ГЛАВА 3
ЕВЪРЛИ
– Какво гледаш? – Попита Люси, проследявайки погледа ми през прозореца на кафене „Белият дъб“.
Галерията. Гледах галерията от една проклета седмица.
– Нищо – излъгах аз. – Просто гледам хората.
Кериган се наведе напред, гледайки покрай Люси от тяхната страна на сепарето ни, за да погледне навън.
– Какви хора?
Тротоарите бяха безлюдни.
– Е… минаваше някакъв човек. – Луси изучаваше лицето ми.
– Държиш се странно.
– Не, не се държа странно.
Тя ме погледна. Онази, която ми напомняше, че сме приятелки още от времето на куклите и че ме познава достатъчно добре, за да знае кога съм пълна с глупости.
Остатъците от закуската ни бяха прибрани, но ние се задържахме, гостувахме си и доливахме кафета от нашата карафа.
– Добре – промълвих аз. – Просто съм… разсеяна.
– Заради родителите ти ли?
Повдигнах ѝ рамене без да се ангажирам. Не, не бяха родителите ми, но това беше достатъчно добро извинение за това защо на закуска се държах като космически кадет. Със сигурност нямаше да им кажа за Хъкс.
– Говорили ли са с теб от миналата седмица? – Попита Люси.
– Електронната поща брои ли се?
Насрочената среща с родителите ми беше минала според очакванията, тоест ужасно. Бях получила строга лекция от майка ми и пълно мълчание от баща ми. Бяха ми се обадили от тяхната фирма и вероятно той беше в своя офис, а мама – в нейния, всеки на собствените си слушалки. Или е бил толкова разочарован, че съм го зашеметила с безмълвието си, или е бил включил разговора и се е включил само в началото, за да ми напомни, че повечето успешни възрастни имат петгодишен план – преди да се върне на работа.
– Искат да знаят какво правя с живота си.
– Какво правиш с живота си? – Попита Люси. Въздъхнах.
– Уф. Не и ти.
Тя вдигна ръце.
– Съжалявам. Просто се притеснявам за теб.
– Добре съм.
Кериган ме дари с лека усмивка. Не се познавахме достатъчно добре, за да я поучавам. От друга страна, Луси…
– В някакъв момент ми трябва работа – казах аз. – Но аз имам спестявания и не излизам да харча куп пари всеки ден.
– Щом отворя фитнеса, си добре дошла да работиш там – каза Кериган и прибра кичур от кестенявата си коса зад ухото, преди да вдигне чашата си с кафе. – Ако залата някога отвори. Разрешенията са спрени, защото градът се притеснява, че дизайнът ми ще е твърде модерен за естетиката на центъра. Ако големите прозорци се смятат за модерни.
– О-о-о.
– Ще го одобрят. – Тя махна с ръка. – В крайна сметка. Това само отлага преустройството и ми струва повече пари за отопление на празното пространство. Както и да е, помисли за работа. Бих се радвала да имам там някой, на когото имам доверие.
– Ще го имам предвид. Благодаря.
Исках ли да работя във фитнеса? Това няма да е най-лошата работа на света. Но също така ми харесваше да имам Кериган за приятелка, а не за работодател. Тя се беше превърнала в бърз приятел и на мен, и на Луси, откакто се преместихме в Каламити. Кериган имаше тези хубави кафяви очи, които бяха толкова мили и състрадателни. Беше адски умна и трудолюбива.
Баща ми слюноотделяше по петгодишния план на Кериган.
Луси отвори уста – от погледа ѝ личеше, че иска да повдигне отново въпроса за пеенето, но аз я прекъснах.
– Косата ти изглежда страхотно.
Тя сведе поглед, знаейки какво точно съм направила. Но го остави, погледна към дългите кичури на косата си и прокара кичур между пръстите си.
– Още една процедура и ще се върна към естествената.
