Глава 9
ТОР
Измърморих, докато се подпирах с лакти на пръстта, върху която лежах, и вдигнах бинокъла към очите си.
– Тази гадост се проточва – измърморих, докато гледах през всеки от отворените прозорци в мотела. В стаите със спуснати щори нямаше осветление, така че не можех да видя нищо. Не помагаше и фактът, че в момента на паркинга на мотела нямаше никакви мотори, но Скорпиона беше сто процента сигурен, че Горящите дяволи се крият тук.
Грим чакаше да получи отговор от нас дали сме ги забелязали в този мотел. Ако имаше, тогава щяхме да направим засада на мястото тази вечер.
– Чакай – виждам нещо – казах тихо, като погледнах към една от стаите близо до задната част. От стаята излизаше мъж с руса брада и дълга руса коса, вързана на опашка.
И той носеше елек на „Горящи дяволи“ с нашивка на „Пътния капитан“.
– Какво е това? – Попита Грейв, като изтръгна бинокъла от ръката ми. Бутнах го, през устните ми премина раздразнено хъркане, но му позволих да задържи бинокъла.
– Майната му. – Изруга Алекс, докато гледаше през своя. – Скорпионът беше прав.
– Въпросът е колко са тези, които лагеруват тук? – Попитах.
Алекс сви рамене.
– Все пак трябва да разбера. – Каза той. – Тор, вземи лявата страна. Грейв, вземи дясната. Виж дали не можем да разберем дали някой друг не е останал тук.
Кимнах и като се държах ниско над земята, се измъкнах от скривалището ни, бързайки да пресека улицата.
Никой не стреля по мен, така че това беше добър знак, че не съм бил забелязан. Щом се озовах под прикритието на дърветата, извадих пистолета си от кобура във вътрешността на елека си, в случай че се наложи да се защитя.
Един куршум прониза горната част на ръката ми и аз стиснах зъби, като се насилих да не изрева от болка. Прикрих се зад няколко храста, като внимавах да не се виждам, докато бързах навътре в гората. Кръвта се стичаше по ръката ми. Трябваше да се върна в клуба, за да може Медикът да се погрижи за ръката ми. Във вените ми течеше адреналин, който само щеше да ускори изпомпването на кръвта ми.
Обадих се на Алекс, докато се криех зад едно дърво, като внимавах да не издам местоположението си на този, който ме беше прострелял.
– Тор? – Попита той.
– Майната му, Алекс, простреляха ме. Този, който ме простреля, е използвал заглушител. Аз съм в гората. Няма да изляза без подкрепление. Кървя доста силно.
– Майната му, братко. Идваме. – Каза Алекс.
Свърших, като погледнах надолу към ръката си. Майната му, беше зле. Съдейки по размера на дупката от куршум, бях оцелен от близко разстояние, а наистина трябваше да стигна до клуба.
***
– Лекар! – Изръмжа Алекс, когато влязохме в клуба. – Къде, по дяволите, е Медикът?! – Изкрещя той.
Лекс се втурна от кухнята заедно с Трикси и лицето ѝ пребледня, когато спря погледа си върху мен.
– Ебаси, Лекс, скъпа, добре съм. – Успокоих се. Господи Боже, не исках тя да ме вижда в този вид.
Тя се втурна около бара към мен с паникьосани очи. Придърпах я към себе си със здравата си ръка и я целунах по върха на главата.
– Аз съм тук! – Извика Медика, когато слезе долу. – Какво става?
– Майната му, Тор.
Повдигнах рамене, без да отпускам хватката си върху Лекс.
– Не съм съвсем сигурен колко е зле – казах му. – Просто знам, че е лошо – признах. – Почти съм сигурен, че са ме простреляли от близко разстояние. Ебача се криеше и беше със заглушител.
Лекс внимателно ме избута на един от столовете и придърпа един стол до мен, като намести финото си дупе в него. Медикът отпусна елека от раменете ми и разкъса черната ми тениска, като се намръщи, щом погледна ръката ми.
– Майната му, Тор, лошо е.
– Какво стана? – Попита ме Лекс, като държеше другата ми ръка.
Въздъхнах, докато сплитах пръстите ни.
– Намерихме Горящите дяволи – информирах я, наблюдавайки как в очите ѝ проблясва страх. – Щяхме да видим дали ще успеем да разберем колко са, но ме простреляха, преди да успеем.
Грим нахлу в клубната къща, а очите му бяха убийствени.
– Те са прецакани. – Изръмжа Грим, докато вървеше към мен, като разгледа отблизо раната от куршум, която имах.
Извиках, когато Медикът започна да вади куршума от ръката ми. Лекс стисна ръката ми в знак на подкрепа. Наведох се и притиснах устните си към нейните. Толкова се гордеех с нея. Беше силна – не се паникьосваше.
– Толкова съжалявам, че преминавате през това. – Извини се Лекс. Тя вдигна поглед, така че очите ѝ се срещнаха с моите. – Съжалявам, че те простреляха заради мен.
Пуснах ръката ѝ и хванах нежно брадичката ѝ в ръката си, като прокарах устни по нейните.
