„Да се върна“
ГЛАВА 47
МАГИ
Той ме обичаше.
Всичко, което казваше, беше повече… Беше това, от което се нуждаех. Тъгата и болката, които се бяха настанили трайно в сърцето ми, бяха премахнати. Уест Ашби ме обичаше. Аз не бях просто човек, от когото се нуждаеше, за да преживее загубата си. Аз бях нещо повече от това.
– Чакай – извиках аз. Той тръгна зад мен и аз се обърнах, за да видя, че е стигнал само до средата на коридора. Той спря и за секунда не бях сигурна дали ще ме погледне. Когато най-накрая го направи, в очите му се появи надежда. Толкова много надежда, че можех да я видя от мястото, на което стоях.
Извиках му отново.
– Не исках един ден да се събудиш и да нямаш повече нужда от мен. Нямаше да мога да преживея такова разбито сърце. Исках повече. Влюбих се в теб и това ме ужаси.
Той започна да върви обратно към мен, дългите му крачки бяха решителни, докато държеше очите си приковани в моите. Когато стигна до мен, той притисна лицето ми в ръцете си и ме погледна.
– Благодаря на Бога – каза той яростно, преди устните му да покрият моите.
Вкопчих се в раменете му, докато щастливи сълзи се плъзгаха по бузите ми. Палците му ги махнаха, когато езиците ни се сблъскаха и се държахме един за друг, сякаш това беше за последен път.
– Не си много добър в даването на пространство, нали? – Гласът на Брейди ме стресна и аз се отдръпнах и погледнах през рамото на Уест, за да видя братовчед ми, който изглеждаше по-скоро развеселен от всичко друго.
Уест се усмихна, след което целуна върха на носа ми, преди да ме обгърне с ръка и да се обърне към Брейди.
– Очевидно не – изрече той, докато се усмихваше на братовчед ми.
Брейди се засмя и поклати глава.
– Стига да е щастлива – отвърна той. После погледът му срещна моя. Той търсеше потвърждение от мен.
– Много съм щастлива – уверих го аз.
Той кимна, след което премести погледа си обратно към Уест.
– Покажи ми, че я заслужаваш.
Ръката на Уест се стегна около мен.
– Ще го направя.
– Добре. Защото не мога да отида да ритна задника на Рейли, но мога да ритна твоя.
Този път аз бях тази, която се засмя.
Тази вечер имах среща с Уест. Истинска среща. Такава, на каквато ходят двойките. Такава, каквато никога не бяхме имали преди.
Беше леко неловко само когато чичо Бун попита Уест къде отиваме и му напомни да се грижи добре за мен. Мисля, че предпочитах да се измъквам през прозореца пред това. Уест обаче не изглеждаше притеснен от това; изглеждаше по-скоро доволен от всичко.
Докато карахме по пътя, той потупа седалката до мен.
– Сядай тук.
Направих каквото ми каза и с радост се преместих, за да седна възможно най-близо до Уест.
– Не си попитала къде отиваме – каза той, докато слагаше ръка на крака ми.
– Защото ми е все едно, стига да съм с теб.
Той се усмихна и стисна бедрото ми.
– Познавам това чувство. – Положих глава на рамото му.
– И така, кажи ми къде отиваме.
– Ами, имах няколко идеи, но никоя от тях не ми се стори достатъчно специална за официалната ни първа среща.
Това не отговори на въпроса ми. Не че ме интересуваше, но вече ми ставаше любопитно.
– Това не ми говори нищо.
Той се засмя.
– Не, предполагам, че не.
Той ме дразнеше.
– Защо имам чувството, че съм подмамена в този разговор, без да знам?
Уест ме целуна по главата.
– Реших, че като ти кажа, няма да звучи толкова добре, колкото е в действителност.
Когато той се обърна да тръгне по пътя, който водеше към мястото на полевите партита, седнах и го наблюдавах. Тази вечер нямаше никакво парти на полето. Какво правеше той?
– Отиваме на полето ли? – Попитах.
Той не отговори. Малка усмивка дръпна устата му, но това беше всичко, което разбрах.
Затова зачаках.
Със сигурност Уест спря пикапа си на празната поляна и изключи двигателя. За момент се загледа право пред себе си и най-накрая се обърна към мен.
– Тук те видях за първи път. Мислех, че си красива. Можеше и да го знаеш. Завладя ме само с един поглед. Но бях оставил майка си вкъщи при болния ми баща и се притеснявах. Чувствах се виновен, защото бях тук. Бях ядосан, защото не можех просто да бъда тук и да му се наслаждавам. Баща ми се изплъзваше от мен и аз бях ужасен. – Той направи пауза и посегна към ръката ми.
– Онази нощ бях сломен и близо до това да се разбия. Болката беше станала непоносима, а нямах никого. Тогава се появи ти.
Усетих, че очите ми парят от неизплаканите сълзи. Мислейки за изминалия месец от първата ми среща с него, се бяха случили толкова много неща. Болката му може и да беше това, което ни беше събрало, но ако можех, щях да я отнема за секунда. Дори ако това означаваше, че няма да мога да бъда с него сега.
– Взех това, което исках тази нощ. Отначало ти отвличаше вниманието ми. Ти беше това прекрасно, мълчаливо момиче, което се криеше в сенките. Исках да се изгубя в теб. И за един кратък миг направих точно това. Вкусът на устните ти беше по-сладък от всичко, което някога съм изпитвал. За секунда забравих болката си. Страховете си. Гневът ми. И просто се наслаждавах да бъда с теб. – Той вдигна ръката ми и целуна кокалчетата ѝ, след което я обърна и целуна дланта ми. – Нямах представа колко си ценна. Нямах представа, че току-що съм намерил човека, който да застане до мен, да ме задържи и да ми помогне да се науча да се лекувам. Толкова съм ти благодарен, че се отвори пред мен и проговори. Когато си помисля, че няма да те има, ме боли. Не бих могъл да се справя с това, с което се сблъсках, без теб.
Една сълза се изплъзна на свобода и Уест премести ръка, за да я хване с пръст.
– Ти се превърна в най-важната част от живота ми. Не искам някога да се съмняваш в това. И бих искал да повторим първата нощ, в която се срещнахме – каза той с усмивка.
Да повторим?
– Какво? – Попитах объркано, докато той отваряше вратата на пикапа.
След това слезе, обърна се и хвана ръката ми, за да ме дръпне към себе си.
– Искам повторение – повтори той, след което ми намигна. – За да направим това както трябва, трябва да отидеш да застанеш до онова дърво и да изглеждаш като обичайната си спираща дъха същност. Щом си на мястото, повтаряме събитията от онази нощ. Но вместо да бъда наранен и ядосан, аз ще бъда човекът, от когото си имала нужда. Този, когото си излекувала. Ще те помета толкова бързо, че няма да разбереш какво те е ударило.
Този път се засмях, когато още една сълза се изплъзна навън. Кимнах и отидох до дървото, където получих първата си целувка. Тази нощ бях толкова самотна, докато не се появи Уест. Той беше озарил света ми и дори не го осъзнаваше. Мислеше, че трябва да го направи отново.
Аз не бях съгласна. Но се съгласих с него.
Уест ми вдигна палец, когато застанах точно там, където ме беше видял през първата нощ. Когато той се приближи точно както тогава, ми се прииска да се захиля. Изглеждаше глупаво, но беше мило. Щях да му го дам.
– Защо си тук съвсем сама? Партито е там. – Той кимна към поляната в гората.
Прехапах усмивката си.
– Аз трябва ли да говоря или да мълча? Тогава не говорех – казах тихо, като се опитвах да запазя лице.
Уест свъси вежди към мен и сведе глава, докато устните му бяха съвсем близо до моите.
– Не си много добра в повторните опити, нали? – Попита ме той.
Захилих се.
– Не си изяснил тази част!
Той целуна ъгълчето на устата ми.
– Нека просто преминем към добрата част. Преминавам към тази сцена – прошепна той, след което покри устата ми със своята.
Първата вечер бях толкова несигурна. Оттогава толкова много неща се бяха променили. Сега знаех точно какво да правя. Плъзнах ръцете си нагоре по ръцете му, обичайки начина, по който се огъваха под допира ми, преди да се хвана за раменете му.
Езиците ни танцуваха и се дразнеха, докато ръцете на Уест се движеха точно под долната част на блузата ми и се допираха до кожата ми. Това определено не се беше случвало тази нощ. Но тази вечер ми се искаше да се случи. Повдигнах ръцете си по-високо и ги заключих около врата му, като накарах блузата ми да се повдигне и изкуших Уест да докосне повече.
Той го направи.
Двете му ръце се придвижиха нагоре и обхванаха гърдите ми, докато от мен се изтръгна лек вик, на който не можех да помогна. Обичах ръцете му върху мен и начина, по който ме караха да се чувствам.
Твърде внезапно той се отдръпна.
– Ако бях направил това онази вечер, щях да очаквам да ме удариш с коляно в топките – каза той, дишайки тежко.
– Вероятно щях да припадна.
Той продължи да държи ръцете си върху мен и прокара палец по зърната ми през сатена на сутиена ми. Поколебах се и се извих, опитвайки се да получа повече.
– Не сме готови за тази част от нощта ни. Имам план – каза той, а очите му бяха пълни със същата възбуда, която изпитвах и аз.
– Мислех, че това е твоят план – казах, затваряйки очи, докато той движеше върховете на пръстите си точно в сатена на сутиена ми.
– Не, но е много по-добър.