Т.О. СМИТ – Моля те, татко ЧАСТ 10

След като и двамата се облякохме, я заведох долу за закуска, като кимнах на охранителите от охраната ѝ, докато минавах покрай тях.
Джулиана остана близо до мен, а очите ѝ бяха залепени за пода.
– Джулиана, вдигни очи – казах ѝ. Тя ме погледна изненадано. – Ти си ми равна – никога не си под мен. Искам да се разхождаш с вдигната брадичка, чуваш ли ме?
Тя се намръщи, но кимна. Наведох се и притиснах целувка към мидата на ухото ѝ.
– Направи това за мен, а аз ще те възнаградя по-късно – обещах шепнешком.
По тялото ѝ премина тръпка, но очите ѝ просветнаха при мисълта за наградата.
Боже, обичах да се грижа за нея.
Заведох я до масата, на която бяха Емалин, Джеймс и Картър. Издърпах един стол за Джулиана, преди да седна до нея, и кимнах в знак на поздрав на Ейдриън, който също седна на нашата маса. Госпожа Джуди се приближи до нашата маса и се загледа в Джулиана.
– О, ти си толкова красива – развълнува се тя.
Бузите на Джулиана пламнаха в червено. Започна да свежда очи надолу, преди да си спомни думите ми от по-рано и отново да вдигне брадичката си. Наведох се към нея и я целунах по челюстта.
– Добро момиче – изръмжах аз.
Тя ми се усмихна. Боже, тези шибани усмивки щяха да разтопят вътрешностите ми. Докато ме възнаграждаваше с тези усмивки, щях да умра като шибан щастливец.
– Какво искаш да ядеш, скъпа? – Попита я госпожа Джуди.
– Ще вземе купчина палачинки – отговорих вместо нея. Джулиана намери ръката ми под масата и леко я стисна в знак на благодарност. – Добавете чаша сок от червена боровинка и две бутилки вода, моля.
Тя ми се усмихна.
– Разбира се. А ти какво искаш, Дарен?
Засмях се.
– Всичко – признах си аз. Джеймс се изсмя, като ме нарече дебел задник. Ритнах го под масата, което го накара да се намръщи срещу мен. – Добави и чаша кафе към това.
– Имаш го.
Тя се върна в кухнята.
– Все още ли ядеш толкова много? – Попита ме Джеймс.
Изпънах бицепса си и извърнах глава, като притиснах целувка към него. Джулиана се засмя заедно с Емалин, а звукът от смеха на Джулиана изпрати тръпки право по гръбнака ми, карайки ме да се отпусна още повече в стола си.
– Трябва да се храниш, за да поддържаш това невероятно тяло, братко.
– Спри да взимаш стероиди – каза ми Ейдриън. – Това може да помогне.
Извъртях очи.
– Никакви стероиди в затвора, Ейдриън. Всички тези неща са естествени.
Той се подиграваше. Изненадвайки ме, както винаги, Джулиана обви ръка около бицепса ми, като насочи вниманието ми към нея.
– Харесва ми – каза тя тихо.
Усмихнах се и се наведох да я целуна.
Джеймс ме погледна през масата за хранене.
– След закуска ти и Ейдриън трябва да сте в кабинета ми – каза ми той.
Кимнах веднъж. Ако той свикваше малка среща между нас, значи беше открил нещо.
Джулиана ме погледна притеснено, но аз насочих към нея непринудена усмивка, която моментално успокои нервите ѝ. Тя ми се усмихна, преди да отвори уста и да отхапе последната хапка от палачинката си.
Бавно, но сигурно, апетитът ѝ се увеличаваше, за което бях щастлив като дявол. Тя беше със здравословно тегло, но допреди няколко дни апетитът ѝ почти не съществуваше.
Довърших храната си, докато тя пиеше вода и сок от червена боровинка. Емалин – да благословим сладката ѝ душа – се постара да въвлече Джулиана в разговор, макар че Джулиана беше напълно безмълвна, само кимаше или клатеше глава в отговор. Забелязах, че Джеймс нежно галеше задната част на врата на Емалин, а палецът му докосваше каишката на гърлото ѝ.
Съпругата му беше притеснена от липсата на глас на Джулиана.
Знаех, че Емалин е наясно, че това няма нищо общо с нея, а е свързано с миналото на Джулиана, което също знаех, че притеснява Емалин.
След като Джулиана си допи водата и сока от червена боровинка, я изведох от стаята и я качих по стълбите. Щом влязохме в стаята, тя се свлече на леглото, а очите ѝ се затвориха, докато стискаше възглавницата ми.
Изглежда, че социалното общуване я измъчваше много.
Това беше често срещан признак на тревожност и депресия, а аз не се съмнявах, че моята жена страдаше и от двете.
Наведох се над леглото, като опрях ръце от двете ѝ страни. Тя бавно отвори хубавите си тъмни очи, за да ме погледне.
– Добре ли си? – Попитах я.
Тя кимна.
– Уморена съм – промълви тя и отново остави очите си да се затворят.
Наведох се и допрях устни до челото ѝ.
– Тогава си почини малко. – Извадих телефона от джоба си и го поставих до нея на леглото. – Ако имаш нужда от мен, обади се на Джеймс или на Ейдриън. Те ще ми кажат – уверих я. Тя се напрегна, най-вероятно при мисълта, че трябва да говори с някой, който не съм аз. Прокарах ръка по страната ѝ. – Спокойно, момиченце. Дори не е нужно да казваш и дума, когато се обаждаш. Аз ще знам.
Тя кимна и отново се отпусна. Наведох се и я целунах, преди да издърпам одеялата върху нея и да изляза от стаята, за да отида да разбера какво е научил брат ми.

