УИЛА НАШ (Девни Пери) – За тайните ЧАСТ 3

Глава 3

Айви Кларънс беше отегчена до смърт.
– Искаш ли да се махнем оттук? – Попита случайният мъж до нея. Гласът му беше нисък, а устата му – твърде близо до бузата и. Кой беше този човек?
Тя се обърна бавно и сведе очи, докато той не се отдръпна.
– Не.
Мразя хората.
– Хайде, бейби. – Ръката му стигна до коляното и, палецът му погали кръг по кожата и. Бедрото му се притисна към нейното. През последните тридесет минути той се приближаваше все повече и повече. – Да се позабавляваме малко.
Забавление? Скоро щеше да разбере, че определенията им за забавление са много различни.
Беше неин ред да навлезе в личното му пространство. Тя се наведе и заговори толкова близо до устата му, че устните им се допряха. Но тя сложи ръка на рамото му, за да го спре да скъси дистанцията.
– Ако искаш да си тръгнеш оттук с прикрепен член, махни ръката си от крака ми. Когато искам да ме докосваш, ще ти кажа кога и къде.
Той изтръгна ръката си от коляното ѝ и постави три сантиметра между тях на дивана.
– Съжалявам. Мислех, че ти харесва.
Тя помръдна китката си.
– Свободен си.
Мъжът примигна. Може би шокът му беше оправдан. От известно време той седеше до нея и разказваше за последната си бизнес инвестиция и за милионите, които се очакваше да спечели тази година. Бла. Бла. Бла. Тя не се включваше в разговора, но и не го игнорираше.
Той скочи от дивана и се промъкна през салона на Заин, като се изгуби в тълпата.
През часовете, в които беше в „Измяна“, всяко свободно място беше запълнено с тяло. Дансингът беше препълнен, а опашките на бара бяха огромни.
Заин би трябвало да е щастлив. Бизнесът беше повече от добър.
Измяна беше чисто злато.
Брат и се беше извинил преди часове. Олицетворение на амбицията и устрема, Заин бе заявил, че има работа за вършене. Друг собственик на клуб вероятно щеше да е тук, в салона, и да се радва на успеха си в натоварената съботна вечер. Но Заин несъмнено се беше заключил в кабинета си. Или чукаше някоя от почитателките си, или пресмяташе числа. Айви беше 99 процента сигурна, че е второто.
Заин беше толкова скучен и предсказуем, колкото и клубната сцена.
Къде беше Елора?
Ако тази кучка вече се беше прибрала вкъщи, Айви щеше да и отнеме статута на най-добра приятелка.
– Още едно шампанско, мис Кларънс? – Сервитьорката се наведе ниско, но все пак трябваше да изкрещи, за да се чуе над силната музика.
Айви поклати глава и изрече:
– Не.
Когато сервитьорката се прехвърли към следващия клъстер, Айви огледа пространството, търсейки някой, който да си заслужава времето. Както винаги, тя остана разочарована.
Диджеят беше обявил специалното среднощно питие само преди няколко минути. Оставаха два часа до затварянето, а партито тепърва започваше. И все пак идеята да прекара тук още една минута, да не говорим за часове, накара Айви да се прозяе.
Тя се изправи, изглади полата на роклята си и тръгна към парапета. Имаше причина, поради която, когато Заин излизаше от скривалището си, предпочиташе личния си салон. От този връх тя можеше да наблюдава целия клуб – от входа до дансинга и бара. Нямаше кътчета, в които хората да се скрият от погледа и. Заин дори плащаше на обслужващ персонал да бди в тоалетните.
Единственото истинско уединение в „Измяна“ беше кабинетът на брат и.
Айви допря върховете на пръстите си до студената стомана на парапета. Тя заблестя, докато стробоскопичните светлини проблясваха в ярки цветове. Океанът от тела на дансинга се движеше в такт с неумолимия ритъм на диджея. Беше като да наблюдаваш как вълните се разтварят и преливат.
Тя отново се прозя.
