„Тя се беше превърнала в моето всичко“
ГЛАВА 36
УЕСТ
Треньорът беше казал, че тази седмица не трябва да бъда на тренировка. Въпреки че, ако исках, все още можех да играя в мача. Знаех, че имат нужда от мен, а също така знаех, че баща ми би искал да играя. Така че щях да играя.
Бях пропуснал всички останали тренировки, но нямаше да пропусна тази. Баба ми вече беше в дома ми, така че знаех, че майка ми не е сама. Това ми даваше известна свобода, но и ме възпираше от дома ми. Не исках тази жена да е там. Тя никога не ме беше посещавала, нито веднъж през целия ми живот. Винаги трябваше да ходим в дома ѝ. Тя рядко говореше с баща ми или го признаваше.
Не изпитвах нищо към нея.
Но майка ми я обичаше.
Никой не ме разпитваше, когато влязох в съблекалнята, за да си облека тренировъчната екипировка. Някои кимнаха, няколко ме потупаха по гърба, но никой не каза нищо. Това беше, от което се нуждаех. Ако не можех да имам Маги постоянно с мен, тогава това беше единственият друг начин да запазя ума си свободен от глупости.
Докато връзвах обувките си, се изправих и видях Брейди да върви към мен. Той искаше отговори, а аз нямаше да му ги дам. Това, което му бях казал тази сутрин, беше неговият отговор.
– От колко време говори с теб? – Попита той с тих глас.
Грабнах каската си и тръгнах към вратата.
– От известно време – отговорих.
– Колко време е „известно време“? От болницата… или отпреди?
– Преди.
Брейди застана в крачка до мен.
– Ето защо се привърза толкова бързо, нали? Тя ти е помагала да се справиш с нещата. Била е до теб.
Не отговорих. Не знаех отговора. Може би затова се бях привързал към нея толкова бързо. Скръбта те променя. Кара те да реагираш по различен начин. Но не исках да кажа, че не бих искал Маги, ако тя не ми беше проговорила.
Но щях ли да го направя?
– Вероятно разбираш по-добре от всеки друг през какво е преминала. Ако ти е казала нещо, то е повече, отколкото е казала на когото и да било другиго.
Той беше прав. Беше го направила, но нямаше да му го кажа.
– Тя трябва да говори и с други хора – добави Брейди.
Той нямаше да се откаже от това. Трябваше да прекратя това. Докато Маги не беше готова да говори, нямаше да позволя на никого да я кара.
Спрях да вървя и го погледнах.
– Тя не е готова. Това е начинът, по който тя се справя. Остави я да се справи с нещата по начина, по който трябва. Няма да позволя на никого да я притиска. Дори и на теб – казах му. После тръгнах към полето и го оставих да стои там.
Беше почти полунощ, когато Маги плъзна прозореца си, за да вляза вътре. Тренирах до късно, след което отидох на сипея и седях там няколко часа. Когато мама ми се обади да се прибера вкъщи, за да хапна, аз го направих. За нея. После баба ме попита за колежа и аз си тръгнах, без да ѝ отговоря. Тя не беше до нас преди и сега нямаше право да се меси в живота ми.
Обадих се на мама и ѝ казах да си ляга. Казах ѝ, че скоро ще се прибера, че съм при Брейди. Това беше истината. Бях при Брейди. Просто не бях тук заради Брейди. Мисля, че тя вероятно знаеше това, но не попита.
Маги стоеше в средата на стаята си по торбест анцуг, вързан на кръста, и потник. Дългата ѝ коса беше нахвърляна на небрежен възел на върха на главата ѝ и тя не можеше да изглежда по-красива. Беше ми липсвала този следобед. Винаги ми липсваше, когато не беше с мен.
Това ме плашеше, ако се замислех твърде много. Не исках да ми липсва по този начин. Можех да я загубя.
Не.
