Джанин Фрост – И не заживели щастливо ЧАСТ 9

Глава 8

Баба ѝ я гледаше без да проговори. Иза също не знаеше какво да каже. Толкова неща се бяха случили, чувстваше се така сякаш целият свят е дръпнат изпод краката ѝ.
– Е – каза баба ѝ най-накрая – не знаеше, че Шанс е вампир докато не ти казах, но знаеше, че не е човек. От къде разбра?
Иза се запъти към кухнята като се засмя звънко.
– Да видим, започнах да подозирам, че нещо не е както трябва, когато Пол почти откачи като видя Шанс, защото очевидно снощи му е пръснал мозъка, а след това са го хвърлили на дъното на реката!
– О – каза баба ѝ като за изненада на Иза започна да се смее – бих искала да бъда там да видя изражението му, когато Шанс е влязъл. Трябва да се е напикал!
– Не това ми беше мисълта! – Грубо каза Иза, което накара баба ѝ да се съвземе. – За Бога, Шанс е вампир! А сякаш на теб изобщо не ти пука. Как изобщо си се замесила с вампири, бабо?
– Седни, Иза.
Тонът ѝ не предполагаше възражения. Физически баба ѝ може и да беше крехка като паяжина, но в гласа ѝ все още се проявяваше силна командна нотка, която казваше, че въпреки това е сила, с която трябва да се съобразяват.
Иза се върна в дневната и седна на дивана, чакаше. Баба ѝ шумулеше нещо в кухнята, а след това дойде с две чаши. Вместо обичайния чай, си наля уиски. А след това наля и на Иза като ѝ го подаде сякаш я предизвикваше с поглед да откаже.
– Знаеш ли на колко години съм?
– Ъм – Иза примига, защото не очакваше този въпрос – разбира се. На седемдесет и пет.
– Грешка. – Категорично отвърна баба ѝ. – На сто двадесет и шест. Родена съм на втори август 1882 година в Ню Орлеанс, а не в Йонкър. Когато майка ми избяга, още преди да навърша шестнадесет години, нямах нищо с което да преживявам, освен с едно – проституция. – Игнорира ахването на Иза и продължи: – Започнах по улиците, но след това се издигнах до приятна стаичка на улица Басен, където живееха елитните компаньонки. Проституцията беше легална в една част на Ню Орлеанс, наречена Дистрикт. По-късно стана известна като Сторивил. Една вечер един млад мъж влезе и поиска от мадам шест момичета за цялата вечер. Е, можеш да си представиш колко се смяхме на такава молба. Но той плати, затова се качихме с него горе. – Спря и погледна Иза разбиращо. – Нека ти кажа нещо за вампирите. С тяхната издръжливост, шест момичета за цялата нощ е само лека загрявка.
– Бабо! – Прекъсна я Иза, шокирана, че баба ѝ е била платена участничка с вампир в каквото и да се е състояло с всички седем участника.
– О, хайде – каза баба ѝ. – Мъжът, който дойде онази вечер в бордея беше вампир, наречен Боунс и търсеше хора за една от неговите къщи. Показа на всички ни какво беше, а на трите жени, които се паникьосаха изтри знанието със силата на погледа си. На другите три ни предложи нов живот като кръводарители. Тръгнахме с него и ни настани в хубава къща. Нае ни учители и ги изпрати да ни учат да четем, пишем, математика, история, култура, всичко което поискахме. И ни даде най-безценният подарък от всички, способността да спрем да стареем поне за момента.
– Как? – Прошепна Иза, мозъкът ѝ беше зает от всичко, което беше чула.
– Кръв. Вампирите не стареят, едно от малкото неща в легендиде за тях, което е вярно, и ако достатъчно често пиеш от вампир ти самият забавяш стареенето си. Живеех щастливо с Боунс и другите момичета четиридесет години докато не срещнах дядо ти. Тогава се влюбих, но той беше много ограничен що се отнасяше до свръхестественото. Трябваше да избирам между него и всичко, което приемах за даденост, или да загърбя истинската любов. Избрах любовта, Иза, и не съжалявам. Да последваш сърцето си винаги е верният избор, без значение от последствията.
Иза изпи уискито си на една глътка. Устните на баба ѝ трепнаха, когато отпи по-изящно от нейното.
– Значи така си срещнала Шанс? – Попита Иза след дълго мълчание. А след това: – Мили Боже, да не е същия вампир, с когото си живяла?
– Боже, не. Срещала съм Шанс веднъж, при това едва. Един път, Боунс ме посети след като се омъжих за дядо ти. А след това преди две седмици.
Да стои с баба си и да обсъжда вампири звучеше повече като сън. Ако Иза не беше видяла нечовешки блестящите очи на Шанс, да не споменаваме зъбите, би се заклела, че баба ѝ си е измислила тази история. И все пак нямаше нищо измислено в дупката от коршум в корема ѝ и че нея вече я нямаше.
– Но Шанс се движи на дневна светлина. – Изведнъж възкликна Иза. – Мислех, че вампирите не могат.
– Сериозно, скъпа, ако беше интелигентен вид, който е успял да прикрие съществуването си от обикновеното общество за хиляди години, нямаше ли да пуснеш няколко слуха за всеки случай? Нали разбираш, като фалшивите твърдения, че слънцето или кръстовете са смъртоносно опасни? И когато хората те видят да се разхождаш по пладне с броеница в ръка ще си помислят “Ама това не може да е вампир”, защото вярват на пропагандата, която безмилостно е смесена с легендата.
Иза погледна празната си чаша, след това се запъти към кухнята, за да си налее още. Никой не трябваше да осмисля такъв тип информация трезвен.
– Значи не са чудовища, които дебнат да се нахранят с кръвта на невинни? – Попита плахо.
– Някой от тях са. – Отговори изненадващо сериозно баба ѝ. – Но повечето са честни хора, които се хранят, колкото да преживеят и не убиват донорите си. Повечето хора, които са дали кръв на вампир дори и не помнят след това. Погледът им е много силен и имат способността да манипулират ума и спомените. Но, Иза, това, че са вампири не ги прави чудовища. Те са избрали този път за себе си.
Ето как Шанс я беше хипнотизирал преди това. Край с магьосника на свободна практика.
– Очевидно да застреляш вампир и да го погребеш на дъното на реката не го убива, нали? А дървен кол през сърцето?
– Сребро в сърцето. Или обезглавяване, но вампирът няма да ти поднесе главата си. Нито пък ще стои мирно, за да пронижеш сърцето му. Никога не се пробвай да се биеш срещу вампир, Иза. Могат да те убият преди дори да мигнеш.
Иза си спомни колко бърз беше Шанс в ресторанта по-рано. Реално почти не го виждаше, беше само размазано петно. Да, лесно можеше да повярва колко смъртоносни са вампирите. Зъби, контрол над ума, невероятни скорост и сила. Всичко това беше доста плашещо.
…с тяхната издръжливост, шест жени за цялата нощ е просто лека загрявка…
Изникна в мозъка на Иза. Добре, може би не всичко беше плашещо.
– Въвлякла си Шанс в това заради Фрайзиър и мен? – Най-накрая проговори. – Предполагам има смисъл. Какво би било по-страшно от гангстер, ако не същество на нощта? Е, защо Шанс просто не… изяде Робърт тогава? Според мен не би било голяма загуба.
– Самата аз не съм много сигурна – отговори бавно баба ѝ. – Първо си помислих, че иска да се увери, че Фрайзиър е добре. След това се замислих дали пък не чака някакъв вид подкрепление от страна на Боунс. Нали разбираш, ако иска да премахне цялата група на Робърт от улиците ще му отнеме месеци да ги изяде. Но днес говорих с Боунс и той беше много изненадан, че Шанс все още не е приключил с всичко. Та се питам дали няма нещо общо с теб.
– Мен – възкликна Иза. – Как така с мен?
– Младите губят акъла си – въздъхна баба ѝ. – Хайде скъпа. Не ставай глупава.
Иза я погледна. Баба ѝ отвърна на погледа без да мигне. Мисълта се формира в главата на Иза удряйки се в стена след стена на несигурност и очаквания.
Дали Шанс протакаше нещата с Робърт, за да прекара повече време с нея? Ако е истина, тя какво ще предприеме? Ще вика и ще вземе повече чесън?
Или ще го посрещне с високо вдигната коса и рокля с дълбоко деколте?
Иза поклати глава, за да премахне нахлулите мисли. Фрайзиър беше някъде навън и каквото и да чувстваше или да не чувстваше към Шанс, безопасността на брат ѝ беше на първо място. Ако Шанс умишлено бавеше приключването на тази ситуация, то тя трябваше да го ускори. В края на краищата, ако имаше вампир на нейна страна като оръжие срещу Робърт, тогава тя дяволски добре щеше да го насочи и да стреля срещу бъдещия голям мафиот.
– Мислиш ли, че беше сериозен? – Попита накрая Иза като плъзна поглед по все още отворения прозорец. – Имам предвид за убийството на братя Салучи?
– О, Иза. Колкото беше ядосан Шанс, по всяка вероятност те вече са мъртви.
Иза погледна баба си и се зачуди как изобщо някога си е мислила, че е традиционна италианска домакиня. Студенината, която струеше от очите ѝ принадлежеше повече на лихвар, отколкото на милата възрастна дама, която я беше отгледала. Но куршум, изрязан от тялото ѝ от мъж, който случайно беше вампир, напомни на Иза, че външността е доста измамна.

Назад към част 8                                                                  Напред към част 10

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *