Т.О. СМИТ – Открадната красота ЧАСТ 25

* ЕМАЛИН *

Джеймс влезе в спалнята ни, докато се обличах. Погледнах го с усмивка, но тя бързо падна от лицето ми при леката гримаса, която се беше настанила върху чертите му.
– Джеймс, какво става? – Попитах го.
Той пъхна ръцете си в джобовете на панталона.
– Имам нужда от помощта ти за нещо – каза ми той, докато дърпах блузата си през главата.
Оправих блузата си.
– Ще помогна с каквото мога – уверих го и го казах сериозно. – Какво става?
Той въздъхна.
– Имам нужда от помощта ти в моя клуб – каза ми той. Веждите ми се вдигнаха до челото от изненада. Не бях очаквала това. – Джема ми се обади снощи и ме информира, че играта с ножове продължава, въпреки че вече два пъти им издава заповед, така че ще взема нещата в свои ръце. Искам помощта ти, защото искам да направя клуба си безопасен и приятен за всички. – Той се намръщи. – Все още ме притеснява фактът, че през всичките три години, в които си била принуждавана да бъдеш подчинена, така и не си получила последващи грижи. Това не ми се струва правилно. Затова искам мнението ти от гледна точка на подчинения; искам подчинените там да се наслаждават на случващото се толкова, колкото и господарите.
Мигновено кимнах с глава, като на устните ми се плъзна усмивка.
– Джеймс, нямаш представа колко много означава това за мен – казах му честно. Очите му се втренчиха в моите изненадано. – Там има толкова много мъже и жени, които са използвани и за които не се полагат нужните грижи. – Приближих се до него. Той извади ръцете от джобовете си и аз ги хванах в своите. – Сериозно, благодаря ти. Подчинените там заслужават много повече.
Той допря устни до върха на главата ми. Затворих очи, наслаждавайки се на това колко сладък мъж е с мен.
– Знам, мъничка. – Той кимна с глава по посока на банята. – Вземи една връзка за коса. Искам яката ти да се вижда, докато сме там – нареди той.
Руменина обагри бузите ми при притежателната му заповед, но аз бързо изпълних заповедта му, като отидох да взема ластика от банята. Вдигнах косата си на кок. Беше небрежно, но работеше и знаех, че на Джеймс не му пука, стига косата ми да е вдигната, за да разкрие претенциите му към мен.
А аз нямах нищо против. Харесваше ми да съм притежавана от него.
Бързо се върнах от банята и взех чифт обикновени, черни равни обувки от гардероба, като ги обух на краката си. След което взех един обикновен пуловер, излязох отново и веднага поставих ръката си в протегнатата от Джеймс. Той вдигна ръката ми до устните си и я целуна нежно по кокалчетата на пръстите ми, като накара сърцето ми да прескочи един удар в гърдите, преди да ме изведе от стаята.
– Джаксън – извика той, когато затвори вратата на спалнята зад нас, – ти си с нас. Ако ми се наложи да я напусна, ти се придържай към нея като шибано лепило – нареди той. – И ще ме предупредиш за всеки доминант, който я погледне, и от когото тя е наранявана.
Бузите ми пламнаха при думите му. Джексън кимна веднъж, без изобщо да изглежда разтревожен.
– Разбрах.

