* * *
– Мислех, че градът се е съгласил да построи стена около тази част на парка, за да не допуска зяпачи – каза Афродита, като се намръщи към затъмнената предна част на запечатаната каменна пещера.
– Те ще го направят. Но аз ги помолих да изчакат до края на днешния ден – обясних аз.
– Какво става, Зи? – Попита Стиви Рей.
– Ами, уговорката е следната. Аурокс няма да ме остави на мира – казах аз.
– Аурокс? Не е ли той там, да не би Неферет да излезе оттук? – Попита Шейлин, сочейки към пещерата.
– Той е, но е и в сънищата ми – казах на приятелите си.
– Какви сънища? – Попита Афродита.
Поклатих глава.
– Наистина не знам. Не си спомням нищо от тях, освен че Аурокс продължава да ме вика по име и колкото и пъти да се опитвам да му отговоря, не мога да го достигна. Но знам, че той е там. Знам, че има нужда от мен.
– Какво според теб означава това? – Каза Деймиън.
– Ами, мисля, че означава, че е попаднал в капан и трябва да го освободя – казах аз.
– Чакай, не. Ако го пуснеш оттам – Афродита подръпна брадичка към пещерата – Неферет и нейните отвратителни слуги ще избягат.
– Всъщност не мисля, че ще се случи точно това. Няма да пусна Старата магия на Аурокс. Просто ще освободя душата му.
– Но душата му вече я няма. Видяхме го онази нощ, точно преди да зареди пещерата, и това определено беше Хийт, който определено излезе от тялото на бика – каза Стиви Рей.
– Да, вижте, ето какво е това – не вярвам, че Аурокс е бил бездушен без Хийт. Вярвам, че Аурокс е развил собствената си душа заради изборите, които е направил, и това е, което е попаднало в капана там – казах аз.
– И тъй като Танатос е мъртва, ти си готова да действаш на нейно място и да помогнеш на Аурокс да премине в другия свят – каза Деймиън.
– Е, готова съм да опитам – ако ми помогнете.
– О, за нищо на света няма да пропуснем. Вдигнете се, стадо елементи. Кое е най-лошото нещо, което може да се случи? Тъмнината да се спусне по света? Отново? – Афродита се престори, че се е прозяла. – Била съм там, надрала съм този задник.
– Ще ти помогнем, Зи – каза Стиви Рей.
– Да, вярваме ти – каза Шоуни.
– Щом казваш, че Аурокс се нуждае от помощта ти, значи сме тук за теб – каза Деймиън.
– Абсолютно – съгласи се Шейлин.
– Благодаря ви. Толкова адски горда съм, че съм част от вашето стадо от елементори – казах, подсмърчайки и избърсвайки очите си.
– Зи, ти си сложила елементите в стадото. Огради се, преди да започнеш да подсмърчаш – каза Афродита. – И не псувай. Никога не звучи правилно, когато се опитваш.
Усмихнах ѝ се, докато кръгът ми се разпръсна, заемайки познатите си места. Баба даде на всеки от нас свеща му. Отидох при Деймиън и започнах оттам, откъдето беше започнало всичко, което сега ми се струваше толкова отдавна.
– Въздухът е навсякъде, така че е съвсем логично той да е първият елемент, който да бъде призован в кръга. Моля те да ме чуеш, въздух, и те призовавам в този кръг. – Докоснах жълтата свещ със запалената кибритена клечка и въздухът се завъртя около мен и Деймиън, повдигайки косите ни.
Той ми се усмихна през сълзите, които се събираха, но не се разливаха съвсем от очите му.
– Така ти каза и, когато за първи път призова въздуха в нашия кръг – още първия път, когато моята стихия се прояви за мен.
– Помниш ли! – Отговорих, като примигвах силно, за да не се разплача.
– Разбира се, че помня. Всички ще помним, Зи – каза Деймиън.
Усмихвайки се през сълзите си, се обърнах на юг и отидох при Шоуни.
– Огънят ми напомня за студените зимни нощи и за топлината и безопасността на камината, която отоплява колибата на баба ми. Моля те да ме чуеш, огън, и те призовавам в този кръг. – Червената свещ на Шоуни пламна, преди да успея да я запаля. Тя ми се усмихна. – Продължавай, Зи. Ние сме тук за теб.
Продължих да обикалям кръга към Шейлин.