– Ще ми трябва известно време, за да свикна с русото – каза Кериган, като ни накара да се засмеем.
Когато беше избягала от Нашвил, Луси беше боядисала косата си в черно. Но черното не беше Луси и аз се радвах да я погледна и да видя златистите кичури, целунати от слънцето. Дори и цветът да беше дошъл от салона.
Шумът на ресторанта изпълваше тишината, докато всяка от нас отпиваше кафе. Съботният сутрешен наплив започваше да се забавя. Рядко закусвах тук, но „Белият дъб“ се беше превърнал в любимото ми място за късен обяд.
Отвън кафенето приличаше на селска мазна лъжица. Но според Кериган собствениците са направили ремонт преди около пет години, който е придал на интериора модерно излъчване.
Белите плочки на пода блестели. Една от стените била покрита с тебешир, а дневните специалитети били изписани с печатни букви. Три заветни сепарета се намираха до стъклената витрина отпред, а ние имахме късмета да се настаним в едно от тях тази сутрин. На задната стена имаше дълъг плот, където сядах за самостоятелно хранене. Иначе пространството беше изпълнено с маси и столове от бял дъб.
– Това място напомня ли ти за „Хънт“? – Попитах Люси.
Тя се усмихна.
– Помислих си това още първия път, когато дойдох тук. Липсват само терасата и музикантът на ъгъла на улицата.
Двете с нея бяхме прекарали много сутрини в Хънт – преди кучката преследвач да разруши ресторанта. След като в пощенската ни кутия попаднаха достатъчно снимки, на които едната или двете седим на терасата, започнахме да седим вътре. Докато не се появиха снимките отвътре и в крайна сметка не си заслужаваше да ходим в „Хънт“. Не и когато можехме да ядем храна за вкъщи по пижама и да не ни снимат.
Когато Луси се бе превърнала в звезда, тя привлече вниманието на един преследвач. Болна кучка, която беше вкарала и двете ни в ада. Луси беше избягала от Нешвил и беше дошла в Каламити, за да се скрие. Това не се беше харесало на преследвачката, така че в отсъствието на Луси аз станах следващата ѝ мишена.
След заплахи, куршуми и защитен арест, аз също избягах от Нашвил. Да се скрия в Монтана с най-добрата си приятелка ми се беше сторило много по-добра идея, отколкото да чакам поредното ужасяващо писмо, текст или снимка.
Само че когато дойдох в Монтана, бях довела преследвача направо до входната врата на Люси.
Ако не беше Дюк, преследвачът щеше да ни убие. Той беше поел куршума, предназначен за Луси, докато изстрелваше един от своите, слагайки край на живота на преследвача и на тирадата му от страх.
Бяха минали пет месеца, но имаше дни, в които все още чувах бумтенето на изстрела на пистолета. Когато все още усещах мириса на кръв и смърт. Когато косъмчетата на тила ми настръхваха, сякаш ме наблюдаваха.
Отново се обърнах към прозореца, но този път погледът ми не се спря на галерията в края на улицата. Този път сканирах тротоарите.
– Ще спрем ли някога да се оглеждаме през рамо? – Прошепнах.
– Надявам се. – Люси протегна ръка през масата, за да покрие моята. Когато я погледнах, тя също гледаше през прозореца.
Преследвачката беше съсипала твърде много ресторанти и нямаше да ѝ позволя да вземе и този. Принудих се да отклоня погледа си от прозореца.
– Има ли информация за наемател на фермата? – Попитах Кериган.
Тя изстена.
– Не.
– Зима е. Не мога да си представя, че пазарът на наеми е оживен през зимата.
– Не е така. В момента имам три свободни места. Ако успея да запълня едно от тях преди пролетта, това ще бъде огромно събитие.
Кериган притежаваше доста имоти в града, като се подготвяше да се превърне в магнат на недвижимите имоти в Каламити. Когато Луси се премести в Каламити, Кериган ѝ беше наела ферма в покрайнините на града.
