Т.О. Смит -ТОР ЧАСТ 8

Глава 8
ЛЕКС

Поставих пред Тор чаша кафе с пара. Беше приготвено точно така, както той го обичаше. Той посегна към мен и обгърна тила ми, като нежно притисна устни към моите. Сърцето ми се разтуптя в гърдите, а душата ми се стопли от нежността му. Нямах представа как бяхме стигнали до този момент заедно толкова бързо, но със сигурност не се оплаквах. Тор бързо доказваше, че не прилича на мотористите, с които бях свикнала.
– Благодаря, скъпа. – Измърмори той, а гласът му все още беше леко дрезгав от току-що събуждането.
– Няма проблем – казах му с усмивка.
– Добре се вписваш тук. – Коментира Лейла, старата дама на Хатчет, когато се върнах в кухнята, за да продължа да приготвям закуската на Тор.
Повдигнах рамене, без да знам как да отговоря на това. Просто правех това, което правех с „Горящите дяволи“ и за бившата си половинка. В това, което правех, нямаше нищо особено. Такива неща обикновено се изискваха, нали?
Пуснах малко бекон в тигана на задното око и за мен, и за Тор.
– Наистина ли мислиш, че трябва да ядеш това? – Поппита ме Лейла иззад гърба ми.
Преглътнах трдно, ръката ми се стегна около шпатулата, която държах, докато гърбът ми се напрягаше. Беше твърде рано за конфронтация, а и всички бяха толкова мили.
Знаех, че добротата на всички щеше да е твърде добра, за да е истина. Винаги имаше по една кучка в групата.
Тор те харесва точно такава, каквато си, Лекс – опитах се да си напомня.
– Просто казвам. – Продължи тихо Лейла. – Тор никога не е бил от хората, които се установяват, а жените, с които се чука, са тонизирани и добре поддържани.
С това тя излезе от кухнята. Прехапах устните си, като се насилих да сдържа сълзите си. Нямаше да плача.
Не позволявай на думите ѝ да те притесняват, Лекс.
Беше твърде късно. Думите ѝ отекваха в задната част на мозъка ми.
Нямаше да е трудно да пропусна закуската, нали? В края на краищата все още имах нужда да сваля доста килограми, а и бях поела по добър път да го направя, преди да срещна Тор и той да ми влезе в главата.
Сложих цялата храна, която бях приготвила, в една чиния и я занесох на Тор, като я поставих пред него. Той вдигна очи от дискусията, която водеха той, Грим, Алекс и Грейв, за да ме погледне.
– Къде е чинията ти, Лекс? – Попита ме, като обърна внимание на факта, че нямах собствена чиния.
Повдигнах рамене.
– Вече ядох. – Излъгах, надявайки се, че ще ми повярва и ще остави това да мине.
Той сведе очи към мен.
– Лекс, никога не се опитвай да ме изкараш глупак. – Каза тихо той. Отклоних очи от неговите. Как ме разкриваше толкова лесно? Не беше честно. – Къде, по дяволите, е закуската ти?
Въздъхнах.
– Тор, не съм гладна – казах му тихо, като наистина не исках да обсъждаме този въпрос пред останалите мъже в този клуб и особено пред останалите жени – жени като Лейла.
Тор се протегна зад гърба си и грабна един стол, като го завъртя до себе си.
– Седни. – Нареди той. Отворих уста да възразя, но той ме погледна мрачно. – Алексис, сядай, по дяволите.
Обърнах се, за да се отдалеча, без да искам да се занимавам с тази гадост тази сутрин, но той ме хвана за китката и ме върна обратно, като ме дръпна на стола до себе си. Той се наведе близо до мен. Сърцето ми биеше силно и бързо в гърдите, а ръцете ми трепереха.
– Ако посмееш да се опиташ да станеш от този стол, кълна ти се, че ще те вържа за него и ще те нахраня насила, разбираш ли?
Преглътнах нервно и кимнах. Той уви ръка около облегалката на стола ми.
– Лейла, имаш ли нещо против да вземеш една допълнителна вилица от кухнята? – Обади се той през рамо.
Леко се напрегнах на мястото си, не исках тя да е близо до мен. Тор забеляза едновременно с Алекс, и двамата мъже се наведоха близо до мен.
– Какво стана в кухнята? – Попита Тор, а очите му бяха втренчени в моите – толкова втренчени, че не можех да отвърна поглед.
Поклатих глава.
– Тор, нищо не се е случило. – Подиграх се. – Ти се държиш нелепо. – Излъгах, правейки всичко възможно да го изиграя. Нямаше да бъда причината да се стигне до разрив между мъжете в клуба.
– Всички знаем колко омразна кучка може да бъде Лейла, Алексис – каза ми Алекс. Очите ми се разшириха от шок. – И така, какво се случи в кухнята?
Принудих се да се засмея.
– Наистина, нищо не се случи – казах му, като махнах с ръка.
Грим посочи с пръст Лейла, докато тя пристъпваше към масата ни с допълнителна вилица, подавайки я на Тор.
– Какво, по дяволите, каза на Лекс в кухнята? – Поиска да знае Грим. Лицето ми пребледня. Не очаквах Грим да се намеси; не изглеждаше като такъв.
– Какво става с това, че всички се нахвърлят върху Лейла? – Ядосано поиска да знае Хатчет. Хвърлих поглед към коленете си. Точно това исках да избегна.