Майната му. Айви направи една крачка към изхода, готова да се прибере у дома – ако Елора беше още тук, щеше да се наложи да си намери превоз – но спря, когато суматохата на входа привлече вниманието и.
Група момчета влязоха вътре. За разлика от всички мъже в салона на Заин, никой от новодошлите не носеше сако. Нямаше панталони или излъскани обувки. Тя ги разпозна от Астън. Бяха сигмите – така и не успя да запомни и трите букви от името на братството им.
Както всички групи и организации в кампуса, „Сигмите“ имаха репутация. Те бяха елитното братство и само най-богатите бяха приемани в лоното им. Да се запишеш за член на братството означаваше да имаш правилната фамилия.
Майкъл Бамфорд не беше просто сигма.
Той беше Сигма.
Той привличаше вниманието, докато преминаваше през тълпата на път към дансинга. Той вдигна брадичка и стисна няколко ръце. Бялата му тениска се опъваше по широките му гърди, памукът се оформяше по мускулестите му бицепси. Свободните му дънки прилепваха към тесните му бедра и се свличаха към износените Converse. Мръснорусата му коса беше хваната под избледняла шапка на „Ред Сокс“.
Тази вечер Майкъл изобщо не приличаше на изтънчения мъж, който се разхождаше из кампуса на Астън, сякаш притежаваше това място. Последния път, когато Айви го беше видяла без дизайнерска риза с копчета, панталони по мярка и италиански мокасини, той не носеше почти нищо.
Тя също не носеше.
Е, добре, добре.
Може би все пак имаше причина да остане в „Измяната“.
Ъгълчето на устата и се повдигна, когато той излезе на дансинга. Морето се разтвори, за да освободи място за Майкъл и компанията му. Братята му от братството го заобиколиха, като нито един от тях не се осмели да танцува, докато той не направи първата крачка.
И Боже, каква беше тази крачка.
Въртенето на бедрата му накара Айви да изтръпне. След това той завъртя шапката си назад и потъна в музиката. Този мъж беше еротичен на дансинга. Не беше лош и в спалнята.
Айви се хвана за парапета, вперила поглед в него, докато той танцуваше. Той беше толкова част от музиката, колкото и мелодията и ритъмът, движенията му бяха като течаща вода. Работата му с краката беше сложна. Стилът му беше уникален. Това атлетично, силно тяло беше капан и в момента Айви беше хваната в примката му.
Една ръка се допря до нейната, когато един мъж зае мястото до нея на парапета.
– Ти си Айви Кларънс.
Тя не му обърна внимание. Всяка частица от вниманието и беше насочена към Майкъл.
Мъжът щракна с пръсти пред лицето и, принуждавайки я да мигне и да погледне в неговата посока.
Тя изпъшка.
– Махай се.
– Тейт.
– Попитах ли за името ти?
– Не, но ще го научиш. – Той се усмихна. – Аз съм приятел на брат ти.
Тя заобиколи с китката си оживения салон.
– Ти и останалите тези хора.
– Да, но Заин и аз всъщност сме приятели.
Лъжа. Никога преди не беше виждала Тейт, а Заин беше избирателен. В това отношение беше като брат си. Като Кларънс приятелствата бяха трудни. Никога не знаеше дали някой наистина се интересува от мнението и, или иска да увеличи социалния си кръг.
Изпитването на хората, на тяхната вярност и твърдост, се беше превърнало в любимото хоби на Айви.
Единствената приятелка, която някога се бе справила, беше Елора.
– Отиди си, Тейт. – Тя отново обърна поглед към дансинга.
Тейт се наведе, докато предмишниците му не се опряха на горния парапет.
– Отиваш в Астън.
– Питаш или казваш?
Усмивката му се разшири.
– Завърших заедно със Заин.
– Поздравления – промълви тя.
– Какво учиш?
Упорит, нали?
– Социални науки – излъга тя. Специалността и беше история. – Очарована съм от поведението на хората. Особено тези, които не могат да приемат намек. Довиждане.