Нямаше да загубя Маги. Нямаше да позволя това да се случи. Щях да я накарам да иска да остане с мен. Щях да бъда всичко, от което тя се нуждаеше.
– Здравей – каза тя тихо.
Усмихнах се.
– Здравей.
Намалих разстоянието между нас, протегнах ръка към нея и я придърпах близо до себе си.
– Липсваше ми – прошепнах, преди да я целуна по устните. Тя имаше страхотни устни.
Тя се засмя срещу целувката ми. Обичах този звук. Тя не се смееше често. Но когато го правеше, беше като магия.
– Какво е толкова смешно? – Попитах, без да мога да сдържа от лицето си невероятно доволната усмивка от чутия и смях.
– Ти ме видя само преди няколко часа – каза тя.
Поклатих глава.
– Не, видях те преди девет часа. Това не е малко. Това е шибано дълго време.
Маги стисна устни, а очите ѝ затанцуваха от смях. Тя не носеше никакъв грим. Лицето ѝ беше измито докрай. Харесваше ми, че е знаела, че ще дойда, и не се е оправяла. Беше просто себе си и се чувстваше добре, когато беше просто себе си.
– Наистина трябва да спиш. Утре вечер имаш мач – каза тя, като сложи ръка на гърдите ми.
– Ще спя. Тук с теб. Ще си наглася алармата да стана в пет и ще се прибера вкъщи. Но тази нощ искам да те прегърна.
Очите ѝ заискриха от удоволствие. Това ме накара да се замисля за някои неща. Неща, за които не би трябвало да мисля. Не и в нейната къща. Не и когато Бун беше толкова близо до нас.
Погледнах към леглото ѝ и видях, че тя вече е била в него тази вечер. Допреди около час не ѝ бях писал, че ще дойда. Зачудих се дали тогава е спала. Виждайки разхвърляните й завивки и знаейки, че ще я притисна до себе си цяла нощ, всичко, което ми се струваше празно, изчезна. Маги ме накара да се почувствам като пещерен човек. Харесваше ми да я имам до себе си.
Маги плъзна ръката си в моята и аз изпитах онова познато чувство на спокойствие, което ме беше измъкнало през последния месец. Четири седмици. Утре щеше да се навърши точно един месец, откакто я целунах на партито в полето. Тя се беше появила в живота ми, когато мислех, че ще загубя себе си. Когато не бях сигурен, че имам сили да се справя. И тя ми показа, че мога. Беше ми напомнила, че не съм единственият човек на земята, който е загубил родител.
Маги дръпна завивките от моята страна, след което пропълзя на нейна страна, за да оправи чаршафите си. Виждайки я в този вид, бидейки тук с нея, ме накара да искам неща. Неща, които би трябвало да са само и единствено за мен. Например, никога не исках друг мъж да я види облечена така в това легло. Само аз. Исках тя никога да не плъзне ръката си в ръката на друг мъж. Никога. Само в моята.
– Трябва да се вмъкнеш, за да заспиш – прошепна Маги с игрива усмивка на устните си.
Тя се беше превърнала в моя спасителен пояс. Исках да бъда неин. Исках и тя да се чувства по този начин към мен.
Влезнах в леглото и легнах по гръб с една ръка зад главата си, а другата протегнах към Маги, приканвайки я да дойде и да сложи глава на гърдите ми. Тя нямаше нужда от инструкции. Тя знаеше точно какво искам. Когато главата ѝ беше точно там, където ми харесваше, плъзнах ръце в копринената ѝ коса и развързах кока ѝ. Тя не протестираше.
Лежахме така тихо няколко минути, докато си играех с косата ѝ и се взирах във вентилатора на тавана. В главата ми се смесиха различни емоции. Тя беше влязла в живота ми, когато имах най-голяма нужда от нея. Никога не бях очаквал това. Нито нея. Но сега, когато я имах, не бях сигурен как съм издържал толкова дълго без нея.
Назад към част 36 Напред към част 38