– Жена ти е омразна кучка. – Каза безгрижно Грейв, докато крадеше парче бекон от чинията на Тор. Дръпнах глава нагоре, взирайки се учудено в Грейв. Гърдите на Тор изръмжаха от недоволство, но Грейв само му се усмихна, докато пъхаше откраднатото парче бекон в устата си. – Това е адски вкусно, Лекс. – Подарих му малка, стегната усмивка.
Очите на Грейв се стрелнаха към мен, преди да се преместят към жена му. Той въздъхна, като прокара ръка по лицето си.
– По дяволите, Лейла, какво, по дяволите, си направила? – Попита той.
– Не съм…
– Недей! – Нахвърли се върху нея, а очите му проблясваха опасно. Преглътнах трудно. Тор нежно стисна рамото ми. – Не знам какво, по дяволите, ти е влязло в главата напоследък, но Грейв е прав. Ти си озлобена и не знам защо, по дяволите. Опитвам се всячески да те защитя от всички тук, но когато продължаваш да правиш едно и също проклето нещо отново и отново, не мога да продължа да те защитавам. Какво си направила? – Попита отново той.
Лейла стисна челюстта си.
– Не съм направила нищо, Хатчет.
Тор ме хвана за брадичката и ме накара да гледам към него.
– Лекс, какво ти беше казано? – Попита ме той. – Защо излезе тук с цялата тази храна в една чиния, след като явно тук има достатъчно, за да нахраниш двама?
Преглътнах нервно. Мразех, че беше толкова шибан и умен.
– Тор…
– Не ме лъжи, скъпа. – Предупреди ме, познавайки ме твърде добре.
Издишах меко.
– Добре. Тя просто коментира бекона и как не трябва да го ям. Нищо, наистина. – Казах му набързо.
Очите му блеснаха опасно, но той не ги откъсна от моите.
– Хатчет, изведи жена си от този шибан клуб. – Изръмжа Тор.
– Запази спокойствие, братко – нареди Грим.
Тор откъсна очи от моите и погледна към своя президент.
– Лекс не е направил нищо на Лейла, по дяволите. За бога, току-що я е срещнала тази сутрин, по дяволите. Лейла не е имала никаква проклета работа да ѝ казва нещо за теглото.
– Не, не го е направила. – Съгласи се Грим. Той ме погледна. – Алексис, трябва да ядеш. – Инструктира ме той. Той погледна към своя изпълнител. – Ще поговоря с Хатчет за Лейла; дори той вижда, че напоследък с нея се случва нещо.
Тор се обърна, за да ме погледне обратно.
– Лекс, скъпа, яж. – Каза ми тихо той. – Моля те. – Помоли ме накрая, когато аз само поклатих глава към него.
– Тор, тя е права. Нямам нужда от това…
Той хвана лицето ми в големите си, загрубели ръце.
– Ти си перфектна. – Каза ми той. Тор се наведе и прокара устни по моите, отнасяйки се с мен толкова нежно, че това предизвика сълзи в очите ми. – Моля те, яж, Лекс. Не искам да губиш тегло. Искам да си точно такава, каквато си. Умолявам те да ядеш.
С малка въздишка кимнах. Той бутна чинията си пред мен.
– Никой на тази маса не те съди – каза ми Грим, когато аз само се взирах в чинията, все още неуверена. Толкова бях свикнала да гладувам, когато ми се случи нещо подобно. – Така че яж. Някои мъже тук не харесват жени с фигури на пръчки. Тор е един от тези мъже.
С кимване започнах бавно да ям. Пръстите на Тор се движеха нагоре-надолу по гърба ми, докато ядях, а докосването му ме успокояваше, караше ме да се отпусна.
– В града не са забелязвани Горящи дяволи, откакто вчера се опитаха да изгорят бара – заяви Алекс. – Трябва да ги унищожим, преди да се опитаме да възстановим предната част на бара. Не искам да рискувам да направят същото проклето нещо, след като го възстановим. Трикси не може да понесе тази гадост.
– Как е тя? – Грейв попита Алекс.
Алекс сви рамене, а на устните му се появи бръчка.
– Все още спи, но вчера беше тежко, след като ѝ съобщих новината. – Разтри лицето си с ръце. – Знаеш как се справя с внезапните промени, братко. – Грейв кимна и нежно стисна рамото на Алекс, за да го подкрепи.
– Имаш ли някаква представа къде може да се крият? – Попита Тор. – Трябва да се крият някъде. Те са много далеч от дома.
– Някъде в мръсен мотел – отговорих аз. Всички мъже на масата ме погледнаха. Повдигнах рамене. – Това е мястото, където винаги сме отсядали. Те никога не са отсядали на място, което би предизвикало подозрения. Повечето мотористи не отсядат в хубави хотели.
– Вярно. – Съгласи се Тор, като сега си играеше с краищата на тъмната ми коса. – Мислиш ли, че Скорпионът може да открие нещо до края на деня? – Попита Тор Грим.
Грим кимна.
– Ще говоря с него. – Заяви той. – Докато не разберем нещо повече, няма да свикам църквата. Това ще бъде загуба на време. – Той се отдръпна от масата. – Ще събудя задника на Скорпиона и ще поговоря с него, а след това и с Хатче. – Погледна надолу към мен. – Добре дошла в семейството, Алексис.
С това Грим се отдалечи.
Добре дошла в семейството.
Сърцето ми се стопли. Може би принадлежността към неговото семейство – към този клуб – все пак няма да е толкова лоша.

Назад към част 7                                                               Напред към част 9

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!