Глава 16
РЕЙНА
Две седмици по-късно клубът не беше по-близо до прекратяване на ситуацията, отколкото когато разбра кой стои зад взривяването на джипа ми. Инк отказваше да напусне клубната сграда, въпреки че вече не бяхме под запор. Твърдеше, че това е най-безопасното място за нас в момента, особено след като именно нашата къща беше станала мишена.
Всъщност всички мъже бяха започнали да отсядат в клубната къща. Дори Блинк беше принудил жена си и децата си да останат тук. Бях готова да се махна от този клуб, а и това, че всички мъже бяха заедно в една сграда толкова дълго време, ги беше направило малко раздразнителни и настървени един към друг. По дяволите, дори на мен ми беше писнало от целия този тестостерон.
Въздъхнах, докато помагах на Изи да довърши приготвянето на закуската за всички мъже. Изи ме погледна.
– Изглеждаш малко по-зле, Рейна. – Коментира тя, а в гласа ѝ се долавяше загриженост. – Добре ли си?
Потрих ръка по корема си, където бебето риташе яростно. Тъй като все още бях дребна, това всъщност беше доста болезнено. Вече имах стрии от това, че тялото ми трябваше да расте толкова бързо, за да побере малкото.
– Просто съм малко уморена – това е всичко. – Уверих я. – Бебето се движи все повече и повече. Между това, че бебето се движи, и това, че коремът ми се увеличава с всеки изминал ден, ми е много трудно да си почина както трябва. – Погледнах навън, където Инк беше в дълбок разговор със Саботаж и Грим. – И не помага това, че всички са на ръба и са стресирани.
Пресегнах се към хладилника и щом се пресегнах да отворя вратата, усетих спазъм в корема си. Мигновено се хванах за корема.
– Изи? – Извиках, а в гласа ми се долавяше страх. Подобни спазми не бяха нормални.
– Рейна, какво става? – Поиска да знае тя, като се втурна към мен, изключвайки печката.
Усетих още една крампа и сълзи напълниха очите ми. Бях ужасена. Не исках да загубя това бебе.
– Инк! – Изкрещя Изи.
Усетих нещо топло да се стича по крака ми и стиснах очи, а сълзите се стичаха по лицето ми. Паниката изтласкваше въздуха от дробовете ми, започвайки да затруднява дишането ми.
– Изи, имам ли кръвоизлив? – Попитах с тих глас.
– О, Боже. – Прошепна тя. – Инк! – Изпищя с пълно гърло тя.
Инк нахлу в кухнята, а останалите мъже от клуба го последваха.
– Рейна, бейби, погледни ме. – Заповяда нежно Инк. Отворих очи, а лицето му се размаза през сълзите ми. – Мило момиче, трябва да си силна, добре? Ще те закараме в болницата. – Успокои ме той.
Кимнах слабо. Инк се наведе и нежно ме вдигна в ръцете си.
– Грим, Тор, Хатчет, да вървим! – Изръмжа Саботаж. – Ебаси, движим се, по дяволите!
Смътно регистрирах четиримата мъже, които ни следваха от вратата, докато Инк се запъти към черния ескалейд на клуба. Той ме настани на пътническата седалка, преди да се втурне към шофьорската. Тор се плъзна на задната седалка точно преди Инк да потегли към портите.
Изхлипах, когато получих поредния спазъм, и стиснах очи, докато отчаяно се опитвах да дишам. Инк се пресегна и леко стисна бедрото ми.
– Рейна, съсредоточи се върху мен, добре? Не се вглъбявай в главата си точно сега, мило момиче. Какво искаш да имаш?
– Не искам да мисля за това. – Изплаках. – Ами ако…
– Не, бейби. Никакви „какво ако“. – Той сложи ръка на корема ми и аз заплаках още по-силно, когато усетих как бебето ми побутва ръката му. – Виждаш ли? Все още рита и удря – адски силно. Хайде. Какво искаш да имаш?
– Искам момченце. – Казах му честно. – Той ще се казва Илайджа Бенджамин Елър.
Инк ми се усмихна – истинска, неподправена усмивка.
– Фамилията ми? – Попита ме той, докато правеше завой. Кимнах.
– Все пак ти ще бъдеш негов баща. – Напомних му.
– Нямам търпение. – Въздъхна Инк.
Той спря пред входа на спешното отделение на болницата и изскочи, като остави джипа да работи. Разкопчах предпазния си колан, хлипайки, когато ме връхлетя поредната крампа, която сякаш изкривяваше вътрешностите ми.
Инк дръпна вратата откъм страната на пътника и ме вдигна от пътническата седалка. Когато ме занесе в болницата, Саботаж вече ни чакаше. Хатчет и Грим ни последваха вътре, докато Тор отиде да паркира джипа.
– Имаме носилка. – Една медицинска сестра се втурна по коридора към нас.
Инк ме сложи на болничната носилка и последва сестрите, които ме отведоха до асансьора. След като се озовах в стаята, паниката отново започна да се проявява и ми беше малко трудно да дишам. Инк продължаваше да ми говори за всичко под слънцето, докато ми помагаше да се съблека и да облека болничната престилка. А когато започнаха да проверяват шийката на матката ми, той ми шепнеше успокояващи думи, за да се опита да запази спокойствие и да се съсредоточи върху нещо друго, различно от болката.
– Изглежда, че шийката на матката ти все още е затворена, Рейна. – Каза Д-р Хауърд, докато сваляше ръкавиците си. – Ще направя ултразвуково изследване, за да видя какво се случва, разбра ли? Просто се опитай да запазиш спокойствие. Ще получим резултатите възможно най-бързо.