~*~*~

– Кажи ми какво знаеш – наредих веднага щом затворих вратата на кабинета на брат ми зад себе си, затваряйки тримата заедно в стаята.
Той пъхна ръцете си в джобовете на панталона си.
– Очевидно той търси Джулиана, откакто тя е избягала от него – обясни Джеймс. – Според Джема твоето момиче никога не е напускало клуба, след като е попаднало там – дори за неща от първа необходимост, от които може да има нужда. Винаги е молила Джема да и ги донесе. – Намръщих се на тази част от информацията.
– Трябва да е знаела, че клубът ни е безопасен – отбелязах накрая.
Ейдриън кимна в знак на съгласие.
– Това е и моето предположение. Само се чудя дали е знаела кой е собственикът му – замисли се той.
Поклатих глава.
– Не мисля, че има някаква представа, защото щеше да знае кой съм аз – казах им. – Когато обезоръжих онзи шибаняк в уличката и го нокаутирах, това стресна Джулиана. Тя нямаше представа кой съм до онзи ден.
– Е, тази работа става все по-лоша, братко – каза ми Джеймс.
Стиснах зъби, докато насочвах погледа си към него.
– Е? – Поисках.
– Има парична награда за този, който му я върне жива – един шибан милион.
– Господи Боже – изпъшка Ейдриън. – Тя наистина ли струва толкова?
Гневът ме обзе, а думите му ме изпратиха на ръба. Бутнах го – силно. Той падна на пода. Джеймс скочи между нас, преди Ейдриън да успее да се върне към мен.
– Престанете – изръмжа той към нас. Погледна към Ейдриън. – Това беше глупава постъпка и ти го знаеш. Щях да те вкарам в болница за по-малко от това, ако беше казал нещо такова за Емалин. – Джеймс ме погледна. – Успокой се, братко.
Погледнах към Ейдриън, шибано врящ.
– Тя си заслужава това – изръмжах му. – Тя си струва адски много, шибано повече. Струва си всеки шибан живот в тази проклета къща и още малко.
Той стисна зъби, но не каза нищо повече. Джеймс погледна между нас.
– Добре ли сме?
Кимнах веднъж и се отдръпнах, като се запътих към другата страна на стаята.
– Трябва да обсъдим някаква шибана стратегия – заговорих в напрегнатата тишина, като се обърнах отново към Джеймс и Ейдриън. – Нуждаем се от някаква информация за това срещу какво, по дяволите, се изправяме тук.
Джеймс кимна в знак на съгласие. Той сведе очи към най-добрия си приятел.
– Ти с нас или против нас си, Ейдриън?
– С вас – каза Ейдриън. Той наклони глава към мен. – Съжалявам, Дарен. Не осъзнавах колко много означава тази жена за теб.
Трябваше да знае, като се има предвид, че мъже като нас не водят вкъщи просто така случайни жени. Вместо да споря, както ми се искаше – или да го сритам отново по задника – кимнах му веднъж, преди да погледна обратно към Джеймс.
– Добър съм в получаването на информация – казах му аз. – Ти знаеш това. Ако ме пуснеш, просто се увери, че на мястото на моето отсъствие има допълнителна защита на Джулиана. И знам, че обичаш да имаш Емалин до себе си, но те моля да я оставиш да бъде с Джулиана, докато ме няма.
Джеймс стисна челюстта си, но знаех, че разбира защо го моля.
– Сигурен ли си, че Джулиана ще се съгласи с това? – Попита ме Джеймс.
Кимнах.
– Тя мрази да е сама повече, отколкото се страхува да е около Емалин. Сега е добре, защото знае, че съм наблизо, но се притеснявам какво ще се случи, докато ме няма. – Плъзнах ръце в джобовете на коженото си яке. – Освен това може и да не е говорила много на Емалин на закуска, но не е била напрегната. Беше спокойна. Донякъде има доверие на Емалин.
Джеймс въздъхна, но кимна.
– Ще страдам няколко нощи заради нея – каза той шеговито, макар да знаех, че ще го направи. Обичаше да има Емалин възможно най-близо до себе си през нощта.
