Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 13

* ИНЕС *

На следващата сутрин се събудих с непоносима болка.
Майната му.
Мразех това време от месеца. То означаваше силно кървене, непоносими спазми и много сълзи и болка.
А също така означаваше, че не съм успяла да забременея, както се предполагаше. Боже, колко трудно можеше да бъде да забременееш? Откакто се бяхме оженили, се чукахме почти всеки ден!
Не исках Джаксън да ме вижда в този вид. Семейството ми беше казало, че ужасните спазми и обилното кървене са нещо, с което трябва да се науча да се справям, но, по дяволите, как се очакваше да се справям, когато болката се засилваше всеки месец?
Надигнах се от леглото и се запътих към банята. Изхвърлих съсипаните си гащи в кошчето и направих необходимото, за да се почистя малко, преди да скоча под душа, оставяйки горещата вода да облекчи поне малко мъчителната болка, която се търкаляше в корема ми.
Искаше ми се да се свия на кълбо и да умра.
– Бебе? – Обади се Джаксън, когато влезе в банята. Стиснах очи. – Добре ли си? Обикновено не ставаш толкова рано.
– Добре съм – отсякох аз и исках той да си тръгне. Вече бях на ръба да избухна в сълзи, а неговата грижа и загриженост щяха да ме преобърнат, ако му позволя. Не исках Джаксън да си помисли, че съм слаба, а поддаването на сълзите, които запушваха гърлото ми, щеше да направи точно това.
Жените имаха периоди през цялото време. Със сигурност ще се справя и с моя.
– Сигурна ли си?
– Джаксън, не съм в настроение – изригнах му, без да се интересувам, че той получава основната част от болката ми. Искаше ми се да се нахвърлям, да крещя, просто да плача и да моля за помощ.
Но не можех да направя нищо от това. Джаксън не беше подписал договор за това и аз не исках да го натоварвам с него.
– Ей, какво става? – Изръмжа той. Отметна завесата на душа назад и ме погледна.- Трябва ли да ти напомням за шибаното ти място?
Насочих треперещ пръст към него, като едва сдържах сълзите си.
– Ако ме докоснеш…
Той стисна челюстта си, а очите му пламнаха от ярост.
– Какво? Снощи беше твърде много за теб ли? – Поиска той. – Може би все пак фантазиите ми са били прекалено много за теб.
Думите му ме прерязаха. Не исках да ми обръща гръб. Не исках да спре да ме контролира по този начин, но не знаех какво друго да направя, за да го накарам да ме остави на мира. Не можех да го оставя да ме вижда в този вид.
Той изръмжа с безсмилостен смях и отметна завесата на мястото ѝ, като ме предпази от гневния му, твърд поглед.
– Може би ще си взема друга шибана подчинена, тъй като жена ми очевидно никога не може да разбере какво, по дяволите, иска.
Знаех, че го боли, защото му бях отвърнала. Знаех, че го притеснява това, че не му казвам какво не е наред.
Но вместо да го утеша и да се опитам да поправя положението, преди да е станало твърде късно, аз само го влоших.
– Може би трябва – изригнах аз. – Защото предпочитам да съм мъртва, отколкото да съм заклещена в този шибан брак с теб.
Блъскането на вратата на банята ме накара да потръпна.
И тогава се разплаках, а сълзите разтърсиха гърдите ми.

Назад към част 12                                                                Напред към част 14

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *