П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 56

Зоуи

– Добре, така че всеки от вас има своите задачи – каза Деймиън, когато се изправихме, протегнахме се и най-накрая се приготвихме да напуснем трапезарията.
– Да, кралица Деймиън, Шейлин и аз ще се съберем с Крамиша и Ленобия. Ще обединим суперсилите си на пророчици с това, което Ленобия знае за миналото на Неферет, и ще видим дали ще успеем да открием ахилесовата пета в Лудата гад. След като потренирам – каза Афродита, а после натъпка в лицето си още едно брауни.
– Преди – казах аз. – Това е по-важно от задника ти.
Афродита ме погледна с поглед, който ясно казваше, че няма нищо по-важно от задника ѝ. За щастие тя беше твърде заета да дъвче, за да говори.
– Ще помоля професор П да отиде с мен в медийния център, за да проучи стари митове и легенди. Надявам се, че ще успеем да намерим нещо, което да ни помогне – каза Деймиън.
– Аурокс, Репхайм и аз ще освободим Дарий, детектив Маркс и младите воини, които са пратили да патрулират по стените – каза Старк.
– И ще обсъдим повече за миналото на бащата – каза Репхайм.
– Неприятно ми е, че се налага да го правиш – каза Стиви Рей.
– Той би искал да го направя. Той би искал всичко, което ще ни помогне да спрем Неферет – каза Репхайм.
– А Стиви Рей и аз ще се свържем със Сгиах по скайп. Отново. – Вдигнах жълтия тефтер, който ми беше дала Афродита. – Да, имам въпросите, които всички измислихме, за да и ги зададем.
– Отлично – каза Деймиън и аз не за първи път си помислих, че някой ден от него ще стане наистина добър професор.
– Сега е няколко минути след полунощ – казах аз. – Нека се срещнем отново тук около четири и трийсет. Това ще ни даде възможност да поговорим за наученото и да вечеряме преди изгрев слънце.
– Добре, ще се видим след малко… – Каза Старк, навеждайки се да ми даде целувка за довиждане, когато в стаята нахлу Никол, следвана от Шоуни и Ерик.
– Танатос е мъртва – заклинанието е развалено – Неферет е свободна! – Каза Шоуни, задъхвайки се.
– Какво стана? Добре ли си? – Попитах, докато Старк и Ерик ѝ помагаха да седне.
– Ще се оправя. И всичко, което знам за случилото се, е, че нещо много голямо и лошо се е ударило в стената по едно и също време. Огънят не можа да се справи с него. Силата му уби Танатос. – Шоуни преглътна виното, което Афродита ѝ подаде.
– То почти уби и Шоуни – каза Ерик.
Маркс и Дарий се втурнаха в стаята.
– Това е Неферет. Тя е свободна и върви насам – каза Дарий.
– Получавам доклади от униформените на барикадите. Тя ги унищожава всички – каза Маркс.
Вътре в мен всичко се успокои. Мислите ми бяха ясни и съсредоточени.
– Деймиън, Шоуни, Шейлин, Стиви Рей – елате с мен – казах аз.
– Няма да отидете никъде без мен – каза Старк. – И защо, по дяволите, всички не останем тук? Поне има стени около нас.
– Една стена няма да ни защити от Неферет. Тя ще мине направо през нея. Ще убие всички, като започне с онази голяма група хора, които дойдоха при нас за защита – казах му аз. – Не, ние няма да останем тук. Но да, ти ще дойдеш с мен. Както и ти, Репхайм, и ти, Аурокс.
– Ти си изгубила шибания си ум, ако мислиш, че ще остана тук – каза Афродита.
– Трябва да го направиш. Ако тя ни мине, ти, Дарий и Маркс трябва да изведете хората оттук. Отиди в бенедиктинското абатство. Скрий се в тунелите. Там тя ще е по-малко силна. Обади се на Върховния съвет. Обади се на Сгиах. По дяволите, започни да се обаждаш на всички от Къщите на нощите по света. Ако не успеем да спрем Неферет, тя няма да е проблем само на Тулса. Тя ще бъде проблем на целия свят – казах аз и отидох при Афродита. Прегърнах я и тя ми отвърна с прегръдка. – Молете се Никс да ни помогне да намерим начин да спрем Неферет – прошепнах и аз.
Афродита ме хвана за раменете и срещна погледа ми. С твърд, силен глас тя каза:
– Ще се моля да си толкова умна и силна, колкото си мислех, че си от първия ден, в който те срещнах. Ти можеш да я спреш. Знам, че можеш. Просто вярвай в себе си.