Същата ферма, до която преследвачът ме беше проследил.
Не беше изненада, че местен жител не беше наел фермата от Кериган. Новината за стрелбата във фермата беше погълнала Каламити в продължение на седмици. Никой не искаше да живее в къща, в която шерифът беше застрелял жена.
И всичко това, защото съм била глупачка.
Вината ме гризеше, а на върха на езика ми се оформяше „съжалявам“. Бях изгубила представа колко пъти се извинявах на Луси, че съм изложила живота ѝ на риск, и на Кериган, че съм съсипала къщата ѝ под наем. Нито една от тях не ме обвиняваше, но това не заличаваше срама.
– Какво ще правите тази вечер? – Попита ме Кериган, преди да успея да говоря. – Искаш ли да излезем да пийнем?
– Не мога. – Луси се усмихна с онази мечтателна усмивка, която означаваше, че мисли за Дюк. – Ще си направим среща.
– Къде отивате? Трябва ли да гледам Чедър? – Гледането на кученцето ѝ беше страхотно.
– Не, но благодаря. Имаме среща вкъщи.
– Мисля, че може би трябва да поговоря с Дюк за това какво означава среща.
Тя се засмя.
– Това беше моя идея. Ще си вземем храна за вкъщи, ще си наемем филм и ще се гушнем на дивана.
– Ооо – изръмжа Кериган.
Усмихнах се през ведрата си завист. Макар да се радвах, че приятелката ми е намерила любовта, тя също ми липсваше. Някога бях домашната половинка на Луси. Аз бях тази, която поръчваше храна за вкъщи, докато тя избираше филма. Аз бях нейният човек. Лимбо и самотен се превръщаха в синоними. Дори на закуска с приятели самотата ме преследваше. Единственият път, в който си бях отдъхнала, беше нощта ми с Хъкс.
Рийз Хъксли.
Потръпнах. В мига, в който той обгърна ръката ми със своята и ми каза името си с този суров глас, бях обречена. Наричай ме Хъкс.
О, аз го наричах Хъкс. Стенех. Задъхвах се. Крещях. Бях изпробвала всички варианти на Хъкс, докато той се блъскаше в мен.
Наведох брадичка, скривайки руменината по бузите си. По дяволите, каква нощ. Сексът с Хъкс можеше да ме съсипе за други мъже. През последната седмица този мъж рядко излизаше от съзнанието ми. Болеше ме за още докосвания от него. Ръцете му. Устните му. Тежестта на силното му тяло върху моето. Бяхме се договорили за една нощ, не с толкова много думи, но това се подразбираше. Но какво, ако…
– Ев?
– Да? – Отговорих на Кериган разсеяно.
– Искаш ли да отидем при Джейн по-късно?
– Разбира се. Звучи като забавление.
И може би щях да видя Хъкс отново. Може би еднодневната ни среща можеше да се превърне в двудневна. Не търсех каквато и да е връзка, но тялото ми беше оживяло под опитните пръсти на този мъж.
Ако искаше да повтори, нямаше да получи протести от мен.
***
– Трябва да се прибера у дома. – Кериган прикри с ръка прозявка, докато ставаше от масата ни в „Джейн“. – Аз съм мъртва. Искаш ли да те откарам?
– Не. – Аз също станах и я прегърнах бързо. – Просто ще повървя пеш. – Или ще бягам.
Навън беше много тъмно и в момента, в който стъпех на тротоара, вероятно щях да се втурна в мъртвешки спринт към дома. Част от мен искаше Кериган да ме закара по двете пресечки до вкъщи. Но другата част от мен – упоритата част, решена да не позволи на страха да управлява живота ми – щеше да се погрижи да се прибера сама.
И в момента, в който Кериган не ме погледнеше, щях да изровя от чантата си спрея за мечки.
– Кафе утре сутрин? – Попита тя. – Ще дойда и ще се промъкна да поработя малко във фитнеса, със или без разрешителните ми.
