Глава 23
Три нощи по-късно килиите ни в подземията бяха пълни с нещастни смъртници, търговци на наркотици, робовладелци, наемници, терористи, сутеньори, оръжейници и убийци. Старите кухни, които бях инсталирал, когато ремонтирах замъка, сега бяха впрегнати да ги хранят. А пещта стоеше в готовност с огнения си корем за всякакви отпадъци, които щяха да ѝ бъдат подадени. И когато затворех очи, чувах как там долу, в тъмнината, където виното и храната никога не свършваха, се чуваха гласове, които разсъждаваха за това кое тиранично правителство се е осмелило да ги вкара в това неописуемо място и как биха могли да си купят изход от него. Скоро в сместа се включиха мръсниците от Мумбай, Хонконг, Сан Салвадор, Каракас, Натал, Детройт и Балтимор, както и легендарни гангстери и търговци на оръжие от Москва, Афганистан, Пакистан и Испания.
Наложи се, въпреки всички възражения, да няма публичен ритуал по хранене на тези нещастни бандити пред тълпата, а гладните да могат да слязат по криволичещите каменни стълби, да изберат жертвите си безшумно на светлината на факли и да ги занесат в голяма, богато обзаведена стая; там храненето щеше да се случва, както често се е случвало в миналото, на фона на измазани стени, тъмнолакирани картини в богато украсени рамки, дамаскирани столове и голямо легло с балдахин, обшито с коприна и златни бродерии. Сред възглавниците или на дебелия вълнен килим осъдените се поддаваха на фаталната прегръдка, като само тишината беше свидетел на това.
– Така трябва да бъде – казах аз. – Ние не сме варвари.
Назад към част 23 Напред към част 25
