Калона
– Поне защитната стена я задържа. – Пръв заговори Дарий, след като Калона обясни на него, Старк, Аурокс и детектива пълния обхват на мрачната шарада, която Неферет разиграваше в своя „храм“.
– Само временно – каза Аурокс.
Маркс кимна.
– Да, Танатос и Шоуни дават всичко от себе си, но това им се отразява ужасно зле. Дори те нямат представа колко дълго могат да поддържат заклинанието – особено след като то не се ограничава само до Майо. То е обхванало цяла Тулса в защитен балон.
– Осъзнаваш, че това е добре, нали? – Каза Старк. Когато детективът го погледна въпросително, момчето продължи. – Последното нещо, от което се нуждаем в момента, е национално участие. Погледни на това така – колкото по-малко хора станат свидетели на лудостта на Неферет, толкова по-лесно ще бъде почистването ни, след като я спрем.
– Все още ли вярваш, че тя може да бъде спряна? – Попита Маркс.
– Вярвам – каза Калона и наистина го вярваше. – Сражавах се с Мрака под една или друга форма в продължение на векове в другия свят. Войната срещу него никога не беше спечелена, защото Тъмнината трябва да съществува, докато
има и Светлина. Но Светлината печели отделни битки. Неферет е просто поредната индивидуална битка, в която Светлината трябва да победи тази особено упорита и зла форма на Мрака.
– Но цялото това нещо с баланса и битката срещу мрака означава, че понякога и ти губиш – каза Маркс.
– Така е – мрачно каза Калона. – Но най-големите загуби, които преживях, бяха вътрешни. Позволих на Мрака да поквари нещо, което беше чисто, честно и истинско, и когато това се случи, Мракът спечели битката.
– Какво те кара да мислиш, че Мракът няма да те достигне отново и няма да загубиш друга битка? Този път за наша сметка – каза Старк.
– Ти самият си загубил битка с Мрака, момче – стрелна Калона арогантния младеж.
Старк се нацупи, но отговори без колебание:
– Защото обичам Зоуи и съм се обрекъл на пътя на Никс.
– И ето как мога да уверя теб и себе си, че няма да загубя тази битка – заради любовта и заради клетвата, която съм дал. Знам какво е да се закълнеш. Няма да го направя отново. Никога – каза Калона. Той прокара ръка по челото си. То все още беше влажно от пот – единственото външно доказателство, което не можеше да контролира и което показваше, че раните, получени предишната нощ, все още не са напълно зараснали и продължават да го болят. Трябва да се изкача високо – може би до покрива на храма на Никс. Там безсмъртната магия в кръвта ми може да призове изцелението към нея – трябва да намеря време… Трябва да намеря време.
– Хей, големецо, сигурен ли си, че нямаш нужда от малко почивка? – Попита го Маркс.
Калона отклони въпроса му, избягвайки го със свой собствен.
– Детектив, бих искал да ви помоля за една услуга.
– Разбира се, всичко, особено ако това ще помогне да се отървем от Неферет.
– Бих искал да разпитате Линет. Тя не изглежда нищо повече от един напълно ужасен човек, който току-що е преживял най-травматичното преживяване в живота си. Тя с готовност отговори на всичките ни въпроси – обясни как съществата на Неферет обладават хората, даде ни точни данни колко хора са хванати в капана на Майо, какво прави Неферет с тях и колко от тях са под неин контрол.
– Изглежда, че тя ни сътрудничи добре – каза Маркс.
– Да, изглежда така. Но две неща в нея ме притесняват. Първо, тя продължава да задава въпроси за Неферет.
– Какви въпроси? – Попита Маркс.
– Като например какво се е случило с Неферет, за да я направи луда, как е придобила силата си, наистина ли е богиня и ако е така, как ще я спрем.
– Не мога да я виня, че си задава някой от тези въпроси – каза Старк. – Ако Неферет току-що ме беше взела за заложник, аз също щях да искам някаква информация за нея.
– Съгласен съм – каза Калона. – И нямаше да ме тревожи толкова, освен второто нещо: тя се поколеба, когато я помолих да избяга и да дойде с мен.
– Тя категорично отказа да дойде с мен – каза Маркс, а после добави: – Което беше разбираемо. Нямаше вдигнат защитен щит и Неферет никога не би и позволила да излезе оттам.
– Много вярно, но интуицията ми казва, че в Линет има нещо повече, отколкото тя представя. Тя твърди, че тази вечер е била принудена да отиде по поръчка на Неферет и че е била придружена от нишките на мрака и обладан слуга, за да се гарантира нейното подчинение и връщане. И все пак тя е била извън Храма, прикрита от Неферет, много преди някой друг да се присъедини към нея.
– Какво е нейното обяснение за това? – Попита Маркс.
– Че Неферет е показвала на всички останали заложници, че тя е нейната фаворитка, като и е позволила да напусне сградата без придружител – каза Калона.
– Всъщност това не е добре. Възможно е Линет да таи симптоми на стокхолмски синдром.
– Какво е това? – Попита Старк.
– Това е механизъм за оцеляване на заложници, които се борят за живота си – каза Дарий.
– Впечатлен съм – каза му Маркс.
Устните на Дарий потрепнаха нагоре.
– Детектив, обучението на воините включва много повече от мечове, ножове и пистолети. То включва и психология – както човешка, така и вампирска.
– Аз не съм имал никакво обучение за воин – каза Аурокс.
– Нито пък аз. Роден съм като Воин. – Калона направи пауза и погледна Старк, като добави: – А момчето не е имало достатъчно обучение, за да знае много от всичко. Моля те, обясни ни синдрома.
– По принцип трябва да са изпълнени определени условия. Да видим, че е минало доста време от похищението. Първо, трябва да има възприета заплаха за оцеляването на заложника и убеждението, че похитителят е готов да действа по тази заплаха – каза Маркс.
– Жената на Уидърспун отговаря на това условие – каза Калона.
– Следващата стъпка е, че възприемането на малки добрини от страна на похитителя от страна на заложника трябва да попада в атмосфера на терор – добави Дарий.
– Определено бих нарекъл отговарящо на този критерий гледането на пипалата на Мрака, които се пропукват през шестдесет човешки тела, докато Неферет и дава чаша хубаво вино и след това обсъжда планирането на събитията – каза Старк.
– Да, можеш да отметнеш това поле – каза Маркс. – И последната стъпка е, че тя трябва да е била изолирана от гледните точки на всички, различни от тези на похитителя, и да е имала усещането за невъзможност да избяга.
– Проверявам и потвърждавам – каза Старк.
– Това би могло да обясни любопитството ѝ към Неферет. Тя не пита, защото е притеснена. Тя пита, защото е обсебена – каза Дарий.
– Ще поговоря с нея – мрачно каза Маркс. – Дръжте я под ключ, само не забравяйте да го направите по незаплашителен начин. И интуицията ти е права, Калона. Не и се доверявай.
Назад към част 31 Напред към част 33