Глава 24
Не говорим, докато не се отдалечим на един квартал от сградата.
– Какво ще кажеш за една бира? – Казва най-накрая Търговецът.
– Дез. – Това е едва ли не шепот.
– Имам нужда от бира.
– Дез. – Спирам. Имам чувството, че не мога да си поема дъх. – Не можеш просто да се преструваш, че последните десет минути не са се случили.
Търговецът измърморва нещо под носа си. Обръща се към мен, а косата му изглежда като сняг на фона на сивия Лондон.
– Кали, нищо няма да ми се случи. – Звучи толкова уверен в себе си. Сякаш е неподатлив на вреда.
Искам да го разтърся.
– Онзи ясновидец каза, че мракът ще те предаде, Дез!
– Ясновидецът е малък козел, който е станал твърде голям за своите панталони.
Защо не ме слуша?
– Той е гледал в твоето бъдеще!
– Кали. – Той хваща ръката ми, като развърта малко годежния пръстен. (Винаги трябва да нося бижу от бижутата на Търговеца.)
– Всичко е наред. Не омаловажавам думите на Колин. Това, което ще се случи, ще се случи, но ти трябва да ми се довериш. Можеш ли да го направиш?
Не. Уф, да.
– Чувствам се така, сякаш току-що съм си те върнала. – Поглеждам към краката си, преди отново да погледна към Търговеца. – Не мога да те загубя два пъти.
– Кой е казал нещо за това, че ще ме загубиш? – Пита ме Дез. – Не позволявай на ума си да си прави шеги сега, любов. Предателството не е същото като смъртта.
Поемам си дълбоко дъх. Той е прав. С неохота кимвам.
– Добре ли си? – Пита ме Дез.
Не. Не съвсем.
– Искам тези шотове от тялото ти.
Дезмънд все пак ни намери тематичен клуб. Такъв, който предлага шотове от тялото.
Алхимия, нощен клуб в Лондон, е украсен като рай за магьосници, като всяка декорация е свързана с черна магия и заклинания.
– Херувимче, това е лоша идея. – Дез ме поглежда от мястото, където лежи, а около него се въртят фалшиви трептящи свещи. Сред всичко това той прилича на жертвено приношение и предполагам, че това е целта.
– Обичаш лошите идеи – казвам аз. В едната си ръка държа малко шишенце със сол, а в другата – лайм.
Толкова съм развълнувана.
– Обикновено. За тази не съм толкова сигурен. – Под носа си той казва: – Щеше да е по-забавно, ако ролите ни бяха разменени.
Навеждам се близо, устата ми е на сантиметри от неговата.
– Ще се погрижа да се забавляваш. – Прекъсвам изявлението, като прокарвам парчето лайм около пъпа на Търговеца. Очите му светват и чрез връзката ни усещам и най-малкия намек за вълнението му.
Той е такъв лъжец. Той е развълнуван от ситуацията точно толкова, колкото и аз.
Вниманието ми се премества от лицето му към торса му. Следвам дирята от лайм с кръгче сол.
Честно казано, това е толкова секси, че би трябвало да е незаконно.
Дез ми намига с вълча усмивка.
– Наслаждаваш ли се, херувимче?
– Само малко. – Слагам лайма в устата му и подавам сигнал на сервитьора.
Мъж, облечен в магьоснически одежди, идва с бутилка текила. По мой сигнал той излива течност в пъпа на Дез.
След като свърши, аз се навеждам.
Усмихвам се на Дез, докато облизвам солта от корема му.
Между зъбите му се изплъзва стон.
Притискам устни към пъпа му и поглъщам текилата.
Под устата ми мускулите на Търговеца се огъват. Поставям ръка върху тях, докато се надигам, а алкохолът изгаря в гърлото ми.
Отново се навеждам, притискайки устни към тези на Търговеца, след което вземам лайма между зъбите си, цитрусът пресичайки хапливия алкохол.
След като оставям лайма настрана, Дез се изправя и се завърта с лице към мен, като при това изстрелва множество свещи.
Поставя ръка върху плочата между краката си.
– Достатъчно ли ти е, любов?
Това е хитър въпрос, нали?
Навеждам се.
– Дори не съм близо.
Дез остава без риза до края на нощта и цялото женско население на това място не може да се справи с това.
Сериозно, не могат да се справят. Това е проблем.
– Всички те гледат – казвам аз.