Кимнах му с глава.
– Благодаря, Джеймс.
– Ще трябва да си готов да тръгнеш до настъпването на нощта – предупреди ме Джеймс. Той погледна към Ейдриън. – Увери се, че всичко, от което се нуждае, е в колата му.
Ейдриън кимна веднъж, като всички ние приехме знака за тръгване. Аз се върнах направо в стаята си. Когато влязох там, Джулиана се беше облегнала на таблата на леглото ми, придърпала колене към гърдите си. Тя ме погледна, като търсеше очите ми.
Приближих се до нея и притиснах устни към нейните в мека, успокояваща целувка.
– Аз съм тук, момиченце – успокоих я, знаейки, че този термин ще я отпусне напълно.
Отдръпнах се назад и отидох до гардероба, като свалих от шкафа малък сак, за да се опаковам. Джулиана скочи от леглото и паникьосаните ѝ очи намериха моите.
Майната му.
– Ти си тръгваш? – Задави се тя от страх и паника.
– Хей, спокойно – успокоих я аз. Пуснах сака на пода и се приближих до нея, като притиснах красивото ѝ лице в ръцете си. – Трябва да отида да направя нещо, за да те предпазя и защитя. Няма да отсъствам дълго – най-много няколко нощи – обещах.
Тя поклати глава, а ръцете ѝ обгърнаха китките ми.
– Не. Не си тръгвай – молеше тя.
Боже, тя разбиваше шибаното ми сърце.
– Бебе, трябва да го направя. Тук си в безопасност – заклех се аз. – Никога не бих те оставил някъде, където смятам, че не си в безопасност и не си защитена.
В очите ѝ блестяха сълзи.
– Страх ме е да остана без теб – призна тя.
О, моето бебе.
Притиснах устните си до нейните и я побутнах до леглото, като я положих по гръб на него. Дръпнах клина и надолу по краката и разкъсах бикините и, преди да се заровя до дъно в нейната хлъзгава, влажна топлина. Тя извика името ми, а глезените ѝ се затвориха зад гърба ми, докато ме посрещаше удар след удар, а ръцете ѝ драскаха по якето ми.
– Ти си моя – изревах аз. Захапах челюстта ѝ. – Ти ми принадлежиш. Ще бъдеш в безопасност – заклех се аз.
– Дарен – промърмори тя.
Покрих устните ѝ с моите, чуках я силно, запечатвайки се в душата ѝ. Тя свърши силно около мен, путката ѝ задуши члена ми, принуждавайки ме да свърша с нея. Целувах я по-силно, докато се люлеех в нея, все още не бях приключил с нея.
Наведох се, за да мога да наблюдавам как телата ни се сливат. Протегнах ръка надолу и разтрих клитора ѝ с палеца си. Тя се надигна от леглото, а от устните ѝ се откъсна вик. Обгърнах гърлото ѝ с ръка, като нежно стисках страните ѝ, докато придърпвах устните ѝ към моите, без да спирам движението на члена си в нея.
Забих го дълбоко. Забих силно. Завладявах самите дълбини на душата ѝ, запечатвайки името си в сърцето ѝ и в спомените ѝ.
– Моя – изръмжах, когато свършихме за втори път, като винаги повтарях това за нея.
– Твоя – извика тя, а тялото ѝ трепереше срещу моето. – Винаги твоя.
След това я заведох в банята и я настаних на коляното си, като я изкъпах и измих косата ѝ, преди да отнеса сънливото ѝ тяло обратно в леглото. Тя ме прегърна силно, когато я сложих да легне, а устните ѝ докоснаха бузата ми.
– Ще бъда добро момиче, докато те няма – прошепна тя сънливо.
Усмихнах ѝ се, преди да покрия устните ѝ с моите в сладка целувка.
– Винаги си ми добро момиче, бебе. – Докоснах носа ѝ с моя в ескимоска целувка. – Спи спокойно, момиченце.
– Ще спя, татко – промълви тя.
Усмихнах се и се отдалечих от леглото, за да приключа с опаковането, така че все още да имам време да разговарям с Джеймс и Ейдриън, преди да замина.

Назад към част 9                                                                   Напред към част 11

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!