„Дали ще бъда нейният избор?“
ГЛАВА 38
УЕСТ
Тази вечер Маги седеше с майка ми на мача. При всеки удобен случай поглеждах към тях. Маги махаше през повечето време, но понякога я засичах да говори с майка ми. Гърдите ми бяха толкова пълни, че се чудех дали няма да се пръснат.
След всеки тъчдаун поглеждах нагоре и виждах Маги да стои и да се радва с огромна усмивка на лицето, а шибаната ми фланелка покриваше тялото ѝ. Боже, как обичах това. Всички виждаха, че тя е моя.
Когато я видях с фланелката на Брейди тази сутрин, ми се искаше да я сваля и да я изгоря. Забавната усмивка на лицето на Брейди не ми помогна. Той е знаел, че когато го е помолила за нея, ще реагирам така. Задникът го беше направил нарочно и се беше забавлявал от това.
Когато беше минал по коридора и я беше видял с моята фланелка, беше избухнал в смях. Никой, освен нас тримата, не знаеше какво му се струваше толкова смешно.
Маги дори се беше усмихнала и беше навела глава, докато бузите ѝ се изчервяваха. Беше се опитала да ми угоди. Просто нямаше представа, че момиче, което носи фланелката на момче, означава, че е негово.
Семейство или не, тя не носеше шибаната фланелка на Брейди. Или на който и да е друг. Само моята.
Спечелихме с един тъчдаун. Гънър хвана прекрасен пас и го вкара, за да ни спечели мача в последните три минути. И двата отбора изиграха мач с много точки. В един момент се притеснявах, че ще трябва да влезем в продължения, но Гънър поправи това.
Когато излязох от съблекалнята, Маги стоеше там и ме чакаше. Усмивката ѝ, когато очите ни се втренчиха, облекчи тъгата, която бях изпитал, когато излязох и баща ми не беше там.
– Ти беше невероятен. . . . Мисля, че. Не знам много за това. Но изглеждаш наистина добре в тези панталони – каза тя шепнешком, когато се приближих достатъчно, за да я прегърна.
Захилих се и я целунах по челото, после по носа и накрая по устата.
– Да те видя там горе във фанелката ми, да изглеждаш като ангел, ми помогна. Сега това ще ми е нужно всеки мач.
Тя се усмихна.
– Мисля, че мога да направя това.
Тази вечер щях да я заведа на партито на полето. Въпреки че беше ходила на много такива, тази вечер наистина щеше да присъства на едно. Щеше да бъде с мен. А не да се крие в тъмните ъгли и да чака Брейди.
Идеята, че я е оставил там, все още ме вбесяваше. Не ми харесваше да мисля за това колко сама е била тя. Как никой не е бил до нея.
– Добра игра, бейби. – Вдигнах поглед от собствения си малък свят с Маги и видях Рейли да стои там.
– Благодаря, но не съм твоето бейби – отвърнах, опитвайки се да я накарам да си тръгне.
Рейли се засмя и прехапа долната си устна, сякаш смяташе, че това е секси.
– Може би не точно сега, но все някога ще ти омръзне нямото момиче и ще искаш малко екшън. Аз ще чакам. Винаги съм била до теб, когато си имал нужда от мен. Искам да си го върна, Уест. Липсваме си – каза тя с тих глас, който звучеше умолително.
Ненавиждах, когато хората си правеха майтапи с Маги. Бях планирал да бъда мил с Рейли, докато твърдо я изпращам по пътя ѝ. Но тя беше отишла и беше казала глупости, за да ме вбеси.
– Мога да говоря. Просто избирам с кого да говоря. Така че престани да се опитваш да ме разстройваш. Не се получава.
Стоях и се взирах в Маги, докато тя говореше толкова ясно и делово на Рейли.
– Значи ти говориш. Хм. Брейди знае ли това? – Попита Рейли и аз направих крачка към нея, като се поставих между нея и Маги. Но ръката на Маги докосна ръката ми, докато тя се държеше за нея и се премести да застане до мен.
– Да, знае. Сега можеш да си тръгнеш – каза Маги, без да се отдръпва.
Загледах се в нея. Нима нямаше нищо в нея, което да не е съвършено? Тя дори се справи с бившата ми приятелка, без да драматизира.