– И в нас – каза Стиви Рей. Тя и останалата част от кръга ми стояха до вратата. – Вярвай във всички нас, Зи. Няма да те разочароваме.
– Тогава да вървим – казах аз. – Да я спрем завинаги.
– Къде отиваме? – Попита Старк.
– В парка Удуърд. – Погледнах Маркс. – Включи радиото си. Кажи на хората си да се изтеглят. И им кажи, че докато се измъкват от пътя ѝ, трябва да викат един на друг, че Зоуи и нейните вампири обикалят в парка и чакат да я хванат в капан.
– Тя ще дойде направо при теб – каза Маркс.
– Такъв е планът – казах аз.
– Благословени да бъдете – каза Дарий.
– Весела среща, весела раздяла и ще се срещнем пак весело – казах аз. И след това спринтирахме към паркинга и се натоварихме в Хамъра.
Отне ни само няколко минути, за да стигнем до Удуърд парк. – Закарай Хамъра до хребета, този, който гледа към центъра. Докато давах посоката на Старк, получих изблик на осъзнаване. Боже мой! Това може да е то!
– Не е ли това мястото, където си мислише, че си убила онези мъже? – Каза Старк.
– Да! – Заведи ни там, бързо!
Старк прескочи бордюра и подкара Хамъра, спирайки под един почернял дъб. Всички излязохме от автомобила.
– Добре, слушайте, всички – казах аз. – Имам план – той е малък, но поне е нещо. В основата на хребета се намира пещерата, в която се е скрила Неферет, преди да убие двамата мъже, които мислех, че съм убила.
– Искаш ли да направим кръг около нея, Зи? – Попита Стиви Рей.
– Не. Ще застана на върха на онези каменни стълби, точно там. – Посочих. В парка работеше само една улична лампа – мястото беше доста объркано от пожара, който беше предизвикала мълнията. Но и тази светлина беше достатъчна, за да видим каменната пътека, която водеше между храстите с изпепелени азалии и се вливаше в широки, груби стълби, спускащи се към улицата и пещерата. – Определете посоките си, бързо.
– Северът е натам! – Посочи пред нас Стиви Рей.
– Останалите имате позиции оттам?
Въздухът, Огънят и Водата кимнаха.
– Добре, разпределете се. Извикайте елементите си при себе си. Няма да хвърлям кръг, не и докато тя не е достатъчно близо, за да попадне в него.
– Искаш да кажеш, че е попаднала в пещерата – каза Аурокс.
Кимнах.
– Нашата кристална пещера – каза Деймиън.
– Как ще я задържим в нея, след като успеем да я затиснем вътре? – Попита Стиви Рей.
– Стара магия – казах аз с много по-голяма увереност, отколкото се чувствах.
– Как ще я доближим достатъчно близо до пещерата? – Попита Старк, като ме наблюдаваше внимателно.
– Ами, ахилесовата ѝ пета ще стои на върха на стълбите и ще ѝ говори глупости, докато не се вбеси достатъчно, за да се приближи – казах аз.
– Ти си ахилесовата пета на Неферет – каза Деймиън.
– Да – казах аз. – Тя ме преследва, откакто бях белязана. И ще продължи да ме преследва.
– Не ми харесва да си стръв – каза Старк.
– Тогава ме пази, докато не се приближи достатъчно, за да хвърля кръг около нея – казах му аз.
– Тя ще трябва да мине през мен, за да те хване – каза Старк.
– И през мен – каза Аурокс.
– Благодаря ви – казах им аз. – Вярвам и в двама ви. Обърнах се към Стиви Рей и Репхайм. – Репхайм, пази Стиви Рей. Ще хванем Неферет в капана на земята – това означава, че елементът на Стиви Рей ще бъде ключът към това.
Репхайм кимна.
– Винаги ще я пазя.
– Деймиън, Шоуни, Шейлин – накарайте елементите си да ви скрият, докато ви съобщя, че можете да ги повикате в кръга. Вие тримата ще бъдете най-малко защитени от всички нас.
Деймиън хвана ръцете на Шоуни и Шейлин.
– Разбираме. И няма да ви разочароваме.
Отидох при Шоуни и взех ръката ѝ. Стиви Рей се присъедини към мен, с което кръгът ни се завърши.
– Обичам ви. Всички ви обичам. Без значение какво ще се случи с мен, ако кръгът ни се разпадне, махайте се оттук. Отидете в тунелите ни под депото. Стиви Рей, заведи ги там. Използвайте земята, за да се запечатате, докато успеете да се прегрупирате.
– Не без… – започна Стиви Рей.