Той се ухили и се изправи, като протегна ръка.
– Танцувай с мен.
Айви отвори уста, за да му откаже, но Майкъл беше на дансинга. Той не я беше забелязал, когато беше влязъл с компанията си. А тя определено искаше той да я забележи. Затова постави ръката си в тази на Тейт, изненадана от това колко естествено дългите му пръсти прилягат към кокалчетата ѝ, и му позволи да я придружи по стълбището.
Когато стигнаха до дансинга, Тейт се промъкна през масата от въртящи се тела. Колкото повече се приближаваше към групата на Майкъл, толкова повече Айви се притискаше до гърба му, а ръцете им все още бяха преплетени.
Тогава Тейт спря и я завъртя в прегръдките си. Шоколадовокафявите му очи се втренчиха в нейните, докато той обгръщаше гърба и с ръка и я притискаше към себе си.
Тя изтръпна. Този мъж, този Тейт, беше един от най-красивите мъже, които беше виждала през живота си. Тъмната му коса беше малко прекалено дълга. Носът му имаше неравност на върха, а брадичката му – лека вдлъбнатина в центъра. Смели черти, които не би трябвало да се сливат, но заедно лицето му беше съвършено.
Твърдата сила на гърдите му я изненада. Тя не беше обърнала достатъчно внимание и на това колко е висок. Така близо до нея той се извисяваше над нея, а скъпият му, пикантен одеколон прогонваше миризмата на пот и алкохол.
Тейт хвана ръката ѝ и я постави на рамото си. Бялата му риза с копчета беше гладка под дланта и. Горните две копчета на ризата бяха разкопчани и разкриваха парченце загоряла кожа. Маншетите бяха навити нагоре по мусколестите му предмишници. А дънките му с тъмен цвят бяха груби върху голите и крака.
Той я постави точно там, където искаше, и едва тогава се раздвижи. Той раздвижи бедрата си до нейните, определяйки темпото. Нагнетяваше напрежението. Нямаше съмнение кой е водещият.
Тейт беше талантлив танцьор, но не беше Майкъл.
Очите и се плъзнаха през рамото на Тейт към нейната мания. Погледът на Майкъл я очакваше.
Тя сдържа победоносната си усмивка и се притисна към Тейт, а очите и се втренчиха в тези на Майкъл. Тейт може и да я държеше в прегръдките си, но Майкъл и Айви бяха танцували този танц от години.
Майкъл се премести, като направи място на жената да влезе в кръга му. Но не просто жена. Алисън Уинстън.
Устните на Айви се свиха. Ако имаше враг – достоен противник – това беше Алисън. Безмилостна и злобна като самата Айви, двете не се срещаха често в наши дни. Последният път беше в „Измяна“, точно на този дансинг. Тази вечер Алисън също се беше въртяла около Майкъл.
Кучка. Миналата година Айви беше помолила Заин да забрани на Алисън да посещава клуба му. Но брат и, бизнесменът, беше отказал. Красивите жени означаваха, че към тях се стичат богати мъже, а за съжаление на Алисън не и липсваше красота. Гладката и кафява коса беше особено лъскава под светлините на нощния клуб.
В момента, в който Алисън се премести пред Майкъл, връзката им се прекъсна. Той настани ръцете си върху бедрата ѝ и всяка възможност Айви да го накара да ревнува се изпари.
Шибаната Алисън.
Майкъл беше единственият мъж на света, който не падаше в краката и. Имаше моменти, в които той едва признаваше съществуването и. Това само я караше да го желае още повече.
Ако Айви не внимаваше, проблемите и щяха да започнат да се проявяват.
Тейт я завъртя в кръг, принуждавайки я да отвърне поглед от Майкъл, след което се наведе, а устните му погалиха мидата на ухото и.
– Не се получи.
Тя се напрегна.
– Какво?
– Твоята хитрост. Знам точно защо ме последва на дансинга. Използваш ме, за да го накараш да ревнува, само че не се получи.
– Ти не знаеш това.
