Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 16

* ДЖАКСЪН *

Нямаше да лъжа – количеството кръв, което беше загубила, малко ме стресна, но фактът, че Емалин не се изплаши, ми подсказваше, че не е толкова лошо. Бях благодарен, че позволих на Емалин да отиде да провери Инес. Само Бог знаеше в какъв ад щях да вляза по-късно същия ден, когато най-накрая реша да се изправя отново пред нея.
Инес тихо стенеше от болка, свита на кълбо на стола, притисната до мен. Притиснах устни към косата ѝ, стягайки ръката си около нея. Мразех колко бавни са спешните кабинети, но също така знаех, че някои други болести и наранявания имат предимство пред жена с болезнена менструация.
Дори да беше бременна и да беше направила аборт, пак нямаше да я поставят на първо място. Ранният спонтанен аборт не беше нещо, на което можеха да помогнат или да направят нещо, за да го предотвратят.
Накрая, след два часа, една сестра ни извика обратно в бялата стая. Тя прегледа жизнените показатели на Инес и я попита за нивото на болката. Десетте, които съобщи, ме накараха да стисна челюст. И знаех, че не лъже, защото тя шибано тихо плачеше, докато отговаряше.
Няколко минути след това най-сетне ни настаниха в стая и скоро влезе лекар, за да поговори с нея. Въпреки това не ми се струваше, че това се случва достатъчно бързо.
– Добро утро, Инес. Виждам, че сте тук заради менструални болки, да?
– Да – изхриптя тя, а пръстите ѝ усукваха чаршафа в юмруците ѝ. Обиколих китката ѝ с пръсти, привличайки очите ѝ към мен. Тя плъзна ръката си малко назад, докато не задържа ръката ми в своята, стискайки я силно.
Шибано мразех това за нея. Исках само да премахна болката ѝ и мразех това, че не можех да го направя за нея, по дяволите.
– Откога менструалният ти цикъл е такъв? – Попита я той.
– Години – отговори тя.
Години?
И никога не е потърсила шибана помощ?
Искаше ми се да удуша всеки един член на семейството ѝ, който се беше грижил за нея, преди да стане моя.
Лекарят се намръщи към нея.
– И едва сега идваш за това? – Попита той с неодобрение.
– В моя защита – измърмори тя, – майка ми настояваше, че това е нормално. Току-що се омъжих. Съпругът ми настоя да дойда.
– Добре, че го е направил. Менструацията не трябва да е толкова болезнена или толкова тежка. – Той я погледна. – Нека те заведем на ултразвук. Искам да те огледам. След няколко теста ще продължим нататък, добре ли е? Засега ще ти дам малко болкоуспокояващо. Звучи ли ти добре?
Тя кимна.
– Да.
Няколко минути след като лекарят си тръгна, дойде една медицинска сестра и инжектира на Инес обезболяващо лекарство. Не мина много време, докато то подейства, и Инес се отпусна, ръката ѝ вече не беше толкова стегната около моята.
Благодаря на лекарствата. Мразех да я гледам как страда.
– Имам желание да удуша майка ти – изсъсках аз.
Инес ме погледна.
– В моето семейство не се говореше за болка. Всички трябваше да се държим така, сякаш болката дори не съществува.
Поклатих глава.
– Ти си жена, не си част от ежедневните операции на семейната им сган. От теб не се изисква да криеш болката си, зайче. – Лицето ѝ омекна при познатия прякор.
– Съжалявам за по-рано – прошепна тя, извинявайки се за пореден път.
Наведох се и нежно я целунах.
– Аз също съжалявам, момиченце. Но никой не може да те вини. Беше наранена и не знаеше как да се справиш. – Хванах брадичката ѝ. – Отсега нататък просто бъди открита с мен – наредих. – Не мога да ти помогна или да те успокоя, ако не знам, че нещо не е наред.
Тя облиза устни, издавайки внезапната си нервност.
– Ще ме накажеш ли? – Попита меко тя, като тревогата ѝ пролича в тона на гласа.
Поклатих глава.
– Не, малка ми съпруго. Аз не съм чудовище. – А ако я наказвах за нещо, което и беше втълпено от малка – е, това, по дяволите, нямаше да помогне. Можеше да я отблъсне. – Просто се съсредоточи върху това да преминеш през това, нали?
Тя кимна. Оставих я да продължи да държи ръката ми. В крайна сметка се върнахме за тестовете, които искаха да направят, и аз за мой ужас чаках от другата страна на завесата, докато ултразвуковият техник правеше снимки на фалопиевите тръби и матката ѝ.
Около трийсет минути по-късно се върнахме в стаята и чакахме резултатите, които, както знаех, можеха да отнемат известно време. Инес най-накрая заспа, тъй като лекарството бавно я приспа. Останах буден, като от време на време връщах съобщения на Дарен, Ейдриън и Джеймс, когато те питаха дали има някаква нова информация за нея.
Не обичах да чакам, но бях търпелив човек. Не можеше да стигнеш там, където бях, без да си търпелив.
Най-накрая лекарят влезе, като преди това почука леко на вратата. Инес бавно се събуди, сънено примигвайки към възрастния мъж.
– Здравейте – промълви тя.
Той грабна една табуретка и се настани на нея. Подаде ѝ две шишенца и рецепта.
– Позволих си и поръчах да ги изпълнят за теб. Едното е „Торадол“, което е болкоуспокояващо, но не се смята за наркотик. Другото е Прометазин. Комбинацията от двете би трябвало да помогне на нивото на болката ви. Имайте предвид, че вероятно ще бъдете доста сънлива от лекарствата. Просто не забравяйте да се храните и да останете хидратирана и всичко ще бъде наред.
Тя ми подаде рецептата и аз я пъхнах в джоба на панталона си.
– След това исках да прегледам резултатите от тестовете ви. Мислех, че може да имаш ендометриоза, но всъщност имаш PCOS. – И двамата с нея се намръщихме на това. – Кръвните ти изследвания показват и повишени нива на тестостерон, а нивата на захарта ти са малко високи.
Мръщенето ѝ се задълбочи. В червата ми се завъртя загриженост за съпругата ми. При нейното намръщване той дообясни.
– PCOS е синдром на поликистозните яйчници. Това означава, че имате доста кисти по яйчниците си, което причинява болката всеки месец, която изпитвате. Предлагам ви да опитате с Овазитол като добавка и евентуално да добавите към храните си и малко хром, Ашваганда, рибено масло, фибри, витамин D3 и магнезий. – Със свободната си ръка ги записах в телефона си, за да мога да се погрижа да и ги осигуря, преди да се приберем у дома. – Също така добави малко ленено семе към диетата си и евентуално малко CBD. Малка капчица би трябвало да е достатъчна; само се увери, че си взела тази, която трябва да се прилага под езика.
– Лекарите наистина ли препоръчват CBD? – Попита тя недоверчиво.
Засмях се тихо. Малкото ми зайче понякога беше толкова невинно.
Лекарят ѝ се усмихна.
– Тези от нас, които знаят колко полезно може да бъде, да. – Той се изправи от стола си. – Също така, опитайте да минете на безглутеново и безмлечно хранене. След известно време би трябвало да забележите някои подобрения. – Той прочисти гърлото си. – Просто опитайте тези неща и след това проверете при личния си лекар след месец. Звучи ли ви добре?
Тя ме погледна. Прочистих гърлото си и се изправих, като стиснах ръцете на лекаря.
– Ще я заведа на преглед при акушер-гинеколог – уверих го.
– Скоро трябва да дойде медицинска сестра с документите за изписването ви – каза той на Инес. – Дръж се. Ще се оправиш за нула време.