– Не! – Гласът ми беше изпълнен със сила, което накара четиримата да се стреснат от изненада. – Трябва да ме послушате. Ако кръгът се разкъса, аз ще бъда като Танатос. Това е моят кръг, моето заклинание. То ще ме убие. – Докато го казвах, знаех, че е вярно. Погледът ми намери Аурокс. – Ако съм мъртва, защити ги.
Аурокс не каза нищо, само кимна веднъж.
Очите ми срещнаха тези на Старк.
– Ако все още си жив, помогни на Аурокс да ги изведе на безопасно място.
– Ще го направя, моя върховна жрице, моя кралице, а след това ще те последвам в другия свят – каза Старк и ми се поклони мрачно.
– Поне този път ще знаеш къде да ме намериш. – Усмихнах му се. – На входа, под дървото на желанията. Ще те чакам.
В далечината се чу пронизителен писък.
– Неферет идва – казах аз. – Аз съм вашия център. Обиколете около мен, но се скрийте! Сега! И нека всички вие да сте благословени.
Кръгът ми се разпръсна на север, на юг, на изток и на запад, оставяйки ме сама с Аурокс и Старк. Извадих Виждащия камък изпод тениската си и издърпах тънката платинена верижка над главата си. Държейки я здраво в ръката си, погледнах от Старк към Аурокс:
– Ако това нещо започне да ме променя, убий ме, преди да съм станала като нея.
– Ще бъде така, както казваш – каза Аурокс.
Старк изглеждаше блед, но кимна.
– Няма да му позволя да те превърне в чудовище.
– Благодаря ви – казах аз. – А сега нека спрем тази кучка, преди да е наранила някой друг, когото обичаме.
Старк и Аурокс ме последваха, докато вървях бързо по каменната пътека. Изпитах странно чувство на дежа вю. Дали само преди няколко дни бях тръгнала по тази пътека, ядосана на света? Изглеждаше, че е минало цял век, а аз бях съвсем различен човек.
Аз съм друг човек. Това, което се случи тук, ме промени. Това, което се случи тук, ме накара да порасна. Осъзнах.
Стигнах до върха на широкото каменно стълбище и спрях. Посочих надолу през ръба на хребета и казах:
– Там, виждаш ли го? Вътре в заоблената каменна площ там е пещерата. Там ще я хванем в капан.
Чухме още един писък, този по-близо до парка.
– Слизам надолу. – Посочи Aурокс. – Ще се скрия зад камъните в основата на стълбите. Неферет ще очаква да види Старк. Тя няма да ме търси. – Той погледна към Старк. – Ще се преобразя. Ако загубя контрол и се обърна срещу някой от вас, направете каквото трябва, но ме спрете.
– Аурокс, няма да загубиш контрол. – Думите прошепнаха в ума ми и аз ги повторих на глас. Гласът ми дори не звучеше като моя – беше по-стар, по-мъдър, по-силен и напълно изпълнен с любов. – Твоят бик се е променил. Той вече не е създание на Мрака. Старата ти магия вече е магия на Светлината.
– Коя си ти? Откъде знаеш това?
Шепотът ме напусна и със собствения си глас казах:
– Ами, аз съм жрица на вашата Богиня. Тя ми казва различни неща. Този път тя ми каза това за теб.
– Ако това е вярно, всичко ще си е струвало – каза Аурокс.
– Тогава си е струвало, защото нашата богиня никога не лъже – казах аз.
Старк протегна ръка на Аурокс:
– Успех. Радвам се, че в крайна сметка си тук с нас. Съвсем правилно е да ми помогнеш да защитя Зоуи.
Аурокс се хвана за предмишницата му.
– Когато всичко това приключи, бих искал да споделим една или шест бири.
Старк се усмихна.
– Договорено е.
– Чудесно – казах аз, като поклатих глава и на двамата. – Смърт – унищожение – нашата богиня ви говори – а вие двамата искате бира.
– Не точно сега, Зо. След това – каза Аурокс на езика на Хийт, след което слезе по стълбите, като ги вземаше по три наведнъж.
Обърнах се към Старк, но преди да успея да кажа каквото и да било, той ме придърпа в прегръдките си и ме целуна.
– Просто живей – каза той, когато най-накрая ме пусна.
– Ще живея, ако ти искаш – казах аз.
– Уговорено е – повтори той.
Тогава едно движение през рамото му привлече вниманието ми. Под уличното осветление на кръстовището на Двадесет и първа и Пиъри Стрийт се рояха пипала на Мрака.
– Тя е тук – казах аз. Стиснах камъка си, мислейки… мислейки… И тогава разбрах – поне част от това, което трябваше да направя. – Трябва да е като на Скай. Феите са привързани към старата магия!
