Глава 27
Венъм, с увиснали отстрани крака и огледални слънчеви очила на мястото си, седеше на частта от балкона пред стаята на Джейсън, когато Джейсън се върна в двореца. До лявата му ръка седеше пареща чаша кафе.
– Трябваше да се моля – каза вампирът, когато видя посоката на погледа на Джейсън. – Твоята принцеса смята кафето за обида за вкусовите рецептори. – Той вдигна лице към небето, като попиваше слънцето със синовно удоволствие. – Казвал ли съм ти някога, че мразя студа?
– Всяка зима. – Джейсън подаде на Венъм съдебномедицинските доклади. – Какво виждаш?
– Сила на архангел или близка до нея… или може би някаква способност – каза Венъм, защото беше обучен от Джейсън да вижда такива неща. – Това дава съвсем нов облик на последните събития. Леуан?
– Тя можеше да го направи и да изчезне, преди да разберем, че е тук. – Архангелът на Китай имаше способността да дематериализира тялото си, макар че, както Рафаел бе показал в битката над Аманат, тя не беше толкова всемогъща, колкото се стараеше да накара всички да вярват.
– Да – каза Венъм – но тя винаги е била в достатъчно сърдечни отношения с Нейха. А да убиеш Ерис по този начин? Виждал съм болните неща, които Леуан е вършила, но това беше лично.
– Да. – Доловил шепот на някакво непознато цвете, примесено с ярки и пищни подправки, той се обърна и видя Махия да излиза от апартамента си. Част от него остана неподвижна, очаквайки да види дали тя няма да съжалява за страстта, която бяха споделили в часовете преди зазоряване.
Усмивка озари очите ѝ.
– Чух гласа ти.
Изискваше силна концентрация, за да не протегне ръка, да не раздели меките ѝ устни със своите, да не опита усмивката, която беше целувка срещу сетивата му.
– Какво откри днес?
Преди Махия да успее да отговори, Венъм се изтърколи на крака.
– Нека поговорим вътре.
Изглеждаше естествено да последва Махия в прохладния уют на жилищните ѝ помещения, на ниската маса на пода, отрупана с храна.
– Помислих си, че може да си гладен, тъй като е след обяд – каза тя, но вниманието на Джейсън беше приковано от розовото плюшено мече, което седеше до лампата.
– А. – Венъм затвори вратите и каза: – Имам една история за това.
Джейсън остана безмълвен, докато Венъм разказваше странната история.
– Вампир с алена коса? – Попита той Махия, след като тя допълни откритията си. Що се отнася до това, че е поела риска, който е поела с кутията, те щяха да обсъдят това насаме.
– Да. – В очите ѝ се появи огнен блясък. – За съжаление не можах да попитам никой друг в района дали е виждал човека – щеше да предизвика твърде много вълнения.
Джейсън погледна към Венъм.
Отпивайки от кафето си, вампирът го дари с ленива усмивка.
– Да, отидох до града и направих няколко справки. – Като се облегна назад на стената, той каза: – Нашият купувач не звучи така, сякаш би се вписал в общото население, но никой не знае нищо за него. От друга страна, моите контакти са – относително казано – по-млади. Възможно е да е стар човек, който току-що е излязъл от уединение.
Ангелите заспиваха, когато безсмъртието се превърна в твърде тежко бреме. Макар вампирите да нямат тази способност да привеждат телата си в състояние, подобно на спряна анимация, те могат и понякога се оттеглят в изолация, придружавани само от своя „добитък“. Така старите наричаха хората, които се пристрастяваха към целувката на вампира и оставаха с тях като готов източник на храна.
За по-старите вампири този термин беше израз на привързаност, а към донорите се отнасяха със същото уважение, с което биха се отнасяли към любим домашен любимец. Този добитък доста често набираше заместници с течение на десетилетията – Джейсън познаваше един вампир, който остана в уединение триста години и повече.
– Може да е извън региона – каза Махия.
– Изпратил ти е нещо, което може да е подарък за ухажване. Това говори за друго. – Според всичко, което му беше казала, пътуването ѝ до крепостта на Леуан беше единственото ѝ излизане извън границите на територията на Нейха след завръщането ѝ от Убежището. – Видя ли някой, който да отговаря на описанието, докато беше в Китай?
