Глава 2
ИЗИ
Свих пръсти в скута си, докато си поемах дълбоко дъх, готвейки се да разкажа на някого най-съкровените си тайни.
И този някой се оказа най-добрият мъж, когото някога бях виждала.
Щеше да е чудо, ако той не ме намери за съсипана, след като му разкажа това.
Ебаси, колко пъти се бях възбуждала, когато си мислех за него, че ме докосва, мислех си какво би било усещането да имам лицето му между краката си, тази негова брада да се движи по меката ми кожа?
Саботаж беше последният човек, на когото исках да кажа това – не исках да знае колко съм прецакана, но знаех, че трябва да му кажа всичко, за да знае цялата картина. Саботаж не работеше с полуистини. А и той не можеше да ме защити с полуистини.
– Запознах се с Родни на двадесет и първия си рожден ден. – Започнах. – Бях навън в един клуб с няколко мои приятели от работата. Родни ми купи едно питие и оттам нататък си допаднахме. Срещахме се в продължение на няколко месеца, когато му казах една от най-големите си тайни. – Казах на Саботаж.
Саботаж само мълчеше, оставяйки ме да говоря. Държах погледа си вперен в скута си. Не можех да повярвам, че съм на път да разкажа на този човек най-прецаканата част от себе си.
– Имах желание да бъда контролирана и доминирана в спалнята. – Признах на Саботаж. – Обикновеният секс просто не ми допадаше по това време. И признах това на Родни, когато отхвърлих секса за пореден път. – Преглътнах трудно. – Не разбрах, че той има фетиш към това да контролира, докато не стана твърде късно, по дяволите.
– Какво се случи, Изи? – Попита тихо Саботаж.
– Заживяхме заедно и той ме заключи в тази шибана стая. – Съобщих му, като се почувствах зле в стомаха си. – Той беше шибан садист. Не му харесваше просто да контролира – харесваше му да ме наранява, да ме кара да кървя, да ме слуша как му крещя, докато го моля да спре да ме наранява.
– Ебати Христе. – Изръмжа Саботаж. Погледнах към него с тревога. Саботаж беше стиснал челюстта си толкова силно, че мускулът на челюстта му тиктакаше. Очите му проблясваха с едва контролирана ярост, ноздрите му се разширяваха от гняв. – Той ли е шибаната причина да припаднеш пред проклетите ми порти? – Попита той.
Кимнах слабо с глава.
– Успях да избягам от стаята. – Казах му. – Ударих го с нож, когато ме преследваше, и се обадих в полицията, докато бягах от вратата.
– По дяволите. – Изсумтя Саботаж, като рязко скочи от стола си и прокара ръце през косата си. Аз също се изправих, преглъщайки трудно, докато гледах нервно президента на този клуб, несигурна какво да правя. Не очаквах да е толкова ядосан от това, което току-що му бях казал.
– Саботаж, моля те, просто имам нужда от защита. – Помолих го. Не исках да ми откаже. Ако ме изпратеше, бях прецакана.
– Винаги ще имаш шибана защита в този клуб, Изи, и това, че се чувстваш по друг начин, ме вбесява. Никога няма да се налага да ме молиш за шибана защита – ти си част от този клуб, независимо дали носиш шибана лепенка или не, разбираш ли? – Саботажът се втренчи в мен.
Кимнах, а сълзите ми заплашваха да ме задушат при думите на Саботаж. През по-голямата част от живота си бях сама и това, че Саботаж ми каза толкова ясно, че тук имам шибано семейство, ме разтърси.
Той изведнъж се втурна към мен. Вдишах рязко въздух от тревога и се спънах назад, докато гърбът ми не се удари в масата. Саботаж хвана леко брадичката ми между палеца и показалеца си, като отметна главата ми назад, така че да гледам нагоре към него.
– Била ли си някога истински доминирана от мъж, скъпа? – Попита ме хрисимо той.
Преглътнах тежко, зърната ми моментално се втвърдиха и усетих как се навлажнявам. Исках Саботаж толкова силно, че чак ме заболя.
– Не, не съвсем. – Казах му честно, а гласът ми трепереше.
– Когато един мъж доминира над жена, той е длъжен да се грижи и за нея. Не става въпрос само за това да му угаждаш, скъпа. Знаеш ли това? – Попита ме той.