– Боже, ти дори не можеш да спреш да я гледаш – каза Рейли с отвратителен тон.
Тя беше права. Не можех.
Не вдигнах поглед, но знаех, че Рейли си е тръгнала, щом раменете на Маги се отпуснаха и тя се обърна, за да срещне погледа ми.
– Реших, че трябва отново да вляза в света. Да се включа. Да говоря. Но докато не кажа на леля ми и чичо ми, няма да говоря с никого другиго. С изключение на теб, разбира се.
С изключение на мен. Целунах я силно по устните и адски се стараех да не позволя на страха да я загубя да ме завладее. Исках тя да говори. Исках да изживее живота си пълноценно. Просто не знаех дали вярвам, че тогава ще бъда достатъчен за нея. Точно сега аз бях нейният свят, защото тя говореше само на мен. И с майка ми.
Когато говореше с други хора и ги допускаше до себе си… дали все още щеше да избере да бъде с мен?
Държах ръката на Маги прибрана в моята, докато вървяхме към момчетата на партито. Брейди беше паркирал пикапа си отново тук, сега, когато не караше Маги да се крие сама в тъмното. Неш беше първият, който ни забеляза, и ми се усмихна. Той все още не беше доволен от идеята за мен и Маги. Но не защото не я харесваше. Точно обратното.
Знанието, че я е виждал да носи моята фланелка през целия ден, караше ревнивото чудовище в мен да се държи по-тихо. Още щом Неш се запозна с Маги, той разпозна нещо специално в нея. Същото като мен. Просто не се беше справял с глупостите, които го правеха идиот.
За мой късмет, тя също разпозна нещо в мен и пренебрегна факта, че съм идиот.
– Готова ли си за това? – Попитах я, когато се приближихме до момчетата.
Тя наклони главата си назад, за да ме погледне, и се усмихна.
Това беше всичко, от което се нуждаех.
– Добре дошла в семейството, Маги – каза Райкър и вдигна бирата си, а на лицето му се появи широка усмивка. – Крайно време е да се присъединиш към нас.
Погледнах към Брейди. Той беше виновен, че тя не беше с нас от самото начало. Трябваше да се чувства гадно, че я е оставил сама там. Но видът на лицето му малко намали гнева ми. Той не се гордееше със себе си, виждах го.
Тази вечер Айви отново се беше свила до него. Никога не знаех кога са заедно или отделно. Брейди просто изглеждаше толкова откъснат от нея. Сякаш я оставяше да остане тук, защото тя искаше. А не защото той я искаше тук.
– Три игри. Три победи. Вече усещам вкуса на щата – каза Аса, като се приближи до групата и седна до Айви и Брейди на решетката.
Не исках да деля място с никого. Само Маги. Заведох я до балата със сено, която беше свободна, и седнах на нея, преди да я дръпна да седне в скута ми.
Притиснах целувка до ухото ѝ и прошепнах.
– Жадна ли си? Забравих да ти донеса нещо.
Тя поклати глава и се облегна на мен. Държах я близо до себе си, без да обръщам внимание на останалите, докато не чух Неш да казва името ми. Беше ми трудно да се откъсна от мислите си за Маги, за да отговоря.
Тя просто беше по-интересна от него.
– Какво? – Попитах, като обърнах внимание на Неш.
– Накарал си Тенеси да те вербува. Това все още е възможно, или държиш на Бама?
Футбол. Следващата година. Нещо, за което не се бях замислял. Не исках да мисля за това. Не и след като татко си отиде. Не и с Маги тук.
Повдигнах рамене, защото не знаех отговора. Да, Тенеси ме наблюдаваше. Просто не ми пукаше.
– Всички ние трябва да вземем решения. Нека изчакаме да свърши футболният сезон, преди да ги вземем. Тази вечер трябва да говорим за светкавичните крака на Гънър – каза Брейди, като смени темата и затвори това.
Гънър вдигна бирата си.
– За мен. Защото ритам задници! – Изкрещя той и всички се разсмяха и вдигнаха чашите си.
Раменете на Маги се разтресоха от тих смях и тя положи глава на рамото ми, докато ги наблюдаваше.
А аз гледах нея.
Назад към част 38 Напред към част 40