Глава 8
РЕЙНА
Няколко часа по-късно се озовах сама в колибата. Момчетата седяха на предната веранда, пиеха бира и пекоха на скара пържолите, които Тор беше взел по време на пътуването си до града. Бях казала на Инк, че ще се справя сама и ако ми стане самотно, ще изляза навън.
Но аз наистина не бях добре. И загледана в двата положителни теста за бременност пред мен, се чувствах шибано обречена. Светът ми бързо се сриваше около мен.
Бях бременна с детето на изнасилвач.
Тихи сълзи се плъзгаха по бузите ми в бърза последователност и ми трябваше всичко в мен, за да сдържа риданията си. Всичко беше свършило за мен. Бях избягала и най-накрая бях открила сребърна шибана подплата. Бях под закрилата на Инк – шибаната закрила на MC. Двамата с Инк най-накрая бяхме продължили напред с миналото и се надявах, че започваме нещо невероятно заедно.
Но сега нямаше да имам нищо. Не можех да очаквам от Инк да поеме това допълнително бреме. Знаех, че огромна част от него не искаше да ми помага в началото. Сега от него се очакваше да ми помага с шибано бебе на път?
Можех и да започна да се опитвам да намеря друг начин да остана в безопасност, защото Инк нямаше да го прави повече.
Нямаше значение, че Инк току-що ме беше чукал по начин, по който никога преди не бях чукана. С мъже като Инк сексът беше просто секс. Той не означаваше нищо.
Усетих как сърцето ми се разбива още повече в гърдите при това осъзнаване.
Всичко беше свършило за мен. Бях обречена още от самото начало. Джордан се беше погрижил за това.
Излязох от банята, като при това прокарах ръце по бузите си. Вратата на спалнята се отвори и аз вдигнах глава, за да видя как Инк влиза в спалнята.
– Ей, какво става? – Попита той нежно, а ботушите му потропваха по дървения под, докато вървеше към мен.
– Трябва да вървя. – Задуших се, като направих крачка назад от него. Бягах уплашена, но не ми пукаше. Не можех да се изправя пред отхвърлянето на Инк.
– Няма да отидеш никъде. – Каза Инк, тонът му не позволява никакви аргументи. Устоях на желанието да се разплача, докато сълзите ми падаха по-бързо. – Какво, по дяволите, не е наред, Рейна? – Поиска да знае той.
– Просто ме остави да си тръгна. – Задуших се. – Моля те, Инк.
Погледът му попадна на тестовете върху плота в банята и аз се разплаках, а гърдите ми сякаш щяха да се срутят. Исках да си тръгна, преди той да разбере. Не можех да понеса това, че сам ме гони – не можех да се справя с омразата и презрението в очите му.
– Те са положителни, нали? – Попита той, тонът му беше нежен и успокояващ, съвсем не това, което очаквах.
Аз хлипах, но кимнах с глава. С въздишка Инк обви ръцете си около мен, придърпвайки ме към себе си. Стиснах в ръце елека му, а тялото ми се разтресе от силата, която ми беше необходима, за да не се срина напълно в комфорта на ръцете на Инк.
– Всичко ще бъде наред, Рейна. – Прошепна той в косата ми. – Защо искаше да си тръгнеш? – Попита ме той.
Хълцах.
– Защото знам, че ти и Дивите врани няма да искате да ме защитите сега – не и с бебе на път. – Изплаках.
Инк се дръпна назад и ме погледна, а в сините му очи блеснаха искри на гняв.
– Ще се преструвам, че тази тъпа глупост не е излязла току-що от шибаната ти уста. – Той избухна, докато ме придърпваше обратно към себе си, а ръцете му все още бяха увити около мен като одеяло за сигурност. – Нито аз, нито този MC ще ти обърне гръб, Рейна. Приемам те за своя стара дама и MC трябва да уважава това, независимо дали им харесва или не.
Този път аз бях тази, която се дръпна назад, за да го погледне.
– Ти и стара дама? – Попитах недоверчиво. – Това е лудост, Инк! – Изпищях, макар че сърцето ми се блъскаше в гърдите при мисълта, че му принадлежи. Идеята ми харесваше повече, отколкото ми се искаше да призная.
Това нямаше смисъл за мен – не се връзваше в съзнанието ми. Дали Инк си беше ударил главата или нещо подобно?
Инк сви рамене.
