* * *
– Точно както си мислех. Тя е оставена в руини! Това е напълно неприемливо. – Неферет заобиколи преобърнатите столове и изпоцапаните килими в дневната, която някога беше старателно поддържан луксозен апартамент. – Застояла кръв! Стаята мирише на нея. Почистете я! – Заповяда тя. Пипалата ѝ се подчиниха, макар и по-бавно, отколкото когато храната, която беше осигурила, беше прясна. – О, не бъдете толкова придирчиви. Част от тази кръв е от Калона. Дори застоялата, безсмъртна кръв носи сила. – Това сякаш оживи пипалата и те се плъзнаха с по-голям ентусиазъм.
Докато те работеха, Неферет отиде до своята винарна, само за да я намери празна. Не беше останала нито една бутилка от тъмното, скъпо каберне, което тя предпочиташе. – Ето какво се случва, когато не съм тук, за да надзиравам тези мързеливи хора – те пренебрегват задълженията си. Нямам вино, а пентхаусът ми е в развалини! – Раздразненият поглед на Неферет намери разпръснатата купчина тюркоазен прах, който се бе отсял от клетката на Мрака, в която пипалата ѝ бяха затворили досадната упорита Силвия Редбърд. – И това! Отърви се от този ужасен син прах. Той разваля красотата на мраморния под от оникс дори повече от онези изцапани персийски килими. – Няколко пипала се опитаха да изпълнят заповедта ѝ, но се отдръпнаха от синия прах, сякаш той все още имаше силата да ги отблъсква. Най-смелата от плъзгащите се нишки се впи в скалния прах, само за да се размърда и да се измъкне, а гладката ѝ, гумена плът димеше и изпускаше тъмна, смрадлива течност. Неферет се намръщи и направи знак на пипалото. С един остър нокът тя прободе плътта на дланта си. – Ела, нахрани се от мен и се излекувай – промърмори тя, приветствайки студения, болезнен допир на устата на пипалото и го погали нежно, докато то се хранеше от нея, треперещо под допира ѝ.
– Това никога няма да свърши работа. Да чистиш след човешка бъркотия е твърде мъжка работа за моите верни деца. Човешки поклонници, които да чистят след човешка бъркотия – това е, от което се нуждая, за да ме заобикалят, да изпълняват заповедите ми, да облекчават работата ми. И за щастие, под този покрив имаме повече от сто такива. Всички те, с изключение на винаги услужливата Кайли, все още не знаят колко заети ще бъдат съвсем скоро. Хм… как е най-добре да посветя новите си поданици?
Неферет се отърси от пипалото за хранене.
– Не толкова алчно. Ти си излекуван. – Пипалото се отдалечи. Неферет погали дългата си, тънка шия и се замисли. Трябваше да прецени най-добрия начин да продължи напред и да действа бързо.
В църквата на Бостън авеню не беше оставила никого жив, но това, което беше оставила, бяха няколкостотин осакатени, безкръвни трупа.
– Властите ще отидат първо в Къщата на нощта, разбира се. Танатос ще настоява, че никой от нейното девствено стадо не би направил подобно нещо. Смърта ще обвини мен. Независимо дали ще и повярват или не, дори и некадърната местна полиция в крайна сметка ще дойде тук да ме търси. Неферет забарабани с дългите си заострени нокти по черния мраморен плот на разочароващо празния си бар. Не разполагаше с лукса на времето, освен ако не реши да се скрие.
– Не. никога повече няма да се крия. Аз съм богиня, безсмъртна, надарена със способността да владее Мрака. Никс никога не ме е разбирала. Калона никога не ме разбра. Никой никога не ме е разбирал. Сега ще ги накарам да разберат – ще ги накарам всички да разберат! Жителите на Тулса трябва да се крият от мен, а не аз от тях.
Тя трябваше да действа бързо и решително, преди полицията да пристигне и да се опита безуспешно да я арестува – или преди пирът ѝ в църквата да се появи в новините и да започне да плаши гостите на Майо: бъдещите ѝ поклонници.
Неферет намери дистанционното и щракна върху големия плоскоекранен телевизор, който беше монтиран на стената и за щастие беше преминал през битката невредим. Превключи го на местен канал, заглуши бълнуването и започна да се разхожда, мислейки на глас, като не откъсваше поглед от екрана.
– Жалко е, че не мога да затворя хората, както направих с онази старица, и да ги освободя, когато поискам тяхното поклонение или услуги. Така щеше да е много по-лесно за тях, а в крайна сметка и по-важно – за мен. Бих заложила много на факта, че никой от тях не би се борил така, както Силвия Редбърд. Нормалните хора никога не биха могли да влязат или да излязат от клетката на Мрака, създадена от вас, скъпи мои. А от това, което съм видяла досега, моите хора са изключително нормални. – Неферет спря рязко, като се замисли. – Моите поклонници са нормални хора. Тулса е пълна с нормални хора. А аз съм се превърнала в нещо много повече от нормален човек или вампир.
Разсеяно Неферет погали едно пипало, което се беше увило около ръката ѝ.
– Нямаше да затварям хората тук. Щях да ги защитавам, да им позволя да заменят скучния си живот с удовлетворението да ме почитат, точно както направих за Кайли. – Тя погали гладкото пипало, докато то се извиваше от удоволствие. – Не е нужно да ги обгръщам. Имам нужда да ги обгрижвам!
Разперила широко ръце, тя се усмихна на Тъмните си слуги, което беше едновременно изящно красиво и ужасяващо.
– Имам отговор на нашата дилема, деца! Клетката, която създадохме, за да задържим Баба Редбърд, беше слаб, жалък опит за затвор. Научих толкова много от онази нощ насам. Придобих толкова много сила – ние придобихме толкова много сила. Няма да затваряме хората в клетки, сякаш аз съм надзирател, а не богиня. Деца мои, ще покрием самите стени на моя храм с вашите магически, неразрушими нишки, така че новите ми поклонници ще могат да ми се покланят безпрепятствено. И това ще бъде само началото. Когато поглъщам все повече и повече сила, защо да не обгърнем целия град? Вече го знам – знам съдбата си. Започвам управлението си като Богиня на мрака, като превръщам Тулса в своя Олимп! Само че това не е слаб мит, предаван като банални истории от ученици на ученици. Това ще бъде реалност – тъмен друг свят, дошъл на земята! И в моя Тъмен друг свят няма да има невинни, които да бъдат малтретирани от хищници. Всички ще бъдат под моя закрила. Аз държа съдбите им в ръцете си – те трябва само да гледат към моето благополучие, и да изпълнят. Ах, как ще ме боготворят!
Около нея пипалата се размърдаха в отговор на вълнението ѝ. Тя се усмихна и погали най-близките до нея.
– Да, да, знам. Ще бъде великолепно, но това, от което се нуждая първо, деца мои, е обслужване в стаята. Нека призовем новите ми слуги. Някои от тях ще почистят и нагласят камерите ми. Някои от тях ще напълнят винарната ми. Всички те ще ми се подчиняват безпрекословно. Пригответе се. Времето на Неферет, богинята на мрака, настъпи!
Назад към част 4 Напред към част 6