Той се наведе настрани, а тъмните му очи заискриха.
– Бейби, може би тези игри действат на момчета на твоята възраст. Но няма да проработят върху мен.
– Тогава защо танцуваш с мен? – Изсъска тя.
– Не си единствената, който обича да играе. – От грапавия му глас я побиха тръпки по гърба.
Защо това я заинтригува? Айви рядко се заинтригуваше, особено от мъже.
Ръката на Тейт на бедрото и се спусна надолу. Беше откъм страната на асиметричната и пола, която се качваше нагоре по бедрото. Връхчетата на пръстите му докоснаха чувствителната плът точно под бедрената и кост. Още един сантиметър и щеше да научи, че тя не носи бикини.
Но тя не го спря. Докосването. Танцът. Докато топлината от тялото му проникваше през сатенената материя на роклята и, те танцуваха, като движенията им не се забавяха. При всяко завъртане на бедрата му тя завърташе своите в тандем. С всеки такт на музиката между краката и се появяваше пулс.
Кой беше този мъж, този приятел на брат и? Как така не го беше виждала преди?
Тялото на Тейт беше твърдо като гранит, мускулесто, но не едро. Беше висок, сантиметри над метър и осемдесет, но не и мършав. Като се има предвид, че Айви беше на токчета, линията на изсечената му челюст беше достатъчно близо, за да я проследи с език.
Желанието и се сви в сърцето. Очите му останаха приковани в нейните, а останалата част от дансинга се размиваше. Този мъж я съблазняваше.
И ако тя не му позволяваше, щеше да е проклета.
По някакъв начин, от момента, в който щракна с пръсти пред лицето и, той я беше омагьосал. Беше откраднал контрола, а тя не бе помръднала и миг в знак на съпротива.
Това осъзнаване беше кофа ледена вода, хвърлена върху главата и. Тя се скова и се изтласка от ръцете му.
Той я пусна и острата му челюст се сви. След това светкавицата на раздразнението се стопи така плавно, както диджеят смесва една песен със следващата. Сексапилната му, уверена усмивка накара дъха и да замре.
През цялото време, откакто идваше в „Измяна“, тя никога не беше виждала Тейт. Лицето му не беше от тези, които щеше да забрави.
Кой беше той? Откъде точно познаваше Заин?
Преди да успее да попита, той протегна ръка и проследи линията на носа и. После изчезна, минавайки покрай нея и прекосявайки дансинга, сякаш беше празен.
Сърцето и се разтуптя. Някой се блъсна в нея и тя едва не се преобърна, защото краката и бяха много несигурни. Тя рискува да погледне през рамо.
Отново я очакваше погледът на Майкъл. Алисън се вкопчи в раменете му, като правеше всичко възможно да се притисне към бедрото му. Той изглеждаше… отегчен.
Но дали отблъскваше Алисън? Дали ще дойде при Айви?
Не. Никога не го е правил.
Музиката, горещината, мигащите светлини изведнъж се оказаха прекалено много. Главоболието пулсира в слепоочията и. Наложи се да продължи напред и да си проправи път към изхода. В мига, в който излезе навън, хладният нощен въздух изпълни дробовете ѝ и тя отново можеше да диша.
– Готова ли сте за колата си, мис Кларънс? – Попита един от откачалките.
Тя успя да кимне разтреперано.
– Всичко ли е наред…
Погледът, който тя му отправи, заглуши останалата част от въпроса му.
– Обадете се на шофьора ми.
Той кимна, изрови телефона си от джоба на якето и набра номера, докато тя го наблюдаваще.
Тя сви рамене, отметна кичур потна коса от лицето си и пристъпи към бордюра.
Джаксън, последният и шофьор, се появи след минута. Портиерът отвори задната врата на колата и в момента, в който тя седна и се закопча, потеглиха към имението. Светлините на града се промъкнаха покрай прозореца и, докато се движеха през нощта. На всеки няколко минути тя се навеждаше напред, за да провери скоростомера.