* * *

Когато се прибрахме вкъщи, Инес взе лекарствата си и всички добавки, преди да заспи. Покрих я, преди да се измъкна от стаята и да потърся Джеймс.
– Добре ли е? – Попита ме той, когато влязох в кабинета му.
– Засега – информирах го. Запознах го с всичко, което беше препоръчал лекарят от спешното отделение. Очите му се разшириха.
– Това е адски добра информация.
Кимнах в знак на съгласие.
– Ще опитам да го направя. Смяташ ли, че можеш да се погрижиш госпожа Джуди да приготвя за мен и за нея по време на хранене нещо, което не съдържа глутен и млечни продукти? Искам да направя промяната заедно с нея, за да и е по-лесно да премине към този режим.
Джеймс кимна и грабна телефона си, набирайки съобщение.
– Ти си семейство, както и тя. Разбира се, госпожа Джуди може да направи това за вас двамата.
Прочистих гърлото си.
– Искам и малко почивка, само докато и мине менструацията. Ще имам нужда да се уверя, че приема лекарствата си, за да не се повлияе прекалено от болката.
Джеймс кимна.
– Върви. Само ми докладвай, когато тя е по-добре.
Кимнах веднъж в знак на благодарност и изчезнах от кабинета му, отивайки да се погрижа за жена си.

Назад към част 15                                                                 Напред към част 17

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *