Глава 3
САБОТАЖ
– Първите неща. – Изрекох това от мястото си в началото на масата, като привлякох погледите на всички мъже в стаята към себе си. – Волт е изчезнал. – Информирах ги.
Погледнах към Блинк, а той се наведе напред в стола си, като сплете пръсти на масата пред себе си. Той прочисти гърлото си, преди да започне да говори.
– Приятелката на Волт ми се обади малко по-рано, за да ми съобщи, че той не се е прибрал вкъщи снощи. – Информира Блинк всички.
– Това не прилича на Волт. – Моментално заговори Грейв, като поклати глава. Кимнах в знак на съгласие. Този клуб се беше превърнал в живота на Волт. Той не би направил нищо, за да застраши получаването на клубната си нашивка. – Трябва нещо да се е случило на момчето.
– Ще видя какво мога да намеря. – Заговори Скорпион. – Ще видя дали мога да проследя телефона му или мотора му.
Кимнах му. Скорпионът беше шибан технически спец. Ако имаше нещо, което да се намери, Скорпионът вероятно можеше да го намери.
– Тор, ти и Куршума отидете да поговорите с Валери – вижте дали Волт се държи различно напоследък. – Казах им. И двамата ми кимнаха. – Тя го познава по-добре от нас. Тя ще може да ни каже дали нещо се е случило с него.
– Разбирам, През. – Потвърди Тор.
– Инк – казах аз, като погледнах към пътния си капитан, – ти и Призрак идете да огледате града и околностите му – да видим дали по някакво шибано чудо няма да забележите него или мотора му някъде. – Казах му.
Инк и Призрак кимнаха в знак на разбиране.
– Добре, втора задача. – Казах, като се готвех да повдигна въпроса за Изи. – Преди малко Изи дойде при мен – има доста сериозен проблем. Помните ли колко прецакана беше, когато дойде тук? – Попитах. Всички мъже от чартъра ми кимнаха с глава. – Шибаният ѝ бивш ѝ е направил тази гадост, а той е излязъл от затвора. – Информирах ги. Извадих телефона ѝ от джоба на елека си и го плъзнах към средата на масата. – Въз основа на текста, който е получила, той иска да си я върне. Всички на тази шибана маса ще се уверят, че тя е шибано защитена, разбирате ли? – Попитах. – Нито един шибан косъм на главата ѝ няма да бъде наранен. – Предупредих ги. И не трябваше да им казвам какво ще им се случи, ако нещо се случи с нея. Те знаеха.
– Ще проследя номера. – Каза Скорпион, докато вземаше телефона от масата. – Вземи името и адреса. Трябва да го посетим – да му кажем какво се случва, когато се изгавриш с Дивите врани и жените от нашия клуб.
– Заповядай. – Изригнах, като ударих с чукчето си по масата. – Църквата се затваря.
Отдръпнах се от масата и влязох през вратата на параклиса. Изи избърсваше една маса и членът ми се втвърди почти болезнено, докато тя се навеждаше над нея, за да стигне от другата страна.
Ебаси, тя беше ходещата секс мечта на един мъж.
Приближих се до нея и поставих дланите си от двете страни на тялото ѝ, като я притиснах в капан, докато се навеждах над нея, оставяйки брадата си да я дразни отстрани на челюстта ѝ, докато гризах нежно ушната ѝ мида. Дъхът ѝ застина в гърлото, тя сви ръце на масата, а между устните ѝ се изплъзна тих стон.
Никога нямаше да се наситя на реакциите ѝ към мен, това беше адски сигурно.
– Мога да се сетя за много по-добра причина да се наведеш над тази маса и тя със сигурност не е почистването ѝ. – Прошепнах в ухото ѝ.
– Саботаж, всички ни виждат в момента. – Прошепна в отговор тя.
Хванах бедрото ѝ в едната си ръка, дърпайки дупето ѝ обратно към мен. Тя се задъха от шок.
– Не ми пука. – Изръмжах. Изправих се в пълния си ръст, внезапно ядосан, че не иска мъжете от моя клуб да знаят, че е с мен. Може би съм я разбрал погрешно.
Може би се съгласяваше да спи с мен само като шибана благодарност, че ѝ предлагам защита.
Стиснах челюстта си и с поклащане на главата се обърнах от нея.
– Саботаж – започна тя, като ме хвана за китката, но аз изтръгнах китката си от хватката ѝ.
Обърнах се обратно с лице към нея, яростта изкриви чертите ми в закоравяла гримаса. Тя преглътна нервно, когато красивите ѝ лешникови очи срещнаха моите тъмни очи.
– Винаги съм си мислел, че не си от клубните курви, Изабел – изръмжах аз, използвайки пълното ѝ име, което я накара да се отдръпне от мен, но не ми пукаше – но може би съм грешал. Аз не деля жените си и със сигурност не приемам небрежните секунди на шибаните си братя.
В очите ѝ се появиха сълзи, но на мен вече не ми пукаше. Отдръпнах се от нея и прескочих бара. Джеса безмълвно ми подаде бира, без да ми се налага да я питам, и с ъгълчето на окото си наблюдавах как тя бързо се отдалечава от мен. С мърморене и без да обръщам внимание на погледа на братята ми върху гърба ми, тръгнах нагоре по стълбите, като се нуждаех да се отдалеча от това проклето женско изкушение долу.
Това, което ѝ казах, беше грешно; знаех го. Но, дявол да го вземе, исках я много, а тя ме отблъскваше.
Това знание беше шибано кисело и горчиво за преглъщане.