Досега Джексън винаги беше карал с ограничението или под него. Може би за разнообразие щеше да издържи повече от месец.
Когато колелата на колата спряха в имението, тя не го изчака да отвори вратата. Оттегли се на безопасно място в дома си, вдишвайки познатия му аромат, докато откопчаваше обувките на токчета. Подът разхлаждаше стъпалата и, докато тя се изкачваше по стълбите.
Тъкмо се канеше да се оттегли в спалнята си, когато спря в коридора.
Айви не обичаше да се контролира.
Тя го изискваше.
Не можеше, не искаше да позволи на никого да има власт над нея отново. Тази вечер Тейт я беше разтърсил. Майкъл също. Беше излязла от равновесие и се нуждаеше от нещо, което да наклони везните обратно в нейна посока.
Знаеше къде точно да го намери.
Айви се наведе, върна обувките на краката си и тръгна към апартамента на Касия. Съквартирантката и не беше заключила вратата на спалнята си. Скоро щеше да се научи да го прави. Или ако беше като Елора, щеше да я остави отворена, защото тайно искаше компанията.
В спалнята беше тъмно, завесите бяха спуснати. Айви светна и лампата обля стаята в меко, златисто сияние. Касия не помръдна.
– Събуди се. – Айви запляска и отиде в краката на леглото.
Касия изтръпна, докато се поклащаше.
– К-какво? Какво става?
– Трябват ми десет долара. – Обикновено Айви би изчакала по-дълго, преди да измъчва новото момиче, но тази вечер тя отчаяно искаше власт. Удар от любимия и наркотик.
– А? – Касия примижа, като отметна кораловата коса от лицето си.
– Десет долара. Искам да ми дадеш десет долара.
Касия примигна.
– За какво?
– За каквото искам. – Айви скръсти ръце. – Стани и ми донеси десет долара.
– Това едно от твоите изпитания ли е?
– Виждам, че Елора е говорила с теб. – Смелостта на Айви се сдуха, но тя се мобилизира. – Пари. Сега.
– Вземи ги от наема ми. Или не. Не ме интересува. Аз съм тук само за училище. – Раменете на Касия увиснаха, когато тя посегна зад гърба си, притискайки възглавница към гърдите си. После се срина в матрака. – Затвори вратата на излизане.
Устата на Айви се отвори. Какво. Не. По дяволите?
Това беше едно от най-честите и изпитания. Лесно изпитание. Всяка съквартирантка преди Касия бе ставала набързо от леглото и бе ровила в чантата си за пари. Повечето дори не бяха попитали защо и трябват парите, след като разполагаше с малко състояние.
Този отказ беше… обезпокоителен.
Тя чакаше и чакаше, но Касия не помръдваше. Накрая Айви тръгна към вратата, като спря за последен път да погледне леглото. Косата на Касия беше разпиляна по лицето ѝ и тя спеше непробудно, слюноотделяйки се върху възглавницата.
Разходката до собствената и спалня приличаше на срамна разходка.
Беше се провалила. С Касия. С Майкъл.
Айви не се проваля.
Тя посегна към телефона си на нощното шкафче. Беше го оставила тази вечер, защото нямаше нужда нито от него, нито от пари в клуба на брат си. Той я защитаваше в „Измяна“, а ако работеше, щеше да делегира това задължение на служител.
Нямаше пропуснати обаждания. Никакви съобщения, дори от Елора.
Тя отключи екрана и извади името на Майкъл.

Не се чукай с Алисън!

В момента, в който текстът беше доставен, тя съжали, че е набрала тези три думи. Съжаляваше за уязвимостта им. Съжаляваше за отчаянието им.
Айви се взираше в екрана в продължение на десет минути, очаквайки отговора му. Когато той не дойде, тя съблече роклята си и взе изгарящ душ. След това се насили да остане будна до три, притиснала телефона до гърдите си. Преди най-накрая да се унесе в сън, осъзна, че Майкъл няма да и отговори.
Той никога не го е правил.

Назад към част 2                                                                 Напред към част 4

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!