тя – а най-малко аз. – Всички знаеха за нейното униние – тя беше носила сърцето си на ръкава по време на ангажимента си с Арав. – Крепостта на госпожата е боядисана в кървава боя и тя иска отговори. – Махия не оплакваше нито Ерис, нито Арав, а Одри сама си беше постлала леглото, но Шабнам беше невинна. – Арав ли е причинил обида?
Беше ясно, че слугата се разкъсва между подчинението на повелите на архангела, който беше негов сеньор, и самозащитната дистанция. Първото спечели.
– Чуха го да говори с човек, който е лоялен на Рис, предлагайки му длъжност, която все още нямаше възможност да осигури, при условие че другият смени лоялността си.
– Когато аз съм съпруг…
– Как е бил подслушан? – Арав не би подхванал темата за подобно предателство публично.
Спуснал мигли, с наведена глава, слугата се отдръпна в тъмнината. Отначало тя помисли, че той отказва да отговори, после разбра, че това е неговият отговор. Не, Арав не беше глупав, но беше арогантен, ангел на деветстотин души, който смяташе по-слабите същества за под нивото на вниманието си.
– Разбирам – каза тя, когато слугата отново се появи от сенките. – Знаеше ли Рис за опитите на Арав да подкопае народа си?
Още едно падане на капаците.
– Не знам.
Да, Рис е знаел. Той знае всичко, което се случва в тази крепост.
– Но – каза тя на Джейсън, когато той се върна много по-късно – Рис винаги е бил много по-елегантен в елиминирането на враговете си. – Излизайки на своята половина от балкона, където чакаше Джейсън, тя му подаде коняка, който беше наляла от бутилката, пазена за гостите.
– Мисля, че тази вечер не ми се пие чай.
Думите ѝ се сториха необяснимо интимни.
– Елиминирах Рис като заподозрян, преди да науча тази информация, но дори и с нея все още не вярвам, че той е убиецът. – Той отпи от тъмно кехлибарената течност, а мускулите на гърлото му работеха. – Начинът, по който Шабнам беше разкрита – мисля, че Рис не е способен на такова нещо.
– Да. Той никога не би се отнесъл с такова неуважение към жена, дори и в смъртта.
Отпивайки още една глътка, Джейсън посегна назад, за да постави чашата на перваза на прозореца зад тях, след което се обърна, за да опре голите си предмишници на парапета на балкона. Той също се беше изкъпал и преоблякъл, носеше обикновена черна тениска и дънки, краката му бяха боси. Зад него крилата му грациозно падаха на пода, сенки, родствени на нощта. Никога не го беше виждала толкова… отпуснат, сякаш бе свалил част от бронята си.
Очите ѝ се насочиха към връзката на тила му, кафявата кожа под нея, безцветна в нощта, и тя си спомни как палецът му прокара ръка по долната ѝ устна.
– „Мисля, че трябва да решиш нещо тази вечер.“
Утробата ѝ се сви. От цяла вечност не беше доверявала тялото си на мъж, а Джейсън… той никога не я беше лъгал.
– Мога ли да развържа връзката на косата ти?
Той остана неподвижен при нежната ѝ молба, докато можеше да бъде най-красивата гарга, създавана някога, с крилата си от струя. Сърцето ѝ заби в гърлото и тя зачака… докато най-накрая той наклони глава с леко кимване.
Пръстите ѝ трепереха, когато протегна ръка. Като внимаваше да не докосне тила му, да не допусне по-дълбока близост, тя развърза връзката и я измъкна. Копринен черен водопад се разля по раменете му, кичурите бяха хладни, но вече не бяха влажни, а нощният въздух беше достатъчно топъл, за да изсмуче влагата. Неспособна да се съпротивлява, тя прокара върховете на пръстите си леко по кичурите, преди да пусне ръката си настрани.
– Колко далеч би стигнала?
Изненадана от промълвения въпрос, тя подскочи.
– Какво?
– Както каза, аз съм единствения ти изход, така че колко далеч би отишла?
Кожата ѝ почервеня от горещина, а след това застина.
– Примамвах те – призна тя. – Дори да постигна свободата си, никога не бих изтъргувала единственото нещо, което винаги е било мое. – Нейното тяло, нейното желание.
– Добре. Взела ли си решение?
– Да. – Дишането се стегна в гърдите ѝ, тя вдигна ръка и се поколеба.
– Докосни ме, Махия.
