Т.О. Смит – САБОТАЖ ЧАСТ 5

Глава 5
САБОТАЖ

Грим леко почука с пръсти по масата, докато Скорпион седна с лаптопа и мобилния телефон на Изи.
– Тази глупост не излиза от тази стая. – Предупредих Грим и Скорпиона.
– Разбрах, През. – Потвърди Скорпион. – Свалих първото видео. Търсих всякакви други видеоклипове и всякакви снимки. Досега не съм намерил нищо. – Информира ме той.
Кимнах му.
– Саботаж – заговори Грим, привличайки погледа ми към него. – Мисля, че ще е добра идея да заключим Изи тук, в клуба. – Каза ми той.
Мисълта беше минала през главата ми. Но ако имаше нещо, което знаех за Изи, то беше, че тя нямаше да приеме лесно отнемането на независимостта ѝ. Освен това не можех да ѝ направя това – не исках да ѝ го направя. Тя се нуждаеше от чувство за независимост. Беше се борила твърде дълго, за да ѝ бъде отнето.
Поклатих глава пред него.
– Изи няма да се съгласи – казвам ти го още сега. – Изръмжа Грим. – Вместо това, когато има работа в закусвалнята или когато трябва да отиде в града, един от мъжете от клуба винаги ще бъде с нея.
– А апартаментът ѝ? – Заговори Скорпион. – Вероятно трябва да имаме очи в апартамента ѝ по всяко време, ако можем. Не бих изключил, че това болно копеле ще разбере къде живее и ще дойде да се опита да я преследва там.
Кимнах в знак на съгласие.
– Можеш ли да осигуриш охрана в апартамента ѝ, на всички прозорци, на входната врата и в коридора? – Попитах го. – Може би и няколко извън жилищната ѝ сграда. – Добавих. Скорпионът кимна. – Ще направя каквото мога, за да я накарам да прекарва нощите си тук или при мен в моето жилище.
Грим прочисти гърлото си.
– Твърдиш, че е тя? – Попита ме Грим.
Кимнах веднъж.
– Скоро, щом ми позволи, да. Просто ще отнеме известно време да я изтощя. Което означава, че всички в този клуб я третират като кралицата на клуба, разбираш ли? – Наредих.
– Дадено. – Каза Грим в същото време, когато Скорпионът кимна. – Може би обаче ще искаш да се обадиш в църквата скоро и да съобщиш на останалите мъже.
Измърморих в знак на потвърждение.

***

Изи почистваше водните петна от чашите за шотове зад бара, когато влязох през вратата на параклиса. Беше се измила – взе душ и се преоблече в къси панталонки, които едва покриваха бузите на дупето ѝ, и черен потник с емблемата на клуба. Мога да кажа, че гърдите ѝ бяха в сутиен, а кремавите лобове се виждаха в горната част на потника.
Това беше достатъчно, за да ме накара да стана твърд като камък заради нея. Боже, тя беше толкова шибано красива, а дори не го осъзнаваше.
В този момент тя ме погледна, а устните ѝ се наклониха в малка усмивка.
– Не можа ли да си направиш труда да се облечеш? – Измърморих, като се запътих към бара.
Тя се обърна към хладилника и ми взе една бира, като сви рамене.
– Трябваше да ги взема назаем от Трикси. – Уведоми ме тя, като отвори капачката на бирата и я постави на бара пред мен. – Като се има предвид, че нямам никакви чисти дрехи тук, имах нужда от нещо за носене. – Вдигна рамене тя.
Измърморих.
– Говорейки за дрехи и други неща. – Започнах, като я погледнах. Тя ме изгледа стабилно, докато отново започна да избърсва чашите за шотове, почти сякаш усещаше, че няма да ѝ хареса това, което имам да кажа. – Не мисля, че е добра идея да се връщаш вкъщи точно сега, скъпа. Не и докато този твой бивш е на лов за теб.
Тя стисна челюстта си и аз наблюдавах как мислите, които минаваха през ума ѝ, докато обмисляше думите ми, се преплитаха. Накрая тя кимна.
– Добре. – Тя се съгласи, което ме шокира до болка. – Мога да се съглася с това. Получавам ли стая тук, в клуба?
Повдигнах рамене.
– Ако непременно я искаш, тогава да, но мислех по-скоро за това да останеш в стаята ми тук с мен или да останеш при мен. Не ми се иска и не е добра идея да си сама.
Тя кимна.
– Добре. – Каза тя, като малка усмивка докосна устните ѝ. Тя се наведе през бара към мен, а гърдите ѝ се притиснаха, привличайки погледа ми към тях, докато членът ми стана още по-твърд. – Но защо имам чувството, че следващите думи от устата ти могат да ме вбесят? – Попита тя, сякаш го усещаше.
Поех си дъх.
– Работата ти долу в закусвалнята – започнах аз – имам два варианта за теб.
Тя се отдръпна от мен, а очите ѝ искряха от огън още преди да успея да ѝ кажа вариантите, които бях измислил.
– Няма да се откажа, Саботаж. За това не може да става и дума.
Издишах тежко.
– Не мислех, че ще го направиш, скъпа, но все пак трябваше да опитам. – Признах. Тя само изкриви една-единствена, съвършена вежда към мен, която я правеше да изглежда секси като дявол. – Ще имаш ле нещо против един от моите мъже да бъде в закусвалнята, докато ти работиш? – Попитах я. – Не искам да поемам никакви рискове тук, Изи. Твоята защита и благополучие са основен приоритет на този клуб в момента.
Тя въздъхна.
– Саботаж, не мога да поискам от теб да изтеглиш жива сила от клуба.
Насочих пръста си към нея. Тя го отблъсна.
– Не те моля, скъпа. Единственото, което си поискала от този клуб през двете години, откакто си тук, е да ти помогнем да си стъпиш на краката и да се уверим, че нищо не ти се е случило. Това е моята защита като моя жена, Изабел. – Напомних ѝ. – Позволи ми да го направя.
Тя въздъхна.
– Саботаж, все още не си ме поискал. – Напомни ми тя. Майната му, това остави горчив вкус в устата ми. – И докато не свърши цялата тази гадост, няма да ти позволя да ме поискаш.
Стиснах ръката си около бутилката бира в ръката си, като работех с челюстта си, докато се опитвах да контролирам настроението си. Знаех, че няма да я обявя за своя, докато тя не е готова, но шибано мразех звука, с който тя ми отказваше.
Исках я. Най-накрая се изложих за една жена, дадох ѝ да разбере какво чувствам, а тя, по дяволите, ме разкъса на парчета, като не ми се отдаде напълно.
– И така, какво е това? – Попитах я. – Да те чукам – да изпълнявам шибаните ти фантазии, докато решиш дали си готова да бъдеш моя или не? – Забих директно.
Устата ѝ се отвори и затвори за няколко секунди, докато се опитваше да разбере какво да отговори на това. Поклатих глава и се надигнах от стола си в бара, като ударих бутилката с бира в земята. Тя изтръпна, когато стъклото се счупи, но очите ѝ не слизаха от лицето ми.
– Тор ще те намери, когато дойде време да тръгваш за шибаната си смяна в закусвалнята. – Изръмжах.
– Саботаж… – започна тя, но аз хвърлих язвителен поглед през рамо към нея, което я накара да се отдръпне от мен.
Мразех, че все още се страхуваше, че ще я нараня след всичко, което бях направил за нея – след всичко, което, по дяволите, изпитвах към нея.
– Остави го, Изи. – Изръмжах ѝ.
Изхвърчах от бара и се качих на мотора си, напускайки клуба в ярост.

***

Гледах към двора си с бира в ръка и обмислях как, по дяволите, да оправя тази гадост с Изабел, да я накарам да види, че просто искам да е щастлива – никога не съм искал да я нараня.
Телефонът ми се включи и аз въздъхнах, докато го изваждах, поглеждайки индикатора, за да видя името на Тор.
– Да? – Измърморих, когато отговорих.
– Скорпионът ми показа снимка на този шибан Родни, преди да заведа Изи в закусвалнята за смяната ѝ. – Информира ме Тор. – Той е на шибания бар и се опитва да си поръча питие. – Стиснах челюстта си, докато оставях бирата настрана. – Изи е твърде заета да обслужва другия край на бара в момента, а аз се опитвам да поддържам потока от напитки, така че тя да не го забележи. Трябва да стигнеш дотук, братко.
– На път съм. – Изръмжах.
Пъхнах телефона обратно в джоба си и скочих на мотора си, летейки към закусвалнята, в която работеше Изи.
Идвам, скъпа.

Назад към част 4                                                                     Напред към част 6

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!