***
Уморено погледнах към лекаря, когато той влезе в стаята с моята папка в ръце. Бяха ми дали инжекция, за да спрат контракциите, докато чакаха да получат резултатите от ултразвука. Инк беше на стола до леглото ми, а Саботаж беше в стаята с нас за допълнителна защита на мен. Инк все още не беше пуснал ръката ми и продължаваше да ми говори, като дори привлече Саботаж в разговора ни, за да отвлече вниманието ми.
– Няма нищо лошо, ако поговоря с другия джентълмен в стаята? – Попита Д-р Хауърд, като вдигна поглед от папката ми.
Дори и да имах проблем с присъствието на Инк и Саботаж в стаята, знаех, че нищо друго освен да ме измъкнат с белезници няма да накара никой от тях да си тръгне, включително и Саботаж. Член на клуба му беше в опасност и негово задължение като президент беше да се увери, че всички са защитени. А аз изобщо не исках Инк да си тръгне. Имах нужда той да е с мен.
Освен това знаех, че всички мъже ще искат да разберат какво ми е, така че нямаше смисъл да се опитвам да го крия.
– Всичко е наред. – Уверих го.
Д-р Хауърд кимна.
– Изглежда, че има леко разкъсване на околоплодния ти мехур. – Информира ме тя. Дъхът ми застина в гърлото, докато стягах ръката си около тази на Инк. Той вдигна ръката ми до устните си, като притискаше ръката ми с нежни целувки.
– Казано на разговорен език, това означава, че технически водата ти е изтекла. – Стиснах ръката на Инк още по-силно, докато в гърлото ми се образуваше буца. – Въпреки че прекъсването изглежда много малко, не искам да рискувам. Затова си на строга почивка на легло, докато родиш, което означава, че единственото време, в което трябва да си на крак, е ако ползваш банята или се къпеш. Ще ти предпиша антенатален кортикостероид, за да ускоря развитието на бебето, така че ако то не се излекува от само себе си и родиш рано, бебето ще има по-голяма възможност да оцелее.
В този момент Инк вече беше на крака и разтриваше успокояващо ръката ми с този палец.
– Ще ти предпиша и няколко антибиотика, за да не се появи инфекция. Точно сега основният ти приоритет е да се поддържаш здрава, за да остане здраво и бебето.
Сърцето ми се разтуптя. Съществуваше вероятност да загубя малкото си дете и това знание разкъсваше самите фибри на съществото ми.
– Мога да загубя бебето? – Задуших се, а по лицето ми се стичаха сълзи.
– Не се фокусирай върху това, Рейна. – Заповяда ми нежно Инк. Погледнах към него през сълзите си. Той протегна ръка напред и нежно избърса част от сълзите ми с другата си ръка. – Съсредоточи се върху положителните неща. Не губиш бебето. Всичко ще бъде наред.
След като лекарят излезе от стаята, Саботаж дойде до леглото ми.
– Рейна. – Той заговори грубо, като насочи вниманието ми към него и ме извади от мислите ми.
– Мъже като Инк не се влюбват във всяка жена. – Каза ми той. Преглътнах трудно. – И веднага ще ти кажа, че никой мъж в моя клуб не си пада по слаби жени. Ти си силна и тялото ти е също толкова силно. Трябва да се съсредоточиш върху това и да доведеш това бебе на бял свят, когато му дойде времето. Всички ние чакаме да се запознаем с твоето мъниче и ще го направим. Когато го срещнем, то ще бъде силно и здраво, точно като майка си.
Кимнах, а по лицето ми се стичаха сълзи. Той се протегна и нежно стисна ръката ми.
– Саботаж? – Заговори Инк.
Саботаж погледна към него.
– Бебето ще се казва Илайджа. – Информира го той. Инк погледна към мен. – Ти плачеше прекалено много, докато правеха ултразвука, а през последните няколко часа не беше на себе си, прекалено потънала в мислите си, но ще имаш момче, Рейна.
Долната ми устна потрепери, когато започнах да плача по-силно. Инк се наведе и притисна устните си до моите, а пръстите му се раздвижиха, за да изтрият още сълзи от лицето ми.
Саботаж беше излязъл от стаята, за да ни даде малко уединение. Инк притисна устни към корема ми.
– Илайджа, нямам търпение да се запозная с теб. – Прошепна той.
– Инк? – Попитах тихо, а гласът ми се пречупи. Днешният ден беше дълъг и емоционален. Той ме погледна и повдигна вежди. – Обичам те. – Прошепнах.
Сините му очи светнаха, а по устните му се разтече усмивка.
– Кажи го още веднъж. – Прошепна той.
– Обичам те, Инк. – Казах му, като имах предвид всяка една дума. Последният мъж, когото мислех, че обичам, ме беше разочаровал, но знаех, че това, което имам с Инк, е истинско. И знаех, че невинаги щеше да е перфектно. В деветдесет и девет процента от времето той беше властен, контролиращ задник, но знаех, че в края на всеки ден Инк ще бъде до мен и няма да ме разочарова.
Той ме целуна отново, целувката му беше твърда, изискваща и обсебваща. Изстенах в целувката, а пръстите ми се вплетоха в косата на тила му.
– Умирах да чуя тези думи от устните ти. – Прошепна той. – Обичам те, Рейна. – Изплаках. – Влюбен съм в теб от седем шибани години. – Призна той.
Назад към част 15 Напред към част 17