– Саботаж. – Обади се Блинк откъм гърба ми.
Помърморих, като бутнах вратата на апартамента си, оставяйки я отворена, за да ме последва Блинк вътре.
– Какво? – Измърморих, като се настаних в креслото си и се загледах в стената срещу мен.
– Знаеш също толкова добре, колкото и аз, че Изи не е спала с нито един мъж в този клуб, Ерик. – Каза Блинк, като използва истинското ми име. Въздъхнах. Ебаси, мразех, когато използваше истинското ми име. Единственият път, когато Блинк използваше истинското ми име, беше когато наистина се бях прецакал.
Знаех, че съм го направил, но, по дяволите, не можех да се сетя за нито една причина, поради която Изи да ме отсвири по този начин. Исках я – това ѝ беше ясно като бял ден. И все пак, щом другите членове на клуба са наоколо, тя иска да ме махне.
– Нищо не знам. – Отвърнах гневно, като отпих от бирата, която ми беше много необходима. – Няма да бъда с жена, която не иска да е изключителна. Аз съм прекалено териториален и притежателен за нещо по-малко от това. А тя не иска това. Единствената причина, която виждам за това, е, че тя чука другите мъже в този проклет клуб. – Избухнах.
– Измъкни си главата от задника за момент, Ерик. – Скара ми се Блинк. – Не съм сляп – никога не съм бил, хлапе. – Измърморих. Знаех и това. Той ме беше превърнал в човека, който съм днес. – Онази жена долу, ебаси, те иска. От момента, в който я приюти и ѝ дадое проклетия дом, тя винаги е имала очи само за теб. Ти си шибан глупак, ако си мислиш друго. – Каза ми го в прав текст.
Стиснах челюстта си.
– Свърших с този разговор, Блинк. – Изръмжах.
Той поклати глава и излезе от апартамента ми, като затвори вратата след себе си. Прокарах ръка по брадата си, докато се взирах в пода.
Защо, по дяволите, тя се притесняваше от това, че другите мъже в клуба ми ме виждат с нея? Заключението, до което бях стигнал, беше единственото, което имаше смисъл.
Бях притежател – нуждаех се от изключителност с всяка жена, с която се чуках. И само мисълта, че някой мъж докосва Изи, ме караше да искам да унищожа нещо.
На вратата ми се чу тихо почукване.
– За бога – какво?! – Изръмжах, като оставих бирата настрана.
Вратата се отвори и Изи влезе вътре. Лешниковите ѝ очи срещнаха моите, а в дълбините им блестеше нервност.
– Исках да изясня някои неща. – Каза тя, накланяйки леко брадичката си нагоре. Аз просто я гледах, лицето ми беше напълно безизразно, макар че в гърдите ми имаше гордост за нея. Трябваше ѝ смелост, за да дойде тук и да се изправи срещу мен, когато бях толкова ядосан.
Но това беше още едно нещо, което обожавах в Изи. Тя не се страхуваше от много неща и отстояваше себе си.
– Не чукам никого в този клуб – всъщност изобщо не чукам никой мъж. – Каза тя, а гласът ѝ бе силен въпреки тревогата, която виждах в очите ѝ. – От две проклети години съм на сухо. – Гневът ми се изду като спукан балон при думите ѝ. – Аз не съм курва, Саботаж и няма да търпя да ме изкарваш такава. И не исках твоите мъже да видят теб и мен заедно, защото не исках да ме гледат със съжаление, когато свършиш забавлението си с мен и ме захвърлиш настрани.
Прокарах ръка по лицето си и по брадата, а мускулите в челюстта ми тиктакаха с двойно темпо. Блинк беше прав.
Бях проклет глупак.
– За бога, Изи, аз никога не започвам сериозно да се чукам с жена, освен ако не искам нещо дългосрочно, разбираш ли ме? Казах ти, че те искам още откакто отворих тези проклети врати на клуба за теб; не съм лъгал, по дяволите.
Тя преглътна и ми кимна.
– Съжалявам, че те накарах да се почувстваш така, сякаш не те искам, Саботаж. – Извини се тя.
Станах от стола, като не исках нищо повече от това най-накрая да я държа в прегръдките си там, където трябваше да бъде от самото начало.
Приближих се до нея, като едрият ми ръст лесно се издигаше над нейния по-малък. Нежно я стиснах за врата и с палец наклоних главата ѝ назад, така че да ме погледне. Тя срещна очите ми, в които проблясваше нотка на смелост.
Тази жена беше толкова шибано опасна за мен.
– И аз съжалявам, скъпа. – Извиних се. Дъхът ѝ я напусна с тиха въздишка, а чертите ѝ се смекчиха. – Ти не си курва. Бях наранен – признавам, че не ми се случва често да нараняват чувствата ми и не знам как да реагирам, когато това се случи.
Тя се надигна на пръсти и притисна устни към моите. Издадох тих стон и мигновено задълбочих целувката, като вплетох пръстите си в нейните коси, а другата ми ръка се плъзна около нея, за да хване стегнатото ѝ дупе.
– Този път нито една шибана душа няма да ни попречи. – Измърморих срещу устните ѝ, докато заключвах вратата. Тя изстена тихо. Отдръпнах се от нея, оставяйки очите си да я обхождат чувствено, наблюдавайки как бузите ѝ се изчервяват под погледа ми.
Ебаси, тя беше перфектна.
– Съблечи се. – Заповядах.
И тя щеше да бъде изцяло моя.
Назад към част 2 Напред към част 4