Дез седи на бара и пие направо от бутилка луксозно уиски. Наистина не би трябвало да прави нито едно от двете, но когато му казах това, той просто каза:
– Правилата са, за да се нарушават. – След това ми намигна, отпи глътка от уискито си и аз спонтанно получих оргазъм.
Добре де, последното не се случи, но беше близо до това.
Седя на бар стола като нормална, зряла жена… докато моят приказен крал почти ме притиска с краката си.
Не че се оплаквам от това. Изобщо не се оплаквам.
Искам да кажа, че съм точно на нивото на очите му. Има и по-лоши гледки.
Дез спуска бутилката си с уиски.
– Всички те гледат, херувимче. – Той поклаща глава. – Годините може и да минават, но в края на деня ти все още си онова момиче от гимназията, което ужасно не осъзнава собствената си красота.
Една жена пристъпва към бара до нас и ръката ѝ безобидно докосва бедрото на Дез.
– Извинявай – казва тя, извинявайки се, въпреки че половината от хората в това място докосват другата половина.
Поглеждам Търговеца с остър поглед. Виждаш ли?
Той игнорира жената, вместо това се навежда напред.
– Крилата ти започват да се показват, бейби сирена.
Остро осъзнавам това. Алкохолът плюс притежанието на феите плюс всичките ми похотливи мисли правят почти невъзможно да ги скрия.
Жената се навежда към Дез и този път, когато ръката ѝ докосва бедрото му, това не е случайно.
– Често ли идваш тук? – Пита тя Дез, като напълно ме игнорира.
Кожата ми просветва и поглеждам към жената.
– Изчезни.
Без да каже друга дума, жената се отдръпва от бара, като се връща обратно в тълпата.
Така че това технически беше против закона… но, Боже, чувствах се добре.
– Някой ревнува ли? – Дез се усмихва дяволито и отпива още една глътка от бутилката си.
– Пссх, не. – Да.
Поглеждам към кожата си и се мръщя, когато тя избледнява.
– Това е свръхестествен бар, нали?
– Не само. – Използвайки ръката, в която държи бутилката с уиски, Дез извива пръст към мен. Не помръдвам толкова, колкото магията му ме притиска към него. – Което означава, че колкото и да обичам тези… – Той докосва едно крило.
О, боже, те отново са излезли.
– …ще трябва да ги приберем.
Под дланта му усещам как магията на Дез се влива в мен, точно както последния път, когато скри крилата ми в къщата ми. Има моментно напрежение, когато магията ги принуждава да изчезнат, а после ги няма.
Оставаме в нощния клуб още час, като се движим от бара към дансинга и към мястото, където можем просто да стоим и да се смесваме.
През цялото време посетителите на това място наблюдават мен и Дез и в погледите им има толкова много. Похот, завист, алчност. Търговецът не прави нищо друго, освен да ги посява; усещам магията му във въздуха, безразсъдна и дива, подканваща хората да вземат лоши решения.
В крайна сметка те го правят. Пият повече, докосват се повече и пълзят все по-близо до нас. Скоро започват да се бият, поне две двойки изглежда участват в тежки ласки, а ние с Дез сме отблъснали десетина души, които искат да се възползват от тази връзка.
– Това ли правиш на всяко парти, на което присъстваш? – Питам аз.
– Какво правя? – Пита той, изглеждайки невинен.
– Заплашваш хората.
Той се усмихва.
– Не се ли забавляваш?
– Преди пет минути буквално почти разкъсах една жена с нокти. – Тя се беше вмъкнала между мен и Дез, а след това продължи да флиртува с половинката ми – поне докато той удобно я заобиколи, за да се присъедини към мен.
– Жалко, че го спрях толкова скоро.
Уф. Ето какво се случва, когато сродната ти душа е фея. Истинските прояви на преданост често включват проливане на кръв.
– Но забравяш всички мъже и жени, които са се доближавали до теб – добавя той.
Мъже и жени, които след това са погледнали заплашителния Търговец и са преосмислили плановете си за игра.
Дез поставя бирата, която сега държи, на близката маса.
– Защо да не приключим с вечерта?
Шотовете за тяло са изпити, доброто време е изживяно, а всички останали тук вече са по-небрежни от нас. Сега е най-подходящият момент да си тръгнем.
Двамата излизаме от клуба и се отправяме надолу по няколко пресечки, докато стигнем до местното гробище. След като стигнахме дотам, Дез ме преведе през входа на лей-линията, като въздухът се разклати, докато пристъпвахме.
Пътуването от Лондон обратно до Калифорния отнема по-малко от минута, а когато излизаме от линията, сме отново в къщата на Дез.
Търговецът ме измъква от стаята с кръглия портал, вратата се затваря с щракване в гърба ми, ключалка след ключалка се задейства.
Поглеждам към Дез, който за миг се обляга на вратата. Когато ме гледа, в очите му е дяволът.
– Какво? – Казвам. Кръвта ми започва да бушува във вените ми.
– Нали не си мислиш, че ще ти позволя да изпиеш тези шотове от тялото ми, без да ми се отплатиш сега? – Казва Дез.
В един миг той е пред мен.
Срамно е, че ризата му отново е облечена. Тя се допира до моята, докато той навлиза в моето пространство, като ме притиска към близката стена.
– Как искаш – на пода, до стената или над плота?
Христос. Кожата ми започва да сияе, докато моята сирена се събужда, привлечена от секса и магията.
Ръката му се потапя в панталоните ми и обхваща влагата ми.
– Или предпочиташ аз да избера вместо теб?
Задъхвам се, ръцете ми стигат до горната част на ръцете му, пръстите ми се вкопчват в тях.
Не му трябват много усилия, за да плъзне бикините ми настрани и да потопи пръст в сърцевината ми.
– Приемам, че оставяш избора на мен.
– Дез.
Той е див и смазващ, със сребърен език и толкова много, много фея.
Потапя втори пръст. Изстенах от усещането.
Ноктите ми се изострят, докато го стискам, а ноктите ми пробождат кожата му. Ноктите ми се забиват по-дълбоко и Кралят на нощта се усмихва, когато те пронизват плътта му.
Ние наистина сме извратена двойка, която се възбужда от кръвта и секса.
Дъхът ми секва, а краката ми се разтварят по-широко, докато го подтиквам да продължи.
Носът и устните му се докосват до зачервените ми бузи.
– Или може би няма да избера нищо от това. Колко обичам да те виждам как се разпадаш при докосването ми. Може би моето докосване е всичко, което ще получиш. – Той пощипва брадичката ми, играейки си с мен. Явно се наслаждава на това, че в момента съм глина в ръцете му, готова да бъде оформена в каквато форма пожелае.
Допреди минута не мислех за секс, а сега се оплаквам от бавното мъчение, че ме изгаря, без да ме напълни както трябва.
Започвам да посягам към панталоните му, когато той хваща китката ми и я притиска към стената.
– Ах, ах. Това не е начинът, по който работим. – Дез целува шията ми, след което премества вниманието си към устата ми, с вкус на алкохол и тъмни дела. През цялото време сръчните му пръсти ме галят нагоре-надолу.
Той взема долната ми устна между зъбите си, търкаля я, а умните му очи са особено хитри.
Пуска устната ми.
– Ела срещу ръката ми – изисква Дез.
Това е същата настойчива заповед, която ми даваше още когато имах гривна от мъниста.
И въпреки че гривната отдавна я няма, усещам как магията на Търговеца разцъфва между краката ми, странна и забранена.
Коленете ми отслабват, когато оргазмът ми се изтръгва от мен, помитайки се из системата ми. Удоволствието е бурно и внезапно. Изглежда, че се простира насам-натам, и дори след като вълните му отшумят, завръщането сякаш продължава цял живот.
Облягам глава на стената, бездиханна и зачервена.
– Ти си такова копеле – промърморвам.
– Аууу, не искаш да кажеш това, херувимче – казва Дез и изважда пръстите си от бикините ми. Слага ги в устата си и ги облизва.
Споменах ли колко мръсен е той?
Отнема ми само около минута, за да се съвзема от това, че ме опипваше с пръсти. Сирената ми е на върха. Далеч от това да е насилена, тя току-що е вкусила от секса.
Отблъсквам се от стената и се промъквам към Търговеца. Хващам грубо челюстта му и целувам устата му.
– За човек, който се специализира в услуги, напоследък плановете ти за изплащане биха могли да поработят – казвам, потупвайки челюстта му с ноктест показалец.
Сигурна съм, че изглеждам също толкова хитра, колкото и той.
Освобождавам челюстта му и коленича пред него.
– Кали…
Започвам да разкопчавам панталоните му, като го поглеждам нагоре. Очите на Дез са пълни с желание; Дез иска да ми каже да спра, но също така иска устните ми да обгръщат члена му – и той много силно иска това.
Ципът издава съскащ звук, когато го свалям.
– За твой късмет, когато става въпрос за изплащане, съм готов да ти помогна.
Назад към част 24 Напред към част 26