~*~*~

Джеймс ме държеше близо до себе си, докато се движехме из клуба. Погледите естествено бяха насочени към нас. Джеймс излъчваше сила и господство, без дори да се опитва. Това беше в начина, по който се държеше. Той владееше публиката, без дори да се налага да отваря устата си.
Държеше се така, сякаш дори не забелязваше вниманието, докато ме водеше през основната зала към задния коридор на клуба. По гръбнака ми преминаха ледени тръпки, когато той бутна вратата на кабинета, в който беше убил Уилям.
Някак си знаейки какво ми минава през ума, Джеймс хвана брадичката ми и наклони главата ми назад, принуждавайки очите ми да се свържат с неговите.
– Какво ти обещах? – Попита ме той.
Поех си дълбоко дъх, а сините му очи успокоиха тревогата ми.
– Че никога няма да ме нараниш. – Отговорих твърдо, знаейки, че това е истина. Не мислех, че този мъж е способен някога умишлено да ме нарани.
Той прокара палеца си по долната ми устна.
– Добро момиче – похвали ме той. Сърцето ми се разтуптя в гърдите. – Винаги помни обещанието ми към теб, мъничка – нареди той. Постави ръка върху долната част на гърба ми и нежно ме побутна към кабинета. – Джексън, застани на стража пред тази врата – нареди Джеймс, преди да влезе вътре и да затвори вратата зад себе си.
Седнах на един от столовете в кабинета. Джеймс седна на бюрото и се обърна с лице към мен.
– Добре, малката, имам нужда от пълна откровеност и открито мнение по този въпрос – каза ми той напълно сериозно. – Винаги съм стоял настрана от делата на този клуб, но това очевидно е било грешка. Опитвам се да направя промени, за да стане по-безопасно за всички участници. – Той почука с пръсти по подлакътника на стола, на който седеше. – И така, имам нужда да ми кажеш нещата, които трябва да бъдат променени за подчинените.
– Храната – отвърнах мигновено. Изражението на Джеймс не се промени. – Трябва да имат достъп до закуски, вода и храна, ако ще са тук цял ден – казах му.
Той стисна челюстта си.
– Ти не си се хранила? – Гневно попита той. Премълчах. – Нищо чудно, че беше толкова шибано мършава, когато те взех оттук – изръмжа той недоволно.
– Джеймс – предупредих го меко, опитвайки се да овладея отново темперамента му, – сега сме тук, за да направим промени, така че това да не се случва на други подчинени – напомних му. – Храненето не трябва да е привилегия. То трябва да бъде задължително.
Той тихо изръмжа.
– Това ще се промени незабавно – изпъшка той. – Не се притеснявай за това, малката. – Той затвори очи и си пое дълбоко въздух, принуждавайки напрегнатото си тяло да се отпусне донякъде. – Тази дискусия ще бъде трудна като ада – измърмори той. – Толкова ме вбесява, когато ми напомня колко дълго си страдала.
Наведох се напред и хванах ръката му в своята. Той закова очите си върху лицето ми. Нежно стиснах ръката му, опитвайки се да предложа някакъв вид утеха.
– Ти ме спаси, Джеймс. Просто се съсредоточи върху това – нежно го подканих.
Той обърна ръката си, свърза пръстите ни и използва крака си, за да доближи стола ми до своя. Изпищях от шок. Той ми намигна с усмивка.
– Добре, малката. Какво още искаш да видиш променено? – Попита ме той.
– Да спреш да отвличаш подчинени от улицата – изригнах аз. – Знам, че са бездомни, и знам, че някои от тях всъщност са благодарни за това – като мен, – но много други не са, и те го мразят, Джеймс. Той се намръщи. – Ти водиш търговия със сексуални услуги – заговорих тихо, изведнъж уплашена, че говоря много не на място. Той обаче остана безмълвен, очите му бяха вперени в лицето ми, слушаше и възприемаше това, което исках да кажа. Преглътнах силно. – Това не е честно спрямо тях.
Той кимна веднъж.
– Свършено. – Очите ми се разшириха от изненада. – Мъничка, в момента, в който разбрах какво се случва с теб – че имаш по-голям шанс да се грижиш за себе си на улицата, отколкото тук, наредих да се сложи край на всичко това.
При думите му в очите ми се появиха сълзи.
– Съжалявам – прошепнах аз. Притиснах върховете на пръстите си към очите, опитвайки се да ги задържа. – Не очаквах този отговор.
Джеймс плъзна пръсти в косата ми и дръпна главата ми напред, притискайки устни към челото ми.
– На втория ден, в който беше с мен, Джема даде възможност на всички подчинени, които не искат да са тук, да напуснат – информира ме той.
Облегнах се назад на стола си, след като отново овладях емоциите си. Отговорът му – знаейки, че е дал тази възможност на тези подчинени – резонира дълбоко в душата ми.
Моят дон можеше да го смятат за чудовище, но аз знаех по-добре. Той се грижеше там, където наистина имаше значение, и това беше едно от нещата, които обичах най-много в него.
– Знам, че имаш и други условия, които искаш да въведеш – каза ми той. – Била си тук твърде дълго, за да нямаш още.
– Знам, че някои доминанти се оказват привлечени към някой подчинени, и ги привързват с нашийник. – Джеймс кимна, знаейки и това. – Искам доминантът да подпише договор с теб, който юридически да го задължава да се грижи правилно за подчинения си, а също така искам да имаш възможност да поговориш с подчинения – да се увериш, че е съгласен да бъде окован и че не е принуждаван или го прави, защото смята, че трябва да го прави.
– Всъщност това е много добра идея – замисли се той.
– Наистина? – Попитах, изненадана, че мисли така.
Той кимна.
– Това помага да се уверим, че за подчинените се полагат необходимите грижи, което е основната ми цел в тази насока. А по този начин също така позволява на подчинените да знаят, че имат сигурно място, където да се върнат, ако нещата се объркат.
О, този човек.
Той се обърна към бюрото и взе от него една папка, като я протегна към мен. Веждите ми се сгърчиха от объркване.
– Отвори я – заповяда той.
Бавно отворих папката и погледнах надолу към купчината договори, които се намираха там.
– Наредих на г-н Келам да изготви два нови договора – един за доминантите и един за подчинените. Това е нов договор, за да бъдат част от този клуб, и също така ги задължава юридически да не използват игра с ножове, докато са част от тази малка организация. Ако искат да правят каквито и да било игри с ножове, те изобщо не могат да бъдат свързани с моя клуб.
– О, Джеймс – прошепнах аз, а гърлото ми се сви от нови сълзи. – Знаеш ли колко подчинени ще се зарадват на това? – Попитах го, като го погледнах нагоре, позволявайки на кафявите си очи да срещнат сините му. – Те ще бъдат във възторг, Джеймс. Това е изключително важно за тях.
Устните му потрепнаха от усмивка, ъгълчетата на устните му едва се повдигнаха.
– Направих и някои промени относно безопасните думи. Джема ми обърна внимание, че безопасната дума не винаги се спазва. Този договор ще доведе до правни действия срещу тях, ако доминиращ или подчинен откаже да спазва правилата около безопасната дума.
Една сълза се плъзна по бузата ми.
– Наистина правиш това място по-безопасно – прошепнах аз.
Той кимна и протегна ръка напред, като избърса сълзата от бузата ми.
– За теб, мила. Правя го заради това, което това място ти причини.
Покрих ръката му с моята, притискайки я към бузата си.
– Обичам те – прошепнах хрипливо. – Обичам те толкова много.
Той ми хвърли усмивка, която стопли душата ми.
– Винаги, мъничка. Ще пазя тези думи завинаги. – Той придърпа устните ми към себе си, завладявайки устата ми с гореща, изгаряща душата целувка.

Назад към част 24                                                                        Напред към част 26

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!