– Случват се гадости – казах ѝ. – Не излъгах, когато казах, че ще те защитавам до последния си дъх. Никога не се съмнявай в това, скъпа. Това е само незначително неудобство – честно. Обещавам ти, че преди съм имал и много по-лоши.
Тя въздъхна тихо.
– Не е в това въпросът, Тор.
– Нищо от това не е заради теб – казах ѝ яростно, като исках да прозре това през дебелия си задник. – Лекс, никой в тази стая не е бил принуден да те защитава. Всеки един от нас се намеси, защото искаше да го направи. Така че нищо от това не е по твоя вина.
Тя се протегна и притисна лицето ми в ръцете си, като притисна устни към моите, преди да се изправи.
– Ще бъда в кухнята с Трикси. – Каза ми тя. – Ела да ме намериш, когато приключиш.
Хванах ръката ѝ и притиснах устни към дланта ѝ.
– Винаги ще идвам да те търся, скъпа – обещах.
Тя ме дари с нежна усмивка, преди да се обърне и да тръгне към кухнята.
– Братко, ти си шибан. – Коментира Инк, докато преглъщаше пълна уста с бира.
Свих очи към него.
– Изчезвай, Инк.
– Наистина си мислиш, че ще те оставим да се измъкнеш лесно след целия ад, през който прекара всички нас? – Попита ме Инк. Той се изсмя. – Братче, години наред ще те псуваме, че най-накрая си хванал стара дама, особено след като твърдеше, че никога няма да искаш такава.
Въздъхнах и се загледах в тавана.
– Лекс е различна – измърморих аз. И тя беше. Имаше нещо в нея, което се обаждаше в шибаната ми душа.
– Чичо Тор си има старица! – Ликуваше Матю, докато се втурваше в клуба, Хатчет по петите му, а Лилиан го държеше за ръка.
Протегнах ръка и разроших косата на момчето. Беше пораснал толкова много, откакто заживя с Хатчет. Това, че беше около всички нас, бързо го извади от черупката му, а Хатчет беше адски добър баща за децата си. И Матю, и Лилиан обожаваха земята, по която той стъпваше.
– Къде е Лейла? – Попитах го. Обикновено тя се държеше за ръката му и отиваше с него навсякъде, където можеше.
По лицето на Хатчет премина мрачен поглед.
– Не пред децата. – Каза тихо той. Грим вдигна очи от телефона си. – Матю, вземи сестра си и отидете да си играете. – Нареди му той.
– Но татко – промърмори Матю. Устните ми потрепнаха. Беше стигнал до онази възраст, в която не искаше да има нищо общо със сестра си.
– Матю – предупреди го Хатчет.
С въздишка Матю хвана малката си сестра за ръка и я поведе към дневната зона. Скорпионът моментално настани Лилиан в скута си, докато грабваше контролера на системата за игри, като инструктираше Матю да вземе другия.
– Лейла е изпаднала в безпътица. – Информира ни тихо Хатчет, докато сядаше на един стол и прокарваше ръка по лицето си. – Не знам какво, по дяволите, ѝ е влязло в главата, но тя почти се превърна в шибания си баща. – Той ме погледна. – Матю има синини, Тор.
Очите ми блеснаха опасно. Бях взел това момче под крилото си, бързо се превърнах в любимия му чичо, когато за пръв път дойде тук, в клуба. Между мен и Матю имаше връзка, каквато той нямаше с други мъже.
– Чувствам се глупаво, че не съм го забелязал по-рано, но в крайна сметка той се нарани при едно от похожденията си из гората и дойде при мен да му превържа крака. Беше високо на крака му, така че трябваше да му сваля дънките. Ебаси, по цялото му тяло има синини във формата на ръка – всичките на места, които лесно се покриват.
– Къде е тя сега? – Ядосано попита Алекс, докато се приближаваше до масата.
– Тя е в къщата. Избухнала е в плач и се е заключила в банята. Не знам какво, по дяволите, да правя. Заплаших с развод, а също така заплаших, че ще се обадя в полицията. Направих снимки… Нещо наистина не е наред с нея, момчета. Тя има нужда от помощ.
– Трябва да повдигнеш обвинение – заговори Грим. Изхърках. Съгласих се, но Хатчет я познаваше най-добре. – Обади се на клубния адвокат още сега и поискай повдигане на обвинение. – Нареди той.
Хатчет изглеждаше раздвоен. Хванах го за рамото.
– Хатчет, братко, знам, че я обичаш, но ти обичаш и двете деца. Тя трябва да бъде наказана за тази гадост. Знам, че е трудно, братко, но трябва да се направи.
Той само поклати глава.
– Тя се нуждае от помощ, Тор, и аз съм толкова гаден съпруг, че не го забелязах по-рано. – С това той се изправи и отиде до хола.
Загледах се след него.
– Майната му. – Алекс най-накрая проговори. – Имаш ли представа какво е накарало Лейла да избухне? – Попита той.
Грим сви рамене.
– Натрупаха се някакви гадости. Тя обича Хатчет прекалено много, за да си тръгне, а Хатчет я обича прекалено много, за да я остави да си тръгне. Те са токсични. – Той сви рамене. – Хатчет ще разбере това. Просто трябва да му дадем пространство и време, за да го направи.
Назад към част 8 Напред към част 10