– Стига да не ме накараш да размахвам ковашки чук или четка за боядисване, става. – Тя може и да обича да прави проекти за ремонт, но аз никога не съм се занимавал с „направи си сам“.
– Нека се видим към десет. – Тя отново се прозя. – Утре ще си легна.
– И аз. – И за съжаление, щях да спя сама.
Нямаше и следа от Хъкс в бара. Всеки път, когато вратата се отваряше, прикривах обнадеждените си погледи с отегчено любопитство, без да искам Кериган да разбере колко много ми се иска да го видя отново.
– Готова ли си? – Попита Кериган, навличайки палтото си.
– Тъй като няма да шофирам, може би ще остана за още едно питие.
– Искаш ли да остана?
– Не. Върви си вкъщи и спи.
– До утре. – Тя се усмихна, вдигна ръка към Джейн зад бара, след което се отправи към вратата.
През краткия момент, в който вратата беше отворена, вътре нахлу студен въздух. Издърпах ръкавите на пуловера си върху кокалчетата и седнах, като се преместих на мястото си, така че да съм с гръб към вратата. После се загледах в празната сцена.
Групата беше свирила, когато с Кериган пристигнахме около осем. Но тъй като тълпата бе намаляла, а студът бе прогонил повечето хора преди полунощ, групата се бе отказала.
Ние с Кериган останахме до късно, доволни, че можем да се видим за известно време. Тя ми разказваше история след история за израстването си в Каламити. Всеки път, когато друг посетител напускаше бара, той или тя се спираше, за да поздрави приятелката ми. Същото се случваше и когато някой влезеше, защото Кериган сякаш познаваше всеки човек в този град. Хейлс бяха тук от самото създаване на града, още по времето, когато Каламити се наричала Панър Сити.
За новото име на града допринесли поредица от бедствия. Панър Сити е бил селище за добив на злато, но след земетресение, пожар и срутване на мината градът е получил нов прякор: Каламити. То било толкова разпространено, че в крайна сметка било по-лесно да се преименува мястото, отколкото да се променят навиците.
Отчасти причината да останем толкова късно навън беше, че попивах всяка дума от местната култура.
И защото не бях готова да си тръгна. Все още не. Не и когато можеше да има шанс да видя Хъкс.
Миналата събота беше един часа сутринта, когато го намерих тук. Може би той предпочиташе тези късни часове, когато барът беше празен и Джейн миеше чашите, вместо да ги пълни.
Докато минаваха следващите трийсет минути и аз изпих още един джин с тоник, престоят ми в бара приличаше повече на отчаяние, отколкото на надежда. Той не идваше. А аз не исках да бъда жената, която чака наоколо за мъж, който вече е получил всичко, което е възнамерявал да получи от нея.
Била съм там, направила съм това.
През първата година в колежа се наслаждавах на новооткритата си свобода. Люси беше взела отпуск след последната ни година. Това беше нейното споразумение с родителите ѝ. Те ѝ бяха позволили да се занимава с музика една година, преди да се съгласи да отиде в колеж. Моите родители не позволяваха нищо друго освен училище, така че посещавах малко частно училище на няколко часа път от дома.
Ученето ми пострада значително, след като се запознах с партитата. Бях загубила девствеността си. Бях открила алкохола. Мислех, че момчетата, които проявяват интерес, искат нещо повече от лесна победа. Бях толкова отчаяна от всякакъв вид обич, че бърках секса с емоциите.
Освен това повечето момчета обещаваха втора среща.
Задници. Понякога ми се струваше, че през последните десет години съм била в серия със задници. Дори след като научих, че сексът не означава любов и че няколко срещи могат да бъдат полезни за нивото на стрес на едно момиче, все още имаше някои задници, които се промъкнаха през защитата ми.
По дяволите, може би и Хъкс беше задник.