– Водата е облекчение в горещия летен ден в Оклахома. Тя е невероятният океан, който най-накрая видях, и е дъждът, който кара лавандулата да расте. Моля те да ме чуеш, вода, и те призовавам в този кръг.
Синята свещ на Шейлин се запали лесно и ароматът на пролетен дъжд изпълни пространството около нас.
– Радвам се, че Никс ме дари с този афинитет – каза Шейлин. – Радвам се, че съм част от твоя кръг.
– Аз също, Шейлин – казах и аз.
После се преместих да застана пред най-добрата си приятелка.
– Още един път да направим това и да го направим както трябва – каза Стиви Рей.
Преглътнах буцата, която продължаваше да се опитва да се надигне в гърлото ми, и казах:
– Земята ни подкрепя и заобикаля. Без нея не бихме били нищо. Моля те да ме чуеш, Земя, и те призовавам в този кръг. – Звуците и ароматите на тревиста поляна изпълниха въздуха. С моята най-добра приятелка се усмихнахме една на друга.
След това се преместих в центъра на кръга и завърших хвърлянето, като вдигнах лилавата си свещ, за да я запаля. – Последната стихия е тази, която изпълва всичко и всички. Той ни прави уникални и вдъхва живот на всички неща. Моля те да ме чуеш, дух, и те призовавам в този кръг.
Духът се завихри около мен и през мен, докато моят кръг беше ограден с блестяща сребърна светлина. Затворих очи и се помолих. „Никс, няма да те изненадам, ако кажа, че не съм много сигурна какво правя тук – сигурна съм само, че трябва да съм тук. Моля те, напътствай ме и ме укрепи.“
Отворих очи и се изправих пред почернелите камъни, които бяха зазидани заедно, за да затворят живата гробница на Неферет. Мислейки за Танатос и спомняйки си за това, което бях гледала как тя прави за Калона, протегнах ръка и казах:
– Аурокс! Ти трябва да ме хванеш за ръка!
Това се случи много по-бързо, отколкото очаквах. От центъра на почернелите камъни избухна ослепително ярко кълбо с цвят на лунен камък. То се удължаваше и разширяваше, докато не се превърна в Аурокс!
– О, Боже, Зи беше права! – Изтръпна Стиви Рей.
– Здравей – казах аз. – Виждаш ли ме?
– Виждам те – каза той. Блестяща усмивка озари лицето му. Чу ме. Върна се за мен!
– Да, върнах се. Не оставям част от стадото на елементорите зад гърба си – казах аз.
– Част от стадото на елементорите. Това ми харесва. Ще го запомня.
– Запомни още нещо. Запомни, че се върнах заради теб.
Аурокс изглеждаше напълно шокиран, а после усмивката му се върна. Наистина те е грижа за мен.
– Наистина ми пука – казах аз.
Старк добави:
– Всички нас наистина ни е грижа, Аурокс.
– Аурокс насочи светещите си очи към Старк. Може ли все пак някой ден да изпием тази бира заедно?
– Разбира се! – Каза Старк. – Следващия път.
– Следващия път – повтори Аурокс. После ме погледна. – Сега какво?
– Сега престани да караш богинята си да чака – казах аз. – Ето, хвани ръката ми отново.
Не съм сигурен, че съм готов – каза той.
Усмихнах му се.
– Сигурна съм.
Той хвана ръката ми и аз я вдигнах отново, като си представях, че го хвърлям в небето. Сребърната светлина, която ни обгръщаше, се вля в мен и със силен тласък на енергия Аурокс се изстреля нагоре.
Нощното небе над нас потрепна и после се разтвори като разтворена завеса, за да разкрие Никс, застанала пред красиво синьо езеро. Калона беше до нея и ни се усмихваше отгоре. Гледах как богинята разтвори ръце, за да прегърне Аурокс, сякаш беше майка, която посреща у дома любимия си син.
– Най-накрая постъпих напълно правилно! – Казах, избърсвайки сълзите от бузите си.
Преди завесата към другия свят да се затвори, погледът на Никс се насочи към мен. Богинята се усмихна. Изглеждаше по-млада и по-щастлива, отколкото някога съм я виждала да изглежда. И тогава, много отчетливо, Никс, богинята на нощта, ми намигна.
ТОВА Е ВЕЧЕ:
КРАЙ.