По раменете ѝ премина лека тръпка.
– Не. Червени крила – да, червена коса – не. Никой с такъв цвят на кожата също.
– Убежището? – Попита Венъм. – Възможно е да те е виждал, когато си била по-млада.
Махия поклати глава.
– Има ли посетители в двора на Нейха, които да са ти обръщали излишно внимание напоследък? – Цветът на косата можеше да бъде променен.
– Обичайното безсмислено придворно ласкателство. Нищо, което би довело до толкова сложна схема за предаване на подарък.
А и самият подарък, помисли си Джейсън, беше необичаен за безсмъртен, повечето от които ухажваха жена със скъпоценности или необичайни съкровища. Що се отнася до тази конкретна жена, той откри, че идеята друг мъж да я ухажва подбужда в него тъмно насилие, което цял живот се е учил да сдържа.
– „Не ме лъжи, Нене!“
– „Не те лъжа! Защо не искаш да ме изслушаш? Той е приятел…“
– „Затова ли изчезна с него за един час?“
– „Показвах му атола, докато ти говореше с баща му!“ – Оплакващ се звук на разочарование. – „Ненавиждам тази твоя грозна ревност, Яви. Тя ни убива.“
Пророческите думи на майка му прозвучаха в съзнанието му, Джейсън се обърна към Венъм.
– Виж дали ще успееш да се заровиш по-дълбоко, без това да стигне до неподходящите уши.
Венъм се наведе, за да постави празната си чаша на масата, преди да се изправи на крака с гъвкава грация, която за някои беше нещо красиво, за други – индикация за опасност.
– Мисля, че ще скоча от балкона, за да изплаша стражите, които се крият отвън. – С това той изчезна.
Джейсън се приближи до Махия.
– Не трябваше да поемаш този риск.
– Беше обмислен. – Тонът ѝ беше решителен. – Бих го направила отново на мига. Няма да изтъргувам живота си с твоя или този на Венъм.
Хванал брадичката ѝ, Джейсън погледна в непоколебимия ѝ поглед, ярък като на котка от джунглата.
– Не желая да изстъргвам останките от разбитото ти, изнасилено тяло. – Това беше признание от част от неговото аз, която не беше виждала светлина от цял еон. – Затова трябва да ми позволиш да те пазя.
Махия беше готова да се бори с арогантността, оказа се смаяна от тихата молба, толкова силна с неизказани емоции.
– Няма да поемам излишни рискове – каза тя, като сключи пръсти върху костите на китката му, кожата му беше гореща под допира ѝ. – Обещавам.
– Ти си най-слабата от нас, Махия.
– Но – прошепна тя и го помоли да разбере – аз не съм слаба. Не мога да бъда такава и да оцелея.
Чернокрилият ѝ любовник не каза нищо за дълъг, неподвижен миг, преди да отпусне хватката си върху нея. Тя се насили да го пусне, чувствайки се безсилна.
– Ела – каза тя. – Яж с мен, преди храната да е изстинала.
Джейсън хвана китката ѝ, когато тя искаше да се придвижи към масата.
– Ти не се отнасяш към храната като другите безсмъртни. – Палецът му се движеше по кокалчетата на пръстите ѝ. – Кажи ми защо.
Змии, съскащи около нея, зъби, впиващи се в кожата ѝ, отрова в кръвта ѝ.
Пръстите на Махия се свиха в юмрук, но тя устоя на позицията си.
– Не, Джейсън. Няма да ти позволя да откраднеш всичките ми тайни, докато трупаш своите. – Той знаеше толкова много за нея, докато тя дори не знаеше къде е домът му.
Пръстите му се свиха и той я дръпна по-близо, докато застанаха един до друг.
– Знаеш ли историята на Явиел и Аурелани?
Това беше най-изненадващият въпрос.
– Разбира се. – Тяхната беше една от най-големите ангелски романтики. – Те са били родени във враждуващи семейства от различни краища на света. Явиел е бил певец, превърнал се в занаятчия, а Аурелани – учен, придобил известност. – И двете семейства болезнено се гордееха с децата си, но когато двамата се влюбиха, вековната омраза бе надвила нежността на предаността им и те се бяха разкъсали.
– Говори се, че Явиел е оцелял след мъчения, за да проникне в дома на Аурелани и да я открадне, и че те са изчезнали, за да изградят съвместен живот, далеч от порочната власт на семействата си. – Романтиката на това бе накарала момичешкото ѝ сърце да въздъхне. Дори сега, като възрастен, душата ѝ болеше от идеята да бъде обичана с такава преданост. – Музикалните инструменти на Явиел продължаваха да се появяват в Убежището, така че имаше хора, които знаеха къде живеят влюбените, но това беше тайна, която никога не бе издадена.
Гласът на Джейсън беше груб, когато каза:
– Той я наричаше Нене, а тя го наричаше Яви.
По кожата ѝ премина хлад, видение на задушаващ мрак.
– Нене не можеше да понася студа, а Яви я обичаше толкова много, че им намери необитаем атол в топлите води на Тихия океан, далеч, далеч от всякакви небесни пътища към цивилизацията. – Пръстите му се стегнаха върху китката ѝ, но тя не помръдна, не посмя да диша. – Доверени приятели ходеха и отнесоха творенията на Яви в Убежището, където ги продадоха за суми, които означаваха, че той може да купи на своята Нене каквото поиска. Тя обичаше аметистите и той я обсипваше с тях… но това, което Нене обичаше най-много, беше нейният Яви.
По бузата ѝ се стичаше сълза, макар че той не беше казал нищо ужасно, но тъгата в него, това беше тежък товар, който според нея можеше да смаже по-малък човек.
– Сигурно е обичала и теб – прошепна тя, виждайки в лицето му историята на два различни клана, които в крайна сметка са сложили край един на друг в ярост от насилие.
– Да. – Призрачните му очи се срещнаха с нейните. – Родителите ми ме обичаха.
Махия искаше да го попита защо използва само минало време, защо носи в себе си такава черна скръб, какво се е случило с Нене, ако Яви е мъртъв, но не можеше да го нарани, когато вече беше толкова ужасно наранен дълбоко в себе си.
– Никога не пренебрегвам храната, защото знам какво е да гладуваш.
Дълбоката тъга в Джейсън се промени, превърна се в черно острие, облизано от пламък. На един по-възрастен ангел му трябваше много, за да гладува, но ангел на възрастта на Махия оставаше уязвим.
– Кога?
Махия преглътна, а пръстите ѝ се свиха на гърдите му.
– След като Леуан ме ескортира обратно от нейната територия. Нейха ме хвърли в една килия без прозорци горе в „Пазител“, а после заключи вратата.
Страхът, който се излъчваше от нея, беше твърде жесток за бавната болка от глада. И Джейсън знаеше.
– Не си била сама в стаята, нали?
Сълзи в очите ѝ, зъби, впити в долната ѝ устна, тя поклати глава. Пусна китката ѝ и я прегърна с ръце. Но тя не се разплака, принцесата, която той държеше. Дишайки накъсано, тя каза:
– Имаше толкова много от тях. Гадини и плюещи кобри, гърмящи змии и тайпани.
Отровни змии.
Отровата им не можеше да убие възрастен ангел на нейната възраст, но можеше да причини мъчителна болка, конвулсии, дори временна слепота и парализа.
– Кажи ми едно нещо. – Той обгърна главата ѝ и притисна бузата си до слепоочието ѝ.
– Да?
– Ако можеше да убиеш Нейха, щеше ли да го направиш? – Един шпионин знаеше много неща, като например кога един архангел може да бъде най-уязвим за атака от страна на враговете си.
Махия поклати глава.
– Не. – Премести се така, че да се гледат очи в очи, и прошепна: – Като си поставя тази цел, бих станала точно като нея – жена, водена от омраза, докато в нея се образува възел от горчивина, който заразява всичко, до което се докосне.
Джейсън си помисли, че Анушка не е станала това, което е, в изолация.
– Ще намеря отмъщението си в това да живея живот, преливащ от щастие – закле се Махия. – Като се удавя в любов, а не в омраза.