В отговор му поклатих глава, твърде уплашена да използвам гласа си. Знаех, че ако се опитам да говоря с него толкова близо до мен, ще се засрамя.
– Мога да ти покажа. – Прошепна в ухото ми той, като накара тръпки да преминат по гръбнака ми в очакване.
Исках Саботаж. Майната му, винаги бях искала Саботаж от момента, в който го срещнах. Той беше шибан мокър сън за всяка жена, която го погледнеше. Излъчваше мъжественост и сила, привличаше вниманието на всички в стаята с него, без да се налага да се опитва.
– Моля те. – Помолих го тихо.
Той се наведе малко назад, прокарвайки палец по долната ми устна.
– Отиди да заключиш вратата. – Нежно ми заповяда.
Той се отдръпна от мен, а очите му ме следяха с гладен поглед, докато вървях и заключвах вратите на параклиса, заключвайки ни вътре. Обърнах се с лице към него, след като плъзнах мъртвата брава на мястото ѝ, преглъщайки нервно. Той се приближи до мен, а аз облизах устни в очакване. Тъмните му очи проследиха движението, потъмнявайки с чувствено обещание, преди да впие погледа си отново в моя.
Саботаж беше огромен мъж – и на ръст, и на мускули. Знаех, че лесно може да ме нарани, но познавах Саботаж – знаех, че никога няма да ме нарани умишлено. Доверих му живота си. Имаше причина мъжете тук с лекота да го наричат свой президент и свой лидер.
– Съблечи се. – Заповяда тихо той.
Кимнах и започнах да издърпвам ризата си през главата, но някой блъсна вратата на параклиса, спирайки ме с ръка върху подгъва на ризата ми. Саботаж прокле и посегна към дънките си, нагласяйки отново члена си. Прокарах долната си устна между зъбите, докато дъхът ми застиваше в гърлото.
Той стисна челюстта си, докато ме гледаше.
– Чукай ме. – Измърмори той, когато човекът почука отново, като този път назова името му.
Саботаж се приближи до мен. Обърна косата ми около ръката си и дръпна леко главата ми назад, а устните му се срещнаха с моите в агресивна целувка. Изстенах, когато той хвана дупето ми с другата си ръка и ме придърпа силно към себе си. Тихо се задъхах, позволявайки му да задълбочи целувката още повече, когато усетих колко твърд е за мен.
– Саботаж! – Изръмжа Блинк от другата страна на вратата. – Извади си члена от ръката и отключи тази проклета врата! – Изкрещя Основателят.
Саботаж измърмори нещо под носа си, което не долових съвсем, докато ме освобождаваше и разтваряше вратите, разкривайки и двамата с него. Блинк ме погледна, а после се усмихна на сина си.
– Ако знаех, че тя е тук с теб, просто щях да реша проблема сам.
– Внимавай. – Изръмжа Саботажът, докато ме дърпаше притежателно зад себе си, което ме възбуди още повече.
Човече, наистина трябваше да се справя с проклетите си хормони
– Добре, разбрах. – Коментира Блинк, като вдигна ръцете си в жест на предаване. – Никой не може да се свърже с Волт – той е изчезнал от лицето на Земята, сине.
– Майка му да еба. – Изръмжа Саботаж. – Съберете всички. Искам църква в пет.
Саботаж ме поведе покрай Блинк и отиде в кухнята. Обърна се с лице към мен, след като се уединихме.
– Ще поговоря с всички за това, което се случва, докато се занимавам с проблема с Волт. Ще имаш своята защита, Изи.
– Благодаря ти, Саботаж. – Казах му честно.
Той пристъпи към мен.
– Можеш да ми благодариш по-късно, след като те чукам до изнемогване. – Дъхът ми застина в гърлото при думите му. Той ми се усмихна с лека усмивка. – Искам те от две шибани години, Изи. Стига да ми позволиш, ще ти дам това, което искаш.
Това беше още едно нещо в Саботаж. Той преследваше това, което искаше. А ако искаше мен, определено щеше да ме има – не че се оплаквах.
Той притисна целувка към челото ми и ме заобиколи, насочвайки се към параклиса, за да проведе църква. Провиснах на кухненския плот, загледана след него, докато сърцето ми блъскаше силно в гърдите.
Майната му, това се случи адски бързо, вече бях нагазила дълбоко със Саботаж.
Назад към част 1 Напред към част 3