– Рейна, изглежда ли, че откровено ми пука? – Попита ме сериозно той. Преглътнах трудно. – Сега си моя. – Надеждата разцъфна в гърдите ми. – Да бъдеш моя идва със защита и семейство. Това означава, че това ще получи и това бебе.
Още сълзи потекоха по бузите ми при думите му.
– Наистина ли, Инк? – Прошепнах, а гласът ми се пречупи. – Няма ли да ми обърнеш гръб веднага щом се справим с Джордан?
Инк поклати глава към мен.
– Това, че претендирам, означава, че съм за дълъг период от време, скъпа. Ти си моя до края на живота ни.
Обгърнах шията му с ръце и се издигнах на пръсти, за да го целуна. Той ме посрещна на половината път, а устните му ме докоснаха с нежност, каквато не знаех, че мъж като Инк може да притежава. Изстенах тихо, извих гръб и се притиснах към него. Ръката му тъкмо беше успяла да се озове под сутиена ми, пръстите му бяха на косъм от зърното ми, когато гласът на Тор ме накара да подскоча от шок и едва не паднах по задник, ако не бяха ръцете на Инк, които ме обгръщаха и придържаха тялото ми към неговото.
– По дяволите. Предполагам, че знам защо още не си се върнал навън. – Каза той с огромна усмивка на лицето си. Изчервих се. – Следващия път се чукай със затворена врата, братко.
Ръката на Инк се сви в ризата, която бях облякла, а тялото му се напрегна.
– Две секунди, за да се махнеш от погледа ми, братче. – Изръмжа Инк.
Тор ревеше от смях, докато се измъкваше от погледа. Инк издиша тежко и поклати глава. Накрая се обърна и ме погледна. Прокара палеца си по долната ми устна и дъхът ми секна, докато разтварях устни.
– Майната му, искам да изкрещиш името ми, когато ме погледнеш така, Рейна. – Каза Инк, а гласът му беше напрегнат. – Нямаш представа какво правиш с мен, сладко момиче.
Докоснах твърдия му член през дънките, а устните ми се изкривиха от палава усмивка. Той вдиша рязко въздух, докато леко се притискаше към ръката ми.
– Мисля, че знам. – Прошепнах.
С намигване се отдръпнах от него и излязох от спалнята.
– Жена. – Чух го да мърмори, докато аз се кикотех точно преди да се блъсна в гърдите на Грим.
Грим ме хвана точно преди да си срутя по задника на пода. Бързо ме изправи на крака и ме освободи, а очите му се спряха над рамото ми, където към нас бързо се движеше Инк, а очите му опасно проблясваха на вицепрезидента.
– Спокойно, братко. – Нареди му Грим. – Застани долу. Тя се блъсна в мен. Аз само се уверих, че няма да си счупи задника.
Инк обсебващо настани ръка върху бедрото ми, но въпреки това кимна на вицепрезидента му.
– Вечерята готова ли е? – Попита той.
Грим кимна.
– Отивам в кухнята да взема още бира. – Той ме погледна. – Искаш ли една?
– Не. Тя не може да я пие. – Отговори Инк вместо мен, което ме накара да вдигна очи към него, а във вените ми се настани паника. Не бях сигурна дали е нормално да кажа на клуба, че съм бременна. Знам, че Инк каза, че няма да ме изостави, но това не означаваше, че останалите членове на клуба споделят същите възгледи като Инк.
Инк само натисна успокоителна целувка на върха на главата ми.
– Трябва да говоря с теб и Тор, докато се храним. – Информира го Инк.
Грим кимна веднъж, продължавайки търсенето си в кухнята за още бира, докато Инк ме изведе навън, където беше поставена обикновена черна маса за карти, а около нея бяха наредени четири пластмасови стола. Тор беше небрежно облегнат на един от тях, а пред него имаше чиния с недокосната храна.
След като всички седнахме, се зарових в храната си, по-гладна, отколкото първоначално си мислех, че съм.
– Имаме малък проблем. – Започна Инк, привличайки вниманието на Тор и Грим. Запазих погледа си твърдо в чинията си. – Рейна е бременна, с бебето на Джордан. – Информира ги Инк.
– Майка на шибаните. – Измърмори Грим, докато пускаше вилицата си в чинията със силно цъкане. Помръднах. – По дяволите. Джордан знае ли? – Поиска той да знае.