В този миг, когато очите ѝ се нажежаваха на фона на златистокафявата ѝ кожа, тя беше най-красивата жена, която някога беше виждал, и той знаеше, че тя е твърде хубаво нещо за него, че черната празнота в него ще я погуби. И все пак той каза:
– Тази нощ небето ще бъде ясно. Ще полетиш ли с мен?
Усмивката ѝ грейна, ужасът беше заличен от безстрашна радост.
* * *
Часовете минаваха с оловна бавност. Джейсън проследи всяка своя стъпка в търсенето на убиеца, но най-интригуващо се оказа интервюто му с охранителите, които бяха на вратата на Ерис, когато той беше убит. Когато Джейсън беше повярвал, че Нейха е убиецът, фактът, че архангелът беше казал, че е разсеял съзнанието им и не е намерил нищо, не беше изненада.
Той не беше разбрал, че тя е имала предвид това буквално.
– Не мога да си спомня – каза първият страж, а в очите му се появи поразено изражение. – Тогава нямах съзнание за това, но по-късно, когато ме попитаха, разбрах, че нямам спомен за няколко часа от нощта.
Вторият пазач разказа същата история.
Джейсън знаеше, че Венъм има способността да хипнотизира хората – вампирът я беше придобил по време на направата си от Нейха.
– Знаеш ли за някой друг, който го притежава? – Попита той Махия същата вечер.
– Това е семейна черта – отговори тя. – Говори се, че майка ми я е споделяла с Нейха, макар че иначе способностите ѝ не са подобни. Аз не съм я наследила, но Анушка я наследи. Кръвната линия на Нейха е древна – не знам да има преки потомци при мъртва Анушка, но има някои стари, дошли преди нея, които не спят.
Джейсън се обади няколко пъти и проследи тези предшественици.
– Връзката им е далечна и всички те са твърде слаби, за да са убили дори Шабнам. – Придворната дама не е била никаква сила, но като всички придворни е имала определено ниво на сила.
Махия се намръщи.
– Не се сещам за никой друг, за когото да е известно, че има тази способност, но някои ангели са потайни относно силата си.
Да, помисли си Джейсън, особено ако влиянието на Каскадата се е разнесло отвъд Кръга.
– Откри ли нещо? – Последните часове беше прекарала в ориентиране в лабиринта от следобедни и ранни вечерни съдебни функции.
– Усещане за тревога – каза тя. – Всеки се страхува, че ще бъде следващата мишена, а някои правят планове да напуснат крепостта, но всичко това е гореща тема. Нейха няма да прости дезертьорството, а те са твърде самовлюбени, за да загубят мястото си в двора. – Тя си пое дъх и потърка челото си с върховете на пръстите си. – Главата ме боли от безсмислието на всичко това, а нямам нито една добра информация, която да покажа за усилията си!
– Стига толкова – каза Джейсън. – И двамата трябва да разперим криле. Ела.
Той остави Махия да определя темпото, да определя посоката им, като засенчи живите ѝ криле, докато тя прелиташе през небето с лекотата и грацията на човек, който познава капризите на ветровете в планините, разбира как земята взаимодейства с небето. Тя не беше най-техничният летец, но във всяко нейно движение се долавяше щастие, което не можеше да се пропусне и което я правеше поразителна за наблюдение.
– Свободна – каза му тя, когато спряха на един висок хълм с изглед към блещукащите светлини на града. – В небето винаги съм била свободна.
Наблюдавайки голото удоволствие на лицето ѝ, Джейсън трябваше да се пребори с желанието да я обвие с крилата си, да я скрие от погледа на онези, които биха превърнали тази радост в отчаяние, използвайки любовта ѝ към небето, за да я измъчват.
– Бъди внимателна.
Затворила малкото разстояние помежду им, Махия сложи ръка на гърдите му с нежна женска покана, за която знаеше, че трябва само да се отдръпне, за да отхвърли. Въпреки ярките си емоции, тя не беше жена, която би преследвала мъж, дал ясно да се разбере, че не я иска… или такъв, който знае, че вземайки я, може да унищожи самата яркост на духа, хванал го в деликатни вериги, мъчително болезнени в своята надежда.