Само че той не изглеждаше като задник. Сърцето ми беше също толкова пазено, колкото и неговото, а сексът беше…
Извих се на седалката, докато сърцето ми пулсираше. Този мъж беше див в леглото. Абсолютно див. Беше също толкова мълчалив, колкото и в дрехите си и на бара, но, по дяволите, нямаше нужда да казва много.
Тихи заповеди. Твърда хватка. Когато искаше да бъда в определена позиция, ме поставяше в нея. Никога не бях била с толкова доминиращ и интересен мъж.
Исках още. Жадувах за повече.
Но очевидно бях единствената.
С дълга въздишка се изправих от стола и навлякох палтото си. Хвърлих пари на масата за последното си питие, усмихнах се на Джейн и се отправих навън.
Бях изминала три метра по тротоара, измръзнала от студения въздух и готова да побягна, когато го усетих.
Присъствието му беше като треска във въздуха. Взрив от топлина, похот и магнетично привличане.
Спрях, обръщайки се бавно.
Очите ни се втренчиха и въздухът изчезна от дробовете ми. Господи.
Хъкс стоеше на тротоара, пъхнал ръце в джобовете си. Не носеше палто, а „Хенли“ се опъваше плътно по широките му гърди. Ръкавите бяха навити нагоре, не съвсем до лактите, което разкриваше пъстрата татуировка на лявата му предмишница. Татуировка, която исках да проследя с езика си.
Стояхме загледани, без да помръднем. Жълтата светлина от уличните лампи подчертаваше ясната линия на челюстта му. Тялото му изглеждаше по-силно, по-високо, осветено от слабата светлина. Но дори и в слабата светлина не можеше да се пропусне блясъкът в сините му очи.
Изчистих буцата от гърлото си и направих две крачки напред, замаяна от близостта му.
– Какво ще кажеш за повторение?
В погледа му проблесна желание, тъмно и опасно като нощта и горещината между нас.
– Без условия. – Гласът ми беше задъхан, а сърцето ми блъскаше в гърдите.
Кажи „да“.
Хъкс не издаде нищо. Дали бях разбрала погрешно този поглед? Дали беше дошъл заради мен? Или за някой друг? Стомахът ми се сви, докато чаках, а съмнението се прокрадваше като отрова.
Кажи „да“.
Той не каза нито дума.
Преглътнах тежко, готова да се обърна, да избягам и да се преструвам, че не съм молила този мъж да ме чука отново, но тогава Хъкс се раздвижи. Той скъси разстоянието между нас с гигантски крачки.
Сърцето ми се преобърна, когато той нахлу в моето пространство.
– Това е просто секс. Нищо повече. Разбираш ли?
Бруталната откровеност ме смрази, но поне ми каза истината. Това беше повече, отколкото който и да е от задниците в миналото. Преглътнах.
– Просто секс.
Той подръпна брадичката си към сградата ми.
Завъртях се на ботушите си и поведох към страничната врата. Хъкс не влезе в крачка до мен. През цялото време оставаше на една крачка назад.
Стъпка след стъпка, стъпките му бяха ехо на моите собствени. Дъхът ми излизаше на бели облаци, а краката ми бяха несигурни. Нетърпеливи.
Той вървеше, близо, но не ме докосваше. Погледът му се спускаше по косата ми. Впиваше се в раменете и дупето ми. Всяка стъпка беше опияняваща, всеки дъх лек, просто защото той беше там.
Това беше най-еротичната разходка в живота ми.
Главата ми беше размътена, а тялото ми пулсираше, докато стигнахме до страничния вход.
Шепот на пръст се плъзна по палтото ми, драскотина от мазоли по плата, когато той отметна косата ми настрани, оголвайки кожата на врата ми. Наведох се към него, гърбът ми се отпусна върху гърдите му.
Дъхът му ме погали по тялото ми. Носът ми се изпълни с аромата му на подправки, сапун и боя. Зимният студ не успя да охлади огъня, който пламтеше под кожата ми.