Инк поклати глава.
– Рейна току-що разбра преди няколко минути. Накарах Тор да ѝ вземе няколко теста за бременност по-рано, когато излезе тази сутрин.
Грим присви очи към пътния си капитан. Преглътнах нервно. Грим беше абсолютно ужасяващ, когато беше ядосан.
– Ти не пазиш тайни от шибаното си ръководство, Инк. – Изръмжа той.
Инк въздъхна.
– Знам, братко, но не исках да тревожа никого от вас, докато не разбера със сигурност. Нямаше никаква причина да се вълнувам, ако не беше, но тя е, така че трябва да се справим с това.
– Няма да правя аборт. – Заговорих, а гърдите ми се свиха болезнено при мисълта, че ще правя аборт. Щях да се справя с тази гадост сама, преди някой от тези мъже да ме накара да се откажа от детето си.
Поставих ръка защитно върху корема си. Инк поклати глава към мен.
– Престани да правиш прибързани заключения, Рейна. Никой на тази маса не е казал, че трябва да се откажеш от детето си, и ние никога не бихме те накарали. Ние не сме шибани чудовища и не сме Джордан. Запомни това. – Напомни ми той.
– Тогава какъв е планът ти? – Попита Грим, като твърдите му очи срещнаха моите. Свих се на стола си, нервност и страх изпълниха вените ми.
– Спокойно, братко. – Каза Инк на Грим, гласът му беше твърд и едва контролиран, докато говореше на вицепрезидента си. – Тя самата току-що разбра. Ти я плашиш.
Грим въздъхна тежко и се облегна на стола си.
– Искаш ли това бебе, или не, Рейна? – Попита ме Инк нежно.
Кимнах. Не можех да понеса да се откажа от това бебе. Без значение как е било заченато, вече се чувствах привързана към него. От момента, в който разбрах за него, нито осиновяването, нито абортът са ми минавали през ума. Бях готова да се боря със зъби и нокти сама, за да защитя това бебе.
По дяволите, дори бях готова да избягам.
– Няма да се откажа от него. – Казах му яростно.
Инк кимна веднъж и хвана ръката ми на масата, като я стисна нежно, преди да я пусне.
– Ръцете ни тук са вързани, братя. – Каза Тор, за първи път не се шегува и не се заиграваше. – Тя ще има нужда от медицинска помощ. Ако я заведем на лекар, рискуваме Джордан или някой от неговите хора да я открие.
Грим погледна към Инк.
– Не ми се иска да го казвам, човече, защото знам колко си териториален по отношение на нея, но ще трябва да доведем Медик тук. Той е единственият човек, който можем да използваме, за да сме сигурни, че тя получава необходимите здравни грижи, без да я водим в лекарския кабинет.
Инк стисна юмруци върху масата, докато обмисляше думите на Грим.
– Майната му. – Прокле накрая. – Добре. Извикай Медик, да си вдигне задника тук. Увери се, че няма да го проследят и че няма да каже на никого къде отива – дори на шибаната си жена. Той ще бъде тук с нас, докато не получим разрешение да се върнем у дома.
Грим кимна веднъж и извади телефона си. Погледнах към Инк, за да го открия, че вече гледа към мен.
– Ако е между краката ти за повече от минута, Рейна, ще му избия зъбите в шибаното гърло. – Предупреди ме Инк с пълна сериозност.
Тор изръмжа от смях за втори път този ден. Не можах да помогна на усмивката, която избухна на лицето ми. Изражението на Инк се смекчи.
– Инк, той ще бъде там долу за повече от минута. Просто ще трябва да обуздаеш темперамента си. – Казах му.
Челюстта му се стисна, но когато стиснах ръката му, челюстта му се отпусна малко.
– Добре. – Измърмори той, докато вдигаше ръката ми към устните си, за да натисне лека целувка върху кокалчетата ми. – Довърши вечерята си, мило момиче. Вече не се храниш само за себе си.
Винаги съм си мислела, че един мъж, който „претендира“ за мен и ме обладава, ще ме изплаши и ще ме накара да избягам в другата посока, след като бях в капан с Джордан през всичките тези години, но грешах.
Толкова съм грешала.
Оказа се, че просто имах нужда от правилния мъж, който да ме обяви за своя.
И този мъж беше Инк.
Назад към част 7 Напред към част 9