Това беше всичко, от което се нуждаеше. Отдала се на нуждата, тя прокара пръсти през косата му. Усещането беше подобно на това да галиш тигър, който по свои собствени причини е решил да не отхапва ръката ѝ. Тя не се заблуждаваше, че това показва пукнатина в обсидиановия щит около сърцето на Джейсън, не се отдаваше на мечти за по-дълбока връзка.
И все пак… чувстваше се добре да бъде близо до мъж, който нито веднъж не се бе отнасял към нея като към човек за еднократна употреба. Още в самото начало той я бе уважил официално. Сега тя виждаше истинско уважение в тези тъмни, буйни кафяви очи. Дълбоко в себе си се натъжаваше, че крехката връзка между тях ще се скъса, когато тази задача бъде изпълнена.
Джейсън, знаеше тя, без да иска, не беше човек, който допуска някого толкова близо, колкото би станал познатият любовник. Гърдите ѝ се свиваха от знанието за болката, която сигурно го е оформила до такава безкрайна самота, но също така знаеше, че трябва да бъде толкова, толкова внимателна, за да не се влюби в него, да не търси нещо повече от тъмната сексуалност, която се вихреше между тях, гореща и красиво бурна като пустинна буря.
* * *
Джейсън знаеше, че върви по опасен ръб с Махия, но също така знаеше, че жадува за докосването ѝ твърде много, за да се върне назад. Стисна челюст, за да овладее треперенето си, когато пръстите ѝ докоснаха скалпа му и се спуснаха надолу, и се насили да остане неподвижен, когато единственото, което искаше, беше да се обърне, да я притисне към стената и да се вкопчи в пищната топлина на тялото ѝ.
Чу как костите на челюстта му се притискат една в друга, когато тя отново го погали и изведнъж докосването ѝ изчезна.
– Смущавам те. Съжалявам. – В тона ѝ се долавяше ужас. – Никога не бих…
Отблъсквайки се от парапета, той спря извинението ѝ с простата мярка да вземе в ръцете си деликатно красивото ѝ лице.
– Спри.
Дъхът ѝ закънтя в гърлото, докато вдишваше въздух, а очите ѝ бяха огромни. Но вместо да се стресне от грубата скорост на докосването му или да го отблъсне, тя сви едната си ръка в мекия памук на тениската му… и се изправи на пръсти.
Беше му необходим всеки грам контрол, за да не приеме мълчаливата покана веднага.
– Трябва да разбереш – каза той, а гласът му беше суров стържещ – че това няма да ме накара да остана с теб, няма да ме накара да се обвържа. Нямам тази способност. – Да се обвърже, да отвори сърцето си, да се довери, че този, на когото го е дал, няма да го изнасили.
Дъхът на Махия прошепна по устните му, докато тя поддържаше позицията си.
– Знам. – Меки думи. – Знам също, че бих искала да се разделя със силен мъж, който не ме ухажва с лъжи, честен е в желанието си.
Той видя как тя преглъща, знаеше, че не е толкова уверена, колкото се опитваше да изглежда.
– Бъди сигурна. Никога няма да можеш да върнеш това назад. – И той нямаше да опетни една невинна с мрака си, нямаше да я озлоби заради липсата в него.
Устните ѝ се допряха до неговите.
Вкопчил и двете си ръце в косата ѝ, чиито кичури започнаха да се разплитат, той плъзна устата си по нейната, с намерението да я погълне… когато усети как гръбнакът ѝ се опъва.
Бавно Джейсън. Бавно. Тя не е партньорка в леглото, която е свикнала да търси удоволствие.
Трябваше да се владее докрай, но той овладя целувката, засмука горната ѝ устна в устата си и я освободи, за да я ухажва с попивателни целувки, които по-скоро примамваха, отколкото изискваха.
Пръстите ѝ се сгънаха на кръста му, а мускулите ѝ изгубиха напрегнатостта си. След като бе стъпила на крака, сега отново се издигна към него, а крилете ѝ започнаха да се разтварят. Подканяйки я с още една ласкава целувка, той я вкара във всекидневната, осветена само от светлината на една настолна лампа. Досега бе използвал способностите си, за да ги скрие от любопитните погледи, но те изискваха съсредоточаване, а то сега бе насочено към Махия.
След като влязоха вътре, той прекъсна целувката и промълви:
– Входната врата.
Импулсивно заекване в гърлото ѝ, тя кимна отривисто и тръгна да заключи вратите на апартамента си, докато той затвори и заключи тези към балкона.
– Аз съм… – Думите ѝ завършиха с изтръпване, гърдите му бяха притиснати към гърба ѝ, главата му беше наведена над извивката на шията ѝ.
Назад към част 21 Напред към част 23