Хъкс ме побутна леко към вратата и аз примигнах, измъквайки се от мъглата. Бръкнах в клавиатурата и набрах цифрите, за да отключа вратата.
Миналата седмица той ме беше изнесъл по стълбите. Беше ме завъртял точно на тази врата, като запечата устните си върху моите. Целунахме се навън в студа, под звездите. Но тази вечер той не ме докосна. Дори кожата на врата ми да молеше за пълните му устни, той само се приближи достатъчно, за да ме подлуди.
Погледнах нагоре, над рамото си, в синия му поглед. Едно движение и той ми нареди да вляза вътре и да се кача по стълбите. Макар че краката ми се подкосяваха, успях да не се спъна в забързаното си изкачване.
И както беше навън, той остана на крачка зад мен.
Погледът на Хъкс беше единственото му докосване, което ме измъчваше с изгарящи удари. Разходката беше прелюдия, от която нямах нужда. Бях се подмокрила за Хъкс в момента, в който го усетих на тротоара.
Преди да стигна до площадката, изрових ключовете от чантата си. Не се поколебах на ключалката, обърнах я бързо, докато нахлувах в апартамента си и събличах палтото си.
Тогава той беше там и ме завъртя в прегръдките си.
Устните му ме притиснаха, а ръцете му се впиха в косата ми. Той открадна дъха ми, докато ни вкарваше по-дълбоко в апартамента ми, като ритна вратата след себе си.
– Хъкс – изстенах аз, като трескаво се хванах за подгъва на ризата му и я издърпах нагоре по гърдите му, за да открия пресата под нея.
Езикът му навлезе в устата ми, заглушавайки всякакви други думи, докато той поемаше контрола. С косата ми, заключена в хватката му, и с езика му, който ме грабеше, бях на неговата милост.
Не е лошо място.
Възбудата му се притискаше в корема ми, докато ме насочваше към леглото. Когато коленете ми се удариха в матрака, той откъсна устни от мен. След това с една ръка, забита в центъра на гърдите ми, паднах, подскачайки на леглото с писък.
Хъкс посегна зад врата си и дръпна блузата от тялото си.
Устата ми се разтвори при вида на голите му гърди. Дънките му седяха ниско на бедрата, разкривайки дълбоко изрязаното V при бедрените му кости. Под кожата му се провираха вени, а въжетата от мускули се увиваха едно около друго. Татуировката на предмишницата му представляваше вихрушка от абстрактни, смели цветове, която сякаш нямаше модел или форма.
Хъкс беше произведение на греховното изкуство.
И беше опияняващо да знам, че тази вечер той е мой. Целият мой.
Седнах и съблякох пуловера си. Белият дантелен сутиен под него привлече вниманието на Хъкс, челюстта му се сви, когато го разкопчах.
В момента, в който гърдите ми се освободиха, ръцете му бяха там, опипвайки извивките ми, а кокалчетата му стискаха зърната ми. Ухапването от грубия му допир изпрати топлина право в сърцето ми. Извих се в него, исках още, но той откъсна ръцете си и разкопча ципа на дънките си.
Светлината от прозорците беше достатъчна, за да обрисува тялото на Хъкс в приглушени тонове. По кожата му плуваха сенки, които очертаваха мускулите и показваха силата му, докато той събуваше ботушите си. Всяко движение беше грациозно, но забързано. След това дънките му и черните боксерки под тях изчезнаха, оставяйки ме да се задъхвам, докато възприемах възбудата му.
По дяволите, той имаше красив член. Дебел и дълъг, с перлено мънисто на върха.
Отблъснах се от лактите си, действайки, преди той да има възможност да ме спре, и изплезих език, за да уловя капката.
Соленият вкус на Хъкс експлодира върху езика ми и когато повдигнах миглите си, открих, че той гледа надолу с интензивност, която ме накара да потреперя. Отдръпнах се, но той хвана брадичката ми с ръка и ме придърпа обратно към ерекцията си.
– Повтори.
Ъгълчето на устата ми се изкриви, преди да го направя отново, този път прокарвайки език по кадифено-стоманения му член. Облизването ми донесе ръмжащ стон.
Със светкавична скорост той освободи лицето ми и ме запрати на матрака. Бях облякла черен клин за бара с Кериган тази вечер. Той изтръгна високите ботуши от прасците ми, после ме съблече, като с едно плавно свистене свали дантелените ми бикини.
Хъкс се наведе към дънките си и извади презерватив от джоба. Докато слагаше пакетчето между зъбите си и разкъсваше, по лицето ми се разля усмивка. Преден джоб. Не е заровен в портфейла му. Може би все пак беше дошъл в бара заради мен.
Или друга жена.
Отблъснах тази мисъл и зачаках следващата му команда.
Той стоеше над мен, погледът му се движеше по шията ми към гърдите, към блестящите гънки отдолу, докато навиваше презерватива на члена си. След като латексът беше поставен, той посегна към крака ми и го повдигна. Притисна крака ми към рамото си, след което коленичи на леглото.
Бавно се приближи, като огъна крака ми, докато бедрото ми не се притисна към страната ми. Коляното ми беше почти до ухото ми. Разтягането в бедрата ми беше напрегнато, но аз се наслаждавах на изгарянето.
Когато тръгнах да свивам другия крак, за да се разтворя широко пред него, той поклати глава.
– Чукай ме, Хъкс – прошепнах аз. – Моля те.
Без да се преструва, той се впи в мен, разтягайки ме широко, докато се заравяше докрай.
Изкрещях, тялото ми се разтресе, докато се приспособявах към размера му.
– По дяволите – изстена той и насочи устата си към крака ми, прикован към рамото му. Той прокара изпръхналата си буза по тънката кожа на глезена ми. След това се отдръпна, оставяйки ме празна за секунда твърде дълго, преди да се вмъкне отново вътре.
Точно както бях искала, той ме чукаше с твърди и бързи удари. Тласъците му бяха толкова силни, че ги усещах в душата си.
Задъхвах се, без да мога да дишам, докато той ни свързваше. Оргазмът ме връхлетя бързо, като ослепителна светлина, открадвайки зрението ми, докато не започнах да се гърча и да се треса, молейки се за освобождаване.
Достатъчно беше палецът на Хъкс да барабани по клитора ми и аз се разпаднах на хиляди парчета.
Изкрещях името му, без да се интересувам дали целият град Каламити ще го чуе. Звездите се пръснаха в погледа ми и аз пулсирах, тялото ми се гърчеше, докато не изгубих ума си.
– Майната му, това е страхотно – изсъска Хъкс, когато вътрешните ми стени се свиха около него, стискайки го, докато не отблъсна крака ми от рамото си, не се зарови дълбоко и не се отдаде на собственото си освобождаване.
Той се срина върху мен, задъхан. Сърцето му се удряше в кожата ми, ритъмът му беше бърз като моя собствен.
Разделихме се, той потъна в матрака до мен, докато и двамата възстановихме дъха си, а аз протегнах крака си.
От гърдите ми се изтръгна смях. Усмивката на лицето ми беше по-широка, отколкото през цялата седмица. Това не беше просто секс, това беше забавление. Най-хубавото време, което бях прекарвала с мъж в моето легло.
Избутах се до седнало положение, отмятайки косата от лицето си. После се наведох през ръба на леглото, протягайки се към дънките на Хъкс.
– Какво правиш? – Попита той, очите му бяха затворени.
Претърсих джобовете му. Усмивката ми се разшири, когато взех другите три презерватива, които беше донесъл.
С едно подхвърляне всички те се приземиха върху корема му.
– Повтарям.
Назад към част 2 Напред към част 4