– Какво мога да направя, за да ти помогна?
– Трябва ми нещо остро.
– Не се притеснявай. Аз съм се погрижил за това. – Старк спринтира към Хамъра, дръпна вратата и извади торбата, пълна със стрели, която беше донесъл. След това се затича към мен. Спря и извади една от стрелите от чантата. – Бъди внимателна. Тя е много остра. – Той ме целуна бързо, свали лъка от гърба си и зае позиция на три стъпала по-надолу от мен. Усмихна се мрачно и каза: – Не мога да я убия, но със сигурност мога да я нараня.
– Тя е суетна. Запомни това. Стреляй към лицето ѝ – казах аз. – Това наистина ще я вбеси.
След това цялото ми внимание се съсредоточи върху нейните пипала на Мрака. Те се рояха в парка, като черно масло, което се разливаше по повърхността на океана. В центъра им, носена напред от вълната на злото, беше Неферет.
Не биваше да се изненадвам, че се е променила. Всички ние се бяхме променили от последния път, когато я бях видяла. Просто не бях очаквала, че лудостта в нея накрая ще се прояви толкова видимо.
Неферет беше по-голяма, отколкото беше преди. Ръцете и краката ѝ бяха несъразмерни с останалата ѝ част. Бяха се издължили, особено пръстите ѝ. Движеха се непрекъснато, неспокойно, сякаш не можеше да се задържи на едно място.
Паяк! О, богиньо, тя ми напомня на паяк!
– Дух, ела при мен – казах аз, преди страхът да ме завладее. Мигновено усетих как се изпълва с любимата ми стихия, как успокоява нервите ми, как успокоява страха ми.
– Никс, ще се справя с останалото, ако само ми помогнеш да бъда мъдра и силна.
Гласът на богинята прониза съзнанието ми заедно с духа, изпълни ме и прогони и последния ми страх.
„Имаш моята благословия, Зоуи Редбърд. Не забравяй, че любовта е най-силна от всичко…“
Уверено пристъпих към ръба на каменното стълбище.
– Неферет! Аз съм Зоуи Редбърд. Тук съм, защото ми е писнало от твоите глупости. Времето ти за убиване свърши. Сега.
Изумруденият поглед на Неферет веднага се фокусира върху мен. Усмивката ѝ беше влечугоподобна.
– Да не искаш да кажеш, че ми е дошло до гуша от твоите глупости, празноглаво, нелепо дете?
– Всъщност не – казах аз. – За разлика от теб, аз имам предвид това, което казвам. Глупост е, защото глупоста си ти.
– Колко мъдро от твоя страна – изсмя се тя. – И каква приятна изненада е да те намеря толкова бързо и лесно. Мислех си, че ще трябва да те изтръгна от средата на кръга ти, след като всеки от приятелите ти доброволно и глупаво се жертва за теб.
– Е, Неферет, грешиш. Отново.
Докато тя ми се смееше и се плъзгаше по тротоара и в парка, аз си поех дълбоко дъх.
Мога да го направя. Знам, че в Тулса има Стара магия, а там, където е най-древната от магиите, има и Феи.
Вдигнах камъка на ясновидците и мислейки за това, на което ме беше научил Сгиах, както и за това, което ми беше напомнила Никс, прокарах върха на стрелата по дланта си. Потупах ръката си, като попих кръвта, след което вдигнах камъка на ясновидците и казах:
– Призраци на духа! Елате при мен! – Издухах голяма струя въздух над дланта си, изстрелвайки каскада от кръв към камъка на ясновидците. Кръвта сякаш попадна във вихър, премина през центъра на камъка, а когато излезе от другата страна, избухна експлозия от ярка лилава светлина.
Усмихнах се на призраците.
– Благодаря ви, че ме чухте. Искам едно нещо от феите. Излейте светлината си в този мрак. – Посочих гнездото от гърчещи се същества, обграждащи Неферет.
Призраците се отдръпнаха от мен. Секунди по-късно пурпурни светлини избухнаха около Неферет, като изпратиха кръв и плът в небето.
– Не! – Изкрещя Неферет. С неестествено изпънатите си пръсти тя погали ранените същества, които се плъзнаха обратно към нея, като им мърмореше, сякаш наистина бяха нейни деца. После се изправи. Гневът ѝ пламна в мен.
– Ще съжаляваш, че си го направила! – Неферет започна да се плъзга напред и заповяда: – Най-накрая, най-накрая, убийте Зоуи Редбърд!

Назад към част 55                                                Напред към част 57

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *